"Нова Зора" - брой 45 - 9 декември 2008 г.

Проклятията за България
Проф. Велко ВЪЛКАНОВ

Храня изключителна непоносимост към Иван Костов. Няма да кажа защо, тъй като се боя, че ще се озова в областта на наказателната отговорност. За него мога да говоря само с подлежащи на инкриминиране думи. Но заедно с това не мога да не призная, че преди години той изрече една голяма истина: „ДПС е проклятие за България”. За съжаление това е една късно прозряна истина. Та тъкмо СДС, където Иван Костов бе ръководна фигура, осигури старта и последващия възход на ДПС. Именно чрез СДС тази етническа партия получи и своето конституционноправно признание.
На 21 април 1992 г. Конституционният съд обсъди внесеното от нас, група народни представители от левицата, искане да се обяви противоконституционността на Движението за права и свободи. „За” искането гласуваха 6 съдии, „против” - 5. По този начин нашето искане, неуспяло да събере необходимото абсолютно мнозинство от 7 гласа, бе отхвърлено. Кои са 5-те конституционни съдии, гласували по този фатален за България начин? Това са: Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Николай Павлов, Иван Първанов и Теодор Чипев. Всички тези господа, навлекли тогите на съдии, са от СДС - членове или прононсирани симпатизанти на СДС.
СДС не се срамеше да ползва услугите на ДПС, когато това му бе необходимо. Президентските избори през 1992 г. бяха спечели от кандидата на СДС Желев благодарение единствено на масовата подкрепа на ДПС. Без ДПС Желев отдавна щеше да е покрит с дебел слой политическа прах.
Отново с подкрепата на ДПС бе избран и следващият кандидат-президент на СДС Петър Стоянов. Но ДПС се ръководи не от принципи, а от неутолимата си жажда за власт. Когато му стане изгодно, то без колебание оттегля подкрепата си за една партия, за да я предостави на друга партия. Така, използвайки политическото равновесие, в което се намираха българските партии, протурската партия ДПС бе винаги на власт. И до днес!
Не мога да премълча, че до услугите на ДПС прибягна и БСП. Ще се съглася, разбира се, че съществуват ситуации в политиката, когато някои компромиси са неизбежни. Трябва обаче добре да се пресмята в чия изгода е компромисът. Всички направени досега компромиси са за съжаление в полза не на БСП, респективно на нейното социална и пробългарска политика, а на ДПС, респективно на нейната антисоциална и антибългарска политика.
Хванало в мъртва хватка мюсюлманското население, ръководството на ДПС във всеки удобен за него момент разиграва картата за етническия мир, за да ни шантажира политически. Бавно, но неотстъпно Движението за права и свободи работи за обезбългаряване на редица наши територии с опасен за нацията ни далечен прицел. Ислямът е превърнат от обикновена религия в нагло използвано политическо оръдие.
Вдъхновени от успехите си досега, лидерите на ДПС решиха, че са вече достатъчно силни, за да заявят и намерението си да построят ислямски център в София. Така, измествани от собствената си територия, ние самите ще се окажем някой ден не повече от обикновени гяури. Тук ще си спестя усилието да говоря за баналните вече „обръчи от фирми” на Доган и неговите хранени хора, обръчи, обагрени вече и с кръв. Политиката явно е преминала в престъпления.
Но проклятие за България е не само ДПС и неговият вожд Ахмед Доган. Проклятие за България е и г-н Симеон Сакскобургготски. Всички помним неудържимото възхождение на г-н Сакскобургготски. В силно размирното време го посрещнаха като спасител. Той и говореше като спасител. Обеща миражите ни да се превърнат – само за 800 дни! – в действителност. При това той нищо не искаше за себе си. Какво, той да вземе нещо от своя народ!? Не, никога, при никакви обстоятелства! Пристигна и преди още да бяха изминали 800-те дни, разбрахме какво всъщност представлява. Дошъл е, оказа се, единствено и само за да взема. Заграби огромно държавно имущество, но в своята ненаситност започна да съди държавата да му „върнела” и двореца „Кричим”. Днес г-н Сакскобургготски е една от най-одиозните личности в България. Не съм срещнал човек, който да каже добра дума за него. Хулят го, преминавайки в някои случаи отвъд всякакво приличие, но той остава невъзмутим. Продължава да обогатява себе си и своето обкръжение. И той, подобно на Доган, има своите обръчи от фирми, които осигуряват бъдещето на неговите внуци и правнуци.
Казах, че не съм срещнал човек, който да каже добра дума за г-н Сакскобургготски, и веднага осъзнах, че съм сбъркал. Има един, който каза за господина не просто добри, а много добри думи. Това е г-н Станишев. На състоялия се през октомври в Габрово конгрес на НДСВ г-н Станишев, приветствайки делегатите на конгреса, заяви буквално следното: „Искам да благодаря на вашия лидер за неговия принос. Не го казвам от куртоазия, защото сте коалиционни партньори. Симеон Втори е истински европейски политик и държавник, а уважението към него в Европа е по-голямо, отколкото в България. Аз самият съм се учил и се уча на много неща от него – на мъдрост, такт, държавническо отношение, уча се и на коалиционна култура. И не се срамувам да го кажа”. Аз обаче, г-н Станишев, “се срамувам”, че изрекохте тези думи. Като министър-председател на Република България, чийто гражданин съм, Вие в определена степен говорихте и от мое име. Аз самият обаче такива думи не бих могъл да изрека, без да изпитам чувството за срам. За какво наистина благодарихте на г-н Сакскобургготски? За това, че най-безсрамно ограби и ограбва страната ни?! И на какво може да Ви научи същият този г-н Сакскобургготски? На макиавелщина! Дано да сте лош ученик!

София, 4 декември 08 г.

Нагоре
Съдържание на броя