"Нова Зора" - брой 45 - 9 декември 2008 г.

Топлинната сага на България
Ст.н.с. д-р инж. Венелин НОВАКОВ

Години наред българинът, потребител на централно парно отопление, е захапан в безпощадните ценови челюсти на монополиста топлоснабдител. Това е особено валидно за „Топлофикация-София”АД, където кражбите и паричните задължения станаха знакови скандали за цяла България.
Задълженията на абонатите за получената или неполучена топлоенергия стават и ще стават още по-големи и са достигнали границите на невъзможност за разплащане (натрупани дългове от 2-3, 5 хил. лв. на абонат), общо 70–75 млн. лева. Почти цялото бившо ръководство на фирмата е разследвано и подведено под съдебна отговорност за пладнешки кражби фактически от джоба на редовните платци абонати – около 50 %, чрез които се поддържа и досега в работоспособно състояние топлофикационната система на гр. София (по изказванията на министър Петър Димитров и изпълнителния директор на дружеството Петко Милевски).

Увеличението на цените на природния газ с 28-30%, искано от „Булгаргаз” като доставчик, налага нов ценови скок на парното от януари 2009 г. с 12%. Вече е приета тримесечна актуализация на цените, което още повече ще усложни възможностите за нормално плащане от страна на нередовните, а и на редовните абонати. Прехвърлянето на отговорностите между различните собственици (община – държава) е добро като политическа мимикрия, но не решава проблемите, а още повече ги задълбочава. И то преди всичко поради некомпетентния и користен анализ и прикриване на истинските причини за състоянието.
Основната причина е конфликтът на интереси между държавата и ръководството на дружеството, от една страна, като производител и доставчик на топлоенергия. Дружеството има за цел да извършва колкото може по-големи доставки на по-високи цени. От другата страна са потребителите, които искат нормално или минимално отопление при платими цени на доставка (т.е., съобразени с пазарното съществуване).
Втората сериозна причина е, че не се търсят научно обосновани решения на проблемите (не се извършва дори минимална научноизследователска дейност (за 2007 г. = 0 лв.) по простата причина, че сериозният анализ и логичните решения биха довели до снижаване на приходите на фирмата и биха ограничили елементарното, и дори криминално разграбване. Вероятно целта е фалит и последваща приватизация по класическия грабителски модел.
Поемането на дълговете на „Топлофикация-София” АД от държавата, превръщането й изцяло в държавна собственост, пренася отговорността, но не решава проблема. Причината е, че чрез схемата на плащания държавата получава пряко и косвено 120-150 млн. лева чисти приходи от абонатите (чрез неколкократно налагане на 20% ДДС). Има ли все пак благоприятен (и по-топъл) изход за обикновения български гражданин, абонат на топлодоставка, или няма?
Преди повече от два месеца, като редовно отчетен абонат на фирмата, зададох 11 ключови въпроса, които обхващаха производството и разходите за топлинна и електрическа енергия, вътрешните разходи, количеството граждански, фирмени и държавни абонати, разходите за разпределение на топлинната енергия от търговци разпределители, средства за ремонт, развитие и административно обслужване, начините на отчитане на разходваната толинна енергия, както и баланса на дружеството. След около четиридесет дни (02.10 – 14.11.2008 г.) получих любезен отговор от ръководството на дружеството, основно включващ отчета за 2007 г. (публикуван в сайта на фирмата в интернет) и съпровождащо писмо на изпълнителния директор на дружеството, с някои нормативни отправки към закони и наредби, регулиращи общите дейности, задълженията по производството, разпределението, доставката и заплащането на топлинната енергия.
Точни отговори на поставените елементарни въпроси не получих, а от отчета бе необходимо да се обработят допълнително данните, за да може, макар и непълно, да се получи представа за общото състояние на проблемите. Липсващите данни частично бяха допълнени чрез доуточняващи въпроси към отговорни специалисти от дружеството.
Анализът, който бе извършен, се основава на фактически предоставените данни от ръководството на „Топлофикация-София” АД. Какви главни изводи могат да се направят?
Основните разходи са преди всичко за заплащане на горивото за производство на електро- и топлинна енергия (съответно 55,15 млн. лв. и 190,47 млн. лв.) за 755 846 хил. норм. м3 природен газ. Слабата степен на комбинирано електро- и топлопроизводство (общо около 1, 024 млрд. квтч електроенергия, от тях 806 млн. квтч фактурирана) показва, че около 34% от условно използваното гориво отива за производство на електроенергия и 66% за производство на топлинна енергия.
Практически 442 785 т природен газ подгряват водата във водогрейните котли към ТЕЦ ”София”, ТЕЦ ”София-изток” и топлоцентралите. С това гориво при комбиниран парогазов цикъл може да се произведе още толкова електроенергия и да се захрани с топла вода топлопреносната мрежа.

Разходите на енергия за поддържане на топлопреносната мрежа са 7,346 млн. лева, или около 2,4% от общите разходи. Задълженията на гражданските и фирменни абонати (общо около 407 хиляди) възлизат на 70–75 млн. лв., а по данни на Федерацията на потребителите - над 300 млн. лв. (!). Срещу 30 000 нередовни платци се водят и съдебни дела за неплатени суми от предишни периоди. Разходите за топлинно счетоводство и разпределение възлизат на около 26-28 млн. лв. за разплащане с 10 фирми, или приблизително 7-7,6% от общите разходи (вкл. 20% ДДС.)
Топлинните разходи за сметка на абонатите се увеличават и в резултат на по-високото топлоподаване на входа на абонатните станции, чрез бленди на входящата арматура с по-голям от необходимия разчетен диаметър, и в условията на снижен разход от затворени и притворени радиаторни кранове по топлоинсталацията.
„Топлофикация-София” АД купува от собственото си производство (ТЕЦ и ТЦ/ОЦ) топлинната енергия по 5,2 ст. за квтч, а цената, която фактурира на изхода за крайните потребители е 8,1996 ст. (6,8 ст. + 20% ДДС). Практически всички абонати плащат два пъти ДДС, а дружеството получава 30,5 % приход за осигуряване на своята дейност. По този начин на базата на високи енергийни разходи, високи цени на природен газ и топлоенергия държавата си осигурява монополни приходи от ДДС за десетки и стотици милиони левове в ущърб на своите граждани.
Важно значение имат и сериозните разходи , които „Топлофикация-София” АД прави за водене на топлоразпределението и топлинното счетоводство от външни фирми. Десет външни фирми, формално - търговци на топлинна енергия, - прибират 25-28 млн. лева за едно реално отчитане годишно и прогнозно разпределение, като отделно за всеки топлинен прибор се вземат пари от съответната фирма. Тази система на топлинно счетоводство също значително увеличава разходите на абонатите с 8-10%. Едновременно с това е увеличен административно-управленският персонал, видно от увеличения офисен фонд, като това не гарантира нормална работа на дружеството и не ограничава възможностите за мошеничества, кражби, далавери и показателни съдебни процеси.
Затрудненията на експертите на дружеството да отговорят на поредицата от елементарни и популярни въпроси, навежда на мисълта, че или отговорите са нудобни и не са в интерес на дружеството, или че съществени параметри не се контролират, било съзнателно, или поради управленска некомпетентност.
Независимо от тежкото положение на „Топлофикация-София” АД по събиране на сумите за доставената топлоенергия и растящите цени на природния газ има възможност значително да бъдат снижени цените - между 3-5 пъти - заплащани от абонатите. За тази цел е нужно да се предприемат реални мерки по ограничаване на разходите по производство и разпределение на топлоенергия и нейното ефективно оптимизирано използване.
Изход от създалата се ситуация в резултат на управленски грешки и откровени кражби има и той може да бъде достатъчно приемлив за производители, топлоснабдители и абонати потребители. Спешно необходимо е да се предприемат някои крайно важни мерки преди всичко на държавно и фирмено управленско ниво. Какво по-точно следва да се направи?
Министерският съвет следва да внесе предложение за промени в данък добавена стойност (ДДС) за топлинно-енергийни носители от сегашните 20% на 2-5%, или да бъде премахнат, като междинните данъчни суми ще спаднат 2-3 пъти. Този акт е напълно възможен, доколкото се касае до осигуряване на жизненоважни условия на съществуването на българските граждани. Потребителите на топлоенергия ще получат ценово облекчение като минимум 15-18%.
Намаляване на разходите за дялово разпределение на топлинната енергия от страна на търговците на топлинна енергия, обслужващи „Топлофикация-София” АД. Печалбите, които реализират фирмите, явно са достатъчно високи, съдейки по добре устроените им офиси и липсата на достатъчен брой инкасатори за поне тримесечно снемане на данните.
Системата на топлоснабдяване трябва да минимизира разхода на топлоенергия и топлинните загуби чрез настройване на устройствата за топлоподаване в абонатните станции в съответствие с реалната консумация на сградите, където абонатите самостоятелно регулират ползваната топлина. Тук има 10-15% резерв за намаляване на разходите.
Резерв има и в нормата на издръжка на „Топлофикация-София” АД, която не е 16% (както е по норматив), а 30,5 % - за поддръжка и развитие на топлофикационната мрежа (разликата от 5,2 ст. на квтч, плащана за подгряване на вода, и 6,8 ст. за квтч, която се подава на абонатите, е 30,5%) и дава възможности за кражби и спекулации.
Оптимизиране и съкращаване на административно управленския персонал, несъразмерно голям, с неотговарящо функционално назначение и повишени разходи за неговата издръжка.
Осигуряване на капиталовложения за бързо внедряване на когенерационни парогазови турбини за комбинирано производство на електро- и топлоенергия вместо директното изгаряне на природния газ във водогрейни котли. Тази стъпка ще позволи допълнително производство на електроенергия и намаляване на разхода за пряко загряване на технологична топла вода.

Изпълнението на тези шест предложения, ако бъдат реализирани, ще позволи решаването на голяма част от съществуващите проблеми, при доброжелателно отношение от страна на държавата собственик и разумното и прагматично поведение на ръководството на дружеството.
Другият път е към тоталното разграбване на нашето най-голямо топлофикационно предприятие, умишленото му довеждане до фалит, поредната евтина приватизация с благородни цели, но за сметка на българския народ и софийските граждани. Такъв изход е възможен само при откровено изявени корупционни интереси на висши държавни чиновници, съучастници в престъпното ограбване на народа ни.

Нагоре
Съдържание на броя