"Нова Зора" - брой 45 - 9 декември 2008 г.

Маневри преди избори
Людмил НЕДЯЛКОВ

Шест месеца преди парламентарните избори през 2009 г. в България започнаха да се правят сложни сметки и пазарлъци за “преструктуриране” на политическото пространство. Възникнаха и първите причудливи „обединения”, предшествани или последвани от традиционните за родната политическа фауна разделения.
Двадесет и четири областни организации на партия „Българска социалдемокрация” например се разделиха със своя председател Александър Томов и учредиха нова формация - „Обединена социалдемокрация” (на 08.11.2008 г.). Очевидно изхвърлянето на думата „българска” от названието на новата партия трябва, - по замисъла на отцепниците, - да внушава, че този път става реч за нещо наистина сериозно, нещо по така, някак европейско, де. Но е привидно, защото думата „обединена(и)”, когато става въпрос за български политици, сама по себе си е точно толкова неуместна в съчетание със „социалдемокрация”, „опозиция” или „земеделци”, колкото и думата „български”...

Един Господ знае с кого са се обединили социалдемократите на Йордан Гергов и какво общо имат те със социалдемокрацията, но нейсе. Съществува обаче и политическо движение „Социалдемократи” на Николай Камов, другият отцепник от Столетницата. Наско Атанасов, областен управител на Разград и шеф на ПД „Социалдемократи” в гр. Разград, призова Станишев да обедини всички леви. В това лошо няма, само дето Наско Атанасов, който сега обеща да е рамо до рамо с червените, няма как да обясни, че на местните избори бе кандидат за кмет на Разград срещу човека на БСП! Та ето как движението даде заявка за предизборно коалиране с БСП! Докато „Обединена социалдемокрация” обещава да работи заедно с БСП за България, бидейки лява алтернатива на Столетницата. Целта е ясна: БСП трябва да пренесе в 42-рото Народно събрание няколко активисти на двете социалдемократически формации. За Йордан Гергов - може би, но за Николай Камов едва ли. „Обединени социалдемократи” също гледат на БСП като на товарно магаре, издигат лозунга за обединение на левите сили, но имат предвид собственото си участие в следващото НС и в евентуалната подялба на властта. От „Позитано” 20 може би вече са наясно, че подобно предизборно „коалиране” с отцепници от БСП няма да донесе повече гласове за Столетницата. Най-вече ще даде основание за запазване на „Коалиция за България”. Реалната управленска коалиция вероятно ще бъде сформирана след изборите с ДПС, ако БСП и ДПС заедно имат парламентарно мнозинство.
НДСВ, третият съдружник в днешната управляваща коалиция, замени в названието си „Симеон Втори” със „Стабилност и възход”. Независимо от играта на думи обаче, върви стабилно към изпадане от следващото НС. През ноември в. „Стандарт” съобщи, че „Царят” бил започнал тайни преговори с Иван Костов. Вероятно за сформиране на предизборна дясна коалиция. После публикува опровержението на Симеон СКГ по повод писанията за някакви преговори с ДСБ, и че според бившия премиер: „Ние сме в една коалиция. Мисля, че трябва да гледаме на нещата по реалистичен начин, а не така, по настроение.”

Че НДСВ са „в една коалиция”, това е известно, но тя е до парламентарните избори. Затова жълтите няма да се поколебаят да шантажират, докато могат, сегашните си коалиционни партньори. Само преди няколко месеца царистите започнаха преговори със заместниците на Доган за реанимиране на идеята за създаване на либерален алианс. Планът им предвиждаше да използват ДПС като ракета носител за 42-рото НС, при гарантирани 25 избираеми места в общите листи за НДСВ. Щом Симеон е опрял до Иван (Костов), значи от ДПС са отхвърлили офертата и либералният алианс няма да го бъде. А пък Костов може да подаде ръка на „царя” само ако не успее да си върне СДС. На 14 декември в СДС ще има избор на лидер между (засега) четирима кандидати: Мартин Димитров, Иван Сотиров, Йордан Бакалов и кюстендилския кмет Паунов. Казват, че столичният шеф на ДСБ Атанас Атанасов вече разработвал план как „да налее” гласове в полза на Сотиров, срещу всеки друг от кандидатите, който е против идеята за коалиция с ДСБ. Междувременно костовистите лансират абсурдния мит, че колкото по-вероятно става отпадането им от следващия парламент, толкова по-желани са за коалиционен партньор. Получава се нещо като Чудомировата героиня Деша Коликучкова от разказа „Не съм от тях”: „Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден-днешен си стои в къщи смуртена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече”...
Ако се сбъднат социологическите прогнози, всички напъни на „Царя” и на Костов ще се окажат напразни. Две нули, написани една до друга, правят знак за... тоалетна! На всичко отгоре, Костов е такъв инат, че би пожертвал и ДСБ, само и само да види в калта и „Негово Величество”. Прощава ли се такъв грях, че именно Симеон СКГ сложи край на „най-успешното” управление през 2001 г. и обрече Костов на осемгодишни опозиционни пости? Това, което сближава Костов и Симеон в момента, е само патологичният им ужас от сбъдване на кошмарните прогнози, че водените от тях партии няма да прескочат 4-процентната бариера за влизане в НС. Иначе манията за вождизъм и непогрешимост е неизлечимо заболяване и на Анастасия Мозер, „обединителката” на земеделците в България. Трябва да признаем, обаче, че американската леля удари и двамата в земята. След като се отцепи от земеделския съюз на Стефан Личев, тя свика конгрес, на който покани да присъстват гости от другите земеделски и десни формации. Там бе огласено създаването на поредното земеделско недоразумение – „Обединени земеделци”. Отправена бе и покана за единодействие и коалиране със СДС, ДСБ и ГЕРБ. Александър Стамболийски и Никола Петков трябва да са се обърнали в гроба!
Впрочем, часове след „обединението” БЗНС „Н. Петков” излезе с протестна декларация срещу твърденията за някакъв „съюз на земеделските сили”. Тоест, веднага след „обединението” земеделците се разединиха. Нищо ново под земеделското слънце. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не присъства на този фарс, с което даде да се разбере, че ГЕРБ няма да носи на гърба си политически неудачници и фантазьори.
Преди това обаче ВМРО се коалира с бизнеспартията ЛИДЕР на Христо Ковачки и така се роди формацията „Напред”. Напред, но към какво и с кого след “данъчния чук” по Христо Ковачки? Към пропастта също може да се върви напред... Няма да се учудя, ако към този блок се присламчи и Волен Сидеров, когото май вече не искат нито Бойко Борисов, нито Иван Костов. Класната ясно го казва в едно интервю за официоза “Труд”. Става ясно, че ДСБ не харесва Бойко, защото той одобрявал целите на възродителния процес, а не приемал методите му. Отнюд! Как така? Ами от ДСБ смятат етническата толерантност за базис, а ДПС било въпрос от сферите на политиката. Според Класната Михайлова лекът е един - избори и ново, дясноцентристко правителство. Иначе - мор. Тези хора това си знаят, това си баят има-няма вече десет години. Сега се сетиха да критикуват всички пишман-ортаци от близкото минало. Нямали доверие ни на Волен, ни на Бойко, ни на Стефан Софиянски, били им останали малко топли чувства към СДС, ама ще видим... Това е то политиката. Дотам са се размечтали, че им се привиждат активни синдикати (по-точно е може би активно мероприятие на синдикалисти), пак попоглеждат към ДПС (нищо че Костов го определи като проклятието на България), пак въртят нос къмто Симеон СКГ, ама по-фино и някак уж незабележимо... И лозунгът им си го бива - според Класната от ДСБ не бива да очаква поведение ала “Пред нас са блеснали житата”... Точно така! Пред тях блестят други едни обекти, тежки, кръгли и високономинални.
Шаренията от партии и коалиции е очевидна, логично е да се запитаме какво ще стане, ако все пак в 42-рото НС влязат само ГЕРБ, БСП, „Атака” и ДПС? Щом Бойко Борисов декларира, че няма да се коалира с БСП и ДПС, как ще състави правителство? Нима ще се прегърнат със Сидеров и фамилия в името на „националното спасение” и напук на Брюксел и Вашингтон!? А-а, не, такива неща са от света на паранормалното. Такива неща у нас не стават...
В БСП със сигурност има хора, които вярват, че е възможна управляваща коалиция с ГЕРБ и ДПС. Обаче компроматите, обидните квалификации и взаимните обвинения, прехвръкващи между партийните централи, правят все по-малко възможно сбъдването на тази хипотеза. На конференция на социалистите от столичния район „Възраждане” лидерът на БСП Станишев обеща „да не допусне страната да бъде управлявана от партия, която ще мутризира целия обществен живот.” Очевидно визира ГЕРБ, обявена за враг №1 на Столетницата. А членът на ИБ на БСП Кирил Добрев добавя, че предпочитал да прави политика с Доган, не с Пашата. (Добрев, разбира се, има предвид Румен Николов – Пашата, бивш съдружник на Бойко Борисов в силовия бизнес.) На свой ред Борисов репликира Станишев по БНР в типичния “мутренски стил” и напомни на соцлидера, че банкерът на Маджо е в ръководството на БСП. Оказа се, че Б.Б. е заимствал тази информация от изявление на „червената” Татяна Дончева. Самата тя преди години бе „адвокат на свободна практика” (към „Мултигруп”) и в качеството си на такава оправдаваше „изчезването” на няколко вагона захар от едно българско пристанище с проливния дъжд. Захарта, санким, се стопила. Професията адвокат май отдавна взе на въоръжение лъжата. Друга подобна на нея е професията „политик”. Затова Дончева без никакви угризения се превъплъти от адвокат на... дявола в негов представител в... парламента...
Докато премиер и кмет си разменят любезности, МК „Кремиковци” потъва, а заедно с него и БДЖ. Навсякъде текат съкращения. Разгневени металурзи протестираха с искане на оставката на министър Петър Димитров. Той обаче има нова идея - иска да въвежда еврото предсрочно, това била панацеята за финансовата криза, както и разни други свежи идеи за пред публичното пространство. Димитров поиска Столична община да увеличела своя дял в „Топлофикация”, като изплати неговите задължения към „Булгаргаз”, после внезапно настоя дружеството да стане държавно. Аман от маневри, не им се вижда краят, но на 11 ноември парното бе пуснато само в болниците и детските градини. Столична „Топлофикация” отиде на преговори с „Булгаргаз” за увеличаване на доставките на синьо гориво чак през октомври, а в същото време софийските бали с боклук пътуват до сметището в Силистра.
На фона на тези предизборни маневри представяте ли си какъв орел, рак и щука би била коалиция на ГЕРБ, БСП и ДПС при запазване на сегашните им лидери? Или ако след време Бойко Борисов стане президент, а премиер е Сергей Станишев? Това със сигурност ще има дълбоки отражения и върху външната политика на България. В смисъл, че България ще има две външни политики: една на правителството и една на президента.
На всички е направила впечатление бързината, с която нашите управници обявиха края на българското военно присъствие в Ирак, подведени от обещанията на новоизбрания американски президент Барак Обама да изтегли войските от Месопотамия в срок от 16 месеца. След упрека на Волен Сидеров от парламентарната трибуна, че премиерът Станишев не се е извинил на българския народ заради авантюрата в Ирак, Ангел Найденов репликира, че това мнозинство не е вземало решение за изпращане на български войски в Ирак. Да, управляващото мнозинство, което ни вкара в иракското блато по инициатива на Соломон Паси, бе съставено от НДСВ и ДПС, но доколкото си спомням, от депутатите на „Коалиция за България” само проф. Андрей Пантев, Любен Петров и Александър Паунов бяха открито против. И Хосе Луис Сапатеро в Испания не гласува за изпращането на испански военни в Ирак, но веднага след спечелването на изборите ги изтегли, без да пита Джордж (Буш). Преди изборите обеща да изтегли войските от Ирак, а след изборите изпълни обещанието си.
У нас не стана така поради коалиционния характер на правителството. Ами ако Барак Обама, под натиска на военнопромишления комплекс и петролните корпорации удължи престоя на американските войски в Ирак и поиска същото от България? Ще се намери ли поне един български държавник, който да каже „Не!” и да постави националните интереси над тези на САЩ, НАТО и ЕС? Иска ми се.

Въпреки политическите маневри обаче се задава Коледа и всякакви мечти и надежди започват да пърхат с крила наоколо. В САЩ говорят за възраждане на „американската мечта”, натоварвайки Обама с прекомерни очаквания като че ли е Дядо Коледа. В България гражданите мечтаят за по-прозаични неща, например да поевтинее хлябът и да изкарат зимата, ако може на топло. Противно на логиката обаче хлебопроизводителите вдигат цените, докато пшеницата поевтинява, а също и петролът. Поскъпват токът, парното, дървата... Управляващите също мечтаят - за завършване на мандата и за евентуален втори мандат. Със сигурност ще обявят първия мандат за „успешен”. Но за успешен според тях се смята мандат, който е завършил в установения от конституцията 4-годишен срок. Не мандатът, който е направил гражданите по-щастливи, по-богати и по-сигурни. А иначе не е тайна, че си оставаме най-бедните, а вече и най-отчаяните в Европа. Същинска нищета на политиката.

Нагоре
Съдържание на броя