"Нова Зора" - брой 43 - 25 ноември 2008 г.

Аршинът на поета
Отворено писмо до поета Н. Йорданов по повод статията му "Бургас - Александропулис - бъдещата трагедия на България"

Драги поете,
С теб, както се казва, заедно не сме изяли една торба сол и в разузнавателен дозор заедно не сме били. И все пак през годините аз имах основанието да те чувствам близък. По особен начин още с дебютната си книга ти бе спечелил моята съпричастност. С поемата си “Едно дете разговаря с баща си” ти от други позиции и от други житейски факти бе изпълнил синовния си дълг: да очистиш името на баща си Асен Йорданов от страшното подозрение, че е бил агент провокатор по време на антифашистката съпротива. Това ме правеше солидарен с теб поради обстоятелството, че и аз носех като клеймо през годините последствията от “утежняващите обстоятелства” в биографията на моя баща, служил като царски стражар в продължение на десетина месеца. Той, внукът на поп Минчо Кънчев, безукорният патриот, справедливият, мъжествен, щедър и честен човек само поклащаше глава, когато се случеше да надникне в моите поетични занесии. Може би е съзнавал, че на това поприще той, с тези факти от биографията си, ще хвърли сянка и върху моя път през живота. Когато релсите и скоростта станаха ключът сол от оловно безсъние в моя живот, каквото е битието на локомотивния машинист, той се поуспокои, но само докато излезе от печат първата ми стихосбирка “Баладично всекиднение”, през далечната 1974 г. Както навярно си спомняш, тя бе отличена с шедри литературни награди, заслужени или незаслужени, няма сега да коментирам това. Така или иначе, излизаше, че опасенията на баща ми бяха неоснователни, още повече че имах пред очите си примера с теб: синът на набедения в най-страшния грях - предателство към своите другари, спечели в битката за истината. Аз виждах в твоята победа победа на справедливостта в отново завоюваното от теб доверие и на властта, и партията, на която ти бе обичан син. Още повече че след като беше анатемосан лично от Тодор Живков в края на 60-те години, по това време вече той лично бе протегнал покровителствено ръка над теб и твоето дарование. И ти се превърна в негов любимец, с всичките произтичащи от това обстоятелства. Ти, поете, се превърна не само във водеща фигура на младата художествено-творческа интелигенция, но и струва ми се успя да успоредиш линията на своето мислене с генералната линия на партията. И тя ти беше благодарна за това. Твоите пиеси бяха на сцената на всички театри у нас, поставяха се по сцените на многомилионния Съветски съюз, бяха отличавани и награждавани. Ти, който в началото на своя път на драматург будеше съвести и казваше истини, зовеше за справедливост, по-късно се успокои и изпадна в т. нар. дребнотемие.
Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
Кой стои зад световната криза?
Валерий Евгениевич, в своята книга „Антисъветщината. Каракондожоли в Кремъл” описахте т. нар. Голяма депресия от 1929 г., която била организирана нарочно. Какво бихте казали за днешната криза?

Не само Голямата депресия, но и всички големи кризи в САЩ от началото на 20 век са изкуствено създадени. Впрочем, президентът Дмитрий Медведе каза в едно изявление, че е било известно приближаването на кризата. Че Русия е предупреждавала чуждестранните партньори, но не са предприемани никакви мерки. А как да го направят? Отвъд океана знаеха не по-зле за предкризисните симптоми. Но нима президентът или съветниците му не са запознати с работите на известния политолог Ралф Епърсън, а и на други автори, които показаха, че такива неща се планират целенасочено заради свръхпечалбите на международните банкови кръгове, а най-важното е да се решат глобалните политически задачи?

Вие смятате, че финансовите и икономически сътредения ще се свържат с политиката?

Несъмнено. Те винаги са свързани. Механизмът на такива манипулации е описан от Ян Козак в книгата му „Без изстрел” – създайте проблем, а после подбутнете хората, които са засегнати, да изискват закони, благоприятни за онези, които създават проблема. Именно с такива методи неведнъж работят финансово-политическите елити, които великият руски философ Илин нарича „световно задкулисие”.
Валерий ШАМБАРОВ пред в. „Завтра”>> Пълния текст...
Отзив от „столицата на корупцията в Европа”
Преди 137 години, когато Ботев е написал фейлетона „Смешен плач”, в Европа, а още по-малко в САЩ, малцина са знаели къде се намира забутаната ориенталска провинция и невзрачната касаба София (с около 20 000 жители), която по-късно ще стане държавна столица. За България научават повече, едва когато европейските консули се изправят пред набучените на кол юнашки глави. И особено, когато американецът Макгахан изпраща от Българско своите разтърсващи репортажи за Батак, където башибозукът и редовният аскер на падишаха „възстановяват етническия мир” С оръжия, получени от демократичния Запад.
По-късно, вече свободна България, води чутовни битки за освобождение на останалите в робство братя и за обединение на нацията. София, която през 1879 г. е избрана за столица на Княжеството, няма как да не се помни поне от премиерите, дипломатите и журналистите в Европа, с всички, произтичащи от това последици. Военните победи при Сливница (1885 г.), Лозенград и Одрин (1912-1913 г.) превръщат българите от „овцекрадците от Долния Дунав” в „прусаците на Балканите”. След две национални катастрофи и едно комунистическо управление, България стъпи на „правия път” към светлия капитализъм с неговата пазарна икономика. После сравнително бързо бе приета в НАТО (2004 г.) и ЕС (2007 г.). И най-вече, в „коалицията на желаещите” да участват в окупацията на Ирак и Афганистан.
Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
НД “ТРАДИЦИЯ” - член на UEWHG
Национално дружество “Традиция” е учредено през 1991 г. от група ентусиасти-патриоти и регистрирано в Софийски градски съд. То е неполитическа патриотична и културнопросветна общност на български граждани, които проявяват професионални и любителски интереси към традициите във въоръжените сили и силите за вътрешна сигурност по отношение на моралните ценности, войнските ритуали, нагръдните знаци, историческото оръжие и униформените облекла. През своята дългогодишна дейност дружеството е изградило над 25 регионални клона, предимно в областните градове на страната, а членският състав е около 550 души. Дружеството има за своя основна цел съхраняването и популяризирането на традициите в посочените направления, а също така да оказва патриотично въздействие върху населението, и особено върху младежта, за формиране на любов и уважение към защитниците на националните идеали.
Едно от основните направления в дейността на дружеството и регионалните му клонове са възстановките на известни събития и битки от българската военна история и участие в национални тържества, изложбена дейност и др.
Автор: Полк. о.з. инж. Станчо ДЖУМАЛИЕВ>> Пълния текст...
Афроамериканската мечта
В САЩ като че ли се случи нещо не съвсем обикновено. 136 години, след като американските негри получиха избирателно право, за 40-и президент беше избран полунегър, полумюсюлманин Барак Хусеин Обама. Почти целият свят изпадна в див възторг, Африка полудя от щастие и се готви вкупом да се засели в Белия дом, арабите се надяват, че с Израел е свършено, иракчани и афганистанци празнуват своето скорошно освобождение от своите освободители, тълпата от европейски еснафи и ояли се лумпени се задавя от радост...
Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
Първи българи – възпитаници на Московския университет
“М. В. Ломоносов” през възраждането
През Средновековието, още в 10 век, България става център на православието и славянската просвета, книжнина и култура. В това отношение тя дава много на славянския свят и на Русия. Тази голяма славянска страна получи от България не само християнството, но и великото Кирило-Методиево дело, славянската азбука, книжнина и литература. Това е голямата съдбоносна и историческа заслуга на българите.
През 14 век, когато българският народ загуби своята държава и след нашествието на османските турци в Европа попадна под вековно чуждоземно иго, видни последователи на последния български патриарх и книжовник Евтимий като духовниците Киприян и Григорий Цамблак, отидоха сред русите и се наредиха сред първите християнски създатели на руската просвета и духовност.
През 19 век, особено през втората му половина, русите върнаха на българите доброто, което получиха от тях през средновековието. Тогава мнозина млади, будни и ученолюбиви и родолюбиви българи се отправиха на учение към единоплеменна и единоверна велика Русия. Подпомогнати от благородни частни благодетели и организации, те получаваха отлично за онова време модерно средно и висше образование, което им позволяваше да го използват при възраждането на поробеното им отечество. Трябва да се подчертае, че те макар и руски възпитаници, укрепваха своето българско национално съзнание и винаги с готовност се връщаха в страдащата от чужд гнет родина, за да й служат предано, за духовното и политическото й издигане и в стремежа за постигане на националната независимост на българския народ. За извоюване на своя суверена държава. В това свято служене някои от тях дори жертваха и младия си живот.
Автор: Проф. Христо ЙОНКОВ>> Пълния текст...
Каква ще бъде външната политика на САЩ утре?
Стратегията на Бжежински се различава от тази на групата около Буш в ударението, което поставя на войните с нисък интензитет. Следователно тя в никакъв случай не е по-морална, но е с претенцията, че е по-интелигентна.
Бжежински предлага и други форми на интервенция. Често възприемаме военните интервенции на САЩ като най-видимата форма на агресия. Но в действителност те разполагат със забележително широк диапазон от форми на агресия.
Автор: Мишел КОЛОН>> Пълния текст...
В памет на Христо Маринчев
„На моя добър приятел и другар Димитър с най-добри чувства и уважение, Христо Маринчев, зам.-председател на Комисията по въпросите на БПЦ и религиозните култове, пълномощен министър в Министерството на външните работи, София, 1 март 1987г.”
Това посвещение стои на екземпляра на Библията, която Маринчев подарява на свой колега и приятел.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Българите-мюсюлмани - вечни мъченици
на чужда държава и на своята родина
През 60-те и 70-те години на 20 век продължава осъществяването на научно обоснована политика на българската държава за създаване на необходимите обективни икономически, социални и образователно-културни предпоставки, условия и фактори за реализиране на по-нататъшен качествено нов и цивилизован процес на приобщаване на българите мюсюлмани към българската етнонационална общност. През този период и особено през 70-те години в районите с компактно българомюсюлманско население са построени над 30 съвременни предприятия на машиностроенето, електротехническата и химическата промишленост и 40 нови малки производствени предприятия и цехове в по-големите села. Изразходвани са над 43 милиона лева капитални вложения за електрифициране, кинефициране, водоснабдяване и благоустрояване на населените места, за пътно строителство и междуселищните комуникации. Извършва се модернизация на материално-техническата база на селското стопанство, туризма и търговската мрежа, на здравеопазването, услугите, просветата, културата, изкуството. Позитивните явления в различните сфери на материалното и духовното битие на българите мюсюлмани внасят неизбежни постепенни промени в индивидуалното им мислене, бавни рефлексии в тяхното колективно-групово етносъзнание и елементи на относителна устойчивост на българско етносъзнание във все още разколебаното им етносоциално поведение. Несъмнено подобряването на социално-икономическото положение и качеството на живота на българите мюсюлмани оказва въздействие върху етническото им поведение за сближаване с българите християни. Младите българи мюсюлмани започват да променят традиционните стереотипи на своя начин на живот и на отношението си към българската държавност. Тази нова социокултурна реалност се забелязва макар и в по-малка степен, при младите българки мюсюлманки. Българите мюсюлмани са изведени от предишната им локално-групова изостаналост, затвореност и изолираност. Със сравнително висок материален и образователен стандарт те стават активни и пълноправни граждани на модернизиращото се българско общество.
Автор: Стоян ТАНЕВ>> Пълния текст...
Заплахата на вековната агресия продължава
Книгата на Веселин Божков „Вековната агресия” е продължение на три предишни негови книги: “Заплахата остава” (2001 г.), “Нашествието на ислямския фундаментализъм” (2005 г.) и “Заплахата настъпва” (2006 г.). За всичките съм писал рецензии, публикувани във в.”Нова Зора”, в които изразих своята положителна оценка за стремежа на автора да покаже на нашето общество опасността, която представлява за националното ни единство националистическата политика на Турция по отношение на България, проявите на протурския национализъм и ислямския фундаментализъм в нашата страна, дейността на ДПС. Мислех, че е изчерпал темата, която третира в своите три книги.
Той обаче ме изненада с четвъртата си книга по тези проблеми, а именно „Вековната агресия”. И след като я прочетох, стигнах до убеждението, че това е най-силната книга от четирилогията. Наистина Божков отново предупреждава нашето общество, че Турция от Освобождението досега не е престанала да води по същество една антибългарска политика, че проявите на протурския национализъм в страната са изключително опасни за развитието на българската нация. Нещо, което той доказваше и с досегашните си книги, нещо, което са ни го казвали и други автори досега, включително и моя милост. Силата на неговата книга се крие обаче в това, че той за първи път в страната използва така широко и задълбочено архивни материали на българската полиция и военното разузнаване отпреди 9 септември 1944г., които доста подробно цитира. Тези многобройни доклади на Дирекцията на полицията, тези справки, донесения, уведомления на областни директори и полицейски служители, на кметове, на командири и офицери от армията му дават възможност да погледне - от позициите на нашите предшественици, - каква е била антибългарската дейност на Турция, на кемалистите, на протурските националистически организации от този период като „Туран”, ”Алтън орду” и други, на учителите в турските училища, на мюсюлманското духовенство.
Няколко неща бяха нови за мен, ще бъдат нови и за читателите.
Автор: Проф. Бончо АСЕНОВ>> Пълния текст...
Самоуниженията на професора, проф. Василев, де
  • Непредизвикан отговор
  • Ежедневието става все по-скучно и безлично. В продължение на хилядолетия човекът е успял да си създаде известна защита срещу природните стихии и естествените предизвикателства като смяната на годишните времена, но става все по-беззащитен от управляващите, които сам си избира демократично.
    Едва ли има по-несъвършена система от демокрацията за хора, при които демократичното мислене се изчерпва със съзерцание на собствения образ.
    Автор: Христо ТЕПАВИЧАРОВ>> Пълния текст...


    Тотална американизация:
    - Вуте, колико е акъло на управниците ни?
    - Два инча!..
    карикатура: Тодор Цонев