"Нова Зора" - брой 42 - 18 ноември 2008 г.

Нямам право да мълча
  • България се нуждае от силна лява партия
  • Накъде отива БСП?
  • БСП е в криза. Партията, която вече повече от век е общопризната за лява, все повече губи популярност. И това – в условиятга на ограбена и обедняла България!
    Когато през ранната пролет на 1942 г. бях приет в редиците на БРП, по-късно БРП(к), БКП и сега БСП, организираните членове бяха малко. При това мнозинството им се намираше в затворите и лагерите. Но симпатиите и подкрепата на народа, с които тя се ползваше, бяха големи. За членството в БРП можеше да си загубиш живота. Нас, като партизани, ни преследваха подобно на диви животни – с полиция, жандармерия, ловни роти и регулярна войска. Въпреки това численият състав на партията растеше.
    България попадна в съветската зона за влияние в резултат преди всичко на хода на военните събития и на споразумението между Сталин, Рузвелт и Чърчил в Ялта за определяне на демаркационната линия след завършване на операциите в Европа. Впоследствие, през октомври 1944 г., това споразумение бе уточнено в недостоен пазарлък между Чърчил и Сталин. Но партията зае доминиращо положение в новосъздаденото правителство на ОФ - съвършено заслужено. Това е естествен резултат, който отразяваше нарасналата й популярност.
    Автор: О.з. ген. полк. Васил ЗИКУЛОВ>> Пълния текст...
    Истината винаги е една
    Предизвикан отговор
    Майор Франк Томпсън: “...българите са най-добрите хора на света”
    Ще започна направо, с две-три истини. Първата е, че главният редактор на в. “Нова Зора” е мой приятел. И то не от вчера или днес. Ще го изненадам навярно, защото сега ще обявя нещо на всеслушание, а никога не го е чувал от мен: обичам Минчо Минчев! Има нещо много българско и в исполинския му ръст, и в чистото му възрожденско родолюбие, неочаквано съчетани с нежната душа на поет. Когато му стискам ръката и му казвам: “Здравей, Минчо!”, тайно изпитвам гордост; стискам десницата на внука на поп Минчо Кънчев, духовник и революционер, автор на великата ни историческа хроника “Видрица”.
    Истина е, че да обичаш и уважаваш България, не е привилегия единствено на нас, българите. Трябва добре да мерим приказката си, когато съдим и сипем грозни думи към чужденците. Ние сме шепа народ, но древен народ. Земята ни може да е “като една човешка длан”, но за нас е цялото мироздание. Не сме много по численост, но е задължително да бъдем и мъдри, и възпитани. Винаги съм считала, че липсата на аргументи у бедните духом ги кара да сипят гняв и грубости. Но когато обидите са лъжливи и несправедливи, получават свойството на бумеранг и... политат обратно. Отправеното злословие удря челата на злоречивите.
    Автор: Бригита ЙОСИФОВА>> Пълния текст...
    Да стигнем унгарците
    След продължилото почти две десетилетия опиянение от свободния пазар, днес всички страни вземат драстични мерки срещу кризата. При това мерките са съвсем, ама съвсем леви.
    Национализират се банки, ограничават се високите заплати и представителни разходи. И дори свръхбогати хора се отказват от излишни придобивки. Особено зле ударените от световната рецесия унгарци направо го удариха на преразпределение на богатствата. Страната въведе данък, носещ името на легендарния Робин Худ, според който енергийните доставчици и търговци ще плащат за топлото на бедните унгарци. Това ще стане чрез допълнителен данък от 8 % за енергийните концерни и ще важи две години поред. Според управляващите за една година в хазната на държавата ще влязат 30 млрд. форинта, които ще бъдат раздадени като субсидии на бедни семейства, защото не могат да плащат високите сметки за отопление. Става дума за една пета от населението, което живее в 645 000 панелни апартамента. Заради остаряло отопление и лоша изолация тези унгарци плащат ужасяващи сметки за отопление.
    Автор: Венцел КРАНЦ>> Пълния текст...
    Национална сигурност или национално безхаберие?!
    “Сигурна” ли е националната сигурност и има ли изобщо стратегия за националното ни оцеляване? Две тенденции проличават в целия ни обществен живот: едната е реално отчитане на фактите и трезв анализ, съпътстван от отчаяние, несигурност и безверие, независимо от това дали го показваме, или не! Другата тенденция е пълно безхаберие, бездушие, незаинтересованост, служене на чужди интереси и национално предателство, наричани за краткост – пари! За съжаление втората тенденция е доминантна особено през последните две десетилетия, през годините на “димукрациътъ” по Ж.М.Ж.!
    През всичките тези години не остана партия, която да не е проводник на чужди влияния – ту от Запад, ту от Изток, ту отвъд океана, а най-вече от интереса, който, както е добре известно “клати феса”! Без съмнение, това е аксиома – т.е. неоспоримо доказателство! Ако се върнем назад в българската история, без особено усилие ще установим, че през големи периоди от време, втората тенденция, тази на безхаберието и продажничеството на т.нар. държавни мъже е била водеща. Например три четвърти от територията на България – отвъд Дунав, просто са били изоставени... Никой не ни ги е вземал насила, но окото ни е гледало на юг – към богатствата на Турция. Тя също стъпва на Балканския полуостров, стремейки се да завоюва нашите богатства и територия. Но изоставя ли тя бедния, безплоден, почти пустинен Анадол? Напротив – в интерес на собствената си национална сигурност забранява дори на турските войници да превеждат християнки през Босфора, което не им е попречило да си вземат пленничките за жени... Далновидните турски политици, плашейки се от християнизация, са запазили Анадол като източник на турската мощ...
    Автор: Георги СТОЯНОВ>> Пълния текст...
    “Опитомяване” на свободата
    “Сами рушихме скинията си и никой не виждаше, че си подготвяме ново робство от чужди”. Това са финалните думи от романа “Антихрист” на Емилиян Станев.
    Не могат да се намерят по-верни думи и от тези на Тончо Жечев, с които обяснява виждането на автора за падането на България под турско робство. Че още преди да наближи външната опасност, робството е било подготвено в душите и поведението на хората. Ето какво казва той: “Истинската причина за робството откриваме в душевния хаос и разрушителните инстинкти, на които леко се поддаваме, когато не са обвързани с разум, и в липсата на вътрешен закон у човека, който диктува границите на позволеното и непозволеното. Този душевен хаос създава роби, преди още да е настъпило робството”.
    Автор: Димитрина ОВАНЕСЯН>> Пълния текст...
    Венец на абсурдизма
    Уважаема редакция,
    Два месеца изминаха от „събитието”, по което искам да взема думата, но видяното не ми дава... Затова ви и пиша. Въпросът не е частен, въпросът е от обществена значимост. И аз не мога да мълча.
    През 90-те години клакьорите на „синята идея” непрекъснато говореха за времето на социализма като епоха на абсурдите. Наистина, имаше не малко абсурди в пропагандната и социалната практика. Именно те бяха хранителната среда за появата на вицовете. Отдушникът на привидно примирения българин. Успяхме ли да ги преодолеем и да постигнем мечтаната хармония? Отговор на това ни дава филмът „Хълмът на боровинките”, който БНТ излъчи на 8 септември т.г. в поредицата „Филмите на прехода”. Сигурно не случайно. Нали допреди 19 години следващата дата - 9 септември заемаше специално място.
    Автор: Димитър ЗЛАТЕВ>> Пълния текст...
    Арендатори - олигарси
    за политиката в земеделието на България
    Казват, не без основание, че времето в историята на България, означавано като „преход“, може напълно справедливо да се нарече „грабеж“. Или по-точно „големият грабеж“. Защото крадене и грабене е имало през всички времена, но тоталният грабеж, започнал от момента, когато се разбра, че текстът от конституцията – „Обществената собственост е свещена и неприкосновена“, ще се заменя със стария-нов текст – „Частната собственост е неприкосновена“, няма равен на себе си. Веднага „най-предприемчивите“, тези „повратливи хиени“ в обществото, разбраха, че настъпва разграбване на всичко сътворено или наследено от българина през вековете и се хвърлиха в дива надпревара да грабят кой както може и каквото може. Остана до ден-днешен недоразграбена едната земя, която ни е хранила откакто съществуваме като народ. Нея също я „проскубаха“ чиновници, земеразделители или най-вулгарни крадци с коефициенти за редукция, с фалшиви документи за собственост или с лъжливи „кошаревски свидетели“ при фантастичните процедури за връщането й според ЗСПЗЗ. Оцеля в ръцете на истинските си собственици не повече от 80 % от всичката им земя.
    Автор: Борис АНТОНОВ>> Пълния текст...
    Пазарната икономика на неолибералния капитализъм
    Апологетите на неолибералния капитализъм твърдят, че неговата пазарна икономика напълно съответствала на алчността и егоизма на човешкия индивид, че тя го стимулирала да увеличава производителността на своя труд и да допринася за нарастването на общественото богатство, за развитието и просперитета на всяко общество и на човечеството като цяло. Според тях при пазарната икономика на неолибералния капитализъм стопанската дейност на обществото е най-интензивна и най-ефективна, поради което тя била обективно необходима и за другите страни.
    За да се разбере същността на пазарната икономика на неолибералния капитализъм, е необходимо да се припомнят някои известни положения на Марксовото икономическо учение. Главното от тях е, че отношенията на хората в производството, разпределението и размяната на материалните блага се определят от собствеността върху средствата за производство – оръдия и предмети на труда, а не от собствеността върху отделни части на общественото богатство. Това е така, защото само въоръжен със средства за производство човек може да произвежда необходимите му средства за съществуване. Ако тези средства за производство са негова собственост, той влиза в едни отношения с други членове на обществото. Ако не са негови – в други отношения.
    Автор: Доц. д-р Тодор ДЖУНГУРОВ>> Пълния текст...
    Каква ще бъде външната политика на САЩ утре?
    Какво искат да кажат представителите на НАТО с “достъп до немилитаристични инструменти”?
    Това изискване ли е НАТО да има по-голям контрол над цивилното население в западните страни?
    Стр. 7: “За стартирането на процеса предлагаме установяване на директорат, обединяващ САЩ, ЕС и НАТО. Мисията му ще бъде да координира всички операции в Атлантическата сфера.”
    За какви цели?
    Петимата дават обяснения на стр. 42: “За онова, което западните съюзници очакват да е активна защита на техните общества и начин на живот в течение на продължително време.”
    Автор: Мишел КОЛОН>> Пълния текст...
    А сега накъде
    От няколко месеца политолозите коментираха очакваното създаване на коалицията между ЛИДЕР, ВМРО и земеделците на Стефан Личев. А социолозите отсега й дадоха 4,7 % от гласовете на предстоящите парламентарни избори. Само дето всичко почна с фалстарт. Бизнесменът Христо Ковачки, който е неформален лидер и едноличен финансов спонсор на ЛИДЕР, бе задържан в ГДБОП. Антимафиотите претърсили 17-18 негови офиса, както и някои от жилищата му. Повдигнати са обвинения за данъчни престъпления - източване на ДДС в огромни размери. Ковачки бе освободен под рекордната парична гаранция 300 000 лв. Проверката срещу Ковачки е извършвана месеци наред. По предварителни данни прокуратурата и НАП събрали доказателства за данъчни злоупотреби в размер на няколко милиона лева. Преди няколко дни бизнесменът поиска чрез пресата прокуратурата и данъчните органи да го проверят, за да се изясни, че при него всичко е чисто. От НАП заявиха, че си гледат работата съгласно закона, а желанията на Ковачки “няма да променят нищо”. “Проверката дали той си е платил данъците, е най-лесната работа”, добавиха от агенцията в понеделник. От ДАНС пък обявиха, че дори и да проверяват бизнесмена, нямат право да го съобщят. Явно всичко това бе казано, за да се внесе успокоение у Ковачки, преди да му бъде нанесен ударът. Че косъмът на Ковачки не е чист, не е. Неговите интереси са в енергетиката, където той оспорва водещите позиции на бизнесмените Богомил Манчев, собственик на “Риск инженеринг”, и Красимир Георгиев. Чрез “Българска енергийна компания” Ковачки сега контролира 70 % от “Атоменергоремонт”, която се занимава с ремонта и поддръжката на оборудването на АЕЦ “Козлодуй”, както и с модернизацията на енергоблоковете.
    Автор: Валентин ХРИСТОВ>> Пълния текст...
    Синоними на ренегатство и корупция
    Ако ви е криво, че все ви управляват бивши комунисти, не го взимайте толкова навътре – от Брюксел и Страсбург също ви управляват бивши комунисти.
    Тук изобщо нямаме предвид бившите комунисти от Източна Европа ала Атанас Папаризов или Илияна Йотова, които сега са комисари, висши чиновници или евродепутати. Имаме предвид бившите комунисти от Западна Европа.
    Бивш комунист е например Жозе Мануел Дурао Барозу, самого предводителя на Европейската комисия, ще рече на евросъюзното правителство. Другото, което не е лошо да знаете за него, е, че той е провален министър и премиер на родната си Португалия. Бивш комунист, който и до днес се гордее с червеното си минало, както и провален политик, за когото португалците не щат и да чуят – как да не направиш такъв удобен от всякаква гледна точка уникат министър-председател на капиталистическа Европа!
    Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
    Баракоманията – джи пи за болни евангелисти
    Разумните хора с добре прочистени уши и бистър ум още не могат да се начудят на тази част от света, която е изпаднала в баракомания. Могат ли баракоманиаците да повторят след два-три дни дори една десета от словесните послания на Обама? Какво конкретно приказваше въобще той в предизборното си бърборене? Нищо конкретно. Имаше внушения, символи, хиперболи, благи думи, благи усмивки и най-вече откровени празнословия. Имаше американски оптимизъм, американско благоприличие с въртящи се наоколо баби, съпруги и дечица, американска пасторалност.
    Формулите на Обама бяха смесица от приказки на прогресивен комунист от времето на пролетарските революции и нещо като послания на евангелистки пастор от началото на 21 век. Но аудиторията в САЩ това и иска. Пък дори им изглежда и ново. На всичко отгоре тази аудитория взе да обеднява за първи път от 80 години насам. Редовият американец днес е нещо като болна българска баба при средностатистическо българско джи пи. Можеш въобще да не я лекуваш реално, но трябва да й кажеш добра дума и да й обещаеш, че ще се излекува. При това положение бабата си мисли, че има много добро джи пи, защото „много хубаво приказва”.
    Автор: Доц. д-р Тодор МИШЕВ>> Пълния текст...
    Българите мюсюлмани – вечни мъченици
    На 4 ноември 1946 г. генерал Сергей Бирюзов – заместник-председател на Съюзната контролна комисия (СКК) в София изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Антон Югов, в което посочва допусканите слабости от българското правителство по охраната на границата с Гърция и Турция и неговата недостатъчна работа за привличането на враждебно настроеното българомохамеданско население. В това писмо за първи път се отправя и препоръката за изселване на неговите неформални прогръцки настроени водачи заедно със семействата им, за да се сложи стабилно начало за действително нормализиране на военностратегическата обстановка, политическата ситуация, националната сигурност и обществения ред в крайграничните райони на Южна България.
    Друго още по-съществено обстоятелство принуждава българското правителство да изсели не голяма част от българомохамеданите от южната гранична зона в други райони на България. Към края на войната, през април 1945 г. и през 1946 г., българи мохамедани от някои селища в Родопите подкрепят гръцките териториални претенции към България. Те създават нелегални комитети и събират подписи сред българомохамеданското население с искане за присъединяване на Родопите или на по-голямата част от тях към Гърция. През юли 1945 г. по внушение на гръцките власти е съставен “Меморандум от името на българомохамеданската вероизповедна община – Златоград” и някои видни българи мюсюлмани от Златоград, Смолян и Мугла. С този документ подписалите го българи мохамедани се обръщат с молба към президента на САЩ и министър-председателя на Великобритания населените с българомохамедани райони да бъдат включени в границите на Гърция, защото там ще бъдат гарантирани техните религиозни и малцинствени права На 26 октомври 1945 г. по инициатива на гръцкото пра­вителство отново е изработен още един “Меморандум” “от името на помаци мюсюлмани от Южна България” с искане всички българи мохамедани от Южна България да бъдат присъединени към Гърция.
    Автор: Стоян ТАНЕВ>> Пълния текст...
    Има ли български етнически модел?
    Въпросът е риторичен. Модел означава нещо, което може да се повтори, да се възпроизведе или поне да се следва. Моделът е концепция, която води до предсказуем резултат. Разсъждавайки така, от модела, който нарекоха „български”, резултатът вече е налице в Кипър и в Косово, а именно - завоюване на част от територията на суверенна държава от малцинството, което не признава управлението на държавоопределящия етнос. Т.е., нищо ново в „българския етнически модел”. Този термин нямаше да се появи в „новоговора”, ако демокрацията в България означаваше власт на закона. Защото няма страна, членка на Европейския съюз, която да допуска безнаказано суспендиране на Конституцията, разрешавайки да се пренебрегва забраната етническа партия да развива политическа дейност. От друга страна, този модел стана възможен именно благодарение на безхаберието, с което бяха изоставени подписаните с толкова усилия Хелзинкски споразумения (1975 г.) за ненарушимостта на държавните граници в Европа, установени след Втората световна война.
    Когато гостувахме на парламента в Кипър във връзка с 20-годишнината от нахлуването на турската армия и анексирането на 1/3 от територията на острова като севернокипърска турска република. Тогава нашите домакини ни предупреждаваха: „Внимавайте! За Кипър на турците им бяха необходими 20 години. С тази партия (ДПС) в българското Народно събрание за турска автономия ще им трябват и по-малко!”
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Писмено уведомление
    Драги читателю, драги приятелю!
    С настоящето изпълняваме журналистическия си дълг да те уведомим писмено, че и ти – както всички останали българи, - отново спонсорираш Муамар Кадафи.
    Това ти се случва минимум за трети път. При първия т. нар. политици опростиха от твое име над 1 млрд. либийски дълг към България, без дори да става дума за лихвите. При втория – мъдрите ни управници пак те окрадоха със 700 млн. лева, за да освободят медицинските сестри от лапите на същия тоя Кадафи. Само тези 700 млн. лв. означават, че от всеки наш сънародник – от току-що роденото дете до последния столетник – са ограбени с по 900 лв.
    Автор: Иво БРАТОЕВ>> Пълния текст...
    Кой не желае да се учи от историята,
    или лъжите на Михаил Саакашвили
    През 19 век в Русия има двама големи учени-историци: Сергей Соловьов (бащата на известния философ Владимир Соловьов) и Василий Осипович Ключевски, който живее до 1911 година. И двамата са професори-преподаватели в Московския университет „Михаил Ломоносов”. Съчиненията на Ключевски бяха издадени преди три десетилетия в девет тома. В петия том той разсъждава и върху отношенията между Русия и Грузия, върху тяхното възникване и развитие. Ето най-интересното от неговия текст:
    „Според Белградския договор от 1739 година владенията на Русия на югоизток стигнали до Кубан; по река Терек отдавна съществували руски казашки селища. По такъв начин, като стигнала до Кубан и до Терек, Русия се оказала пред Кавказкия хребет. В края на 18-ото столетие руското правителство съвсем не смятало да преминава през този хребет, защото нямало нито средства за това, нито желание, но зад Кавказ, сред мохамеданското население живеели безмислен живот няколко християнски княжества, които, като усетили, че русите са наблизо, започнали да се обръщат към тях с молба за закрила. Още в 1783 година грузинският цар Ираклий, притискан от Персия, приел закрилата на Русия; Екатерина Велика била принудена да изпрати зад Кавказкия хребет, в Тифлис, руски полк. След нейната смърт русите напуснали Грузия, където нахлули персите, като опустошили всичко, но император Павел бил принуден да окаже подкрепа на грузинците и в 1799 година признал за цар на Грузия наследника на Ираклии Георгий ХІІ.
    Автор: Проф. Иван ЦВЕТКОВ>> Пълния текст...


    Тотална американизация:
    - Вуте, колико е акъло на управниците ни?
    - Два инча!..
    карикатура: Тодор Цонев