|
|
"Нова Зора" - брой 40 - 4 ноември 2008 г.
| Започна ли обратното броене? |
|
И партиите са като хората: раждат се, порастват, променят се, боледуват, остаряват и умират. Смъртта на някои се посреща с облекчение, след като са омръзнали и на себе си дори. Причини за смъртта - бол. Но една е определяща: в цялата следосвобожденска история на България няма партия, която да е останала вярна на идеалите на своите основатели, на името и програмата, за чието осъществяване е била създадена. Няма и партия, която да не се е разклонила, разнообразявайки политическата фауна. „Преходът” към демокрация, пазарна икономика и политически плурализъм, започнал у нас на 10.11.1989 г., роди такъв „политически елит”, който без никакво угризение се разделя с идеали, ценности и авторитети, щом следването им не му носи облагите на властта.
Според този политически елит келепир има във властта, този, който се е разминал с нея, не е ценен; изпадналият от властта, няма приятели! Такъв елит, както казва народът, на рамо да си го носиш, та минеш ли покрай яма или бунище, лесно да се освободиш от него. Нейсе.
|
|
|
Българите мюсюлмани – вечни мъченици
на чужда държава и на своята родина |
|
Българите мюсюлмани са уникална етнорелигиозна реалност в историческото развитие на българите като народ и нация, а след Освобождението, и на българската държава. В условията на османското владичество те преживяват няколко века трагедия поради лишаването им от естествената българска етническа и християнско-религиозна среда. С насилие или „доброволно” губят най-съкровено интимното за всеки човек – името и вярата. Някои от тях губят и своето българско етносамосъзнание. Повече от българите мюсюлмани са с раздвоено етносъзнание. Техният майчин и бащин български език ги приобщава към българската етнонационална общност, а ислямският религиозен консерватизъм и фанатизъм ги доближава до турците преди и след освобождението на българите от османската власт.
Съдбата на българите мюсюлмани е драматична и когато тяхното отечество има вече възстановена, през 1878 г., държавност. Тази драма изпълва тяхното битие до края на 19 век, продължава през 20 век и достига своята кулминация в края на 20 и началото на 21 век.
|
|
|
| Денят на голямата поукаФинансово-икономическата криза и икономическият фундаментализъм |
|
„Призрак броди из Европа – призракът на комунизма!”. Някои от по-възрастните сигурно се сещат, че така започва „библията” на комунистическото учение – „Комунистическият манифест”. Рождената му дата е през 19 в. и още с появяването си успява да предизвика смут в собствениците на капитала.
В метафората за неканения призрак, капиталът съзира смъртна заплаха за своето съществуване, което поражда и своеобразен капиталистически екзорсизъм. Започва битката между двете противостоящи си идеологии в опита на капитала да бъде изгонен духът на комунизма. За ужас на господстващата класа обаче, „духът” се оказва неочаквано резистентен и успява да устои на всички опити да бъде задушен в зародиш. Нещо повече! С октомврийската революция “призракът” дава ход на най-големия социално-политически експеримент в историята на човечеството – изграждането на социалистическото общество. Общество, което по своята същност е безкласово, с общонародна собственост върху средствата за производство, в което пазарът – “Меката на капитализма”, е заменен с държавна централнопланираща система, а регулиращата му функция се осъществява от система от държавни регулаторни механизми. По този начин комунистическата политическа доктрина изгради основите на социалистическата икономика, стъпвайки на принципите на антипазарния фундаментализъм...
|
|
|
За връзката между парното и краставицата
Камъните са твърди, водата е мокра, краставицата съдържа 98 % вода... |
|
Признавам, че днес, 21 октомври 2008 г., ми дойде малко повече от обикновено. Към 9,30 сутринта се срещнах с някаква журналистка от някакво радио. Май беше БНР. Предния ден “кметът” на бл. 4 в кв. “Дианабад” – става дума за София, ме помоли да присъствам на тази среща, на която трябвало да кажем мнението си за парното.
Досещате се, че разговорът бе предизвикан от предстоящото приемане на някакви закони – два на брой, които трябвало да въведат (за кой ли път) ред в тази материя. А тази материя, според медиите, като последно може да се свърже предимно с факта, че две-трети от клиентите на софийската топлофикация имали задължения поради нередовно изплащане на услугата. И това налагало да се мобилизират силите на Народното събрание на Р България, за да се реши проблемът. А едни народни представители били подготвили драстични мерки, мерки, на които, според други народни представители, можел да завиди дори Адолф Хитлер. Реших да приема поканата на “кмета”, въпреки че доста отдавна – по-точно през 1995 г., публично заявих, че медиите са третата по мощност престъпна групировка в страни с неоколониален статут, сиреч в страни като България. Не бързайте! Днес вече са на второ място.
Но каква ли е връзката между парното и краставицата?
|
|
|
| Съпротивата на един хомо луденс |
|
Скъпи приятели,
Най-напред ще ви благодаря, че дойдохте на моя интимен празник. Пожелах да не бъде оповестяван публично не поради скромност, а защото исках да се усещаме тук непринудено. За съжаление подобни юбилеи най-често кънтят на кухо. Всъщност тази вечер нямаше да се състои, ако с нейното организиране не бяха се заели мои приятели.
Моя обаче беше идеята да сме в този дом на руската култура и наука, тъй като за мен Русия е особен вид вдъхновение и надежда.
|
|
|
| Авторската антология„Калина алена, калина черна” на поета и преводача Андрей Андреев |
|
Това заглавие е избрал поетът Андрей Андреев за своята антология на руската поезия. Първата част на заглавието ни отпраща към един незабравим филм на Василий Шукшин, който покори българската публика преди няколко десетилетия. А втората част съответства на истините на днешното време. Още заглавието ни подсеща, че антологията е авторска и представлява индивидуален избор на Андрей Андреев, възпитаник на Литературния институт „Максим Горки”. С основание името му е изнесено на корицата, което подчертава допълнително книгата като индивидуално дело. Тя се отличава от официалните и безлични антологии на съветската поезия, които се издаваха в миналото. Но няма да бъде справедливо, ако не подчертаем, че по-рано съветската поезия се превеждаше много и се издаваше системно, докато сега няма условия за системна преводаческа дейност от руски.
Начинанието на Андрей Андреев е повече от похвално днес, когато държавата вече не е меценат на преводната руска литература, а дори и на собствената ни.
|
|
|
| Да оздравим българския дух, да пребъде България! |
|
На 1 ноември специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии организира и проведе в залите на НДК шеста национална конференция с международно участие – „България в културното многообразие на Европа”, посветена на Деня на народните будители. Тържествената церемония по откриването на форума започна с впечатляващ спектакъл на студентското научно общество на СВУБИТ, обединяващ традицията на ритуала и изразителността на словото, подкрепяни от аудио-визуалните акценти по темата „Да се наречеш българин (хомо скрибенс)”.
С вълнуващо слово към участниците и гостите се обърна ректорът на СВУБИТ проф. д.-р ик. н. Стоян Денчев. „Всички ние, събрани тук, на един от най-българските празници, съхраняваме искрица от духа на народните будители – неуморните орачи в народната свяст, обогатили и европейската и световна култура с шедьоври във всички изкуства. Настоящето ни време е изпълнено с предизвикателства, най-важното от които е да съхраним своята идентичност”, подчерта проф. Денчев и посочи, че в историята на Европа, от която е част древната българска държава, има много примери на изчезнали и на оцелели култури. „Надявам се - каза той, – че всички ние – участниците в научната конференция по случай Деня на народните будители, ще дадем своя принос в продължението на народните будители, за да пребъде тяхното дело.”
|
|
|
|
Бай Ганю
карикатура: Тодор Цонев
|
|