"Нова Зора" - брой 39 - 28 октомври 2008 г.

Чавдаре, бъди!
В дните на юбилея на Чавдар Добрев традицията повелява да погледнем отвисоко и в по-едър план личността и творчеството му. Учен, публицист и общественик, Чавдар Добрев е незаобиколимо име в българската култура, литература и свяст. Той анализира, прогнозира, портретува, превежда, пише стихове, извежда аналогии и създава образци, които със сигурност ще останат без подражание. Сиреч, ще останат самотни, защото и Чавдар Добрев е боец от кохортата на едно поколение български интелектуалци, което прекрачи през върховете в развитието на България към водоразделите и вълчите ями, в които достойнството и непоколебимостта бяха и Голготата, и Символ на вярата. Той избра за своя длъжност зорко и пълнокръвно, със заразителна страст, дълбочина и проникновение да полага и отстоява реперите на развитието на нацията и духовността, и мимо съблазните и изкушенията да бъде продължител на Вазовската, най-плодотворната творческа традиция: да живее с болките и тревогите на своя народ и с надеждата и вярата, че той ще пребъде.
Но Чавдар Добрев се взря не само в убогия днешен български ден. Той потърси опората и връзката на българските с европейските и световни писатели, преведе от унгарски стиховете на Ендре Ади, разкри неподозирани аспекти в творчеството на Достоевски и Шекспир, Емилиян Станев, Никола Вапцаров и Антон Дончев. Проф. Добрев не се умори да разгадава ходовете на политици и културтрегери в миналото и днес. Отмъщаваха му по разному: наричаха го анархокомунист, определяха го като социалдемократ, причисляваха го към комунистическата партийна номенклатура. Но всуе! Онова, което всички заговорнически, удобно, фалшиво и неинтелигентно не пожелаваха да видят, е, че Чавдар Добрев е войник. Войник на конструктивната мисъл и на инвенцията на словото, че на нискочелия пигмейски фон той е панорамната личност, която предпочита да извежда драматургията на проблема, да се забавлява над страстите и често сам да ги разиграва. Затова може би и сам се определя като “играещият човек”, като хомо луденс. Едновременно монолитен, но и разколебан, мощен, импулсивен, но и свръхчувствителен...
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Пълководецът на думи, които се сражават
Съвременната българска култура не изобилства с равнопоставени на световния интелектуален елит имена, за да се отнасяме с немърлива разсеяност или щраусова слепота към името на Чавдар Добрев. 75-годишният юбилей на големия наш писател безспорно е значимо събитие за тези, които го обичат и ценят. Наш дълг е да го разглеждаме и като повод за отговорна и задълбочена оценка на неговото мащабно и високоталантливо творческо дело, както и на уникалното му, впечатляващо с мъдрост, мъжество и позитивна продуктивост присъствие в обществения живот на страната.
Автор: Петър АНАСТАСОВ>> Пълния текст...
Леталните тайни на ДПС
Трудна и почти невъзможна мисия е да търсиш причините за „самоубийството” на високопоставен партиен функционер като Ахмед Емин, при положение, че дори за часа и мястото на събитието трябва да гадаеш по медийни публикации. Ако съдим по изявленията на земеделския министър Валери Цветанов, поне до 15,15 ч на 17 октомври всемогъщият началник на кабинета на Доган, „сивият кардинал” на ДПС Ахмед Емин, е бил жив. Той предупредил В. Цветанов, пристигнал в Догановите сараи в Бояна, за да се срещне с лидера на ДПС, „да не ядосва шефа”. Сиреч Доган вече ще да е бил бесен. Ахмед Емин, който друг път проявявал чувство за хумор, сега изглеждал разсеян. Защо? Нали до 14 ч е бил в кабинета на Касим Дал (зам.-председател на ДПС), който празнувал рождения си ден? Емин си тръгнал след Нихат Кабил, понеже имал среща с Ахмед Доган. Очевидно разговорът с партийния фюрер е бил твърде остър. Отлагането на срещата на Валери Цветанов с Доган не ще да е било само заради речта, която подготвял, вероятно по повод 4-ия конгрес на НДСВ. За какво Доган е наругал своя началник на кабинета, та Емин чак да посегне на живота си?
Автор: "Зора">> Пълния текст...
И младежта не е във възторг от капитализма
Eдна трета от младите хора между 18 и 35-годишна възраст определят демокрацията като “вредна”. Повечето от тях смятат, че при социализма се е живеело по-добре от сега. Данните са от доклад за младите хора в България, изготвен от Държавната агенция за младежка и спорта.
Изследвачите и органът на хер ВАЦ, който помества фрагменти от доклада, са изненадани. Най-вече от това, че младите изпитват носталгия по нещо, което познават предимно от разказите на родителите си, както и от охрачките на свободните медии.
Автор: Мирослав ТРЪНКОВ>> Пълния текст...
Това е каузата правда, почтеност и Отечество
Българската комунистическа партия беше предадена и разгромена отвътре. Диригентите бяха отвън. Тези, които я предадоха, се превърнаха в нейни ликвидатори. Това бяха обещали на поръчителите. Какво поръчителите са обещали на тях, показа обществената практика. Но изведнъж от нищото се появи мощна опозиция от партии като СДС, БЗНС “Н. Петков”, християндемократи, либерали, организации и движения като “Екогласност”, Движение за гражданска инициатива, Движение за права и свободи, Християндемократичен фронт, Независимо дружество за защита правата на човека, Съюз на безпартийните, Съюз на свободните демократи, Либерален конгрес, профсъюз “Подкрепа” и пр. И всичките с лидери. Откъде се взеха? Как бяха отгледани? Тая страшна Държавна сигурност, значи, не ще е била чак толкова страшна, щом под носа й са съществували толкова много “борци за демокрация”. И като започна една епична битка срещу БКП, здраво място не остана. В нея обаче се видя, че най-яростните “борци” бяха членове на... БКП, но не от тези, членуващи в нея в градовете и селата, а все висши партийни величия.
Автор: Емил МИТРЕВ>> Пълния текст...
Празник на духа и изкуството
Три часа, изпълнени със спокойствие и вяра в доброто; извън интригите, които ни заобикалят, извън омразата, в ежедневието и в политическия ни живот. Това подари на присъстващите откриването на Седмицата на руската духовна култура, провеждана в рамките на Годината на Русия в България.
Салонът на Руския културно-информационен център бе пълен с млади хора; млад и одухотворен бе и Празничният мъжки хор към Синодалната резиденция на Светия патриарх Алексий Втори и песенно-инструменталният ансамбъл “Отрада”.
Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
Животът – начин на употреба. Фрагменти за един юбиляр
Разбира се, за величината на неговата личност измеренията на българския политически живот са тесни. На неговия мащаб отговаря геополитиката. На него му дай да нищи заговори, да тълкува ходовете на световните лидери, да разкрива предателства. Анализите обаче не му стигат. Прогнозите не са му достатъчни. Той няма да е Добрев, ако не предложи своя (естествено, най-правилен) стратегически план. Не съм компетентен да съдя за правотата му, но статиите в „Нова Зора” са впечатляващи и несъмнено интересни. Те карат читателя да се замисли, а това в наше време на интелектуална оскъдица не е малко.
Едно обаче не може да бъде отречено на Ч. Добрев – защитата на националната кауза. Не бих го нарекъл „националист” – той е далеч по-широко скроен. По-скоро патетиката на писанията му произтича от вкорененото чувство за достойнство, накърнено от медийните храчки на дребни Херостратовчета, които мислят, че ще останат в световната история като изгорят=продадат своята. В смисъла на отстояване историческата роля на „националната държава” той е по-скоро завършен „европеист”.
Автор: Иван МАРАЗОВ>> Пълния текст...
Несломимият интелектуалец
Интелектуалец вече е срамна дума, щом мисленето е идиотско занимание, като не носи пари, пък и обезсмислила се дума, щом тъй наречените интелектуалци не могат или не искат да защитят достойнството си. Така наречените, казвам, защото тъй многолюдното и шумно съсловие всъщност се състоеше от позьори и сноби, несъстоятелни, смешни, направо гротескни човечета, които парадираха със знания, макар да бяха порядъчно неуки, или с позиция, въпреки че бяха смирени верноподаници. Достойните наследници на Иванчо Йотата или още по-несъразмерен нашенски полуинтелигент все ни смайваха, ако не с граматическия екстремизъм на прародителя си, то с удобния тогава идеологически екстремизъм. Те, глутницата от литературни критици, да речем, безмилостна, жестока, несломима, когато съди и отрича неподвластния на скудоумните канони творец, или угодничи нереалистично, умилква се пред бездарника, нарочен за пазител на правата вяра, закономерно паднаха в дупка, изчезнаха, стопиха се. Те бяха безпомощни в динамичния, променящ се свят, неспособни да се променят, защото техните аргументи всякога са били идеологически, а не естетически, едничкото, което смогнаха да сторят най-чевръстите от тях, бе да се пребоядисат, за да са пак идеолози, но сега на новото време. И както можеше да се очаква, ако довчера ни засипваха с червени скудоумия, днес ни засипват със сини скудоумия. Вчера громяха шовинисти като Вазов и Йовков, или индивидуалисти като Пенчо Славейков, а днес громят комунисти като Вапцаров, нехаейки, че творчеството отстои на светлинни години от „грубата шаячна правда” на вчерашните или днешни партийци.
Автор: Любомир КОТЕВ>> Пълния текст...
Времето – това е личността
Разбира се, седемдесет и петата годишнина на Чавдар Добрев е личен юбилей, но е също така знатна дата за много негови съвременници, които заедно достигат заветната възраст. Измежду всички тях – високообразовани личности на обществени поприща, той с будна мисъл и устойчива гражданска позиция придоби категорични качества на духовен водач на немалка група хора, предимно леви интелектуалци. И никак не е пресилено да се каже, че днес в неговото поколение като че ли няма друг, способен да оказва активно въздействие върху общественото мнение по проблеми на естетиката в изкуството и културата. Струва ми се още, че няма и друг подобен анализатор на идеите за развитие на човека и човечеството специално в аспекта на три съвременни национални идеологически процеса – българския, унгарския и руския. Значителна част от книгите му са в тази насока.
Дълготрайното си присъствие в пулса на нацията Чавдар Добрев осъществява с многостранна дарба на литературен критик, театрален изследовател, изкуствовед, поет, публицист, преводач на поезия, вестникарски трибун. Още със завръщането си от будапещенския университет той започна научна кариера, която постепенно се пренасочваше към нещо не по-малко съществено – художествената книжовност Сега си даваме сметка, че без да се самоотрича от призванието на учен, професорът Чавдар Добрев все повече враства в други пространства на творческия дух, например в изящната словесност, в литературната полемика, в силовите полета на Никола Вапцаров, Фьодор Достоевски, Емилиян Станев, Йордан Радичков, напоследък – на Антон Дончев, както и в театъра на Брехт, на Вахтангов, на Леон Даниел и т.н. В същия творчески подем Чавдар Добрев успява да прозре и проблеми от глобален мащаб. Създава политически портрети от рода на “Желев в огледалото на живота” и “Странните превъплъщения на маркиз дьо Жириновски”. Прави разбор на политиката на САЩ спрямо славянските култури и на Русия.
Автор: Никола ИНДЖОВ>> Пълния текст...
Уроци по вървене
Роден съм през 1933 г. Като се оглеждам, тогава е нямало по-голямо събитие от идването на Хитлер на власт. За зла участ, първият ми писък е прозвучал в люлка, монтирана от двамата ми родители – левичари, селски учители, наричали ги по онова време комунисти. Така че съм се разминал с брюкселските пелени, в които са увивали още през 30-те години днешната пишман-либерална интелигенция.
Родното ми място е Ямбол, за който навремето казваха, че се намира на 25 километра от Сливен. Кварталът ми е в подножието на хълма Боровец, който беше висок, докато бях дете. През ямбол тече Тунджа, която преди почти четвърт век, че и повече, я прочистваха от тиня и миризми. Но когато бях малък, там съм ловил риба, а веднъж даже направих опит да се удавя, та се наложи моят съученик Тадей да се хвърля в плитчините. Имам смесено локално произхождение. Баща ми, Атанас Добрев Стоянов, е от Одрин и е учил в знаменитата Одринска гимназия, където са учили също Димитър Михалчев и Константин Петканов. По време на Първата световна война е бил поручик на Балчишкия фронт заедно с капитан Георги Цанев. Реликва в семейството ми беше снимка, изпратена на баща ми от неговия приятел Цвятко Радойнов, някъде от Месемврия. На анархокомунизъм преди двайсета година се е тренирал в Старозагорската гимназия от новозагореца Георги Мърдалов.
Автор: Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
Чавдар Добрев и Унгария
Съществена част от дейността и творчеството на Чавдар Добрев е свързана с Унгария. И тази му дейност започва доста преди да завърши образованието си в тази страна. Прегръщайки “Лудият” на Петьофи, ямболският абитуриент фактически попада в прегръдките на поетическото вълшебство на унгарското слово и ето, повече от половин столетие, остава верен на любовта си към безкрайната пуста, към нейните буйни коне и кипящи вина, към страстните вопли на цигулката на циганина Пища, към любовта и свободата, възпети в неповторими поетични, белетристични, драматургични творби. Именно тези върхове на унгарската култура и естетика пресътворява Чавдар Добрев на най-стария литературен славянски език, на езика на Кирил и Методий.
Автор: Д-р Радко ХАНДЖИЕВ>> Пълния текст...
Мит или реална заплаха?
Повечето мюсюлмани, участвали в терористичните актове от 11 септември 2001 г. срещу обекти в САЩ, са имигранти или араби, пристигнали в Америка, които години са живели в европейски страни. Техният светоглед е формиран именно в Европа, където несъмнено има условия за разпространение и ръст на идеите на радикалния ислямизъм, отхвърлящ ценностите на западните общества.
Повече от 20 души, подозирани в принадлежност към терористични групировки и задържани от американците след 11.09., са мюсюлмани, граждани на европейски държави. Сред тях само двама са американски граждани. И освен това в периода септември 2001 до началото на 2003 г. в европейски страни са арестувани 20 пъти повече заподозрени в тероризъм, отколкото в САЩ. Повечето от тези хора са младежи, представители на средната класа, преживели „културен шок” в Европа. Те се оказват недостатъчно интегрирани в европейските общества, не приемат изградените културни ценности тук, намират смисъл и цел на живота си в радикална ислямистка дейност. 16 Така че радикалните и агресивни интерпретации на исляма се оказват в известен смисъл плод на специфичните условия на Запада, и особено на Западна Европа. Следователно може да се твърди, че поради редица обективни и субективни фактори Европа се е превърнала в своеобразен инкубатор на терористични кадри сред мюсюлманите младежи.
Автор: Игор ДОБАЕВ>> Пълния текст...
За здравето на тези, които загубиха и парите
Ако един обеднява, обикновено някой друг забогатява. Кому именно става по-добре заради световния потоп? Аналитиците прекрасно го крият, преструват се, че те такива неща не знаят и дори не се досещат за тях.
За световния медиен мейнстрийм* темата е табу, и то до такава степен, че недоброжелателният страничен наблюдател може да заподозре – нима същият този мейнстрийм не е бенефициент по спектакъла, наречен „глобална финансова криза”? И с Буш и Обама, които така ярко „звездукат” (от английското staring) на световния ефир.
Автор: Сергей ХЕЛЕМЕНДИК>> Пълния текст...
Като между мъже
Интелектуалните добродетели, научните заслуги, културните достижения и изобщо обществените приноси на проф. Чавдар Добрев са толкова многобройни, че и при най-добросъвестната им инвентаризация сигурно нещо ще бъде пропуснато. Нещо повече, самият проф. Добрев отдавна се е извисил над собствените си културни заслуги и добродетели на такава височина, от която може да съзерцава и света, и себе си в света, и собствената си роля в културната вселена на България с известната на всички характерна иронична и често дяволита, многозначителна усмивка. Един принос повече или по-малко...
Автор: Валентин ВАЦЕВ>> Пълния текст...



Бай Ганю
карикатура: Тодор Цонев