|
Световната банка (СБ) призна съществени грешки в изчисленията си относно световната бедност. Като се аргументира, че оценката за размера на последната била станала по-точна, в резултат на новите данни за “цената на живота”, СБ, която е в тежка криза от доста време, “открила”, че още 400 милиона души, извън обявените досега, изпитват неволите на немотията. А това представлява повече от половината африканско население на юг от Сахара. Дамиен Мийе, говорител на френския CADTM, и Ерик Тусен, президент на едноименния белгийски Комитет за опрощаване външния дълг на Третия свят (CADTM), отбелязват съобщението като знак за липса на достоверност в публикуваните досега статистики на Световната банка. Статистики, подчертават те, “които служат за прокарване неолибералните политики, налагани на света от собствените експерти на СБ”.
По последни данни на същата “1,4 милиарда души от развиващите се страни (всеки четвърти, тоест) през 2005 г. са живели с по-малко от 1,25 долара на ден”. Досега се сочеше числото 1 милиард.
“Уловката” на господстващия финансов организъм, добре познат и у нас, е в това, че не се дава конкретното число бедняци, а отношението им, изразено в цифри, спрямо общия брой на земното население. Авторите на публикуцаията (септември 2008 г.) разкриват загадката: галопиращият демографски световен ръст създава илюзията, което СБ е използвала, че бедните намаляват. Но това е така, само, ако броят се съотнесе към нарасналия брой на планетарното население. Ето защо и “задачата на хилядолетието” бе формулирана в подобен дух: между 1990 и 2015 г. делът на хората с доходи по-малко от 1 долар на ден (всъщност това е относителен дял) да се намали наполовина. В този смисъл СБ има наистина постижения.
С огромните “грешки”, допуснати при изчисляване на бедността, се срива и цялото здание на международните политики за изкореняване на мизерията. Препоръчваните от МВФ и СБ преструктурирания на икономикита, включващи свиване на социалната част на бюджета, реформиране на здравеопазването и образованието, насочване на земеделската продукция предимно за износ, намаляване заетите с житни култури площи, отхвърляне принципа на самозадоволяване на нациите с храни и т.нар. хранителен суверенитет – всичко това, препоръчвано неизменно от началото на 80-те години, разрушило жизнените условия на стотици хиляди хора в целия свят, обясняват Мийе и Тусен.
Чуват се остри критики към МВФ и СБ като тази на проф. Томас Пог, от Колумбийския университет (САЩ). Той писа наскоро: “Методологията в пресмятанията на СБ е крайно съмнителна. Има основания да се мисли, че прилагането на по-обективен подход би изкарало наяве по-отрицателна тенденция на световното развитие и много по-ширеща се бедност. Дотолкова, доколкото досегашните изчисления на СБ и данните, върху които те се градят, имат за цел да опазят монопола й над международните организации и университетските изследвания относно нивото на бедността, не може да се претендира, че проблемът се взема действително насериозно”.
СБ, завършват анализа си Мийе и Тусен, претърпя провал както по отношение на статистиките си, така и в политически план. Повече от всякога набелязаната днес цел за изпълнение трябва да бъде троична: изоставяне логиката на структурни преобразувания, премахване на СБ и заменянето й с нова, по-подходяща институция.
Ние, в България, които в продължение на близо 20 години следваме стриктно указанията на МВФ и СБ, ние, които всеки ден чуваме думата “преструктуриране”, съсипало, междувпрочем земеделието и промишлеността ни, каквито и да са били, които изтърпяхме всичките “прелести” на безплатното здравеопазване (а то отдавна е придобило непосилната частническа форма), можем да подкрепим теоретичните изводи на учените с изпитаното на собствен гръб.
По последни данни на същата “1,4 милиарда души от развиващите се страни (всеки четвърти, тоест) през 2005 г. са живели с по-малко от 1,25 долара на ден”. Досега се сочеше числото 1 милиард.
“Уловката” на господстващия финансов организъм, добре познат и у нас, е в това, че не се дава конкретното число бедняци, а отношението им, изразено в цифри, спрямо общия брой на земното население. Авторите на публикуцаията (септември 2008 г.) разкриват загадката: галопиращият демографски световен ръст създава илюзията, което СБ е използвала, че бедните намаляват. Но това е така, само, ако броят се съотнесе към нарасналия брой на планетарното население. Ето защо и “задачата на хилядолетието” бе формулирана в подобен дух: между 1990 и 2015 г. делът на хората с доходи по-малко от 1 долар на ден (всъщност това е относителен дял) да се намали наполовина. В този смисъл СБ има наистина постижения.
С огромните “грешки”, допуснати при изчисляване на бедността, се срива и цялото здание на международните политики за изкореняване на мизерията. Препоръчваните от МВФ и СБ преструктурирания на икономикита, включващи свиване на социалната част на бюджета, реформиране на здравеопазването и образованието, насочване на земеделската продукция предимно за износ, намаляване заетите с житни култури площи, отхвърляне принципа на самозадоволяване на нациите с храни и т.нар. хранителен суверенитет – всичко това, препоръчвано неизменно от началото на 80-те години, разрушило жизнените условия на стотици хиляди хора в целия свят, обясняват Мийе и Тусен.
Чуват се остри критики към МВФ и СБ като тази на проф. Томас Пог, от Колумбийския университет (САЩ). Той писа наскоро: “Методологията в пресмятанията на СБ е крайно съмнителна. Има основания да се мисли, че прилагането на по-обективен подход би изкарало наяве по-отрицателна тенденция на световното развитие и много по-ширеща се бедност. Дотолкова, доколкото досегашните изчисления на СБ и данните, върху които те се градят, имат за цел да опазят монопола й над международните организации и университетските изследвания относно нивото на бедността, не може да се претендира, че проблемът се взема действително насериозно”.
СБ, завършват анализа си Мийе и Тусен, претърпя провал както по отношение на статистиките си, така и в политически план. Повече от всякога набелязаната днес цел за изпълнение трябва да бъде троична: изоставяне логиката на структурни преобразувания, премахване на СБ и заменянето й с нова, по-подходяща институция.
Ние, в България, които в продължение на близо 20 години следваме стриктно указанията на МВФ и СБ, ние, които всеки ден чуваме думата “преструктуриране”, съсипало, междувпрочем земеделието и промишлеността ни, каквито и да са били, които изтърпяхме всичките “прелести” на безплатното здравеопазване (а то отдавна е придобило непосилната частническа форма), можем да подкрепим теоретичните изводи на учените с изпитаното на собствен гръб.
|