Когато този коментар види бял свят, конгресът на царската паплач ще е приключил. Във връзка с това в свободния печат начело с бившия флагман на “българския” печат се появиха какви ли не “прогнози”. Като например “Дуганов готви преврат на царя” или “Милен Велчев и Пламен Моллов делят власт”.
Нищо от това, разбира се, няма да се случи, а и да се случи, то ще е без никакво значение. Царската паплач се състои най-вече от политически нули, които не означават нищо без единицата отпред на СКГ.
Проблемът обаче е там, че и той май вече не е никаква единица, да не говорим за политическа единица. И той, и свитата му са искрено ненавиждани от народа. Дори ако по някакво чудо на чудесата тленните останки на НДСВ да успеят да прескочат 4-процентовата бариера, това ще им е за последен път.
Да, Кобургът си отива и няма начин нито той да се разграничи от своята камарила, нито тя от него. Щат не щат, те ще продължат да се дискредитират един друг с пълна взаимност. Проектът НДСВ е погребан, а заедно с него и въпросът “Република или монархия?”.
Жалко само, че погребението на НДСВ не дойде по-рано. А това вече е грях на Първанов, Станишев и Сидеров, които през 2001 г. насила измъкнаха величеството и неговите нищожества от небитието.
За спящия непробудно юнак Балкански пък остава да разчиства Авгиевите обори, които те създадоха.
|