Мит или реална заплаха?

Игор ДОБАЕВ сп. Световна икономика и международни отношения, 2008 г.

Авторитетният британски ориенталист и ислямолог Бернар Луис характеризира съвременното състояние на ислямското движение в Европа като третото мюсюлманско нахлуване в Европа (след арабското и турското), и при това много по-успешно от предишните две. Според този възглед капиталите и работната сила успяват там, където армиите на маврите и турците се провалят. По такъв начин в Европа, за първи път от времето, когато мюсюлманите отстъпват отвъд Гибралтар през 1492 г., се създава мощно и постоянно мюсюлманско присъствие. Споменатото обстоятелство, според Б. Луис, ще има непредсказуеми, но очевидно мащабни последици за бъдещето на Европа и за исляма.1 Числеността на мюсюлманите в съвременна Европа се определя трудно поради това, че в редица страни (Белгия, Гърция, Дания, Люксембург, Италия, Франция) не се отбелязва религиозната принадлежност на гражданите при преброяване на населението. Това е една от основните причини данните за броя на мюсюлманите в Европа да варират в различните източници – като цяло - и за отделната държава. Според публикуваните данни през 2003 г. броят на мюсюлманите в Европа е няколко десетки милиона души. Те се разпределят както следва (в низходящ ред): Франция – 5,98 млн. души; Великобритания – 1,48 млн.; Холандия – 870 хил.; Белгия – 370 хил.; Австрия – 180 хил.; Гърция – 170 хил.; Дания – 160 хил.; Португалия и Норвегия – по 50 хил. души; Полша – 40 хил.; Словения – 30 хил.; Чехия – 20 хил.; Латвия, Финландия и Естония – по 10 хил. души във всяка една. 2 Според „Доклада на Федералното ведомство по съблюдаване на конституцията за 2003 г.” в Германия, чието население е 82 млн. души, живеят повече от 7 млн. чужденци, от тях 3,2 млн. души мюсюлмани (в това число 2 млн. турски имигранти). 3 Само за едно десетилетие (от 1989 г. до 1999 г.) броят на мюсюлманите в Европа нараства до 142,35%. 4 Особено видимо е това в Австрия, Холандия, Дания, Норвегия, Швеция. Тези държави се характеризират с най-висока търпимост, с развита социална структура, с либерално отношение към малцинствата. 5 Неотслабващите миграционни потоци от регионите с висока раждаемост (Близкия и Средния изток, Северна Африка) означават, че с всяка година Европа става все по-мюсюлманска. Раждаемостта при мюсюлманите е три пъти по-висока от тази на немюсюлманите и вече 20 % от децата и младежите в Европа са от мюсюлмански семейства. 6 В резултат мюсюлманските общности в Европа, като цяло, са много по-млади от немюсюлманските. Например една трета от мюсюлманите, живеещи във Франция, са по-млади от 20 години, в същото време французите на тази възраст са само 21 %; същият брой мюсюлмани в Германия са по-млади от 18 години, а немското население от тази възрастова група е само 18 %; във Великобритания и Белгия мюсюлманите, по-млади от 15 години, съставляват една трета и в двете страни; британците и белгийците са съответно 20 % и 18 %. 7 Ако в бъдеще и 80-милионна Турция стане член на ЕС, етноконфесионалният баланс на континента (а значи и европейската идентичност) ще се променят съществено (в такъв случай минимум 20 % от населението на обединена Европа ще са мюсюлмани). Същевременно мюсюлманите в Европа не са еднородна група. В различните европейски страни живеят различни етнически общности мюсюлмани, в бившите колониални държави (Великобритания, Франция и другите) – това – по правило – е население от бившите колонии; в неколониалните (Швеция, Норвегия, Германия) – това са други категории мюсюлмани. 8 Конфесионалната идентификация обаче често е много по-силна от другите идентичности, което създава основа за мощна мюсюлманска солидарност на глобално ниво. Затова организации като „Ал Каида” по същността си са ярко интернационални, включват саудитци, мароканци, пакистанци, алжирци, тунизийци, палестинци, сирийци и др. Съвременният процес на глобализация, както сочи практиката, води не до изчезване, а до възход на локални идентичности, култури, общности, до растяща фрагментация и плурализация на обществото. Общности в Европа, които преди сякаш бяха интегрирани в националните държави, днес настояват за обособяване, автономия и т.н. Принципът на „топилната пещ”, където различни раси, етноси и езикови групи изчезват и се появява някаква интегрирана идентичност, днес не работи нито в САЩ, нито в Западна Европа. 9 Европейският опит доказва, че приемащата държава е в състояние да интегрира и дори да асимилира имигрантите само ако съвкупният им брой не надхвърля 10 % от населението на една или друга територия (село, град, регион, район, държава). Освен това трябва да се преодолява и анклавният 10 начин на живот на имигрантските общини – те имат закрит характер, защитна рефлексия, а после стават и бариера по пътя на интеграцията в местните общества на мюсюлмани, които са отделни и самостоятелни индивиди. Освен очевидните нравствени и културни различия между имигрантите и коренното население масовите премествания на хора водят и до рязък натиск върху пазара на заетостта, върху социалната инфраструктура. От съществено значение е и острата конкуренция на имигрантите с местното население на пазара на стоки и услуги. Щом миграционният натиск над инфраструктурата в една или друга европейска държава доближава предела на „пропускателната способност” (например броят на болните, които може да се приемат в стационарите или амбулаторно, същото се отнася и до учрежденията за образование, системата на обществения транспорт и т.н.), неизбежно се появява източник на устойчиво социално напрежение. Местните органи на властта се опитват с различни мерки да намалят натоварването на социалната инфраструктура, но въпреки това възниква ситуация, в която е доста сложно имигрантите да се адаптират в системата на социални контакти, които са определящи за културните, политическите и икономическите особености на съответната среда. В такива условия ако не единствена, то поне съвсем естествена форма на социална адаптация е формирането на затворени общини с родово-племенен характер. Опитът показва, че такъв род общини в абсолютното си мнозинство са етнически еднородни и се формират като кланово-клиентелистки асоциации. Ядрото на клана формира кръг от непотистки връзки (т.е. шуро-баджанащина, б. пр.), специализира се в един или друг вид дейност, която е социално значима за имигрантската общност като цяло. Следва да се подчертае, че в много мюсюлмански общини в западните страни се събира закят (от араб., пречистване – религиозен данък, б. пр.), съществуват и други форми на взаимопомощ, закрепени в националните обичаи. И днес в мюсюлманските анклави се прилага широко саддак –доброволни материални или финансови пожертвувания в полза на общността от страна на заможните й членове. Но за разлика от миналото, днес такъв род средства нерядко се използват за финансиране на терористични групировки. Практически всяка локална общност имигранти разполага със средства, които позволяват социална защита на членовете. Благодарение на това обстоятелство имигрантите организират свои предприятия и на пазара на стоки и услуги нерядко са в по-благоприятно положение спрямо местните предприемачи, понеже разполагат с мощна подкрепа на корпоративната общност. Общината активно подготвя младежи за по-късна дейност в онези сфери на обществения живот, които са най-важни от гледна точка на нейните интереси. Най-често става въпрос за подготовка на „свои” лекари, юристи, финансисти, в някои случаи и учители. В последните години към тази номенклатура се добавят и политолози, социолози, които ефикасно работят в избирателните кампании, умеят да създават оптимални структурно-организационни форми на етнополитическите обединения. Последното е свързано с набиращия сила процес на формиране на своеобразно „имигрантско лоби” в местните органи на властта – днес мюсюлманските имигранти в много европейски държави имат свои представители в органите на властта, в това число и парламента. 11 По такъв начин етнически еднородните мигрантски общини активно – и нека да кажем успешно – формират т. нар. анклавна среда на обитаване, която явно клони към локализация в съответните териториални граници. Една от социалните последици на така образуваните анклави е нарастването на сенчестия сектор в икономиката, финансите и услугите. Защото в легалния сектор съществува сложна система на разпределение на силите и влиянието, и да се „вклиниш” в нея, не е никак лесно, поради рязката конкуренция, а пък и сенчестият сектор е характерен с по-високите доходи. Като правило, в такъв случай най-много се развива „сивият” сектор, където видовете дейности (легални сами по себе си) остават извън контрола на данъчните органи, използват се за „препиране” на криминални пари или обслужват нуждите на криминалния бизнес. Тези пари, както вече се каза, често подхранват ислямистки терористични движения. Второто следствие от появата на този вид анклави в западните страни е криминализацията на някои имигрантски среди. Тук има едно важно обстоятелство. Криминализацията на значителна част от младото поколение имигранти не бива да се свежда само до липса на образование, работа и социално осигуряване, и значи, ако решим тези проблеми, от само себе си ще се разреши и проблемът за криминализацията и съпътстващият я тероризъм. Става дума не само за външните условия (въпреки че те нерядко изиграват ролята на провокиращ фактор), но и за наличието на значителни разлики между макросредата и локалната етническа културна общност. Подобно положение е условие за формиране на етно-корпоративен морал. Този морал има принципна характеристика – ориентира адептите към стремеж за получаване на едностранно предимство в социалната конкуренция. Ценностите на корпоративния морал предписват да се оказва безусловна подкрепа на „своите” и предоставят специфична мирогледна индулгенция за доста „еманципирано” отношение към „чуждите”, включително възможност за осъществяване на терористични акции спрямо тях. Такава мирогледна платформа, разчитаща на етническата идентификация, практически формира нонкомформистки, дори конфликтни стереотипи у носителите на ислямистката идеология спрямо иноетническата среда. За това ясно свидетелства опитът от взаимоотношенията между имигрантските общини и местното население в западните страни. Нещата още повече се усложняват поради историческата памет, свързана със „западната колонизация”, която активно бива експлоатирана от националистическите и етнополитическите движения на ислямистките радикали. Последователното развитие на нещата по този начин неизбежно води до изолация на имигрантските общини и до конфронтация с местното население. Подобна ситуация означава възникване на латентни огнища на социални конфликти в доста продължителна перспектива, така че не се налага да говорим за европеизация на исляма - любимата тема на либералните мислители и теоретици. По-скоро става дума за ислямизация на Европа, и дори в най-опасни форми понякога. В Европа най-често се говори за три поколения мюсюлмани, които я обитават. 12 Първото пристига през 60-те години на 20 век, основно по линия на икономическата имиграция (средната им възраст днес е около 60 години). Второто поколение са техните деца, дошли още като малки с тях или родили се и израснали в европейски страни (днес те са на около 30-40 години). Третото поколение са внуците на първите имигранти, родени, израснали, образовани в Европа, граждани на европейски държави. Според изследователите интеграцията на второто и особено на третото поколение мюсюлмани в европейските общества е значително по-трудна, отколкото при първото поколение. 13 Третото поколение (младежите) е склонно да усвоява радикални идеологеми, нерядко е в конфликт с местното население, отхвърля европейските ценности. 14 Много от тях се идентифицират като членове на световната ислямска Умма (общност, на основа на религията, б. пр.). Подобни настроения са характерни за младите мюсюлмани практически във всички европейски страни. За това говорят и социологическите изследвания, проведени във Франция. Повечето от мюсюлманите на възраст до 25 години предпочитат ислямската си идентичност, и едва всеки четвърти държи на френската идентичност. 15 Бележки 1. Луис, Б. „Ислам и Запад”, М., 2003, стр. 72 2. European Muslim Population (htpp//www.islamicpopulaton.com/Europe_islam.html. от 05.03.05) 3. Дрожжин, С. „Исламизм в Германии // Аналитические записки, 2005, бр. 11, стр. 147 4. Islam is the fastest growing religion and the second largest religion in the world (htpp//www.islamicweb.com/begin/results.htm от 05.03.05) 5. Savage T.M. Europe and Islam: Crescent Waxing. Cultures Clashing // The Washington Guoterly. V. 27. N 3. Summer. 2004. P. 29 6. Caldwell C. The Cresent and the Tricolor // Atlantic Monthly. Battle Cry. January/February. 2005 7. Savage T.M. Op. cit. P. 27 8. Виж Добаев И. П. Тероризм в странах Западной Европы и на юге России: общее и особенное // Новая Евразия: Россия и страны ближнего зарубежья. Аналитический альманах. Под ред. Е. М. Кожокинал М., 2006. Вып. 17, стр. 79 9. Пак там, стр. 80 10. Проблемите на „анклавизацията” са основателно изследвани от ростовския учен Ю. Е. Милованов. Виж например Милованов Ю. Е. „Анклавизация” територий Северо-Кавказского региона: содержание процесса и проблемы исследования / Насилие в современной России. Тезисы докладов научной конференции Ростов-на-Дону, 1999 11. Виж например Афанасьева Е. Турецкий Берлин // Российская газета, 11.06.2004 12. Добаев И. П. Цит. съч., стр. 81 13. House J. Muslim Communities in France, in Muslim Communities in jhe New Europe, Eds. Gerd Nonneman, Tim Niblock and Bogdan Scajkowski, Reading, UK: Garnet Publishing, 1996. P. 222 14. The Radicalisation of Muslim youth in Europe: The reality and the threat. Testimony of Claude Moniguet, Director General European Strategic Intelligence and Security Center. 2005. April 27 15. Savage T. M. Op. cit. P. 44 (следва)

Нагоре Съдържание на броя