Има алтернатива!

Брайън ГУД, “Гардиън” 14.10.2008 г.

През последните две седмици една след друга бяха заклани свещените крави на съвременната икономика Ужасяващи приказки ни засипват от всички страни, но пак е съмнително дали вече схващаме мащаба и сериозността на ставащото с глобалната икономика. И блокирани от необходимостта за преодоляване на текущата криза, малко от нас се вглеждат в дългосрочните последствия промяната, равностойна на земетресение, в начина на живот. Все още не разбираме, че принудата правителствата по света да предприемат стъпки, немислими само допреди два месеца, няма да загуби сила след отшумяването на кризата. Мерките, влизащи в действие сега, са важни за кратък период от време, но те посочват и пътя към едно следкризисно бъдеще, в което светът (надявам се) никога няма да бъде същият. Последните две седмици станахме свидетели на забележително събитие – макар и неохотно от страна на определени кръгове, всички свещени крави бяха изклани – същите, за които три десетилетия наред ни се втълпяваше, че “Нямат алтернатива!” Ето ги и тях: Правителствата трябва да се държат настрани от лостовете на икономическата политика! Не. Дори Буш се съгласи, че намесата на правителството е от съществено значение. Монетаризмът е алфата и омегата и всичко е между тях! Не. Сега фискалната политика заема пак полагащото й се място. Само на банкерите трябва да се поверява вземането на важни решения в икономиката ни! Не. Както стана ясно, банките по света са действали безотговорно и некомпетентно, ръководени главно от безмерна алчност; демонстрираните недостатъци на някои от тях изискват задължителна национализация. “Свободните” пазари трябва да бъдат оставени без контрол – те във всички случаи ще осигурят най-добрия резултат! Не. Пазарът се провали и предизвика катастрофа. Само печалбата е от значение? Не. Целите на икономическата активност са по-широки от печалбите на малцинството. Истината е, че ако надживеем кризата, запазвайки здравето си и надеждата за по-добро бъдеще, ще трябва да изоставим магическите заклинания, които управляваха делата ни досега и се оказаха толкова разрушителни. Имаме нужда от отговорни правителства, които, първо, да спасят икономиката, а след това да я поставят под контрол, второ, да използват по-широк диапазон политически инструменти и, трето, да се отнасят към пазарите като към ценни слуги, но опасни господари. Джон Мейнард Кейнс, приеми поклон! Може би преживяваме един от онези зачатъчни моменти, когато тектоничните плочи, върху които се формират най-важните дебати в съвременната политика, се раздвижват. Защото откакто имаме нещото, което наричаме икономика – тоест, от 200 години – махалото на интелектуалната мода се люлее между две противоположни мнения за истинската роля на правителството в нейното управление. От една страна, се шири мнението, че правителствата разполагат с много ограничен капацитет за управляване на икономиката. Всички опити за увеличаване на пълномощията им в тази област освен че са саморазрушителни, но – поради отрицателното въздействие върху правилната, неограничавана от нищо дейност на свободния пазар – са и определено вредни. Според това мнение правителствата трябва да ограничават дейността си до защитата на страната и поддържане на стойността на валутата – техните отговорности се ограничават до тези две области. Според другото мнение правителството е главният играч в областта на икономиката, първо, като самостоятелен играч с всички произхождащи от този факт права, второ, като организатор на другите участници и, трето, като институция, формираща политиката на страната. То е длъжно да поема - и вероятно да търси и приема с готовност – отговорност за представянето на икономиката, а то трябва да се измерва не само според монетарните критерии, а и според реалните явления като производство, ангажираност на работната сила и инвестиране. Икономиката ще дава по-добри резултати, ако правителството се впрегне към нуждите и интересите на индустрията и поеме функции – например, осигуряване на главната инфраструктура – които не могат лесно да бъде решени от частната промишленост. Второто мнение има значима политическа страна. Ако правителството върши работата си както трябва, то трябва да използва властта си да контролира и ограничава пазара така, че обществото като цяло да бъде защитено от алчността и грабежите на мощни пазарни оператори. Не е учудващо, че това мнение беше изцяло отхвърлено от десните. Но една от най-изненадващите и позорни страни на съвременната политическа история е, че то беше отхвърлено – при това ентусиазирано! – и от днешните т.нар. леви. Новите лейбъристи трябва да отговорят на някои въпроси. Урокът от тази криза е, че неконтролираните пазари водят до икономическо бедствие и нещо още по-важно: те са несъвместими с демокрацията. Ако пазарите са винаги прави и не трябва да бъдат предизвиквани, резултатът не е само икономически срив, но и поява на правителство, изградено от шепа алчни олигарси вместо от избрани представители на народа. Ако едно демократично правителство не ползва – не иска – или не може да ползва правомощията си в защита на хората, които са го избрали, то е ясно какво трябва да се стори не само по отношение на кризата днес, но и във връзка със злоупотребите, несправедливостта и провалите, които обезобразиха икономиките ни през годините преди кризата. Не трябва ли да поискаме сметка от политиците си?

Нагоре Съдържание на броя