Слуз - много, кал - бол!

Минчо МИНЧЕВ

Такива блатни дъждове валят напоследък, че чак и душата подгизва. Мирише на гьол, на гнилоч, дъхти на газ, смърди на кал. Крачка да сториш, току настъпиш нещо хлъзгаво, вестник да отвориш, от гнус страниците слепнали. В интернет да надникнеш, на жаба ще налетиш. Квака си там в общия хор, дуе се, на солистка се прави. А като се позаслуша човек, и нотите познати, и петолинията стари като релсите на гара Пионер, пък и диригентът на хора зад завесата гол, прозрачен и ясен: ни фрак, ни папийонка, сал един-едничък цилиндър някак международно стърчи, че и многозвездно. Както се казва frog пространство - жабешко царство, блатни владения. И духове. Ако се повгледа човек, току виж разпознал някой джин. Тъдява се въдят много - все изтървани от бутилката на тоталитаризма. Вярно, без пагоните на политически офицери и партийни секретари, без дипломите им от спецшколата в Лвов и разните там академии на соца. Но не можеш ги сбърка. По гъвкавия им кръст, по тяхната послушност и пластичност няма начин да не се досетиш, че са били вестовои на българо-съветската дружба, трегери на съюза от векове за векове. Те и от “вендузи” разбират, и като херодотовци на една пропаднала епоха със задна дата все ни разказват приказки как смело са показвали “кукиш в кармане”, как ги били отвращавали постулатите на зрелия социализъм, дето трябвало да преподават на новобранците, да водят златната Татова младеж към новите хоризонти на идейното израстване. Към все нови и нови победи, досущ като известната картина “Политрук в атаке”. Както се казва, джинове всякакви. И имената им едни все такива “пламенни” и “огнени”. Страх да го хване човек от тези герои на нашето време. Един такъв джин с “огнено” име от фрог-блатото е г-н Стефанов. На 5 юни, в сайта Frognews, той написа “От любов към Русия някои объркаха Google с “Тройной”. Не се свени човекът да се изфука, че никак не кльопа руснаците, а виж, янките либи. Към омразния му “Тройной”, към слънцето и въздуха за всяко живо същество добавя и думата газ. Иронизира санким Георги Димитров, песните на Кобзон, хихика и се глуми над всичко руско. Както би казал проф. Юлиян Вучков, човек чете и не вярва на ушите си... Манджата били пресолили нашите политици със своите ухажвания на Русия. Това е патосът в писанията Огнянови. “Вендузите” на Тато и Брежнев ни спомня и ги представя, че били идеал на членовете на клуб “Спартакус” и прочие гей-внушения, намеци и закачки. Наистина дъхти на гнилоч, смърди на сяра, и защо ли? Козите си копита и рога ли иска да скрие дяволът? Няма да преразказваме най-антируския пасквил в Годината на Русия в България. Негов автор е Огнян Стефанов. По сквернословие той затъмнява и Пламен Цветков, и Огнян Минчев, че и Евгений Дайнов дори. А го помним като млад и възторжен политрук във в. “Народна армия”, отговарящ за направлението бойна дружба с великата Червена армия. Помним го и като подранил бизнесмен от епохата на българските остапбендеровци. Но фалира кантората му за рога и копита и Огнян пак се върна към занаята с перото и думите. А перото му, школувано в спецучилището в Лвов! Потопи го Огнян в бълвоча на честните частници и писа, писа... И биде забелязан - израсна до главен наемник на притурката за Пловдив на Часовия вацовски векидневник. Както се казва, мечтата за белите панталони на Остап, почти с ръка да я докоснеш. Билетът за Рио де Жанейро - също. Но се запомни, че и Огнян като шопа има един идеал - най обича да мрази. И Огнян мразеше. В град Лвов го бе изпратила българската социалистическа държава, да се учи за военен журналист. На доблест и чест го учеха. Там дори заради “вендузите” на Тодор Живков Брежнев му даваше 55 рубли курсантска заплата, равна на 80 долара, с която, казват, усвоявал успешно художествата на живота в Лвов. Винаги имал отличен по история на КПСС, но бил тройкаджия по марксистко-ленинска философия, запомнил обаче най-верния марксистки закон - битието определя съзнанието. Не е известно да се е женил за рускиня или украинка, че да мъсти със задна дата на тъща си и подобно на Ал. Томов да плюе най-усърдно в кладенеца, от който пие вода. Не е такъв човек Огнян Стефанов, но е непредвидим, сиреч, управляем е. Дружи с почтени деятели на българо-руското приятелство като уважавания от нас издател на в. “Земя” Димитър Иванов, пък ги върши едни дето и Примаков няма да зарадват, и Лужков ще разлютят, и най-важното, и г-н Байърли няма да ги оцени. Драги Огняне, сигурно мислиш, че за жабите в блатото е безсмислено да спазват хигиена. Слуз много, кал - бол. И както би казал Великият комбинатор - има поне триста начина да се набавят пари. Най-популярният зависи от това за колко оценяваш себе си. Дръж цената и горе сърцето! Янките трудно се лъжат. Те може и да не са чели Данте и Сервантес, и “Бесове” на Достоевски, но от престъпление и наказание разбират. Тях също ги отвращават духовните наследници на искариотеца Юда. Дори ако самарът върху нещастния им гръб е произведен не в спецшколата в Лвов, а в Часовите “пояси” на София.

Нагоре Съдържание на броя