Боже, пази Отечеството ни!

"Зора"

Редакцията на в. “Нова Зора” искрено е възмутена от нанесения неотдавна побой на журналиста Огнян Стефанов. Категорични сме, че този срамен факт от българската действителност говори за беззаконие и нагла манифестация на ширещата се престъпност. Недопустимо е всяко посегателство не само на журналист, но на който и да е гражданин на страната. Това говори за пълния разгул на произвола, който властва във всекидневието на българския гражданин. Същевременно обаче сме длъжни да добавим – в името на истината, че средствата за масова информация с користни цели сътвориха от Огнян Стефанов образец на журналистическа етика, почтеност и съвест, което съвсем не е вярно. За съжаление, участието на Огнян Стефанов в интернет рубриката “Жабите” и почти доказаният му влог в интернет предаването “Опасните” свидетелстват за съвсем други неща. Огнян Стефанов има незавидния “принос” на създател на мерзки жълтото интернет пространство у нас, че захранваше интернет ползвателите с клевети и интриги по повод неудобни за определени кръгове политически лица у нас и в Русия. Той ги взе на прицел с “новини” за хомосексуализъм, лесбийство и срамни болести. Целият този коктейл от непристойни лъжи Стефанов систематично тиражираше в интернет мрежата като “свежо меню” на жълтата и прочие “флагманска” преса. И това го вършеше човек, който е завършил военно училище, който носи пагон на български офицер, който се намира в тесни приятелски връзки с шефа на бившия Шести отдел на бившето Шесто управление на МВР майор Димитър Иванов. Според нас особа като Огнян Стефанов най-малко може да претендира за морал, за терзания на съвестта, за доблест и чест. Не, Огнян Стефанов не е емблемата на нравствеността, честността, пристойността на новата ни журналистика. Въпреки че уреденият от колегията протестен митинг в негова защита остави усещането за гнилоч, така характерна за блатото, според нас би трябвало да се прокара разделителна линия между съчувствието към един набит човек и неговите личностни качества. Но за голяма част от родната ни журналистика това очевидно не е от значение. Всъщност защо ли спорим с тях: те може би по своему са си прави! Тъй като това, което вършеше Огнян Стефанов, е същото, което вършат и протестиращите в негова защита журналисти в по-големи дози и по на едро. Случаят Огнян Стефанов доказа, че притеснен материално, журналистът в България може да бъде нает за пари, осъществявайки схемите и интересите на онези, които разполагат с много пари. Публична тайна са случаите, когато под различни форми – договори, “спечелени” проекти или пари на ръка – журналисти от “престижни” издания (печатни и електронни) обслужват овластени фактори и сенчести бизнесмени. Нима не си оправят финансовите баланси много от всекидневните и седмичните издания по време на избори, когато получават средства не единствено за реклама, но и “под масата”? По-различно ли е постъпвал Огнян Стефанов? По-различно, само в смисъл, че е действал по-нагло. Такъв тип журналистика не се интересува от истината, стръвта към “жълтото”, към клюката, към недоказаните подмятания, към самодоволната шарлатания, символизира и “творчеството” на офицера от Лвовското военно училище Огнян Стефанов. Да се учудваме ли? Не е ли известно, че собствениците на вестниците и телевизионните канали държат на възел съвестта на своите журналисти, повечето от тях голишарчета с жълто на устата, които нямат понятие за историята на жанра. Как тъй се случи, че акулите на криминалния ни преход, хората, които присвоиха огромни народни богатства чрез масови, касови, работническо-мениджърски и прочие приватизации, героите на грабежа и паразитния капитализъм, изведнъж, като по чудо, се превърнаха в съсобственици на големите телевизии и вестници? От любов към красното слово ли постъпиха така? Само науката-слънце ли ги тласна в прегръдките на съблазнителната медийна собственост? Преди да станат явни или неявни притежатели на вестници и телевизии, нямаха ли зад гърба си тъмни сделки, с чието уреждане и манипулиране именно те се явяваха главните нарушители на законите? И какъв е резултатът? Резултататът за тях е като златен дъжд, а за обществото – повече от печален! Като златен дъжд, защото умножават авоарите си и пазят вече здраво гърбината – своята и на близките си съдружници. Печален за обществото, защото вчерашният закононарушител, чрез притежаването на медиата, става целият в бяло, праведник, девствено чист като рилските езера. Той вече инструктира народонаселението какво да прави, как да мисли, как да върви като стадо (но с грейнали очи) към социалната, моралната и политическата скотобойна. Самият той заприличва на спретнато облечен, с бяла риза и строга вратовръзка мормон, обречен и вречен на ближните си и техните интереси. Една своеобразна индулгенция, едно опрощение на греховете. Грешният е оправдан за всички досегашни мерзости, злотворства и грабливи инстинкти. Какво ти служене на истината, каква ти длъжност за обществото, какво ти търсене на правдата! Този мирис на гнилоч в. “Нова Зора” го усети още преди няколко месеца във връзка с една от медийните прояви на Огнян Стефанов в “Жабите”. Там той излъчи най-мерзката, най-противната, най-скверната през последните две десетилетия публикация срещу Русия, срещу руския народ, срещу неговия президент и правителство, публикация, изпълнена с ненавист спрямо руската кръв, руския дух, руския расов корен. Тогава в.”Нова Зора” публикува текст на главния редактор, в който той изрази отвращението си от самия начин да се пише така нагло конформистично и конюнктурно, така показно унизяващо словото, развратно и грубо. В този брой препечатваме текста на Минчо Минчев, публикуван в бр. 24 от 17 юни т.г. на “Нова Зора”, както и оригинала на публикацията на Огнян Стефанов. Смисълът е не да се подчертава далновидността на нашия вестник, нетърпимостта по отношение на журналистическата непорядъчност, а главно, за да се разбере защо толкова целокупно политическият и журналистическият елит и обслужващите ги “късоноги” същества се хвърлиха да бранят “честта на пагона”. Може би двата текста ще подсетят любезния ни читател да “надникне” и в кухнята на политиката, и в онези 80 (осемдесет) разговора, проведени между Огнян Стефанов и видната соцдама и депутатка Татяна Дончева, чийто остър език невероятно изтъпява, а гласът й става меден, наложи ли се да изрече думичка я за участието на български войници в американската война в Ирак, я за разполагането на американски военни бази у нас, я за американската война в Афганистан и съответното българско военно участие, я за снабдяването с оръжие на верния американски сателит Саакашвили в Грузия. Не дай си боже пък, да порицае това оръжие, с което беше разрушен град Цхинвали, с което бяха убити две хиляди мирни граждани и около сто руски войници – миротворци. Дали пък част от джиесембеседите не са представлявали вдъхновени инструктажи или поощрителни “ах” и “ох” от страна на г-жа Дончева, отнасящи се до антируския (юмручно русофобския) гнусен памфлет на Огнян Стефанов? Ако се помъчите да видите развоя на събитията от такъв ъгъл, да се вгледате в гнусливостта на г-жа Дончева спрямо редовите членове на новата й партия БСП, в омразата й към партийните органи и органите на сигурността в социалистическа България, в праволинейната й атлантическа, а не евроатлантическа ориентация, в разправата с ДАНС, вие ще знаете вече откъде Дончева черпи мощ, защо оклеветените фигури на БСП се правят, че за тях клеветите, с които ги обсипва госпожа депутатката, са като манна небесна, защо се правят на незасегнати от сквернословието й. Някога в стария български химн се пееше “Боже, царя ни пази!” Сега, струва ни се, е дошло време да кажем: “Боже, Отечеството ни пази!”

Нагоре Съдържание на броя