|
Получих от Белград тревожна информация: поръчковите убийци на НАТО, облекли тогите на съдии от т.нар. Международен трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) подготвят предпоставките за извънсъдебното ликвидиране на случая „Шешел”. Това е вариант на онова решение на същия трибунал, което доведе до смъртта на доказано невинния югославски (сръбски) президент Милошевич. (Всъщност виновен, само защото отказа да предаде народа си и да продаде своята съвест.)
Вече близо шест години д-р Войслав Шешел, една от най-крупните политически фигури на съвременна Сърбия, тъне в затвора на МТБЮ. (Той се предаде на Хагския трибунал през февруари 2003 г.). И вече близо шест години прокуратурата и съдът се сблъскват със собственото си безсилие да го осъдят.
Д-р Шешел подложи на унищожителна критика концепцията на така наречения “съвместен престъпен заговор”, която е всъщност само прикритие на тезата за колективната отговорност. В това отношение той има подкрепата на световноизвестни юристи като Алисон Данер, от юридическия факултет на университета Вандербилт (Vanderbilt University Law School), Джени Мартинез, от юридическия факултет Станфорд (Stanford Law School), Алан Дершовиц, професор в Харвардския университет и много други.
Вън от всичко друго, прокуратурата се оказа неспособна да намери ония свидетели, които да докажат приписваната на д-р Шешел вина – въпреки недопустимия натиск, упражняван върху някои от възможните свидетели. Д-р Шешел депозира в трибунала надлежно заверени от съдебни органи в Сърбия декларации на 17 души, в които те заявяват, че са били подлагани на заплахи и шантажи от страна на прокуратурата, за да дадат лъжливи показания срещу него.
Заедно с това прокуратурата и съдът правят всичко възможно, за да затруднят блестящо провежданата от д-р Шешел самозащита. Например за кръстосания разпит на един свидетел на обвинението, който е трябвало да даде показания по цели 100 пункта, на Шешел са били предоставени всичко на всичко 38 минути. Очевидно е, че кръстосаният разпит е трябвало да приключи преди още да започне.
Не всякога обаче използваните срещу д-р Шешел капани са имали успех. Запознат много добре с процедурата, с устава на МТБЮ и другите международни актове, д-р Шешел постоянно притиска до стената и прокуратурата, и съда, доказвайки цялата несъстоятелност на използваните от тях доводи. Заради неговите „пламенни речи” те го обвиниха дори в измисления от тях „вербален деликт”.
Преди три години присъствах на едно от заседанията по неговото дело. Дълбоко мотивиран, но и силно саркастичен, д-р Шешел буквално мачкаше водещия заседанието съдия. Ролите им сякаш бяха разменени, поради което съдията в някакъв момент изстена: „Но, д-р Шешел, аз съм съдията…”
И тогава решават този неудържим човек да го „вържат” юридически. По предложението на прокуратурата, трибуналът му отне правото на собствена защита. Назначиха му и служебен защитник, който трябваше да предава неговите позиции „отвътре”. Отговорът на д-р Шешел бе категоричен. В знак на протест той на 10 ноември 2006 г. обяви гладна стачка. Продължила 28 дни, гладната стачка постави живота му на границата на смъртта. Френският лекар Патрик Барио, прегледал Шешел заедно със сръбски и руски лекари, заявява: „Той е много слаб. Изключително сме загрижени за здравословното му състояние”. Трибуналът бе принуден да отстъпи и на 28 декември 2006 г. възстанови правото на д-р Шешел да води сам своята защита.
Но проблемите на прокуратурата и трибунала остават. Тяхното безсилие пред обективните факти и юридическите доводи на д-р Шешел се задълбочава. Става все по-ясно, че е просто невъзможно да осъдят д-р Шешел. Така стигат до идеята да организират един “летален” край на иначе юридически загубеното дело.
На 29 септември т.г. МТБЮ секретариатът на МТБЮ отново лишава д-р Шешел от правото да се защитава сам. Прекратени са контактите с неговите юридически съветници, назначен му е и служебен защитник. Решението си секретариатът мотивира със странния довод, че д-р Шешел … плашел в съдебната зала призованите по делото свидетели на обвинението. Така д-р Шешел е изхвърлен от собствения си процес. И не само това. Идва и заплахата, че по-нататък той може да бъде лишен и от правото на всякакви посещения.
Не е трудно да се досетим за далечния прицел на тази подла мярка. Нейният непосредствен смисъл е да принудят д-р Шешел отново да обяви гладна стачка, която този път, както те се надяват, ще продължи до смърт. Така проклетото дело няма да бъде спечелено, но няма да бъде и загубено. „Съдиите” ще могат да измият мръсните си ръце в смъртта на непобедения Шешел. Не е невъзможно освен това тези нещастници, отдавна покрити с позор, да бъдат и възнаградени с една Нобелова награда, с каквато награда бе възнаграден за своето сътрудничество с най-големите военни престъпници Ахтисари.
Както трябваше и да се очаква, Шешел отхвърли натрапеното му решение. Той заяви, че ако не бъдат възстановени отнетите му права, ще започне отново гладна стачка – този път наистина до смърт. И с просто око се вижда: д-р Шешел е на крачка от отвъдното.
Световната общественост е длъжна да предотврати планираното „самоубийство” на д-р Шешел – един от най-достойните мъже на сръбския народ. В противен случай позорът ще я застигне и самата нея.
|