|
|
"Нова Зора" - брой 38 - 21 октомври 2008 г.
| Бандитската топлофикация |
|
От известно време по Българска национална телевизия и други подобни електронни медии се появява добре облечен бандит, изписван като шеф на “Топлофикация”, не му запомних името, който ме заплашва, че ще ми спре топлата вода и парното, ако не си платя сметките, които ми е изпратил.
Стана ми драго!
Комичното в случая е, че въпросният рекетьор от времето на мътните години на демокрацията, е пропуснал една незначителна подробност – аз не ползвам нито “топлата” му вода, нито “отоплението” на бандитската му фирма. Имам си собствено произведени такива в удобни за мен количества и температури. Още по-комичното в случая е, че добре облеченият рекетьор, на който му отива само оня раиран костюм, раздаван безплатно в затворите, ме третира като негов (на бандитската “Топлофикация”) абонат – открил ми е партида и ми праща всеки месец сметки за услуги, които аз никога не съм ползвал.
Всичко започна преди седем-осем години, когато залепих първия сериозен шамар на “Топлофикация”, като сключих договор да ми се построи апартамент, в който да не се изгражда инсталация за парно (в нашия блок това е технически възможно).
|
|
|
| Георги Йорданов или високото призвание на държавник и политик |
|
Иска ми се да върна лентата към някои от моите спомени, свързани с личността Георги Йорданов. И то поради един прост факт – двамата сме връстници, още повече – земляци. Той от Сливен, аз от Ямбол. Запознахме се отрано по младежка линия. Първо, като ученици – активисти на младежката ученическа организация, изкарахме двайсетина дни лагер край Батак. Там ни бяха събрали средношколци от цяла България, но по-тясно дружахме сливенци и ямболци. След това и двамата ни избраха за председатели на учкомите в гимназиите, където учехме. Срещахме се на съвместни заседания и конференции, а веднъж сливенецът Георги Йорданов остана да нощува в нашия дом.
|
|
|
| Заради една бъбрива уста... |
|
Най-голямото провинение на Иван Драшков не е неправомерното подслушване на депутати и журналисти и погрешното провеждане на операция „Галерия”, а това, че се е подписал под колективна подписка срещу Татяна Дончева. И то, за разгласяване от нея в медиите на вътрешна, че и класифицирана информация от ДАНС. В защита на уволнения се обади бившият вътрешен министър Румен Петков. Той квалифицира случилото се като „груба грешка”, която ще накара много служители на ДАНС да си хвърлят оставките: „Има хора в ДАНС, които няма да приемат отстраняването му (на Иван Драшков – б.р.) и ще направят почтения избор в случая, но този почтен избор няма да е в полза на държавата. Когато се тръгва на такава стъпка, трябва да се знае какви са следващите. И ако има още оставки, това ще постави много сериозно въпроса въобще за състоянието на агенцията и за перспективите пред нея”. Петков се закани да постави сериозни въпроси, без да чака конгреса на БСП. Това бе изтълкувано от червените депутати като закана да поиска оставката на лидера Станишев на заседанието на ИБ във вторник (14.10.2008 г.). Ето как скандалът с ДАНС, предизвикан от Татяна Дончева, се пренесе в собствената й партия. И най-големият външен враг на Столетницата не би могъл да й навреди повече! Всичко това, в навечерието на следващите парламентарни избори, на които според социологическите проучвания БСП в най-добрия случай ще диша праха на Бойко-Борисовата ГЕРБ!
|
|
|
| Планират „самоубийството” на Шешел |
|
Получих от Белград тревожна информация: поръчковите убийци на НАТО, облекли тогите на съдии от т.нар. Международен трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) подготвят предпоставките за извънсъдебното ликвидиране на случая „Шешел”. Това е вариант на онова решение на същия трибунал, което доведе до смъртта на доказано невинния югославски (сръбски) президент Милошевич. (Всъщност виновен, само защото отказа да предаде народа си и да продаде своята съвест.)
Вече близо шест години д-р Войслав Шешел, една от най-крупните политически фигури на съвременна Сърбия, тъне в затвора на МТБЮ. (Той се предаде на Хагския трибунал през февруари 2003 г.). И вече близо шест години прокуратурата и съдът се сблъскват със собственото си безсилие да го осъдят.
|
|
|
| Времето не чака |
|
Изминаха 19 години от онази есен на 1989 г., когато България тръгна по нов и както по-късно се оказа – трънлив път на развитие. Времена бурни, времена разделни, времена драматични... Тогава, в ония дни, българските действащи и запасни военни бяха на висотата на историческите предизвикателства. Те не попречиха на хода на събитията, съхраниха честта на пагона, споделиха въжделенията на народа за по-добър и справедлив живот, бяха готови да вложат сили и знания в демократичните промени.
А после?
После започна онази мъчителна история, която някои иронично и с право наричат “български модел на прехода”: перманентни реформи, в това число и в армията, необмислени, често пъти безотговорни решения по основните насоки на обществено-политическия и стопански живот, разграбване на националното богатство. Съкращенията във въоръжените сили следваха едно след друго – закриваха десетки поделения, растеше броят на изпратените в запаса генерали, офицери и сержанти. Хора с висша и средна квалификация и огромен опит преминаваха през някакви непонятни “курсове за адаптация” и не достигнали пенсионна възраст, излизаха на улицата, за да се срещнат лице в лице с обидната за една тринадесетвековна държава констатация, че тази държава не иска да мисли за тях.
|
|
|
| Боже, пази Отечеството ни! |
|
Редакцията на в. “Нова Зора” искрено е възмутена от нанесения неотдавна побой на журналиста Огнян Стефанов. Категорични сме, че този срамен факт от българската действителност говори за беззаконие и нагла манифестация на ширещата се престъпност. Недопустимо е всяко посегателство не само на журналист, но на който и да е гражданин на страната. Това говори за пълния разгул на произвола, който властва във всекидневието на българския гражданин.
Същевременно обаче сме длъжни да добавим – в името на истината, че средствата за масова информация с користни цели сътвориха от Огнян Стефанов образец на журналистическа етика, почтеност и съвест, което съвсем не е вярно.
|
|
|
| От любов към Русия някои объркаха Google с „Тройной” |
|
Любовта ни към Русия понякога не я лови дори страстомера от времето на соца. Спомнете си какви знойни целувки си лепяха Тодор Живков и Леонид Брежнев! Постигнатият от тях „ефект на вендузата” и до днес е мечта за всеки гей. Делото на Живков и Брежнев обаче е живо и днес. Ето например днес президентът Първанов наградил руски военни. Споко, не са от щаба на маршал Толбухин, а са помагали едно наше момче да излети в Космоса. Няма лошо, но не ги ли наградиха още тогава? От какъв зор се прави дубъл 20 години по-късно?
Мъжките чувства не подминаха и Бойко Борисов. За обявените от него дни на Москва в София тук пристигна колегата му Лужков. Двамата направиха съдържателни фотосесии в кокетната ни столица.
|
|
|
| Слуз - много, кал - бол! |
|
Такива блатни дъждове валят напоследък, че чак и душата подгизва. Мирише на гьол, на гнилоч, дъхти на газ, смърди на кал. Крачка да сториш, току настъпиш нещо хлъзгаво, вестник да отвориш, от гнус страниците слепнали. В интернет да надникнеш, на жаба ще налетиш. Квака си там в общия хор, дуе се, на солистка се прави. А като се позаслуша човек, и нотите познати, и петолинията стари като релсите на гара Пионер, пък и диригентът на хора зад завесата гол, прозрачен и ясен: ни фрак, ни папийонка, сал един-едничък цилиндър някак международно стърчи, че и многозвездно. Както се казва frog пространство - жабешко царство, блатни владения. И духове. Ако се повгледа човек, току виж разпознал някой джин. Тъдява се въдят много - все изтървани от бутилката на тоталитаризма. Вярно, без пагоните на политически офицери и партийни секретари, без дипломите им от спецшколата в Лвов и разните там академии на соца. Но не можеш ги сбърка. По гъвкавия им кръст, по тяхната послушност и пластичност няма начин да не се досетиш, че са били вестовои на българо-съветската дружба, трегери на съюза от векове за векове. Те и от “вендузи” разбират, и като херодотовци на една пропаднала епоха със задна дата все ни разказват приказки как смело са показвали “кукиш в кармане”, как ги били отвращавали постулатите на зрелия социализъм, дето трябвало да преподават на новобранците, да водят златната Татова младеж към новите хоризонти на идейното израстване. Към все нови и нови победи, досущ като известната картина “Политрук в атаке”.
|
|
|
| Има алтернатива! |
|
През последните две седмици една след друга бяха заклани свещените крави на съвременната икономика
Ужасяващи приказки ни засипват от всички страни, но пак е съмнително дали вече схващаме мащаба и сериозността на ставащото с глобалната икономика. И блокирани от необходимостта за преодоляване на текущата криза, малко от нас се вглеждат в дългосрочните последствия промяната, равностойна на земетресение, в начина на живот.
Все още не разбираме, че принудата правителствата по света да предприемат стъпки, немислими само допреди два месеца, няма да загуби сила след отшумяването на кризата. Мерките, влизащи в действие сега, са важни за кратък период от време, но те посочват и пътя към едно следкризисно бъдеще, в което светът (надявам се) никога няма да бъде същият.
|
|
|
| Мит или реална заплаха? |
|
Според публикуваните данни през 2003 г. броят на мюсюлманите в Европа е няколко десетки милиона души. Те се разпределят както следва (в низходящ ред): Франция – 5,98 млн. души; Великобритания – 1,48 млн.; Холандия – 870 хил.; Белгия – 370 хил.; Австрия – 180 хил.; Гърция – 170 хил.; Дания – 160 хил.; Португалия и Норвегия – по 50 хил. души; Полша – 40 хил.; Словения – 30 хил.; Чехия – 20 хил.; Латвия, Финландия и Естония – по 10 хил. души във всяка една. Според „Доклада на Федералното ведомство по съблюдаване на конституцията за 2003 г.” в Германия, чието население е 82 млн. души, живеят повече от 7 млн. чужденци, от тях 3,2 млн. души мюсюлмани (в това число 2 млн. турски имигранти). Само за едно десетилетие (от 1989 г. до 1999 г.) броят на мюсюлманите в Европа нараства до 142,35%. Особено видимо е това в Австрия, Холандия, Дания, Норвегия, Швеция. Тези държави се характеризират с най-висока търпимост, с развита социална структура, с либерално отношение към малцинствата. Неотслабващите миграционни потоци от регионите с висока раждаемост (Близкия и Средния изток, Северна Африка) означават, че с всяка година Европа става все по-мюсюлманска. Раждаемостта при мюсюлманите е три пъти по-висока от тази на немюсюлманите и вече 20 % от децата и младежите в Европа са от мюсюлмански семейства. В резултат мюсюлманските общности в Европа, като цяло, са много по-млади от немюсюлманските. Например една трета от мюсюлманите, живеещи във Франция, са по-млади от 20 години, в същото време французите на тази възраст са само 21 %; същият брой мюсюлмани в Германия са по-млади от 18 години, а немското население от тази възрастова група е само 18 %; във Великобритания и Белгия мюсюлманите, по-млади от 15 години, съставляват една трета и в двете страни; британците и белгийците са съответно 20 % и 18 %.
|
|
|
| Весело погребение |
|
Когато този коментар види бял свят, конгресът на царската паплач ще е приключил. Във връзка с това в свободния печат начело с бившия флагман на “българския” печат се появиха какви ли не “прогнози”. Като например “Дуганов готви преврат на царя” или “Милен Велчев и Пламен Моллов делят власт”.
Нищо от това, разбира се, няма да се случи, а и да се случи, то ще е без никакво значение. Царската паплач се състои най-вече от политически нули, които не означават нищо без единицата отпред на СКГ.
|
|
|
| 400 милиона бедняци повече в света |
|
Световната банка (СБ) призна съществени грешки в изчисленията си относно световната бедност. Като се аргументира, че оценката за размера на последната била станала по-точна, в резултат на новите данни за “цената на живота”, СБ, която е в тежка криза от доста време, “открила”, че още 400 милиона души, извън обявените досега, изпитват неволите на немотията. А това представлява повече от половината африканско население на юг от Сахара. Дамиен Мийе, говорител на френския CADTM, и Ерик Тусен, президент на едноименния белгийски Комитет за опрощаване външния дълг на Третия свят (CADTM), отбелязват съобщението като знак за липса на достоверност в публикуваните досега статистики на Световната банка. Статистики, подчертават те, “които служат за прокарване неолибералните политики, налагани на света от собствените експерти на СБ”.
По последни данни на същата “1,4 милиарда души от развиващите се страни (всеки четвърти, тоест) през 2005 г. са живели с по-малко от 1,25 долара на ден”. Досега се сочеше числото 1 милиард.
|
|
|
|
Бай Ганю
карикатура: Тодор Цонев
|
|