Америка, Америка...

Посланик Христо МАЛЕЕВ, доктор по история

Америка, Америка... Колко много неща се крият зад тази кратка дума. Колко надежди – и сбъднати, и измамени. Колко любов и колко омраза. Колко българи – и преди сто години, и сега – са си лягали и си лягат с мисли за чедата си, потърсили по-добър живот зад океана, решили се да делят чужди хляб с чужди хора, както се пее в песента, само и само да има повече хляб за техните си деца, които вече няма да бъдат българи. Америка, в чийто безпощаден кипящ казан се претопяват другоземците, за да бъдат излети в бозавия калъп на стандартните американци: нито много хубави, нито много грозни, нито много глупави, нито много умни, нито много жестоки, нито много милостиви – двуноги без пера, втренчени в изпепеляващото слънце на доларовия тотем. Свят чуден, чужд и непонятен за повечето от нас. Свят на бъдещето, или пък свят на миналото? Струва ми се, че става все по-трудно да се отговори на този въпрос. Но сякаш става все по-трудно да се намерят точните отговори и на много други въпроси за днешния, за утрешния и изобщо за всеки божи ден. Животът се обърка. Ориентирите, които ни изглеждаха непоклатими, изчезнаха, сякаш никога не ги е имало. Религиите ни се струват неубедителни и наивни. Идеологиите са неискрени и овехтели. В новия свят на новия век ни трябва нещо ново, нещо, което да ни вдъхнови, да ни обнадежди, да ни насочи по верния път. Единственият верен път? Но няма ли няколко верни пътища? Или пък нито един? И май забравихме, че някога Америка беше Новият свят, че хората очакваха от нея да им покаже истинския път, моралния път, благородния път, по който цялото човечество да тръгне вдъхновено, помъдряло и успокоено. Уви, Америка не успя да изпълни своето предначертание. Тя разочарова и себе си, и останалия свят. И все пак, все пак... Жалко е, че и с Америка човечеството отново се излъга. И че пътят към истината и щастието си остава все така неизвестен, далечен и непознат. Изглежда, че богатите и силните държави са като богатите и силните хора. Придобивайки богатство и сила, те губят благородство, състрадание и морал. А Америка беше богата още от началото. Имаше всичко: и природа, и ресурси, и свободни земи, и сбирани от цялата планета таланти, и пъргави бизнесмени, и разумни водачи, които не се препъваха в тесните рамки на монархическия идиотизъм. Имаше и мечтата да направи страната си рай на земята. Не й достигна само едно – да поиска да направи цялата земя рай за всички хора. Прагматичните американци разбраха още от самото начало, че в рая няма място за всички. Затова решиха, че раят ще е само за американците, при това само за някои от тях. Първите американски лидери имаха таланта да гледат в бъдещето, и въпреки че страната им все още не беше най-силната империя на земята, те се готвеха за времето, когато останалите държави ще се избият взаимно в унищожителни войни, за да оставят Америка спокойно да се развива, да става все по-богата и все по-могъща, а значи и да се превръща постепенно в световен хегемон. Точно това се случи в действителност. Отминалият 20 век бе векът на Америка. Русия се опита с Октомврийската революция да превърне века в свой, но по редица причини не успя. Възможно ли беше това изобщо, кога беше допусната фаталната грешка – дали още в началото, дали по средата или едва в края – е сложен въпрос, на който отговор ще се търси още дълго време. Така или иначе, в края на отминалия век Америка стана безспорно най-силната, най-богатата, най-влиятелната държава в света. Но както се случва и с хората, достигнали върховете на богатството, Америка не успя да осъзнае реално новото си положение, да се “успокои”, да се “замисли” и да намери начини за утвърждаване и максимално удължаване на това състояние на нещата. Достигайки върха, тя в същото време достигна и момента, когато започна неудържимото й смъкване надолу. Вероятно това беше неизбежно. Вероятно историята няма край, въпреки че много пишман-теоретици и самозванци-мислители твърдят обратното, смятайки своята държава и себе си за естествен връх и на историята, и на човешката гениалност. Така беше и с някои буквояди на комунизма, които смятаха че той ще завладее света и ще продължи да съществува в спокойно самодоволство чак до смъртта на планетата ни, а може би и след това. Така е днес и с адептите на капитализма - те смятат, че развитието на човечеството ще спре и всичко ще замръзне за радост и на богатите държави, и на богатите хора в тях. Слава Богу, че нашият Създател е бил по-мъдър, когато е планирал развитието на човешкото племе от Адам и Ева до космическите станции и вероятно още милиони години след това. А историята, подобно на Космоса, няма край. В наше време, за радост на всички ни, това става все по-очевидно. Пред днешна Америка стоят безброй въпроси, кой от кой по-труден, кой от кой по-мъчителен. И може би истинският въпрос е следният: ще бъде ли Америка на нивото на тези сложни въпроси. Тука не става дума за предстоящите “в първия вторник след първия понеделник на месец ноември” президентски избори в Съединените щати. Отговорът за изхода от предизборната борба не би трябвало да ни затруднява. Очевидно е, че Америка не може да продължава по стария коловоз, който я доведе до днешната дълбока и всеобхватна криза. Криза на духа, криза на богатството, криза на силата, криза на икономиката, криза на всичко американско. А това значи, че Америка трябва да търси нов тип лидери, нов тип президент. От двойката останали сериозни кандидати преимуществата на Барак Обама са очевидни. Той е по-младият, той е по-образованият, той е по-скромният, той е по-нестандартният. Той, макар и наполовина, е представител на “другата Америка”, на черната Америка, на испаноговорящата Америка, на емигрантската Америка, на Америката, която е била държана по-далече от властта. А когато са необходими нови, радикални, революционни решения, Америка се нуждае именно от такива лидери. Дори и да става дума за лидери формални, защото истинските господари - американските олигарси, си остават едни и същи независимо от президента. Но и те имат жизнен интерес Америка да се ориентира правилно в объркания (до голяма степен от самата нея) свят и наново да поеме с по-уверени ръце кормилото на човечеството, ако това изобщо е възможно. Конкурентът на Барак Обама е прекалено стар, прекалено ретрограден, прекалено свързан с досегашния президент-еднопартиец и с неговите погрешни решения както вътре в страната, така и по целия свят. Така че (ако в предстоящите седмици не стане нещо трагично от типа на убийството на братята Кенеди) пътят на Барак Обама към президентството би трябвало да е отворен. А какво ще прави той като президент, ще видим в края на януари и през месеците и годините след това. Действията на президента не винаги съвпадат с думите на кандидат-президента. Че няма да му е лесно, може да се предположи още от сега. Че ще му трябва творческо мислене, разрушаване на стереотипите – това е очевидно. Че той ще бъде на равнището на новите задачи – това също така изглежда твърде вероятно. Америка винаги е имала инстинкта да намира лидери, които да са на нивото на изискванията на своето време. Няма причини да смятаме, че тази традиция по някакви непонятни причини ще бъде блокирана именно сега. Но не в президента са проблемите на днешна Америка. По-голям от президентските избори е проблемът, че Америка вече прехвърли апогея на своето могъщество. Или че именно сега го прехвърля. Макар и бавно, макар и несигурно, макар и с много национален егоизъм Европа се обединява. Смисълът на това обединение все още не е съвсем ясен, пред “обединена Европа” има много изпитания, но посоката е избрана и вероятно Европа ще продължи да крачи колебливо към нея. Засега поне едно е безспорно – Европа няма да се самоунищожава с европейски войни, разчиствайки пътя за хегемония на извъневропейските държави. Макар и с много трудности, Китай върви с ускорени темпове към времето, когато ще бъде една от няколкото водещи сили в света. Проблемите му са реални, не на последно място сред тях е и милиардното население, което консумира голяма част от силата и богатството му. Но както е известно, слабостта в едно отношение е сила в друг смисъл. Така че Китай си остава голямата загадка на бъдещия нов свят. Индия, Бразилия, Мексико, Нигерия – тези огромни страни, всяка със своите амбиции, всяка със своите надежди, избутват с лакти останалите, а значи и самата Америка, и за нея остава все по-малко място за господство, за налагане на волята си, да не говорим за хегемония. И разбира се – новата Русия. Единственият военен уравновесител на Америка. Единствената държава, която с ядрено-ракетните си възможности блокира желанието на Америка да реши всичките си проблеми със сила, с няколко атомни удара по непослушните съперници, с няколко бързи и “чисти” операции “ала Хирошима”, които ще премахнат не само ненужните й държави, но и ненужните милиарди “излишни” хора. И тогава няма да има нито криза с храните, нито криза с енергоносителите, нито криза с екологията... Така че каквото и да правим, каквото и да говорим, каквото и да искаме - не би трябвало да забравяме тази уникална, тази всечовешка хуманитарна роля за възпиране на Америка, която играе днешна Русия, както я играеше и някогашният Съветски съюз. И точно затова Америка не би трябвало никога да разполага със сигурна антиракетна или някаква друга подобна система, която да я направи неуязвима. Ако настъпи такъв момент, най-вероятно ще настъпи и краят на света, или поне краят на що-годе разумния свят. Разбира се, тази логика се отнася и за всяка друга държава, която някога би поискала да бъде едновременно и свръхсилна, и свръхнеуязвима. Така че истинските големи проблеми на Америка са в самата нея, в продължилото прекалено дълго нейно всесилие. Твърде дълго Америка съществуваше за сметка на останалия свят. Твърде дълго тя живееше на кредит, печатайки книжни долари и купувайки с тях навсякъде по земята реалните продукти на останалите държави. Гигантският държавен дълг на Америка отразява безкрайния апетит на тази страна, поглъщаща богатствата на цялата планета. Постепенно Америка престана да произвежда най-качествените автомобили, най-евтините дрехи, най-здравословните храни, най-добрите самолети, най-прецизната оптика. Америка работеше по-малко от останалите, а живееше по-богато от тях. И ето че този надуван десетилетия балон се пука. Сега по някакъв начин реалното богатство на Америка трябва да определи богатството й на книга, цената на нейните акции, стойността на зелените хартийки, които десетилетия светът приемаше наравно със златото. Този процес няма да е бърз и лесен, той ще засегне живота не само на финансовите институции, както става в момента, но и на обикновените хора. Те ще останат без работа, без пенсионните си застраховки, с орязана стойност на своите долари, с неизплатени ипотеки за жилищата си, с невъзможността да взимат нови кредити, за да изплащат старите задължения. Днешните американски управници разбират тази страшна опасност и правят всичко, което е по силите им, за да я предотвратят, но битката вероятно ще бъде само отчасти успешна. Финансите и цялата икономика на Америка могат да се сринат, а социалистическите методи за решаване на кризата, които в момента се предприемат, не могат да гарантират, че тя ще бъде преодоляна безболезнено. Близкото бъдеще на Америка е изпълнено с големи неизвестности и истински драми. А това не е добре не само за самата Америка, но и за останалия свят. Традицията на Америка е да решава своите проблеми, жертвайки интересите на другите държави. Големите, световните кризи Америка решаваше с големи, със световни войни. Проблемът сега е, че Америка започна войните си по-рано, че тези войни (Ирак, Афганистан) са ограничени в сравнение с възможните мащаби на кризата, а в наши дни световната война би била гибелна за самата Америка. Но ще може ли Америка да реши проблемите си (а те са проблеми и на нейната обществена система, тоест - на американския капитализъм) без световна война? Очевидно ни предстоят много катаклизми, много неясни и необикновени събития, за които и България трябва да бъде готова. Защото когато големите държави имат проблеми, те обичат да ги преодоляват за сметка на другите, за сметка на малките, които са най-лесната плячка. Обаче и днешната икономическа криза не е най-големият проблем за Америка. Президентът, властите във Вашингтон имат възможности да я ограничат. Натрупаното богатството на Америка е гигантско, влиянието й в света е огромно, военните й възможности са невероятни, липсата на морал в поведението й е допълнителен плюс в “момента на истината”. Затова ми се струва, че основният проблем на днешна Америка е от друг характер. Той е психологически, исторически, философски, светогледен. Америка трябва да изживее едно мъчително прераждане. Тя би трябвало да стане друга страна - страна, каквито са всички останали. Америка трябва да се откаже от мечтата си да бъде световен хегемон. Тя трябва да се откаже от мисълта, че правилата на поведение са за останалите държави, а за нея няма никакви правила, защото самата тя определя правилата. Америка трябва да се задоволи с такава част от световното богатство, която съответства на броя на нейното население. Тя трябва да се научи, че както и при хората, ценността на държавата се определя не от това, което може да заграби от останалите, а от това, което може да им даде. Америка трябва да търси нови идеали, да се порови и в страниците от миналото, в идеите на своите “бащи-основатели”, които виждаха смисъла на съществуването й като благороден, красив, вдъхновяващ пример за човечеството. Америка има какво да даде на хората от цялата земя, но тя трябва да осъзнае, че и всеки друг народ има какво да даде на жадното за истина и щастие човечество. Америка трябва да престане да бъде върховният егоист на света. Америка трябва да се научи да бъде не само и не винаги първата държава във всичко. Но не значи ли това, че Америка трябва да престане да бъде Америка? Мисля си, че именно тука е голямото предизвикателство пред Америка. Ще успее ли тя – не днеска и не утре, но след време, с новите си лидери, с новата си придобита от пораженията мъдрост - да посрещне достойно това предизвикателство, ето един от най-големите въпроси на нашето време. Нека пожелаем успех на Америка в този неин нов поход към бъдещето, без да забравяме, че пътят пред нея няма да е лесен и че вероятно пред Америка има не само един и дори не само няколко възможни пътища.

Нагоре Съдържание на броя