|
Заместник-министърът на външните работи Милен Керемидчиев, дали по свое вътрешно убеждение, или по указание на началниците си, на два пъти публично направи изявления, които поставиха под съмнение както възможностите му да провежда, така и да предлага решения по външнополитически въпроси, дори в случаи, когато България не е пряко замесена, какъвто бе грузинско-руският конфликт.
В първите дни на грузинската агресия срещу Южна Осетия, където по решение на СС на ООН са разположени руски миротворци, той замина за Грузия, а не за Москва, предлагайки съвършено лековерно България, като място за водене на преговори между Грузия и Русия за ликвидиране на последиците от кризата! Правейки подобно предложение от столицата на Грузия, при неоспорения от самата Грузия факт на предприето въоръжено нападение срещу Южна Осетия на 7 срещу 8 август т.г., българският представител, от името на България, пое ролята на шута в свитата на абсолютните монарси, комуто е позволено и немислимото за нормалния разум, стига да успее да разсмее и да угоди на суверена!
Дали доставката на руско оръжие от България на Грузия, от което загинаха руски миротворци, деца, жени, старци в Цхинвали е достатъчно основание за подобна инициатива е въпрос на гледна точка, както е въпрос на гледна точка и обстоятелството дали подобна инициатива е или не е намеса във вътрешните работи на Русия. Но когато руският представител в ЕС Владимир Чижов върна жеста на своите български колеги, изказвайки надежда, че България, която толкова настояваше да играе ролята на посредник, няма да допусне вземането на решение от ЕС за налагане на санкции срещу Русия, по необясними причини се оказа неприемлива намеса във вътрешните работи на България, достойна за дипломатически демарш!
Остава да видим дали по същата схема ще последва протест за намеса във вътрешните работи на България от страна на САЩ поради изявленията на Мадлин Олбрайт, при среща с премиера Сергей Станишев по време на Общото събрание на ООН, според която България е най-подходяща от източноевропейските държави за разговори с Русия, ако можем да се доверим на кореспондентката на БНТ в Ню Йорк. Бихме искали да вярваме, че г-н Керемидчиев е образован и подготвен дипломат, а това го задължава да бъде и по-критичен към указанията на началниците си.
Целта на тази бележка не е да анализира действията на участниците в грузинско-руския конфликт по повод действията в Южна Осетия и Абхазия от гледна точка на принципите на международното право за ненарушимост на териториалната цялост, суверенитета, неприкосновеността на границите, нито да дава морални оценки на поведението на участниците в конфликта от гледна точка на категории като справедливост, честност, принципност и т.н. Историята на народите, обитаващи Кавказ, е история на оцеляване през вековете, под натиска на силни съседи и верски противоборства, при които, поради липса на избор, е трябвало да се примиряват с по-малкото зло. СССР се управляваше като абсолютна монархия от Кремъл, а републиките и автономните области функционираха като васални княжества. Що се отнася до Кремъл, той винаги е означавал Русия. За добро поведение и самочувствие феодалите-партийни велможи, получаваха една или друга област, от които понякога цели народности биваха изселвани по съображения за сигурност.
|
Но с това властта на центъра не се накърняваше и де факто беше без значение коя област кому принадлежи де юре. Поради абсолютната власт на центъра тези процеси никога не са били съобразявани с етническия състав на населението, нито с историческата традиция. Това е причината Крим да бъде предаден на Украйна, Приднестровието да е в Молдова, за Абхазия и Южна Осетия да претендира Грузия, за Нагорни Карабах да спорят Армения и Азербайджан, в Балтийските републики да се окажат огромни групи етнически руснаци, подложени днес на демократична дискриминация, в Чечения да продължава вековната борба срещу Русия в името на исляма. Без Горбачов и Елцин центробежните сили в бившите съветски републики и сред бившите съюзници едва ли щяха да получат такова ускорение, че някои да вървят към собственото си обезличаване, нито Съединените щати щяха да се решат да воюват в Ирак и Афганистан, или да изграждат военни бази край руските граници и да тласкат света към икономическа катастрофа и нова надпревара във въоръжаването.
Ако някой е смятал, че процесите в Русия могат да се контролират и направляват така, както тези в Гренада и Хаити, със сигурност върви по стъпките на Горбачов и Елцин и го очаква същата съдба - лична, и на народите, които управлява. С Владимир Путин, и особено с Дмитрий Медведев, Русия се връща на световната политическа сцена с амбицията да си възстанови позициите на първостепенен участник в международните отношения, да отстоява интересите си навсякъде по света, на всяка цена и с всички средства. Разбира се, с всички законни средства, а средствата стават винаги законни, когато биват успешно употребени. За първи път от съществуването на Русия защитата на живота и интересите на нейните граждани са обявени за първостепенна грижа и задължение на държавата. А това означава, че където има руско присъствие, е налице и руски национален интерес.
Събитията в Южна Осетия и Абхазия показаха точно това.
С разпадането на Съветския съюз тези две области се обособиха като автономни. Автономни, разбира се, от Грузия не от Русия, поради големия брой руско население, живеещо там. Рано или късно, може би след десет или двайсет години, процесите, които днес наблюдаваме, щяха да настъпят. Но един неопитен краен националист, какъвто се оказа президентът Михаил Саакашвили, може би заблуден от своите съветници и нови съюзници, се реши на авантюра, която прерасна в престъпление не само срещу народите на Южна Осетия и Абхазия, но и срещу собствения си народ и държава. Саакашвили даде повод на Русия, веднъж завинаги, без да полага особени усилия и да създава “подходяща” обстановка, да приключи със споровете за статута на двете области. Днес, и в обозримо бъдеще, Грузия ще трябва да приеме и да се съобразява с факта, че в тези райони граничи с Русия и че играта на трансгранични провокации е приключила.
Шумът, който НАТО вдига около този случай, е главно с пропагандна цел за изопачаване на фактите. Промяна в обстановката на местността едва ли някой очаква. Създаването на комисия “НАТО-Грузия” е безсмислен реверанс към Саакашвили, който с поведението си показа, че не само е неопитен политик, но и опасен за самия НАТО.
Кризата даде повод на външния министър на Великобритания Дейвид Милибанд да стане изразител, за кой ли път, на пълната неспособност на външнополитическите стратези на Острова, да провеждат адекватна външна политика, отчитаща променящото се съотношението на силите в света. Той призова “съюзниците” си към обединен фронт срещу Русия за нарушение на международното право! Ако това не е шега, то е цинизъм. Колкото и да е тъжно да констатираме, а ние, българите от опит можем да свидетелстваме, натрапва се изводът, че англичаните са неспособни да провеждат съвременна външна политика и да се съобразяват с изменящия се свят. Като че ли те са генетично обречени на мислене от 19 век, блестяща илюстрация за което бе ерата на Чърчил в политиката. И това ще продължи дотогава, докато Великобритания не се разпадне на съставните си части, а Англия не бъде сведена до Манчестър Юнайтед.
Последиците и оценките на събитията в руско-грузинския конфликт налагат някои изводи, с които и България би трябвало да се съобрази:
Русия показа, че епохата на търпимост и отстъпки пред настъплението на НАТО и САЩ на изток, към нейните граници, е приключила. Достигнати са рубежи, отвъд които всяко действие, което Русия прецени, че накърнява националните й интереси, ще получи незабавен и съкрушителен ответен удар;
Към неприкосновеността на границите Русия издигна в ранг на жизнен национален интерес защитата на живота и интереса на всеки руски гражданин. Така националният интерес придоби функционален характер и напусна ограниченията, свързани с територията, политическата система или правно-нравствените задължения, поети в един или друг период в миналото;
Събития, подобни на тези в Южна Осетия и Абхазия, завършващи с резултат, повтарящ схемата от Косово, биха могли да се очакват, навсякъде, където живее компактно рускоезично население. Събития предстоят и всеки среднограмотен политик би могъл да предскаже къде;
Иска ни се да вярваме, че САЩ и НАТО разбраха рисковете, които биха поели, и ограниченията, които ще се наложи да преодоляват, ако продължат опитите да противопоставят Грузия и Украйна, защо не и България на Русия. САЩ нямат нито капацитета, нито мотивирана армия, които да им позволят да се намесят в конфликт, където съществува и минимален риск да воюват с Русия. Който разчита на това, е фантазьор и неадекватен на реалностите политик;
В тази обстановка времето е подходящо България да престане да бъде “His master’s voice” - гласът на своя господар! България и Русия са съседи, двете държави имат обща граница в Черно море. Приятелите си можеш да избираш и да сменяш, но не и съседите си. А от съседите единствено Русия не е окупирала българска земя! Благодарни сме на Черно море, че ни разделя и обединява.
28 септември 2008
|