|
|
"Нова Зора" - брой 36 - 7 октомври 2008 г.
България да престане да бъде:
Гласът на своя господарУроците от събитията в Южна Осетия и Абхазия |
|
Заместник-министърът на външните работи Милен Керемидчиев, дали по свое вътрешно убеждение, или по указание на началниците си, на два пъти публично направи изявления, които поставиха под съмнение както възможностите му да провежда, така и да предлага решения по външнополитически въпроси, дори в случаи, когато България не е пряко замесена, какъвто бе грузинско-руският конфликт.
В първите дни на грузинската агресия срещу Южна Осетия, където по решение на СС на ООН са разположени руски миротворци, той замина за Грузия, а не за Москва, предлагайки съвършено лековерно България, като място за водене на преговори между Грузия и Русия за ликвидиране на последиците от кризата! Правейки подобно предложение от столицата на Грузия, при неоспорения от самата Грузия факт на предприето въоръжено нападение срещу Южна Осетия на 7 срещу 8 август т.г., българският представител, от името на България, пое ролята на шута в свитата на абсолютните монарси, комуто е позволено и немислимото за нормалния разум, стига да успее да разсмее и да угоди на суверена!
|
|
|
Прокуратурата и ДАНС:
Танцуващите с вълци! |
|
Като заваляха едни арести – цяла неделя! Новосъздадената Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС) не получи и 100 дни за „вработване” – толкова мръсотия се е събрала по върховете на различните видове власти - от законодателната, изпълнителната и съдебната, до тази в спорта, че ще трябват много белезници и нови затвори. Ако са останали някой сектор или професионална област без изведени с белезници представители, това е случайно и временно. Защото навсякъде мирише на корупция, макар да се внушава измамното впечатление, че тя е най-вече сред футболните съдии. И тъй като има доста високопоставени персони, включително депутати в НС, които си знаят, че заслужават окошарване, от две седмици ни оглушават с писъци, че ДАНС била подслушвала всички. В това число и журналистите, за да контролира медиите. „Всички сме в кюпа”- казва Татяна Дончева. Това подслушване нарушавало законите и човешките права на засегнатите. А как ДАНС да осуети изтичането на класифицирана информация към сайтове като „Афера” и „Опасните”, без да следи „къртиците” в своите редове или тези в Народното събрание? Как да се бори с корупцията, загърбвайки нейните носители и покровители, скрити зад депутатския имунитет? А че корупцията по върховете е „върхова”, по това спор няма.
|
|
|
| Нима всичко е било заблуда?Още нещо към едно емоционално стихотворение |
|
И аз като мнозина от моето поколение очаквах с интерес срещите с г-жа Свобода Бъчварова, писателка и сценаристка, която през 70-те години бе станала за нас синоним на висока интелигентност, дарование, задълбочено проникване в историческите събития и в човешката душа. Поглъщахме всичко, излязло изпод перото й, редяхме се на опашка за филмите, на които бе сценарист. Сега, след чутото от нея самата, най-напред се изненадах, а после и огорчих. Тя хвърли сянка, постави под съмнение същите тези идеали на героите си, с които ни очарова и спомогна да възприемем като сои собствени. Дали 11-годишното й пребиваване в Бразилия е преобразило любимата ни писателка в днешната въздържана дама, идейна отрицателка на голяма част от общото ни някога битие?
Живяла съм и познавам социалния климат в Латинска Америка – от главозамайващи богатства на една немногочислена категория хора, до оскотяваща мизерия на други, значително повече. Един 500-милионен субконтинент с грамадни пропасти между слоевете. Към него принадлежи и гигантът Бразилия. Президентът Луис Игнасио да Силва – Лула, спечели народния вот преди 7 години с програмите си “Глад-0” и “Образование за всеки” и работи активно за осъществяването им. Но и там има безработни и безимотни, и там се развяват червени знамена от движения със светли надежди. Те не са точно комунистически, може би, но са движения за постигане на един по-справедлив свят, т.е. носят въжделенията, за които главните персонажи в “На всеки километър” се бореха и умираха: “Зарад вяра и надежди детински”, както пише поетът Орлин Орлинов в толкова човечното и разтърсващо стихотворение “Карнавал” (бр. 35, в. “Нова Зора”).
|
|
|
| Отмъщението на Саркози |
|
На наивните американци им трябваха два президентски мандата, за да разберат, че Джордж Буш-младши не е съвсем читав човек. На интелигентните французи им бяха достатъчни броени месеци, за да си изяснят що за птица е Никола Саркози. Междувременно най-непопулярният президент във френската история продължава да сервира на съгражданите си нови и нови поводи за негодувание.
Патрик Поавр д’Арвор е вероятно най-обичаният журналист във Франция. В продължение на десетилетия той водеше най-гледаните телевизионни новини в страната. Предаването му по TF1, някогашния първи канал на държавната телевизия (понастоящем частна собственост), се гледаше от 10-15 млн. души, които наричаха емисията “литургията в 8 часа”.
|
|
|
| БСП и съдбата на България |
|
Има ли разумни държавници от БСП и какво е отношението на „левите” крила по такива актуални въпроси на вътрешната и външна българска политика?
Българският антикомунизъм и антирусизъм присъства латентно в обществото и чака удобен случай да излезе на авансцената. Опасността не трябва да се подценява.
Нито БСП, нито „левите” крила в БСП анализират и коментират посочената проблематика, не я вземат предвид, не я проектират в близкото бъдеще, не интерпретират какво може да произтече за всички българи от материализиране на втълпяването на подобни нагласи и намерения в обществената практика (за сведение, интересуващите се може да прочетат постановъчния материал на някой си Иван Николов от Съюза на репресираните от комунистическия терор в България, публикуван във в. „ПРО и АНТИ” от 5-11.09.2008 г.).
|
|
|
| Духът на Москва е млад |
|
Юрий Михайлович, по традиция в началото на септември московчани отбелязват Деня на Москва. С какво настроение лично Вие посрещате този празник? Какво Ви радва? Какво Ви огорчава?
Настроението не е лошо, имаме какво да отчетем пред гражданите. Москва днес е локомотивът на развитието на Русия в икономическата, социалната и културната сфера. Градът е лидер по темпове и качество на реализираните национални проекти. В Москва са създадени условия за динамично развитие и нарастване на реалния сектор в икономиката. За последните две години увеличението на брутния регионален продукт е 130 %. Така изпълняваме задачата за удвояване на БРП до 2009 г.
Тази година бе обявена за Година на семейството от президента на Руската федерация, миналата пък бе година на детето за град Москва. Повече от 100 хиляди деца се родиха в столицата през 2007 г. А за 2008 г. рекордът ще бъде подобрен, което не може да не ни радва. Правителството на Москва прие специална програма за годината на семейството. За да се реализира, много московски семейства ще трябва да получат ново качество на живота, да решат жилищните си проблеми. Програмата открива нови възможности и за качествено образование и медицинска помощ.
Разбира се, московчани виждат колко много нови жилища се строят, също и обекти със социално предназначение, виждат колко красива става нашата Москва.
|
|
|
| Америка, Америка... |
|
Америка, Америка... Колко много неща се крият зад тази кратка дума. Колко надежди – и сбъднати, и измамени. Колко любов и колко омраза. Колко българи – и преди сто години, и сега – са си лягали и си лягат с мисли за чедата си, потърсили по-добър живот зад океана, решили се да делят чужди хляб с чужди хора, както се пее в песента, само и само да има повече хляб за техните си деца, които вече няма да бъдат българи. Америка, в чийто безпощаден кипящ казан се претопяват другоземците, за да бъдат излети в бозавия калъп на стандартните американци: нито много хубави, нито много грозни, нито много глупави, нито много умни, нито много жестоки, нито много милостиви – двуноги без пера, втренчени в изпепеляващото слънце на доларовия тотем. Свят чуден, чужд и непонятен за повечето от нас. Свят на бъдещето, или пък свят на миналото? Струва ми се, че става все по-трудно да се отговори на този въпрос.
|
|
|
| Българите били мракобесите на Балканите |
|
Повече от тридесет и пет години книгата на Барбара Йелавич – „История на Балканите – 18–20 век” получава различни читателски оценки. И от пет години тя е факт и на българския книжен пазар, но за общественото мнение си остава в голяма степен анонимна. Двата тома разглеждат съответно 18-19 и 20 век.
Трябва предварително да посочи, че Барбара Йелавич не е написала изследователски труд. Тя прави обобщения и преоценка на факти, взети наготово от други изследвания. Ползвала е само две български книги на английски език – от 1919 и 1953 г., както и една история на писателката Мерсия Макдермот от 1962 г. Всичката друга използвана книжнина, повече от 300 заглавия, е по същност антибългарска, литература на наши съседи или на антибългарски или антикомунистически настроени западни автори, писали в годините непосредствено след Втората световна война.
|
|
|
| Награди на Съюза на преводачите в Българи |
|
На 30 септември тази година в зала 10 на НДК Съюзът на преводачите в България връчи традиционните награди - разбира се, морални, - на преводачи и творци, както и послучай Международния ден на преводача.
Председателят на СПБ г-жа Мария Петкова и колегите й организираха среща, която продължи през целия ден. Събитието премина в двуделен сценарий, едната – първа част, – бе посветена на доклади, свързани с изкуството на превода и съвременното развитие на тази хуманитарна област в България, а след това бяха обявени и носителите на наградите.
Сред отличените творци и преводачи са и проф. Чавдар Добрев, който през август тази година навърши достолепен юбилей, и поетът Андрей Андреев.
|
|
|
|
Бай Ганю
карикатура: Тодор Цонев
|
|