"Нова Зора" - брой 34 - 23 септември 2008 г.

Събуждането на Везувий
Като един дремещ Везувий Уолстрийт години наред събираше изпълнените с възхищение погледи на финансовия капитал. От известно време все по-често се дочуваше подозрително подземно бучене в зона с повишена “сеизмична” активност, докато се видя, че всъщност става дума за целия свят. Разбира се, в случая не става въпрос за сеизмология в буквалния смисъл на понятието, а за видимите вече сътресения във финансовата сфера на САЩ.
Много хора, свързани с финансовия бизнес, в това число и небезизвестният Алън Грийнспан, се надяваха спорадичните размествания на финансовите пластове в САЩ да доведат до някакво улягане на финансовите пазари. В същото време никой от тях не претендираше да знае рецептата, която да не позволи САЩ за втори път да преживеят началото на тридесетте години на 20 век. За съжаление на самите Щати, а и на световната финансова система, големите финансови трусове все пак дойдоха. Все още Помпей не е затрупан, но неотдавнашният фалит на четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ „Лемън брадърс”, създадена преди около 150 години повлече и другия финансов гигант „Мерил Линч”, изкупен от „Бенк ъф Америка” за смешната сума от 50 милиарда долара. И то при положение, че и преди началото на кризата активите на “Мерил Линч” възлизаха на трилиони долари.
Верижната реакция, която се получи от потъването на „Лемън брадърс” и „Мерил Линч” предизвика верижна реакция по всички финансови пазари. Не подмина и Българската фондова борса. Български финансови експерти от доста време предупреждаваха, че нашата фондова борса на практика е неликвидна. Въпреки това днес запознати с тази материя говорят за загуби от порядъка на милиарди левове от срива на българския фондов пазар.
Автор: Енчо ЕНЕВ>> Пълния текст...
Капанът САПАРД
  • Коя е народополезната аграрна политика?
  • Битката за властта на т. нар. правилни партии има една цел:
    земята на България да стане собственост на чужденци
  • Проф. Ангел Димов е един от най-изявените български аграрикономисти. Десетки са неговите публикации, посветени на теорията и практическото прилагане на аграрната политика. Като народен представител (периода 1991-1997 г.) той изготви и приетия през 1995 г. у нас Закон за защита на земеделските производители (ЗЗЗП), по силата на който беше създаден държавен фонд „Земеделие”. В редица от неговите парламентарни изказвания се разкрива антинародният характер на провежданата от 1992 г. у нас политика на насилствена ликвидация на българското земеделие чрез унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС), чрез по-нататъшното раздробяване на поземлената собственост и разграбване на кооперативното имущество, което предопредели днешната мизерия на българското село. Заради тези негови изказвания тогавашни управници и депутати го обвиниха, че е предизвикал селските бунтове през 1992 г. в над 600 български села и поискаха да му бъде свален депутатския имунитет. Проф. Димов не се поддаде на политическия шантаж и смело защитаваше истината. Разрухата и немотията потвърдиха правотата на неговата тогавашна битка.
    В. „Нова Зора” се обърна към проф. Ангел Димов, за да потърси отговора на зачестилите напоследък организирани протести на български млекопроизводители, както и да го помоли да изложи някои от своите виждания за възраждане на родното земеделие в рамките на членството на България в Европейския съюз и в условията на съвременната неолиберална глобализация на живота на народите.
    Проф. Ангел ДИМОВ пред в. “Нова Зора”>> Пълния текст...
    Президентът в обкръжение
    Президентът Георги Първанов, архитект на правителството на БСП, НДСВ и ДПС, бере горчивите плодове на неблагодарността и измяната. Към края на мандата на това правителство, „жълтите” все по-нагло разиграват картата със своето излизане от управляващата коалиция. Впрочем, на последния конгрес на „царистите” бившият министър на външните работи Соломон Паси преброи с непредвидено в дневния ред гласуване колко от делегатите са за излизане от тройната коалиция с БСП и ДПС. И въпреки огромното раздразнение на Симеон Сакскобургготски от такова своеволие, Паси остана в жълтите редици, като запази и поста си председател на парламентарната Комисия по външните работи. А Пламен Панайотов, Лидия Шулева, Николай Свинаров, Борислав Ралчев, Атанас Щерев и други „дисиденти” бяха изключени от НДСВ. После основаха партия „Българска нова демокрация” (БНД), зевзекът би казал “нова, ама българска...”
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Българите разбират Русия
    Българският премиер Сергей Станишев даде интервю на наблюдателя на “Время новостей” Михаил Кукушкин в навечерието на своята среща в Сочи с руския министър-председател Владимир Путин.
    Г-н Станишев припомни графика на взаимните визити, който според него, е “свидетелство за динамиката на отношенията между България и Русия”. Владимир Путин посети България през 2003 г. През миналата година министър-председателят Сергей Станишев направи официално посещение в Русия.
    Сергей Станишев пред “Время новостей”>> Пълния текст...
    Най-голямата американска военна база в Европа
  • Старият континент след виетнамската война
  • Крепостта Бондстийл, както някои с право наричат сега най-голямата военна база на САЩ в тила на Европа, представлява огромен и супермодерен град, а това още веднъж отчетливо доказва, че най-голямата световна сила се стреми към трайно присъствие в Южните сръбски покрайнини - твърди френският историк Алексис Труд в своята фундаментална работа „Геополитиката на Сърбия”, представена неотдавна в Културния център на Сърбия в Париж.
    Професор Труд, който през изминалите години много пъти е посещавал Южните сръбски покрайнини, пише, че „проектите за изграждането на Бондстийл, според полковник Робърт Мекклиър – комендант на първата американска пехотна дивизия, са били създадени много преди хвърлянето на първите натовски бомби в Косово и Метохия през март 1999 г.” В контекста на регионалните връзки между Унгария, България и Румъния Косово от началото на 2000 г. било бита карта. Браян Хопкинсън – директор на Международната кризисна група за Косово, заявява през ноември 1999 г., че „тази база ще бъде отговор на насъщната потребност от присъствие на Балканите през следващите години”.
    Автор: Душан РАДОВАНОВИЧ>> Пълния текст...
    Фантомните болки на Запада
    На 8 септември, точно един месец след кръвопролитието, предприето от режима на „безотговорния глупак от двореца в Тбилиси”, както се изрази бившият външен министър Йошка Фишер, в Москва се състояха поредните преговори за урегулиране на грузинско-осетинския конфликт. Делегацията на парламентаристите беше определена една седмица преди това на извънредната среща на върха на ЕС в Брюксел. Никола Саркози бе съпроводен от Жозе Мануел Барозу - председател на ЕК, външния министър на Франция Бернар Кушнер и Върховния председател на ЕС по единната външна политика Хавиер Солана. Руската страна се представяше от Дмитрий Медведев с участието на министъра на външните работи Сергей Лавров, първия вицепремиер Игор Шувалов и съветника на президента Сергей Приходко. Очевидно, че от договореностите, постигнати от тях, ще зависят перспективите за урегулиране на конфликта в Кавказ, както и бъдещето на безопасността на цялата система на международните отношения (ако за такава все още може да се говори).
    Дневният ред на срещата не представляваше тайна. Но въпреки че медиите го обсъждаха цяла седмица преди това, той не спираше да учудва политици и експерти със своя малък формат и ангажираност.
    Автор: Елена ПОНОМАРЬОВА>> Пълния текст...
    Русия и признаването на независимостта на българската държава
    Възкръсването на българската държавност в резултат на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. е повратен момент в българския исторически процес, събитие с неоценимо положително значение за бъдещето на нашия народ. Но по силата на последвалия Берлински договор новото княжество включва в своите граници по-малко от половината от българското етническо пространство. Същевременно на него му е определен статут на васална зависимост към турския султан. Княжеството трябва да му плаща ежегоден данък и да изплаща част от дълга на Османската империя, няма право да води самостоятелна външна политика, натрапени са му неравноправните договори на империята със западните държави. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия Цариград си запазва определени права за намеса във вътрешните работи. Ето защо постигането на държавен суверенитет се изправя като първостепенна по важност негова задача. А борбата за нейното решаване е продължителна и трудна.
    Благодарение на настойчивостта и гъвкавостта на българската дипломация през първите три следосвобожденски десетилетия редица наложени ограничения на Княжеството са заобикаляни или пренебрегвани. Но при все това то си остава неравноправен субект на международната общност, а васалната му зависимост е препятствие за по-нататъшния просперитет и за постигането на национално обединение.
    Автор: Доц. д-р Михаил АНАЧКОВ>> Пълния текст...
    Безполезният мораториум
    „В последния ден от лятната си сесия НС взе решение за налагане на мораториум върху застрояването на междублоковите пространства на жилищните комплекси“ – приповдигнато известиха медиите неотдавна. Изненадани, гражданските сдружения, истинските подбудители на това искане, свикнали с тригодишното разтакаване на проекта на вносителите – двамата независими депутати, в първия момент се зарадваха. Но веднага щом се запознаха с приетия текст на решението и със стенограмата на разискванията по него, смениха радостта с разочарование и тревога за бъдещото решаване на проблема. Защо? Какво се беше случило в НС?
    Текстът на вносителите, с който се предлагаше налагане на 10-годишен безусловен мораториум върху застрояването на междублоковите пространства на жилищните комплекси (МП на ЖК) беше заменен с текст, в който доминира условието: мораториумът не засяга случаите, където за застрояването има вече получено разрешение за строеж. Това означава, че продължава застрояването и на онези, останали все още незастроени междублокови пространства (които бяха реституирани през 90-те години на 20 век в нарушение и на самите реституционни закони от 1992 г.) поради отсъствието към момента на законово определение на понятието „междублоково пространство“. Заинтересованите от това бивши собственици на земята, техните представители в НС в лицето на десните партии (както и в другите институции, от които зависеше това – съд, община, МРРБ), прокараха такива решения, сякаш отсъствието на дефиниция е равнозначно на действително отсъствие на такъв елемент в структурата на жилищния комплекс.
    Автор: Борис ДИМИТРОВ>> Пълния текст...
    Кой как реституира във войводския Сливен?
    Гимназия „Добри Чинтолов” е една от забележителностите на град Сливен. Говори се, че е строена наскоро след Априловската гимназия в Габрово. В по-далечното минало, за да се открои тази архитектурна забележителност и за да се наслаждават на хубостта й гражданите и гостите на Сливен, старите и схлупени сгради на тази малка площ бяха отчуждени по закона за плановото изграждане на населените места.
    Сградата е наистина уникална. Предците ни са построили нещо далеч надвхърлящо потребностите на совето време. За съжаление в противоречие с разпоредбите на закона за плановото изграждане на населените места тези терени в Сливен бяха реституирани. И защо не, когато Сливен по време на Освобождението ни от турско иго е третият по големина след Русе и Пловдив.
    Автор: Стефан Стоянов, Хр. Христов,
    Андон Тодоров, Кр. Александров
    >> Пълния текст...
    Следите остават
    В своята полемична “Книга за Вапцаров”, рецензия за която публикувах в “Нова Зора”, Чавдар Добрев коментира обстойно епизод от книгата на Йордан Каменов “Властта, историята и Вапцаров”. Каменов разказва как когато бил уредник на музея на Вапцаров в столицата, го посетил възрастен господин. Представил се като Лазар Крапчев, син на известния в миналото журналист и редактор на в. “Зора” Данаил Крапчев. Синът разказал на Каменов за една неизвестна двучасова среща между Никола Вапцаров и главния редактор на списание “Златорог” - литературния критик Владимир Василев. Тя станала по настояване на Василев и била уредена от Данаил Крапчев. На тази среща Владимир Василев се опитал да склони Вапцаров да стане сътрудник на сп. “Златорог”.
    По същото време “Златорог” си авоювал име на едно от най-значимите литературни списания у нас с 20-годишен издателски живот. Публикация в “Златорог” определяла дори по-нататъшната съдба на даден автор, а с течение на времето произведенията от списанието се превърнаха и в българска литературна класика. Но има и изявления на редица автори от поколението на Вапцаров (Веселин Андреев, Яко Молхов, Емил Манов), които казват, че не смеели да се докоснат до “Златорог” дори като читатели, не от някакъв политически страх, а поради тогавашното мислене за идейната чистота на литературата.
    Автор: Здравко НЕДКОВ>> Пълния текст...
    In memoriam
    Георги Китов е роден на 1 март 1943 в гр. Дупница. През 1966 г. завършва история в Софийския университет, 1974-1975 г. специализира история на изкуството в Ленинград. От 1971 г. работи като уредник в Археологическия институт с музей към БАН. От 1977 г. е доктор на историческите науки, а от 1990 г., старши научен сътрудник.
    Георги Китов е основател и ръководител на археологическата експедиция ТЕМП, автор е на повече от 200 статии и повече от десет студии върху историята, археологията и религията на траките, в последните години едни от най-красивите открития са свързани с неговото име.
    Автор: Зора>> Пълния текст...


    Г-н полицай, тази тояга за престъпниците ли е, или за мене?..
    карикатура: Тодор Цонев