"Нова Зора" - брой 31 - 2 септември 2008 г.

Ще оцелее ли България в 21 век?
Каква държава ни е нужна за това оцеляване?
В глобалната цивилизационна криза, която настъпи в света от края на 80-те години, въпросът за оцеляването на България в грядущия 21 век не е плод на превъзбудено съзнание или хипералармистка реакция. За съжаление това е въпрос, който идва като резултат от хладен и безпристрастен анализ на текущото състояние на нашето общество, където с ускоряващи се темпове вървят процеси на държавна, социална, икономическа, политическа, културна и прочее деградация.
Отчайващото дередже на съвременна България.
Автор: Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ>> Пълния текст...
Криза на перспективата
  • Южна Осетия, август 2008 г.
  • Южна Осетия като автономна съветска област в състава на Грузия е образувана през 1922 г. Територията й е от 3900 кв. км, което е по-малко от площта на Софийска област, населението е около 100 000 души. Столица на автономията е град Цхинвали, който преди 50 години се казва Сталинири (Сталинград).
    Осетия е географски разделена от Кавказкия хребет. Северна Осетия (столица - Владикавказ, бивш Орджонокидзе) е разположена в северните предпланини на Кавказ. Зад Кавказ е Южна Осетия. Единствената шосейна връзка между Северна и Южна Осетия е тунел по поречието на река Ардон. Оттам до Цхинвали са около 70 км. Пътят започва ог северноосетинския град Алагир, който е и жп гара. На 20 км от южната граница на Южна Осетия се намира първият грузински град Гори. Разстоянието Гори - Тбилиси е 80 км.
    Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
    ВМРО Каракачанов пак се набута
    Не му върви на “баш войводата“ Красимир Каракачанов с коалиционни партньори и това си е. Или ще бъдат някакви съвсем, ама съвсем екзотични формации като “Гергьовден” през 2001 г., съюза с които ще отблъсне повече избиратели, отколкото ще привлече. Или пък ще носи на гърба си “Усмивката” Софиянски и ще трябва да умува кое точно БЗНС му е съюзник в момента.
    Така стана и на местните избори миналата година. Опортюнисти както винаги, във ВМРО заложиха на силният на деня - Пожарникаря. Само дето не прецениха, че бате Бойко е по перде и от тях. И скоро им разказа играта.
    Автор: Илко ДЕБЪРЛИЕВ>> Пълния текст...
    Министър терминатор в МО
    Пълзяща синя реставрация осъществява жълт министър
    Какво се върши в Министерство на отбраната, откакто министерският пост там пое бившият изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”?
    Какво се скрива зад помпозните пиар акции на Н. Цонев и показните разобличения на злоупотребите с военни имоти по време на бившите жълти министри на отбраната Николай Свинаров и Веселин Близнаков?
    Как се „оптимизира” и „трансформира” МО и Българската армия? Подобряват ли се социалният статус и професионалната квалификация на военнослужещите, или напротив?
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Неотделим от България
    Днес като че ли няма толкова насилствено забравен, и всъщност забранен символ на българския културно-политически живот както Тодор Живков. И тъй като на 5 август се навършиха 10 години от неговата кончина, а на 7 септември ще се изпълнят 97 години от рождението му, ще използваме повода за неговата памет, а всъщност чрез паметта за него, към паметта за себе си. Тъкмо тя е това, което особено много ни трябва. Отнехме си я сами, не без чужда помощ, разбира се, но днес все по-ясно чувстваме, че без памет за миналото няма бъдеще, а само вечно, задушаващо настояще.
    Първото, което се набива на очи, е, че в паметта ни, на мястото, което би трябвало да е заето от Тодор Живков, някой се постара да остави бяло петно. Трябва веднага да кажем, че старанията в това отношение бяха много големи, но постигнатите резултати - не много успешни.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Наричаха го Тато
    През 19 век, по време на турското робство, българите преживяват своя Великден. Всенароден духовен и материален подем, оставил на поколенията забележителни православни храмове, нови светски училища, къщите на Копривщица и Арбанаси, безсмъртни стихове, книги и песни.
    Ако се запитаме: „Имаше ли Български Великден през 20 век?”, то вече от достатъчна дистанция на времето би следвало да отговорим: „Да, това беше времето между 1960 и 1985 година, време, за което България се превърна от аграрна в индустриална страна, стана икономически тигър в сравнение с други социалистически страни (29-о място по БВП в света) и завоюва изключителни успехи в културата, образованието и спорта”.
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Русия търси своето място на велика сила
    Нарушеното глобално равновесие на силите след разгрома на европейския социализъм и разпадането на някогашния велик Съветски съюз, необузданата от нищо сила на Съединените щати при пълната липса на морал сред техните управници, робският инстинкт на много от уплашените малки и средни по мащаби и възможности държави създадоха един свят, пред който сякаш не оставаше друга перспектива, освен постепенното задушаване, поглъщане и смилане от северноамериканската анаконда. Китай все още беше слаб, нито пък искаше да противостои на Съединените щати. Европа не беше обединена в истинския смисъл на думата и нямаше своя самостоятелна воля, при това английският ядрен пудел на американците от Запад и турският ислямски ханджар от другия й фланг я блокираха сигурно и задълго.
    Сякаш настъпваше времето на мечтания от Фюрера хилядолетен Райх, този път - райх на Съединените американски щати. А държавите, които не искаха да се подчинят, трябваше да бъдат унищожени - разцепени на късове, окупирани, ограбени и “изчистени” от хората, които не се харесваха на американските господари. Съединените щати, обявили себе си и своите угодници за “международна общност”, започнаха да създават собствено “международно право” (да правят навсякъде по света това, което си искат), да се предусещат като новия Рим в центъра на една нова Римска империя от зависими територии, сателитни псевдодържави, окупирани страни и всякакъв друг вид “тор за висшата раса”.
    Автор: Христо Н. МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
    Внимание, Русия стреля!
    Източна Европа може да се защити
    Източноевропейците са основателно разтревожени от безсрамието и успеха на руската операция в Грузия. За много, живеещи в сянката на Русия, това предизвиква травматични спо­мени - 1968 г. за чехите, 1956 г. за унгарците, 1939 г. за поляците. Не помага и това, че висши руски генерали заплашват с ядрено унищожение Украйна и Полша, ако откажат да се съобразяват с линията на Кремъл. Дори тези страни, които за разлика от Грузия и Украйна вече са в НАТО, могат да си позволят съвсем малко комфорт. Както заяви полският външен министър Радослав Сикорски, “договорите и споразуменията са много хубаво нещо, но в историята на Полша има самотни борби, след като сме били изоставяни на собствените си сили от нашите съюзници”.
    Автор: “Уолстрийт джърнъл”>> Пълния текст...
    Защо трябваше да призная Абхазия и Южна Осетия
    Русия призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Това не бе стъпка, предприета лесно или без цялостно обмисляне на последствията. Но всяко възможно развитие трябва да бъде съпоставено с трезво разбиране на ситуацията - историята на народите на Абхазия и Осетия, техния стремеж към независимост, трагичните събития от последните седмици и международните прецеденти от подобна стъпка.
    Автор: Дмитрий МЕДВЕДЕВ>> Пълния текст...
    На героите - слава!
    Паметник на Българското опълчение от Руско-турската
    освободителна война 1877-1878 г.
    В София, на 24 август 2008 г., от 10.00 ч, с водосвет и военни почести президентът на Република България г-н Георги Първанов и председателят на фондация “Героите на България” г-н Любомир Коларов откриха паметник на Българското опълчение от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Неговото място не е подбрано случайно, то е знаково.
    Паметникът е изграден в центъра на гр. София, в най-високата част на градинката зад Централния военен клуб, бли­зо до ул. “Г.С. Раковски”. Тук преди Освобождението са били турски казарми, включително военна болница (на това място сега е построен Централният военен клуб).
    Автор: Полк. о.з. Тодор ПРЕДОВ>> Пълния текст...
    Мемоари на един литературен еничар
    Крилатата фраза на Ричард Трети “... зимата на нашето недоволство” с пълна сила може да се видоизмени като капката на нейното недоволство. Книгата на Касабова “Улица без име...”, която наскоро английското издателство “Портобело” пусна, е написана с много яд, мъка, бунт и горчивина срещу България. Какво й е дала България, не става ясно, но с книгата си Касабова се стреми да обясни какво България й е отнела. Въпреки че упорито крие възрастта и годината на раждането си, не е трудно да се установи, че когато е напуснала Родината, авторката е била на 15 години. Впечатленията й от първия сблъсък с културата на Острова звучат искрено. Оттам насетне повествованието е като съшито с бели конци. “Диалогът” на старците в Широка Лъка, “описанието” на паметника на Орфей и Евридика и дузина подобни тям съчинения от книгата - голо изброяване на факти, реплики и “персонажи”, трудно могат да се назоват литература.
    В едно интервю Касабова разсъждава над това как много отдавна е престанала да пише на български. Че не пише на български, това е факт. Въпрос на избор, манталитет и светоусещане. Но авторката стига дотам, че наред с имената на квартали като “Младост” 1, 2 и 3, тя “превежда” на английски дори лични имена, такива като на съседката си Надежда например. Нейното име в романизираната биография на Касабова, е “Hope” (Хоуп). Странно, ако се бе наложило, дали Касабова би превела и имена като ”Люлин”, “Витоша”, “София”? За “България” Касабова е избрала евфемизма “Бай България”, може би имайки предвид “Бай Ганьо”...
    Автор: Сем. Маринови>> Пълния текст...
    Сраженията на лъжата и истината продължават
    На Кавказ, като че ли вече всичко поприключи. Поне привидно! Бойните действия завършиха. Завърши и предислокацията на руските военни части, които принудиха към мир Грузия. С някои уговорки може да се каже, че планът Саркози-Медведев за овладяване на кризата в Кавказ е изпълнен.
    Това, което продължава все още, е медийната война. В медийното сражение са хвърлени всички сили, а медийният бой се води без спазването на всякакви правила. Без онези правила, които са в основата на съществуването на свободните медии. Обективност при отразяване на фактите, проверяване на информацията най-малко от два източника, безпристрастност на коментарите и анализите или най-общо казано, спазване на медиен неутралитет.
    Автор: Енчо ЕНЕВ>> Пълния текст...
    А къде бяхте за Косово?
    Изказване на представителя на Русия на заседанието на
    Съвета за сигурност при ООН на 29 август 2008 г.
    Ако сега в тази зала се появи извънземен, аз съм сигурен, че след като чуе нашата дискусия, сърцето му ще се преизпълни с гордост за членовете на Съвета за сигурност.
    Какви принципни хора! Как последователно защитават високите норми на международното право! Трябва да кажа, че изключително много ми хареса изказването на постоянния представител на САЩ, в което се напомняше на членовете на Съвета, че в своите действия трябва да се въздържат от използване или заплаха за прилагане на сила.
    Автор: Виталий ЧУРКИН>> Пълния текст...
    Еньовден
    За Димо Вражев льохман е човек, който не може да си одяла и клечка, за да се почеше. Ако въобще знае къде го сърби. Такъв един се туташе около колата си. Бе вдигнал предния капак и дълбокомислено се взираше в чарковете на двигателя. Личеше си, че нищо не смисля и че е на крачка от пълното отчаяние.
    Все пак бе успял да паркира в крайпътната отбивка. Наоколо се ширеха ливади, а зад тях се извисяваха могъщите хълбоци на планината. Те като че ли затискаха човечеца с величественото си равнодушие.
    Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...


    Бай Ганю: - Не ме търсете в идеологиите,
    а в осъществителите им!..
    карикатура: Тодор Цонев