|
|
"Нова Зора" - брой 28 - 15 юли 2008 г.
Да живее България!
Да живее Русия! |
|
Многоуважаеми и достопочтени г-н Минчев,
Връщайки се в родината след кратката, но изпълнена с ярки и незабравими впечатления визита в Република България, от името на делегацията на Руската православна църква, на Попечителския съвет и хора на Новоспаския патриаршески манастир в Москва, Ви поднасям искрени думи на признателност и дълбока благодарност.
Знаем Ви като талантлив поет, чието име е известно и извън пределите на България. Вие сте изтъкнат обществен и политически деец, истински български патриот и голям приятел на Русия. Инициативният комитет под Вашето ръководство, в чийто състав влизат ярки дейци на българската наука и култура, прояви благата воля да ни покани на свещената българска земя.
|
|
|
| "Хората са всичко, парите са нищо" |
|
В бр. 27 на в. "Нова Зора" бе публикувана статията „Кого обслужва „безплатното” образование” на Пламен Дамянов. Авторът изказва основателна загриженост от т. нар изтичане на мозъци” (“brain drain”) от България към света. Дотук добре, проблемът е жизнено важен не само за страната ни, но и за ЕС като цяло („утечката” и там е в посока САЩ и Канада). Но истината е още по-драматична - освен високо квалифицирани кадри, губим и не дотам квалифицирана работна ръка.
Преди няколко месеца бях свидетел как група от 35 български хлебари потегли за Латвия. По думите на мой познат агенцията работила с много подобни групи професии. Българите, с евтиния си труд, работят за благото на много и различни страни! Това е.
|
|
|
| Тя дойде, видя и победи |
|
Всъщност единствено вярното е, че г-ца Кондолиза Райс дойде в София. За останалите две съставни от Цезаровото изречение нещата не са толкова сигурни. Защото г-ца Кондолиза Райс, която в сряда гостува светкавично кратко в столицата ни на път към Тбилиси, може и да не е запомнила, че е “виждала” в същия ден Витоша и паветата на бул. "Руски". На път от Прага, заобиколена от придружаващите я журналисти, тя най-чистосърдечно си призна как никога не била стъпвала като държавен секретар в България, което - както е известно, - не отговаря на истината.
Но може би тук, на подсъзнателно равнище, тя е била докрай искрена - защо й трябва да помни страна, чиито държавници водят до такава степен угодна на Вашингтон политика, дотолкова са марионетъчни и незабележими, че едва ли си струва вторият човек на държавното управление на САЩ да си спомня за тях и за държавицата, която представляват.
|
|
|
| Искра от кремъка на историческата правда |
|
Вече в трети пореден брой информираме читателите на "Нова Зора" и българската общественост за това вълнуващо събитие, родено както искрата от кремъка на историческата правда и справедливост и пламъка на духовната съпричастност. През тези четири дни бяха припомнени много истини и думи, неподвластни на патината на времето. Възнамерявахме в този брой да обобщим преживяното, да осмислим почувстваното и да изкажем думи на благодарност към Негово Високопреосвещенство Алексий, архиепископ Оряхово-Зуевски, викарий на Светейшия патриарх на Москва и цяла Русия, към членовете на делегацията и хористите от хора на Новоспаския манастир, които владиката Дометиан не се умори да нарича ангелогласни. Но както е казано, човек предполага, а разполага Господ. И ето, пристигна вълнуващото писмо на архиепископ Алексий. Публикуваме го на първа страница и всеки непредубеден читател може да прецени основанието, което задължи получателя на това писмо не само за себе да задържи топлината на словото, просветляващо душите с правдата, мъдростта и вдъхновението, които само истински духовен водител и пастир народен може щедро да насипе в човешкото сърце. Останалото ще оставим на безпристрастния разказ на фотообектива, предвидили сме за това почти три цели страници. Но преди това бих желал не по протокол, а от все сърце да изразя личната си благодарност към Видински митрополит Дометиан, към Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, към ректора на Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" Велички епископ Сионий, към кметовете на община Макреш - Иван Каменов, на с. Раковица - Николай Ненчев, на с. Киряево - Герго Гергов, към културния авторитет в общината Цвятко Александров, към координаторите на посещението на делегацията във Видин г-жа Юлия Таран и Пламен Станкулов, към директорката на Историческия музей Филонера Филипова, и разбира се, към колегите журналисти от местната преса и телевизия.
|
|
|
| Генерал вари чорба в тенеке |
|
Военният арсенал в с. Челопечене гръмна. Въх!
Паника и олелия. Сам ли се е гръмнал, или някой го е гръмнал - пълзят слухове всякакви. Истината наяве няма да излезе, защото както по всичко изглежда, много хора и много интереси са наплетени като свински черва.
От това нещастно село (да е само то!) е влачено като с трън. Ама голямо влачене е било. Говори се, че липсват къде 200 тона боеприпаси. Продадени са под формата на скрап с благословията и участието на лампазни толупи.
|
|
|
| Балоните на България |
|
На 3 юли сутринта София се събуди от взривове. Пътувах към столицата в този ден и видях облаците от азотен и въглероден диоксид, които вече бяха надвиснали над магистралата доста по на изток от тунела. В същото време радиоводещ по националното радио напразно се опитваше да импровизира по материя, която явно не му е близка, за да даде съвети на хората от пострадалите региони. Всъщност момчето заслужава адмирации заради неимоверните усилия да мобилизира оскъдните си познания по военно дело и гражданска защита и да направи това, което всъщност трябваше да свършат няколко ведомства.
И докато пострадалите питаха в ефир какво става и какви мерки трябва да предприемат за собствената си сигурност, държавата мълчеше. Изнервен слушател от района на произшествието, вероятно вече на ръба на нервна криза, остро репликира водещия заради съвета - „затворете си прозорците и не мърдайте никъде”, обяснявайки яростно, че те просто вече нямат какво да затварят, защото и прозорците и вратите им са отнесени от взривната вълна. Какво всъщност се случи на този ден в България?!
|
|
|
| "Не" - на компромисите!
Поетична програма и поведение |
|
Поезията на Вапцаров е наситена с нови аспекти на индивидуалната човешка трагедия в съзвучие с перспективите пред обществото. Тя уравновесява субективните пориви чрез волеви актове за постигането на общочовешка свобода и справедливост. В този контекст - в движението от индивидуална към социална съдба - се очертава още една особеност на Вапцаровото светоразбиране и естетика. Тук изборът се извършва в конкретна историческа ситуация (а не на ниво съзнание), налага се определеният избор. Нещо повече - субективният избор е сякаш предопределен, възпроизвежда се като първична даденост (с цялата неповторимост на психологическите реакции и моралните доводи). Отново проличава, че източниците на подобно предразположение се крият в марксическия мироглед, според който дългът да се жертваш в името на останалите хора е нравствена норма. Така се обосновава непоклатимата („неклиширана”, както пише Вапцаров в рецензията си за „Повратки на село” от Н. Марангозов) вяра, която бива проверявана в остра полемика и в суров човешки двубой, отколкото да бъде подлагана на горчиво съмнение. Вярата на Вапцаров, която полемизира с „героическата безнадеждност” в абсурдния свят, оповестена от Камю в неговия „Митът за Сизиф”.
Да обобщим. Вапцаров смята, че отнемането на човешката свобода започва с материалното поробване на личността и народа. Затова свързва идеала си за свобода с отвоюването на социалната справедливост, което изостря социалната му чувствителност, натрупва в него силите за борба. Нерядко възмущението му от условията за живот съчетава в себе си яростта на Иван Карамазов от несправедливото устройство на обществото с яростта на богобоязливия Альоша Карамазов, който иначе приканва за послушание пред небесното могъщество.
|
|
|
| Операция “Саркози” |
|
Той я използвал като “примка” за най-важните административни институции на страната. Не забравил и за Корсика. Префектът Клод Ериняк бил убит, никой не поел отговорността за това престъпление. И все пак възникнала версията, че това е хвърлена ръкавица към централната власт от името на корсиканските борци за независимост. Накрая полицията успяла да арестува заподозрения Иван Колона - син на депутата от Социалистическата партия, който дълго време бил неуловим. Саркози пренебрегва презумпцията за невинност и оповестява за задържането му, обвинява го като заподозрян за убийството на Ериняк. Новината се превръща в доста тлъста хапка два дни преди референдума за промяна на статуса на острова, организиран в Корсика от министерството на вътрешните работи. Така или иначе, избирателите отхвърлили проекта на Саркози, който според някои обслужвал интересите на мафията. Впоследствие Иван Колона бил признат за виновен, но докрай отричал вината си и срещу него нямало нито едно веществено доказателство. Този човек запазил странно мълчание - предпочел присъдата, но всичко, което знаел, запазил за себе си.
Съвсем определено можем да твърдим, че префектът Ериняк не е убит от националисти, а от наемния убиец Игор Пекат, веднага пренасочен в Ангола, където започнал работа в охранителната служба на компанията “Елф”. Мотивите за убийството са доста стари, от един доста по-ранен период в професионалната дейност на Ериняк, когато отговарял за африканските проекти на Шарл Паскуа в Министерството за връзки с чужди страни. Що се отнася до Иван Колона, той от няколко десетилетия е приятел на Саркози и децата им добре се познават.
|
|
|
| 130 години от Берлинския договор |
|
Дали в годината на юбилейните празненства по случай 130-годишнината от Освобождението трябва да се говорят само най-хубави хвалебствия. И днес ли с мълчание ще ласкаем прежни потисници.
Ще помним, тачим и хвалим Санстефанския мирен договор. И не ще обелваме и дума, за свикания след по-малко от два месеца Берлински конгрес. Който ще сложи кръст на Санстефано. Ще откъсне Македония и Тракия от Майка България. Ще измисли Източна Румелия. И ще заложи фитилите. На бъдещия “барутен погреб - Балканите”! Главно с ръцете на Австро-Унгария и Англия.
|
|
|
| Бомби от Челопеч до Челочепинци |
|
Допреди няколко дни бомбите гърмяха из България в рамките на 100 км. Толкова е разстоянието от с. Челопек (Врачанско) до селата Чепинци и Челопечене (Софийско). Някои съобщаваха врачанското село ту като Челопеч - грешно, ту като Челопек - вярно.
Повечето журналисти, военни и политици заекваха, запъваха се, бъркаха. Странно, но езиците им се връзваха на панделка при изговаряне имената на села, които не са вдън гори Тилилейски, а само на 7-8 км от София.
|
|
|
|
Посрещане с хляб и сол на летище София - 4 юли 2008 г.
Църковно-обществената делегация, начело с викария на патриарха на Москва и цяла Русия, Оряхово-Зуевски архиепископ Алексий
|
|