"Нова Зора" - брой 26 - 1 юли 2008 г.

Движение към Бога
Архиепископ Алексий

Слово на Оряхово-Зуевския архиепископ Алексий, викарий на Негово светейшество патриарха на Москва и цяла Русия, председател на Синодалната комисия по манастирските дела, на Архиерейския събор на Руската православна църква, 25 юни 2008 г.

Новоспаският манастир е най-старата монашеска обител на град Москва. Основан е през 13 век от светия благоверен княз Даниил Московски. Синът на княз Даниил - Йоан Калита, пренася манастира в Кремъл през 1330 г., а оттук, в края на 15 век, обителта е изнесена на Крутицкия хълм (Василевски стан) на брега на р. Москва и станала важен отбранителен пункт, който възпира нападенията на враговете на града. Поради новото си местоположение манастирът бива наречен Спас на Ново, или Новоспаски.
Централният храм на обителта е Спасо-Преображенският събор, основан в средата на 17 в. по аналогия с Успенския храм на Московския Кремъл, от архимандрит Никон - бъдещият патриарх. От древни времена Новоспаският манастир приютява упокойно представители на болярския род Романови - прадедите на царския дом. Рядко някой от царевичите пропуска да дойде и да се поклони тук на отческите гробове. Тук почиват монахиня Досифея (княжна Тараканова) и великият княз Сергей Александрович, генерал-губернатор на Москва, чичо на светия мъченик император Николай Втори.
Молитвите за спасение тук придобиват особено звучене. Служенето на Бога и Отечеството тук се възприема именно като продължение на многовековните традиции на нашите предци. Всеки, който е имал радостта да се моли в Новоспаския манастир естествено го осъзнава. Днес в обителта действат три храма, два от тях - Спасо-Преображенският събор и храмът на преподобния Роман Сладкогласни, са осветени от Великия архиепископ с чин Свети патриарх на Москва и цяла Русия Алексий. Ежедневно тук се извършва света литургия, на която, особено в неделните и празничните дни, идват многобройни поклонници, които са заобичали обителта заради нейната святост.
Във всичките си дела в манастирския живот братята монаси се ръководят от благословията на своя Настоятел и Свещеноархимандрит, Негово светейшество патриарха на Москва и Цяла Русия Алексий. Несвършващото попечение на Светия владика и молитвите му за Новоспаската обител укрепват братята монаси в ежедневния им труд. През годините след връщането на манастира на църквата Светият патриарх Алексий многократно е намирал и намира възможности лично да посети обителта, да отслужва тържествени служби в храмовете на манастира, да се обръща със словата на първосвещенни наставления към братята, трудещите си и гостите. Негово светейшество патриархът постоянно взема решения, важни за живота на манастира и обитателите му, във връзка с изложеното от наместника на манастира.
Днес обителта живее според обикновените монашески обичаи. В тях неразривно се съединяват двете основополагащи направления в манастирския живот - молитвата и трудът. Всеки ден и час обитателите на манастира следват послушанието, което е в основата на манастирския начин на живот и което светите подвижници поставят по-високо от поста и молитвата.
Как се чувства онзи, който носи в душата си призвание за монашество? Как да се стане истински послушник? "Всеки, който идва в манастира, трябва ясно да си представи защо го прави и какъв е пътят, който избира - казва наместникът на манастира владиката Алексий. - Това безусловно трябва да е съзнателен, отговорен и свободен избор. Човек идва в обителта не за да избята от различни житейски трудности и вълнения, с които е пълен светът. Това не е бягство от трудностите, а движение към Бога. Новоначалният послушник трябва да се стреми най-вече към основното, което прави живота в манастира и монашеския път спасително за човека. От това колко се старае, с Божия помощ, да преодолее у себе си своеволието, зависи до голяма степен успеха на духовния му път и духовното му израстване. Разбира се, тези, които пристъпват прага на манастирската обител, носят нравствения отпечатък на нашето общество - та нали всички ние сме деца на своето Отечество. Но Спасителят казва: "Търсете най първо Царството Божие и Неговата правда", и всичко друго ще ви се даде (Матей 6, 33). Ето това всеки човек трябва да помни, и още повече онзи, който търси тесния монашески път. Целта на монашеския живот е същата, както и в древността, у първите последователи на християнството - да се помириш с Бога, да живееш в Бога и със самия си живот да осъществяваш Евангелието и да свидетелстваш за Христа. Целта на монашеството не се е променила от древни времена и не може да се промени. Инокът, който се стреми към нея, тоест човекът, който различен в отношението си към света, наистина принася жертва на Бога заради света. Послушникът много трябва да претърпи, докато изпитва себе си в началото на монашеския път, но главното е търпеливо да се смири и смирено да търпи състоянието на собственото си сърце при различни обстоятелства, с различни хора, да се старае да преобразява, да очиства сърцето си и да отдава място в него за Бога и за Неговата благодат".

Нагоре
Съдържание на броя