"Нова Зора" - брой 26 - 1 юли 2008 г.

Смъртта на Киреев
Генади ВЪЛЧЕВ,
Биографичен очерк, Видин, 1995 година

Призори на 19 юни 1876 г. майор Н.А. Киреев повежда 1100 доброволци през Вратарница и Нови хан за Кадъ боаз. Филип Тотю твърди, че това става по заповед на главнокомандващия Моравската армия, генерал-майор М. Черняев. Ето какво разказва Тотю: “Нашите войводи в съвета си решиха в една нощ да минем река Тимок отзад турската войска и да я нападнем нощя. Ние вярвахме, че като нападнем тъй турците, ненадейно и по хайдушки, те щяха да се изтеглят от Извор, и щяхме да го завземем. Този план за нощна атака се съобщи на Н. Киреев, който го одобри, но каза да почакаме съгласието на генерал Черняева.
Отрядът на майор Киреев, според Тильо Колев, се състоял от четирите български чети (на П. Хитов, Ф. Тотю, Ил. Марков и Симо Соколов) и един баталион сръбска милиция І клас.
След изгонването на турците из Ново корито и из Кадъ боаз, отрядът на Киреев завзема с. Салаш, където остава до 5 юли. През този ден получава задача да нападне турските сили при с. Раковица в 11 часа, когато чуе топовна стрелба при с. Велики извор. Майор Киреев повикал командирите и издал заповедта за тръгване по направление през с. Ошане за с. Раковица, за да нападне турците на 6 юли около 11 часа - по същото време, когато Зайчарската войска на полк. Милойко Лешанин нападне Велики извор.
Но става 11 часа, а стрелба не се чува. Сърдит и раздразнен от това, майор Киреев нарежда да се разгърнат два баталиона за сражение.

Този ден под командата на генерал-майор Черняев Моравската и Тимошка армии правят опит да изтикат “зариналия се като граната” Осман паша, който още в първите дни на войната успял да завземе Велики извор. На Раковишкия отряд била поставена задачата да пробие турската отбрана по посока от Раковица към Кула и по този начин да откъсне 20-хилядната Османпашова войска от пристигащата от Русе във Видин на помощ дивизия на Фазлъ паша.
Отрядът на Киреев получил задача на 6 юли да разбие турския гарнизон в Раковица и да продължи настъплението към Кула. След 40-50 крачки забързано движение отрядът е посрещнат със силен залп от неприятелската страна. Като по команда, целият строй заляга. Изправен остава само “колоса в червена копринена риза,... оня юнак, оня вероятно единствен поборник за тая славянска идея, оня неустрашим борец, майор Киреев, без никакво снишаване в оная гъста и висока пшеница.” (Ж. Мишич)
След няколко прецизни артилерийски изстрели защитниците на турския редут побягват към селото. Посредством тръбата майорът дава нареждане за атака. По баталионно, в плътни редици, тръгват сръбските баталиони и българските чети. След едночасово сражение дясното крило на поручик Кръсто Булаич достига югозападната част на с. Раковица. Вижда се гъст дим от запалени къщи. Това още повече възбужда майор Киреев, който непрестанно вика: “Напред, братя! Ето, бяга подлий турчин!”
Сражението все повече се засилва и стрелбата от двете страни става по-интензивна. Трябвало да се привлекат резервите за засилване на дясното крило да се довърши атаката срещу разколебаните турци. Майор Киреев нарежда на следващия го тръбач да свири сигнал за встъпване в боя на резервата. Тръбачът свирил с всички сили, вратът му се подул, но от тази страна никой не се показал. Сърдит и отчаян, майор Киреев изважда своя бележник и поставяйки го на гърба на своя адютант, на Живоин Мишич, написва: “Овластявам подофицера Н.Н. да доведе баталиона от резервата и да убие неговия командир, там, където го намери!” - и изпраща свръзката, за да намери резервния баталион на Илия Цветкович. Малко след това пристига задъхан войник, който съобщава на майора за раняването на капитан Петкович, който е изнесен вън от полесражението. След час, а може би и повече, се връща подофицера, цял задъхан, и рапортува, че никъде не е могъл да види и намери нито баталиона, нито неговия командир. Майорът се удря по челото с лявата ръка и извиква: “Ах, сукин син!...” и още нещо на руски, пълен с яд и отчаяние. В това време дясното крило започва да пробива в селото. Майорът тръгва надясно от стрелковия строй, махайки напред с дясната ръка с думите: “Напред, храбро брачо! Турците отстъпват!” В същия момент три куршума, изстреляни от един висок чардак от с. Раковица, пронизват гърдите на майора, който успява да извика: “Дръжте, се братя!” и се строполясва на гръб и издъхва. Това се случва на 6 юли около пет и половина часа след обяд.
Скоро вестта за смъртта на командира на отряда се разнася в целия строй. Веднага започва оттегляне, под все по-засилващия се огън на турците.
Адютантът-наредник Мишич изпълнява дадената му от майора преди боя заповед: “Ако загина, вземи ми сабята, часовника и кесията и ги предай на генерал Черняев.”
На вътрешната страна на горния капак на златния часовник била затисната снимка на съпругата на Киреев, прикрепена с няколко дребни диаманти или брилянти. За изпълнението на тази заповед той извиква другия поднаредник да му помогне. Един куршум ранява повикания поднаредник. Идва и друг войник, но пак не могли да поместят този едър, тежък човек, чийто труп остава на полесражението.
Сръбските части отстъпват в безредие, а след тях, бавно, настъпват турците. Наредник Мишич, заедно с тръбача и ранения подофицер, се оттеглят по посока на с. Ошане, където спират да си починат. Там намират ранения капитан Петкович, на когото превръзват раната и се отправят към Кадъ боаз. Когато Мишич пристига в лагера на Кадъ боаз, избягалият с баталиона си капитан Илия Цветкович, му търси отговорност за това къде е бил. По-късно същият беглец, Илия Цветкович, пише релация за действията на Раковишкия отряд и бива награден с орден за храброст. Вещите на загиналия майор Киреев са предадени по надлежния ред на генерал-майор Черняев, съгласно предсмъртното желание на майор Николай А. Киреев.
Смъртта на Киреев наистина наелектризирала руското общество, защото той е бил първият руски офицер, загинал на българска земя след Априлското въстание и в навечерието на Освободителната война. Описание на тази смърт намираме както в писма, така и в кореспонденции на наши и чужди вестници.
В свое писмо до брата на майор киреев, Александър, генерал-майор Черняев съобщава подробности: “В сражението от 6/18/ юли 1876 година Николай Киреев командваше във войската отряд от доброволци, усилен от няколко роти войници от сръбската войска. Неговата цел беше да превземе с нападение турското укрепление на с. Раковица. Дружината му беше тръгнала със стремителна крачка. Първият куршум, отправен към Киреев, пронизва лявата му ръка, но той не обръща внимание на това. Вторият го ранява във врата, но Киреев продължава да настъпва, обгръщайки отряда с поглед. Третият куршум счупва дясната му ръка, с която държи сабята си, обаче твърдостта му не го напуска. Най-после четвърти куршум го улучва в белите дробове. Киреев пада, продължавайки да вика с голямо усилие: “Напред! Напред!” Тогава двама войници смятат за свой дълг да го вземат под мишници и да го отдалечат от мястото на сечта. Но едва се били отдалечили от колоната, пети куршум удря Киреев в сърцето, минавайки през гърба му и слагайки край на страданията му. Почти в същото време двамата войници, които вече носели трупа на любимия си началник, били убити с по няколко куршума. Офицерът-адютант (Атанас М. Узунов, според наши извори, а според сръбски - Живоин Мишич, б.а.) пълзейки, с голяма мъка се приближава до героя и му прибира ордена, портофейла и някои други предмети, които предава непокътнати в ръцете на генерал Черняев."
Неустановено лице с телеграма на френски език съобщава на Иван Ст. Аксаков на 11/23 юли 1876 г. обстоятелствата за гибелта на Н. А. Киреев.
Богато и сравнително пълно е описанието на смъртта на Киреев от публициста чех Едуард Валечка в книгата му "Николай А. Киреев”, отпечатана през 1876 г. в Прага на чешки език.
Сръбският княз Милан изпраща на 23 юли 1876 година телеграма до брата на Николай Киреев, Александър, със следния текст: “Считам за свое свято задължение да изразя пред Вас своето горещо състрадание, получавайки съобщението за смъртта на храбрия и рицарски загинал Ваш брат, Николай Алексеевич, който геройски падна на бойното поле в името на вярата и правдата. Дълбоко съчувствам болката на неговото семейство и приятели. Макар че го познавам отскоро, съхранил съм най-голяма благосклонност и уважавал съм в себе си неговата чиста и велика душа. Нека Господ да му създаде вечна памет! Ние всички отправяме към небето горещи молби за успокоение на душата на благочестивия руски воин, който падна за съществуването на Сърбия. Неговата смърт увеличава симпатиите, които пазим към своя северен брат. Княз Сръбски"
Същият ден до Александър Киреев се получава телеграма от генерал Черняев: “На полесражението при Раковица, което командваше, загина полковник Киреев (погрешно е съобщен военния чин или посмъртно е бил произведен в този чин). При отстъпването не са могли да вземат неговото тяло. Кръстът, брилянтите и бележника, които е имал у себе си, са иззети и са предадени на сигурно място. Изпратих на другия ден при Осман паша парламентьор за тялото на починалия, но този парламентьор не беше допуснат от турците."
Александър Киреев отправил питане до княз Милан да му съобщят подробности във връзка със смъртта на покойния му брат, на което князът отговаря: “На Вашата телеграма отговарям, че повече нищо не се знае, освен че Киреев е паднал при Раковица. При нападението е бил ранен с куршум в белия дроб, но пак е вървял още 20 крачки, докато друг куршум гоударил в гърдите, след което веднага паднал мъртъв на земята. Изпратихме при Осман паша искане да ни предаде тялото, но той дори не прие куриера. Ще направим каквото ни е възможно, но все пак малко се надяваме, че ще намерим тялото му. С риск на живота си неговият ординарец е донесъл нещата му от бойното поле, които се намират в ръцете на генерал Черняева".
С друга телеграма сръбският министър Ристич известил в. “Руски мир”, че току-що се върнал от заупокойващата божия служба в памет на падналия Киреев. Тази служба, по желание на княз Милан, извършил митрополитМихаил в присъствие на княгиня Наталия и други високопоставени личности.
От българския предиосвобожденски печат, в. “Български глас”, излизащ в Болград, пръв печати некролог на Н.А. Киреев: "Ние, българите, ако не познавахме досега Киреев, като видяхме неговия възвисен подвиг, неговата благородна и висока душа, неговото искрено желание да помогне за освобождението на поробеното ни пет века отечество, заради което Киреев пожертва живота си за вярата и правдата.
Ние дълбоко и сърдечно съжаляваме този герой. Сичките българи възнасяме от дълбочината си нашите горещи молитви към Бога, за да успокоим душата на един неустрашим в боя руски герой, към когото нашето съчувствие и възпоминание вечно ще останат напечатани в нашата памет за подобни храбри и неустрашими славянски герои. Вечна му памет! (в. ”Български глас”, N 15, 27 юли 1876 година)
В. “Нова България”, основан от Ботев и излизащ в Румъния, съобщава: “Руският полковник Николай А. Киреев, който юнашки се бореше срещу турците в редовете на сръбските войски при р. Тимок, падна убит в едно от първите сражения. Разказват, че когато турците усилвале да преминат Тимок, покойният витяз Киреев, с меч в ръката, излязъл напред и юнашки насърчавал своите войници".
"Слава и хвала полковнику Кирееву! Вечна ти памят, велики поборниче за славянската свобода!” (в. “Нова България”, год.1, N 18,28 юли 1876 г., с.72) “Български глас” от 27 юли 1876 година, бр.15, в рубриката “Най-нови известия”, между другото пише: “В битката, в която падна майор Киреев, участвали три български отряда и два сръбски. Българските чети разбивали няколко пъти турските и ги принуждавали да бягат.”
В “Болград” от 2 август пишат: “И Росия е жертвала и жертва толкова, колкото не е жертвал нито един славянски народ за своите братя-славяни. Много военни, както и граждани, отваждат доброволно на бойното поле да жертват самия живот. За пример на това пред очите ни е полковникКиреев, който подбуден от благородно чувство, не се стърпя да не отиде и да не помогне на нашите братя-българи, които гинат от сатъра на варварина. Той падна геройски мъртъв и загина за нас, но неговото име ще остане вечно записано със златни букви в нашата история.” (год.1, N 16, 3 август 1876 година, с.2)
В Санкт Петербург, през месец август 1876 г., е отпечатана листовка с портрета на Николай Алексеевич Киреев. Текстът е написан от почетния член на Славянския комитет М. Умецкий под заглавие: “Николай Алексеевич Киреев - герой и мъченик за веру и братство” и гласи: “Изпълниха се 40 дни, откакто се лишихме от Николай А.Киреев - нашия брат и достоен представител на целия християнски свят в изразеното християнско съчувствие към славяните на Балкана, невинно страдащи от турците.
Безкористно преданият на славянското дело Николай А. Киреев, един от първите, издигнал глас за угнетената рая, разбудил свойственото за нас, русите, добродушие към родствените ни племена на Балкана.
Бедната, измъчена рая се намираше под гнета на варварския произвол. Лишена от човешкото свободно съществувание, тя била подхвърлена на срамно унижение и извращения на всички права, подарени от Бога. И живота, и честта, и вярата - всичко беше обругано и осквернено. Почти цялото православно население в Босна, Херцеговина и България е обречено на гибел. Започна се поголовно избиване с всевъзможни мъчения на тези хора. Обагрените с кръв трупове били лишени от християнско погребение. Не е било нито едно дете, ни жена, която да не е умъртвена без осквернение и позор. Православната църква, заедно със свещениците и цели училища с учениците и учителите, били поругани и изгорени. Цялото оскъдно имущество на тези труженици и мъченици православни, турски поданици, било разграбено и унищожено...
На 6 юли при Раковица, близо до Велики извор, начело на щурмовата колона, Николай Алексеевич получил два куршума в десния крак, един куршум - в дясната ръка, един - в гърдите, в белите дробове.
Хвала и чест на първия защитник на народните права, на истината, показал на дело безграничната преданост към святото дело за защита на кръста и освобождението от оковите на робството. По-добре сейте любов! Да бъде мир на праха му и жив да е в нашите сърца, пример за действие на нашия дъбоко почитан герой и мъченик за вярата и братството."
Смъртта на Н.А. Киреев е била коментирана и от чуждестранния европейски печат. Френският в. “Темп” на 19 август 1876 година излязъл с похвала за падналия герой.
С какво уважение се е ползвал Н.А. Киреев в Русия, е било изразено с възпоменанията, които били устроени в Русия за падналия. Славянските комитети уредили отслужването на панихиди и събрания в негова чест. В Москва на 10/22 юли говорил прочувствено протойерей П.А. Преображенски. В Чехия, в “Марианске лазне”, отслужил панахида бискуп Раевски от посолството във Виена, и арцикняз Лебедав от Прага. След богослужението сред присъстващите руски гости били събрани 600 златни рубли в полза на южните славяни. В Русия, в провинцията, при провеждането на концерти също в тяхна полза, били пети химни, композирани в негова чест. Руските и сръбските вестници публикуват биографията му и продават негови портрети. Академик В.Е. Маковски нарисувал портрета му, паметни слова съчинил Д.Н. Чичагов, а басня написал Ф.Б. Милер. Хартията за това издание подарил А.Н. Гуляйкин, а литографическата работа извършил безплатно П.В. Гуланов. Продажбата на портрета му в полза на южните славяни осигурил члена на синьо-червения кръст А. Маер. Така че и след смъртта си Киреев допринесъл много за народа, за който положил живота си.
По-големият брат на Николай - Александър А. Киреев, генерал по чин, адютант на Великия княз Константин Николаевич, заемащ и важна длъжност в руското дипломатическо ведомство, запален славянофил, е един от най-активните дейци на Славянския комитет в Санкт Петербург. След смъртта на брат си взема още присърце съдбата на поробените българи. Ал. Киреев развива трескава дейност за спечелване на руското обществено мнение за българската освободителна кауза. Той е един от тези, които помагат, за да бъде спечелено правителството и най-вече императора Александър ВториІІ за българската свобода.
Братската смърт кара и сестрата, Олга Киреева, по мъж Новикова, да почувства българите като свои кръвни братя и прави всичко, което може да направи една сестра в памет на покойния си брат. Като известна журналистка и писателка, съпруга на руския посланик в Лондон и лична приятелка на Гладстон, който под нейно влияние застава в защита на българския народ след кланетата в Батак и Перущица. По време на Сръбско-турската война, като журналистка, посещава Сърбия и повдига пред Иван Аксаков въпроса за помощта, която славянските комитети изпращат в Сърбия за българските бежанци и която не отива по предназначение за българите, а я вземат сърбите. В резултат на нейната активна намеса е назначен специален представител, Петър Мусевич Борихов, от Пазарджик, който лично следи за това.
Олга Киреева улеснява българските представители Марко Балабанов и Драган Цанков в мисията им в Лондон след Априлското въстание, когато тръгват, за да сезират европейското обществено мнение и царстващите особи в Европа - дава им препоръчителни писма за Париж и Санкт Петербург.
За своите заслуги към българския народ Олга Новикова (Киреева) през 1883 година е наградена от първия български княз Александър Батенберг със златен орден “За наука и изкуство”.
Майор Николай Ал. Киреев с живота и смъртта си записва своето име в историята на три братски народа - руския, сръбския и българския, и имаме всички основания да го считаме общославянски герой.

"Вечна ти памят, велики поборниче за славянската свобода!"

В миналия брой на в. “Нова Зора” информирахме читателите за пристигането в София на делегация от Русия, която включва хорът на Новоспаския ставропигиален манастир, един от най-добрите в Русия, водена от архиепископ Алексий, викария на руския патриарх Алексий Втори, както и представители на Външното министерство на Русия, депутати, журналисти и учени. На 4 юли гостите ще бъдат посрещнати на летище София от членове на инициативния комитет - домакини от българска страна.
Конкретният повод за посещението е почит към паметта на героя от Освободителната война майор Н. А. Киряев, както и по случай 130-годишнината от освбождението на България от турско робство и обявената за Година на Русия в България 2008 г.
Делото на майор Киряев не е широко познато в България, така, както имената на граф Игнатиев, ген. Гурко, ген. Радецки и много други военачалници и “биткаджии” за българската свобода. Но Николай А. Киряев не само спечелва обичта на българите, които дават името му на днешното с. Киряево, близо до Видин, препогребват тялото му и поставят паметна плоча за героя.
Може би единственият българин, който описва живота и делото на майор Киряев е варненецът Генади Вълчев. В своя биографичен очерк, посветен и на 110-годишнината от именуването на с. Киряево, той подробно проследява пътя на героя до неговата гибел на 6 юли 1876 г.
Сигурно и рядко се случва действащ посланик, какъвто е г-н Александър Авдеев в България да напише (през 1995 г.) предговора към очерка. Цитираме автентичните му думи и публикуваме откъси от текста на Генади Вълчев, тъй като те дават достоверна представа за едно време, което днес мнозина се стараят да избегнат, пренебрегнат, забравят, неглижират, опозорят и отрекат. Както винаги обаче, писаното остава. Това е и голямата ни надежда.

"Зора"

Нагоре
Съдържание на броя