"Нова Зора" - брой 26 - 1 юли 2008 г.

Погледнато през 2008 г.: близкото бъдеще
Боян ЧУКОВ

От началото на 2008 г. в световните медии постоянно се публикуват различни прогнози относно развитието на света през следващите 20-ина години. Като тежък градоносен облак са надвиснали заплахите на глобалната финансова криза, предсказвана от редица световноизвестни икономисти. Много често се повтаря, че залезът на САЩ е неизбежен в резултат на „имперското преразтегляне”- повтаряйки съдбата на всички предидущи империи.
В началото на нашия век големият френски геополитик Тиери Дьо Монбриал написа в годишника „Рамзес-2000" (на Френския институт за външна политика - IFRI), че новото хилядолетие започва с „векът на Америка”. Той бе уверен, че САЩ ще доминират във всяка точка на земното кълбо и без тяхно съгласие нищо никъде няма да се случва. Днес това звучи нереално за много анализатори.

Китай изплува много релефно като глобален фактор през последните 4-5 години в международните отношения и даже след последното разрушително земетресение се очаква „да дръпне” още повече. Въпросната икономическа реакция е характерна за всички страни, които са били сполетявани от цитираното природно бедствие. Русия на Владимир Путин след 2003 г. се превърна отново в глобален геополитически субект. През въпросната година Москва престана да бъде „младши суровинен брат” на Вашингтон. Гигантът Индия започва да играе все по-съществена роля не само в Азия, но и в света. ЕС е съизмерим икономически с всички големи играчи на международната сцена. Подобно на Китай, без да вдига много шум,
Англия отново пробва сполучливо някои от "дрехите” на Британската империя
Лондон е на път да си възвърне позициите на първи световен финансов център.
Германия продължава да увеличава своя икономически потенциал, което естествено води до мощен регионален геополитически код, плавно „преливащ” в глобален. Израел, макар и малка страна, подобно на Ватикана, има огромно влияние в света.
Очевидно е, че е необходимо да сменим оптиката (инструментариума), с която анализираме света. Преди години по повод Ватикана и нейната мощ Сталин бе попитал: „Колко бронетанкови дивизии притежава Светият престол?” Добра подсказка за нашето време. Повод за сериозен размисъл.
Ние сме свикнали да виждаме света в рамките на „голямата шахматна игра”, в нейния чернобял геополитически ракурс, който ни го предложи Збигнев Бжежински. Накратко, на терена има само „бели” и „черни”, които се сражават. При съизмерими противници винаги „белите” имат по право първия ход и печелят, а „черните” могат да постигнат в най-добрия случай реми.
В Поднебесната светът се разглежда като игра на бридж. Четирима играчи, от които единият е „мор” (играчът със свалените карти, които се виждат от всички след завършването на анонса). До 2003 г. „морът” в този вид глобален бридж бе Москва. Сега и тя си скри картите - анонсира, блъфира както другите и разиграва собствена партия. Това няма как да не засяга интересите на другите глобални играчи. Според китаеведите бридж Пекин играе с финансовия интернационал, а САЩ заедно с ЕС си партнираха до 2003 г. с „мора” Русия.
Старото поколение, което помни Втората световна война, очаква сблъсъците между отделните държави да се водят по познатия ни от много години начин. За добро или за зло, отдавна нещата не стоят така.
Днес, с пълна сила, върви поредната световна война, но тя се води чрез мрежовите конфигурации, които гради всяка съвременна държава. Войната се нарича „мрежова”*. По-слабите ресурсно страни се моделират като пластелин от глобалните играчи. Днес суверенитетът е много скъп лукс за повечето страни, той е „бонус” само за „глобалните фактори” в света.
Наблюдава се все по-осезателно загубата на интелектуално осмисляне на ситуациите на голяма част от т.нар. политически елити в света. Това е резултат на отношението към кризисните явления от позициите на досегашните икономически, социалнополитически и културни догми. Доминира тенденцията да се анализират най-важните събития от гледна точка на механичното картезианско многообразие, а не се ползва динамичният антикартезиански подход на Лайбниц, развит по-късно от Риман. Въпросът в наши дни не се свежда до кинематичното взаимодействие на страните.
В последния брой на американското списание "Форийн афеърс" (Foreign Affairs) бе публикувана знакова статия - „Безполярният свят”. Неин автор е Ричард Хаас, председател на Съвета за международни отношения. Последният, заедно с Трилатералната комисия, също като „прожектори”, осветяват бъдещето на света за онези, които могат да четат между редовете. Статията дава достатъчно ясна възможност да се усети как американците си представят света през следващите няколко десетилетия.
След като биполярният свят от периода на студената война се срути, той бе заменен за 20-ина години от еднополярен такъв, какъвто го виждаше през 2000 г. Тиери дьо Монбриал. Това бе епохата на Америка - Pax Americana. След 2003 г., когато американците влязоха в Ирак, светът постепенно, за няколко години, се превърна в многополярен, както твърдят много от съвременните анализатори. Според Ричард Хаас днес светът е безполярен, т.е. властта е разпределена по многочислени, повече или по-малко равни един на друг центрове. Това е резултатът на разнопосочните предизвикателства, с които се сблъскват държавите в наши дни. „Отгоре” са международните и регионални организации. „Отдолу” - местните военни формирования. „Отстрани”- многочислените неправителствени организации и големи корпорации. Последните все още незаслужено се пренебрегват като съществен фактор за глобалния пейзаж. Според Ричард Хаас в епохата на безполярност елементите сила и влиятелност все по-малко са свързани един с друг. Това е точно така, ако приемем, че под сила се разбира само един „гол” военен потенциал. Общият БВП на страните от ЕС превишава този на САЩ, но въпросните 27 страни не провеждат единна политика, а и не желаят всички заедно да действат като единен геополитически субект. Типичен пример е случаят с американската ПРО в Европа. Въпросът с третия позиционен пояс на американската антиракетна отбрана след посещението на Дмитрий Медведев в Китай се глобализира. От локален проблем (европейски - касаещ Чехия и Полша) и двустранен - между Москва и Вашингтон, се превърна в глобален. Неестествено е Европа да стои „отстранена” от дебата, който засяга директно нейната сигурност и става все по-твърд и безкомпромисен най-вече в триъгълника САЩ-Русия-Китай.
Според Ричард Хаас „господството на САЩ се оспорва не само в икономиката, но и във военната и в дипломатическата област. Величината на военните разходи не характеризира в пълен обем ефективността на военната машина”. Тук по въпроса няма спор. Но днес „мрежовата война” е изключително ефективен инструмент в невидимата битка не само между врагове, а и съюзници. Именно този факт се разбира много трудно от поколението, което е живяло своя съзнателен живот в епохата на биполярния свят. Ядреното оръжие направи така, че днес в безполярния свят да няма еднозначна корелация между военна сила и влияние. Преди 20 години Чарлз Кротхамър писа за „момента на еднополярност” и се оказа прав, повече, отколкото е предполагал. Да се върнем обаче към технологията на „мрежовата война”, която бе перфекционизирана от американците и днес се използва активно от всички глобални и по-важни регионални фактори. Именно тя е мощно средство за дестабилизиране на цели региони на база на разпалването на етнически конфликти например. Нещо като „геополитическа акупунктура” в „болезнените точки” с цел решаване на геополитически и геоикономически задачи. И особено там, където има нефтогазопроводи или "мирише" на находища на въглеводороди.
Тук трябва да подчертаем, че всички глобални и регионални, а понякога и локални фактори ползват техники на „мрежовата война”. Въпросът е с какъв успех? Американците засега са водещи в тази област и диктуват модата. Но някои от конкурентите им бързо възприемат, самообучават се и ефикасно перфекционизират мрежовите технологии. Процесите в редица региони на света подсказват, че в лицето на другите глобални фактори САЩ имат вече сериозни противници.
В статията на Ричард Хаас по отношение на Русия се твърди, че „нейната икономика все още е основана върху продажбата на ресурси, населението намалява, а вътрешната й цялост се намира под въпрос”. Като се има предвид обстановката в Кавказкия регион, най-вероятно през следващите няколко години ще имаме увеличаване на етническите сблъсъци, целящи разпадането на РФ. Последните ще дестабилизират най-вероятно районите, които транзитират нефтогазопроводите и има залежи на нефт и газ. По аналогия с Китай, в навечерието на Олимпиада 2008 и събитията в Тибет, се очаква опит за реализиране на подобен сценарий в Русия. Като пример може да се посочи територията, на която ще се проведе Олимпиада 2014 в Сочи. Това е земя, на която са живели убихите (субетнос на адигейците). Ще расте „логично” ролята на „Черкеския конгрес” и т.нар. етноетатизъм. Последният изстрел на Кавказката война бил на 21 май 1864 г., на територията на днешна Красна Поляна (Краснодарски край), т.е. на територията, на която се планира провеждането на Олимпиада 2014. Именно в Северозападен Кавказ съпротивата е била на етническа основа, а не на база на класическата постановка джихад.
Тук е мястото да споменем, че ролята на пантюркизма също е на път да бъде преоценена от САЩ и Русия. Колкото и парадоксално да звучи, в момента както Москва, така и Вашингтон не гледат позитивно на подновените усилия на Анкара с помощта на идеологията на пантюркизма да стане водач на тюркските народи. Накратко, „пантюркистките мрежи”, които изгражда Турция на Балканите, Кавказ и Централна Азия, ще срещнат не само местно противодействие.
Според Ричард Хаас „икономическото благополучие и политическа стабилност в много страни зависят от образувалата се система от международни връзки”. Според него именно поради тези причина никой не иска да руши създадения световен ред, а САЩ заемат в тази изградена система ключова роля. Ричард Хаас е убеден, че „интегрирането в съвременния свят автоматически намалява желанието да се влиза в твърда конкуренция и конфликти”. Той е абсолютно прав, но това не касае тези райони, в които се е настанил т. нар. управляем хаос. Това е позната технология за преформатиране на бреговата зона (т.нар. Rimland) посредством „мрежовите технологии”, които функционират ефикасно при поддържане на определено ниво на хаос и позволяват пренасочването на геополитическия вектор в желаната от глобалния фактор посока.
Френският експерт Пиер Льонен пише в своята монография „Политическият хаос”, че при дадено ниво на хаос се скрива успешно управляващия център. Т.е., за хората извън тесен експертен кръг, няма да е ясно какво точно става и кой го прави. Според Пиер Льонен нивото на хаос в дадена страна се поддържа чрез „течна политика” (неясна партийна система и размити политически понятия) и не на последно място чрез корупцията. Последната генерира постоянно организирана престъпност, която се „манипулира” най-лесно чрез специалните служби, призвани да се борят с нея, най-вече чрез инфилтриране на „агенти под прикритие”. От организираната престъпност до тероризма имаме една крачка.
Ричард Хаас счита, че светът е достигнал до безполярния модел в резултат на особената политика на САЩ. Той даже перифразира Пого (герой от популярен комикс), който казва: „Ние разбрахме, къде е работата: работата е в нас!” Ричард Хаас заявява еднозначно: „Енергийната политика на САЩ (или нейното отсъствие) стана главна движеща сила, която унищожи еднополярния свят”. Накратко, Вашингтон е направил така, че всички страни производителки на нефт и газ да станат могъщи каквито са днес.
Днешен Ирак е една „мостра” за това как се смесва класическото военно присъствие с основните елементи на „мрежовата война” - етноконфесионалните сблъсъци, организираната престъпност, наркотрафикът, тероризмът, - и се търси реализация на целите на геоикономиката на енергийните ресурси. Междуречието е именно този „полигон”, на който се изпитват почти всички класически и „некласически” оръжия, характерни за епохата на постмодерна.

(следва)

Нагоре
Съдържание на броя