"Нова Зора" - брой 26 - 1 юли 2008 г.

ЕС, енергийният колапс и АЕЦ
Ст.н.с. д-р инж. Венелин НОВАКОВ

Европа и светът са изправени пред невиждана по мащабите си енергийна криза, в основата на която са преди всичко острият недостиг на енергийни ресурси от собствени енергийни източници, активните спекулации на производителите и доставчиците на енергийни суровини и политическото късогледство на недоучени и недобросъвестни еврочиновници.
С малки изключения (Великобритания, Норвегия, Холандия) почти всички останали държави от ЕС са силно зависими от външни енергийни доставки на течни, газообразни и твърди органични горива и източници на енергия. Това прави тези страни особено чувствителни и към всяка промяна на пазарната конюнктура и нарастване на цените на нефта и газа. Тази чувствителност бързо прибодива и политическа окраска.
Разширяването на ЕС с нови членове (Балтийските държави Централноевропейските, Румъния и България) още повече изостри този процес, защото бяха поставени приемни клаузи, засилващи въздействието на фактора енергиен недостиг за тези страни и съседните на тях държави. Нецелесъобразните, догматични и антипрагматични претенции и изисквания на определени “зелени” кръгове в Европа позволиха ЕС да попадне в енергиен капан. Негов резултат е реалната загуба на суверенитета на тези страни в енергийно отношение и рязкото 4-5-кратно нарастване на цените на суровия нефт (от 25-30 щ.д. до 120-130 щ.д. за барел) и пропорционалното нарастване на цените на природния газ.
Твърдите лимити, определени от Протокола от Киото заа отпадни газови емисии, вече започва да оказва все по-отрицателно влияние върху енергийните производства, които използват твърди органични горива - каменни въглища, торф, целулоза, отпадъци от бита и пр. Отрицателното отношение на много правителства в ЕС в средата на 90-те години и началото на новия век към ядрените енергийни източници ограничи строителството. Също така предизвика извеждане от експлоатация на АЕЦ, и освен това направи тези страни заложници на други, извън рамките на съюза, явяващи се основни, а в някои случаи и незаменими енергийни доставчици.
За голямо съжаление Р България с приемането си в ЕС също жертва не само част от държавния суверенитет, но в пълна степен попадна в европейската енергийна клопка. Освен 1-ви и 2-ри реактори на АЕЦ “Козлодуй”, които имаха значителни резерви за модернизация и продължение на производствения цикъл и експлоатационните си качества, под натиск и заплаха за неприемане в ЕС, бяха изведени от експлоатация също и 3-ти и 4-ти блок. Те обаче бяха модернизирани, херметизирани и напълно отговарящи на нормите за безопасна енергийна производствена дейност.
Въпреки многократните експертизи на чужди и български специалисти, установили практическата безопасност на реактори 3 и 4 като ядрени обекти, дългосрочната безаварийна експлоатация и възможността още 10-20 години България да получава евтина електроенергия и да осигурява с такава нашите най-близки съседни страни, отново бе приложен принципът на политическата целесъобразност, така добр познат от времето на първичния комунизъм.
Загубите от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй” могат да се оценят на 2-2,5 млн. т условно гориво за година, или 1-1,5 млрд. долара. Това пряко лишава България от солидна част от съвкупния обществен продукт. Нарастващите цени на горивата на свой ред оскъпяват и правят икономически непригодни много традиционни производства.
Спирането на блоковете имаше и известен “положителен” ефект - сега изчисленията на загубите вече могат да бъдат реално измерени, а не само прогнозирани. Относително студеният и снежен период от 30-40 дни на зимата на 2007/2008 г. вече предизвика сериозни затруднения в енергийния баланс на Р България и ограничения на енергийните доставки за нашите балкански съседи (Македония, Сърбия и Гърция).
Спирането на една базова ТЕЦ “Бобов дол”, поради изхвърляне на неочистени газови продукти и нарушаване на екологичните норми, непрекъснатото обгазяване на гр. Стара Загора и градове и селища в районите на ТЕЦ „Марица-изток” показва, че използваните твърди горива не са достатъчно екологично пригодни. Че са необходими значителни инвестиции за ограничаване последствията от високото сярно съдържание, радионуклидите (U-238) естествено съдържащи се в използваните суровини, които повишават значително общия радиационен фон след изгаряне и изхвърляне в атмосферата.
Строителството на нови атомни енергийни мощности, например според подписания договор за АЕЦ ”Белене”, един проект с многогодишна давност може да бъде реализиран най-рано в 2014-2015 г. Дотогава той ще бъде обект само на инвестиции за бъдещето. Енергийната криза накара много страни отново да се обърнат към мирния атом.
САЩ предвиждат да построят 45 нови АЕЦ, след като от 30 години не са построили нито една.
Великобритания и Италия също преориентират своята енергетика към по-широко използване на атомна енергия.
В Германия се забелязва засилен натиск в политическите среди за преразглеждане постановките срещу атомни енергийни източници.
Франция продължава да бъде водещата страна в ЕС по производство на електричество от АЕЦ (повече от 65%), както и в проектирането и строителството на модерни, безопасни и надеждни атомно енергийни реактори.
Какви възможни изходи има от очерталата се кризисна обстановка, в която дори ръководството на ЕС започва да изпитва сериозен дискомфорт и да търси решения за ограничаване на енергийния шок?
Единият е да продължим да се киснем в блатото на евросъюзната бюрокрация и доктринерски да се оправдаваме с подписаните договори, които се страхуваме дори да обсъждаме. Да търпим пренебрежителното отношение на европейските тлъсто платени чиновници и да оставим народа ни, и другите народи в ЕС, формално и реално да бъдат ограбвани от богатите на енергийни ресурси страни. Междувременно тези страни достатъчно добре си правят своите сметки и почти навсякъде проектират и строят АЕЦ (Иран, Египет, ОАЕ, Либия и др.).
Както се вижда, те разбират, че е по-добре да продължават да продават своето „черно злато” и да капитализират в енергийна сигурност своите свръхпечалби, а за нас не е позволено да използваме енергийните ресурси, изработени и сътворени с ръцете и парите на българския народ.
Възможностите за въвеждане на алтернативни източници (ветрови, слънчеви и пр.) са още далечна перспектива и без необходимата надеждност в качествено и количествено отношение.
Вторият подход е ясно и категорично да заявим на нашите съюзни европейски народи и техните правителства, че е необходимо да се преразгледат параметрите на нарушение на енергийната сигурност на Р България и на ЕС като цяло. Криенето и замазването на проблемите не е решение, напротив, те стават все по-дълбоки, а зависимостта ни от външни фактори, идеологически, икономически и политически, все по-очевидна и трудно преодолима. Реактори 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй” са надеждни, безопасни в експлоатацията им ядрени радиационно-емисионни енергийни обекти. Факт, установен от български и чуждестранни експерти съгласно всички международни норми и стандарти за ядрена и радиациона безопасност както преди 10 години, така и сега, в 2008 г. Поради временното им извеждане от експлоатация, необходимо е да се предприемат стъпки за потвърждаване на спазването на стандартите за ядрена безопасност на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ пред МААЕ (Международната агенция по атомна енергия) и уведомяването на съюзните държави на ЕС за включването на атомните енергоблокове при критични и кризисни условия, породени от климатични или енергоресурсни отклонения с тежки последствия за условията на живот на българските и европейски граждани.
Енергийните условия на международния пазар претърпяха резки изменения. Цените на енергоносителите от органичен произход повишиха в пъти своите стойности, което постави в критична ситуация енергийно неосигурените страни в ЕС.
Обективно трябва да се определи границата на търпимост и енергийна толерантност, след преминаването на която българското правителство трябва да приеме решение за подготовка и включване в енергийната система на реактори 3 и 4 на АЕЦ ”Козлодуй”. Такава граница може да бъде 100 щ.д. за барел суров нефт, поддържана продължително време (повече от 2-3 месеца) на световните пазари. Преминаването на тази граница вече е факт. Несъобразяването на българските управляващи с тези факти доведе до сериозни проблеми за народа, а вече и за народите на други държави, бедни на енергийни ресурси. Членовете и нечленовете на ЕС вече изпитват на собствен гръб последствията на енергийния геноцид.

Нагоре
Съдържание на броя