"Нова Зора" - брой 26 - 1 юли 2008 г.

Българският интерес и европейската енергетика
Христо ТЕПАВИЧАРОВ

След юнското заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, свикано от президента Георги Първанов на 24 юни 2008 г., премиерът Сергей Станишев заяви амбициите на България 10-12 % от природния газ за Европа да преминава през страната.
Президентът обяви два приоритета пред страната - енергийната сигурност и изборите.
Освен споразумението за АЕЦ „Белене” по време на посещението на президента Путин и водената от него делегация в България - на 17 и 18 януари т.г., двете страни подписаха още седем двустранни договора - договор за газопровода “Южен поток”, страни по който са "Газпром" и "Булгаргаз" с по 50 % участие в българския участък, за създаването на международната проектна компания за изграждането на нефтопровода “Бургас-Александруполис”, за създаване на пряка международна железопътно-фериботна връзка между пристанищата Варна и Кавказ, план за съвместни действия за периода 2008-2009 г. по изпълнение на междуправителственото споразумение за сътрудничество в областта на туризма, спогодба за внос в Русия на отработено ядрено гориво от изследователския ни реактор, програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката и протокол за организирането и провеждането на Фестивала на руската култура у нас през 2008 г.

На консултативния съвет при президента е бил обсъден въпросът за ратификация на споразумението “Южен поток”, като в печата се появиха невероятни импровизации на тема какво и защо се внася в Министерския съвет.
Всяко от подписаните през януари т.г. споразумения има своето специфично значение за развитие на отношенията между България и Русия в отделни области на обществения живот, но два от договорите ще определят рамката за развитие на българо-руските и руско-европейските отношения за десетилетия напред. Открити са коридори, по които при взаимно изгодни условия, да започне размяна на стоки, знания, капитали, хора и сигурност и които със сигурност биха могли да променят жизнения стандарт в България в пъти в интерес на българския народ.
Това може да се случи, а може и да не се случи, в зависимост от това доколко умело и професионално България ще съумее да защити националните си интереси в процеса на преговорите по осъществяване на проектите.
Насоките, в които биха могли да се търсят измерения на националния интерес в конкретния случай са две - цената, която ще договорим за предоставяните услуги, и контролът, който ще си осигурим върху вземането на решения по транзитирането и използването на газо- и нефтопреносните съоръжения на българска територия и в онези морски и съседни пространства, върху които, по силата на общоприетите принципи на международното право, както и по силата на приложимите разпоредби на Конвенцията по морско право, България упражнява суверенни, юрисдикционни или функционални права.
Геополитическото положение на България в центъра на Балканите и в буферната зона между Европа и Азия постепенно получава признанието, което й се полага и се превръща в капитал, който не само България и Русия ще трябва да охраняват и развиват, но и цяла Европа. Трите енергийни проекта, имаме предвид и строителството на АЕЦ “Белене”, ако дивидентите не бъдат откраднати от политическата мафия в България през следващото десетилетие, със сигурност ще допринесат за промяна на облика на страната и превръщането й не само в енергиен, но и във финансов, туристически и високотехнологичен център на развитие. На консултативния съвет са били обсъдени и въпросите за газопровода “Набуко”, както и за евентуалното изграждане на 7-ми блок на АЕЦ “Козлодуй”, каквото и да значи това.
За петролопровода Бургас-Александруполис се писа много. Целта е да се избегне претовареният трафик през Босфора и Дарданелите, а това е достатъчен мотив за участието на България. Руският нефт с танкери ще се превозва от Новоросийск до Бургас, от където по нефтопровода ще достига Александруполис, на Егейско море.
Проектът за изграждане на трасето предвижда петролопроводът да е с дължина 280 км, от които 155 км са на българска територия. Собственик на петролопровода ще бъде международна компания, регистрирана в Холандия.
Три руски компании с мажоритарно държавна собственост - “Транснефт”, “Роснефт” и “Газпром нефт”, притежават 51% от проекта, а останалите 49% се разпределят между България и Гърция.
Интересът на България от участие в този петролопровод се свежда, според публикациите, до получаването на транзитни такси. За съжаление правителството и участващите в преговорите са прекалено пестеливи в очертаване на изгодите за България от участие в проекта.
Ако те се свеждат до получаването на 35 милиона обезценяващи се долари годишно и те постъпват в компанията, регистрирана в Холандия, без яснота за механизмите, по които част от печалбата ще постъпва в държавния и по-важно - в бюджета на общините, през които ще минава петролопроводът, безпокойствата на природо-защитниците не биха могли да бъдат пренебрегвани.
От изключително значение е българската държава да договори ясни правила за експлоатация на петролопровода, да постави цена извън транзитните такси за пристанищните услуги по обработване и разтоварване на танкерите с нефт, да осребри задълженията си на морска държава, произтичащи от международното морско право по опазване на морската среда и от националните норми на Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на Република България (ЗМП - приложимите разпоредби от Глава втора: Морски пространства на Република България, Раздел VII. - Използване на морските пространства и опазване на морската среда, както и разпоредбите на Глава четвърта: Пристанища, Раздел VII., Пристанищни дейности и услуги в пристанищата за обществен транспорт).
От достигащата до обществеността информация се създава впечатлението, че преговорите се водят без участието на специалисти по морско право, каквито в България има и задължително трябва да бъдат консултирани.
Газопровод “Южен поток” е един от най-сериозните и необходими проекти на руската дипломация и политика от началото на 21 век. Президентът Първанов нарече договорите “голям шлем” за България. Московският в. “Известия” съобщи за посещението на руския президент в София в материал под заглавие “Владимир Путин ще подари тръба на България”. “Русия отново подчинява България, като за следващите 50 години я поставя в пълна енергийна зависимост” - обективно информират германските медии и българската опозиция на тройната коалиция!
Нашият скромен коментар по тези разнопосочни оценки е следният. Що се отнася до ползите за България, за тях ще се съди единствено по резултатите след осъществяване на проектите, а не по написаното на хартия или еуфоричните самооценки на действащи и заинтересовани политици. Що се отнася до руския интерес бихме казали, че Путин успя да си подари 50 % от тръбата в България. А немците по-добре да се занимават със зависимостта си от "Северен поток" и да не плачат на чужд гроб. "Южен поток" е тръба и ако Германия може да снабдява България с газ и да разнообрази доставките, газта би могла да тече не само от изток на запад, но и обратно!
Но да се върнем към хронологията на събитията.
През ноември 2006 г. руската компания “Газпром” и италианската енергийна компания “Ени” подписват договор за извършване на преки доставки на газ в Италия. Започват разговори за възможното трасе на газопровода. Анализите на Москва показват, че трасето през България е най-изгодно и сондажите не закъсняват.
На 23 юни 2007 г. в Рим е подписан Меморандум за строителството и експлоатацията на газопроводната система “Южен поток”, а на 22 ноември 2007 г. в Москва е подписано споразумение за създаване на съвместна компания със специално предназначение между "Газпром” и “Ени”.
Компанията, в която “Газпром” и “Ени” ще получат по 50 %, ще бъде регистрирана в Швейцария. Решено е първите доставки на газ по проекта “Южен поток” да започнат през 2013 г., а до края на 2008 г. да приключат маркетинговите проучвания и техникоикономическата разработка на проекта “Южен поток”.
Общата дължина на газопровода “Южен поток” по дъното на Черно море ще бъде около 900 километра, а максималната му дълбочина - над 2000 м. Тази част от газопровода ще принадлежи по 50 % на "Газпром" и "Ени". Руската станция на брега на Черно море е “Береговая”, а българската - Варна. Дължината на газопровода на българска територия не се съобщава. По всяка вероятност поради възможността на българска територия газопроводът да се разклонява по 2 трасета - северно и южно. Северното би могло да пренася газ до Румъния, Унгария, Словения и Австрия, а южното - до Гърция и Италия.
Междувременно бе подписано споразумението между “Газпром” и сръбската национална петролна компания "НИС" (NIS) за включване на трасето през Сърбия в “Южен поток”. В тази част от газопровода България има специални интереси в района на Западните покрайнини и задължително трябва да участва в решенията по разпределение на транзитните такси и други дивиденти от предоставяните услуги. Всички приходи целево трябва да бъдат предоставени на администрацията на Западните покрайнини за съживяване на района и развитието на връзките с естествения им ландшафт.
“Южен поток” се предполага, че ще струва 10 млрд. евро. Цената на газопровода на наша територия се очаква да струва около 1.4 млрд. евро. Пак в областта на очакванията е нормата на печалбата да бъде такава, че газопроводът на наша територия да се изплати за 15 години.
“Южен поток” е система от нови газопроводи с мощност 30 млрд. куб. м годишен трафик, чрез която ще се транспортира не само руски, но и средноазиатски, и казахстански газ. В него има и клауза, според която, ако Русия не запълни целия капацитет на газопровода, който ще е 31 млрд. куб. м годишно, ще плаща на принципа “транзитирай или плащай”.
Споразумението се сключва за 30 години с възможност за продължаване за следващи 5-годишни периоди. Предстои одобрение на споразумението от Министерския съвет, а все още в бъдеще време се говори за създаване на компания “Южен поток” на българска територия, която да бъде учредена в България и едва 18 месеца след създаването й да приключи предпроектното проучване за входната и изходната точка на трасето на тръбата. В този срок трябва да се изготви и оценката за въздействие върху околната среда. Като че ли едни от най-важните дейности по изясняване на българския национален интерес и рисковете, които поемаме, остават извън договора “Южен поток” или са предрешени от другите участници в проекта!
В какво трябва да се изрази българският национален интерес в процеса на осъществяване на подписаните споразумения и как следва те да се допълнят?
1. Съгласно международното право и чл. 43 на ЗМП, полагането на кабели и тръбопроводи върху българския континентален шелф е свободно, но не може да засяга интересите на България. Трасето върху българския континентален шелф трябва да се определя със споразумение между България и заинтересованите страни. Минимум една трета от газопровода по дъното на Черно море ще бъде положена върху българския континентален шелф и България трябва да заеме своето място в управлението на черноморската част, наравно с Русия и Италия.
2. Българската част от газопровода трябва да се измерва от външната граница на териториалното море, което се счита за част от сухоземната територия, а не от инсталациите на пристанище Варна.
3. Ако заинтересованите държави решат клон от газопровода да премине в Сърбия, България би трябвало да се съгласи единствено при условие, че онази част, която бъде построена на територията на Западните покрайнини, се управлява от Българо-руското дружество в интерес на населението в този район.
4. Отговорността по осигуряване охраната и сигурността на енергийната инфраструктура на територията на България и в Черно море трябва да е пропорционална на дяловото участие в собствеността на договорящите се страни. България е без армия, американските бази едва ли ще гарантират българо-руските енергийни интереси, поради което въпросът за адекватни, взаимно приемливи мерки за сигурност, включително и антиракетна защита, трябва да се обсъждат и решават с допълнителни договори.
5. Налага се преди да се обявяват цифри за възможните печалби от ДДС, такси и други изгоди от договорените проекти, да се уточнят разходите и рисковете, които българската държава, а не предприятието "Булгаргаз" поема. Рисковете са за българския народ и природа, върху чиято земя ще се осъществи инфраструктурното строителство. "Булгаргаз" или "Газпром" нямат собствена земя в България!
6. Цената на газта и на петрола растат ежедневно, доларът се обезценява и едва ли е най-подходящата валута за договаряне на цени за услуги. Възможността за предоговарянето на цените на услугите в зависимост от конюнктурата е задължително условие за всеки дългосрочен договор, подобен на “Южен поток”.

Нагоре
Съдържание на броя