"Нова Зора" - брой 26 - 1 юли 2008 г.

Срещу тревата на забравата
Минчо МИНЧЕВ

Секретарят на Петербургския славянски комитет майор Николай Алексеевич Киряев, загинал на 6 юли 1876 г., е първият руски офицер, паднал на българска земя преди Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Куршумът на поробителя го застига начело на доброволчески отряд от 1100 души поборници - българи, сърби и власи.
Днес, когато Русия призовава духа на своите синове и се прекланя пред делото им за свободата на славянството и православието, честването на 132-годишнината от подвига на майор Киряев най-естествено се вписва в тържествата по случай 130-годишнината от освобождението на България от турско робство и Годината на Русия в България.
Една нова традиция, възраждаща руския дух, си пробива успешно път сред руската православна младеж. Светъл пример за нея е инициативата на Попечителския съвет на Новоспаския ставропигиален мъжки манастир в Москва, под духовното напътствие и вдъхновяващ пример на Негово Високопреосвещенство Оряхово-Зуевския архиепископ Алексий, викарий на Негово светейшество Алексий Втори, патриарх на Москва и цяла Русия. Насърчителното начинание се ражда през 2004 г. През морета и граници, през версти и мили, през барикади и фронтови линии, в името на бога и отечеството, да си подадат ръка синовете на Русия, мъртви и живи, за прошка и помирение, за братство и единение.
В град Мудрос, на остров Лемнос, в Гърция, членове на Попечителския съвет на манастира откриват два парцела от запуснати и забравени руски гробища. В единия от тях през 1921 г. са погребани 29 казаци от армията на ген. Врангел. В другия парцел, значително по-голям, е вечното жилище на близо 300 души от казашкия корпус на генерал-летенант Фостиков, евакуиран от Крим в началото на 1920 година. В историята на Бялата гвардия е записано т. нар. “Лемноское сидение”: 25 000 руски войници и офицери и 4000 граждански лица, интернирани зад високите телени мрежи на високия каменен бряг! После ветровете на съдбата отвяват живите скиталци по света, а мъртвите остават на високия морски бряг на полуостров Калоераки, в плен на тревата на забравата.
Така казашкото гробище в Лемнос се превърнало в първото руско гробище зад граница след поражението на "белите" в Гражданската война в Русия. Сега на това място се издига триметров мемориален кръст от бял мрамор, гробовете са почистени, имената на офицери, лекари, медицински сестри, свещенослужители и обикновени войници, общо 294 души, са издирени и освежени.
Един от първите погребани в това гробище е ген.-майор Николай Юриевич Анофриев, починал на 11 март 1920 г.
За всичко това е допринесъл трудът на православния младежки отряд “Лемнос”, създаден при Новоспаския манастир, който през 2006 и 2007 г. упорито се бори с немарата на времето и забравата на годините. И сполучва. Така миналите и бъдещи поколения на Русия, чрез труда на младите хора, си подават ръка през сърцата и усърдието на настоящите, на живите синове и дъщери на Русия, които се чувстват отговорни и за миналото, и за бъдещето.
Колко вдъхновяващо е всичко това. Колко свяст, всеотдайност и добродетел са съхранени в този пример.
Къде сте, пастири народни?

Нагоре
Съдържание на броя