"Нова Зора" - брой 26 - 1 юли 2008 г.

Срещу тревата на забравата
Секретарят на Петербургския славянски комитет майор Николай Алексеевич Киряев, загинал на 6 юли 1876 г., е първият руски офицер, паднал на българска земя преди Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Куршумът на поробителя го застига начело на доброволчески отряд от 1100 души поборници - българи, сърби и власи.
Днес, когато Русия призовава духа на своите синове и се прекланя пред делото им за свободата на славянството и православието, честването на 132-годишнината от подвига на майор Киряев най-естествено се вписва в тържествата по случай 130-годишнината от освобождението на България от турско робство и Годината на Русия в България.
Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
Българският интерес и европейската енергетика
След юнското заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, свикано от президента Георги Първанов на 24 юни 2008 г., премиерът Сергей Станишев заяви амбициите на България 10-12 % от природния газ за Европа да преминава през страната.
Президентът обяви два приоритета пред страната - енергийната сигурност и изборите.
Освен споразумението за АЕЦ „Белене” по време на посещението на президента Путин и водената от него делегация в България - на 17 и 18 януари т.г., двете страни подписаха още седем двустранни договора - договор за газопровода “Южен поток”, страни по който са "Газпром" и "Булгаргаз" с по 50 % участие в българския участък, за създаването на международната проектна компания за изграждането на нефтопровода “Бургас-Александруполис”, за създаване на пряка международна железопътно-фериботна връзка между пристанищата Варна и Кавказ, план за съвместни действия за периода 2008-2009 г. по изпълнение на междуправителственото споразумение за сътрудничество в областта на туризма, спогодба за внос в Русия на отработено ядрено гориво от изследователския ни реактор, програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката и протокол за организирането и провеждането на Фестивала на руската култура у нас през 2008 г.
Автор: Христо ТЕПАВИЧАРОВ>> Пълния текст...
ЕС, енергийният колапс и АЕЦ
Европа и светът са изправени пред невиждана по мащабите си енергийна криза, в основата на която са преди всичко острият недостиг на енергийни ресурси от собствени енергийни източници, активните спекулации на производителите и доставчиците на енергийни суровини и политическото късогледство на недоучени и недобросъвестни еврочиновници.
С малки изключения (Великобритания, Норвегия, Холандия) почти всички останали държави от ЕС са силно зависими от външни енергийни доставки на течни, газообразни и твърди органични горива и източници на енергия. Това прави тези страни особено чувствителни и към всяка промяна на пазарната конюнктура и нарастване на цените на нефта и газа. Тази чувствителност бързо прибодива и политическа окраска.
Автор: Ст.н.с. д-р инж. Венелин НОВАКОВ>> Пълния текст...
Политиката като гейпарад
  • Яне Пушилката сам срещу всички
  • „Прекален светец и богу не е драг” - тази народна мъдрост си спомних, когато в предаването „Добро утро” (по Би Ти Ви, 25.06.2008 г.) се появи лидерът на партия „Ред, законност и справедливост” (РЗС), за да разобличи заговора на НДСВ, СДС и ДПС.
    Само ден преди това непримиримият разобличител на корупцията по високите етажи на властта, особено тази на „Негово Величество”, бе изгонен от коалицията ОДС заради купуването на гласове в Сандански и Казанлък. Яне, който се скъса да внася жалби, заради изборните нарушения в двата града - купувач на гласове! Как изведнъж партия РЗС се опаричи толкова, че да започне да купува гласове, най-вероятно ромски, като някой цигански тартор или „съмнителен, добре облечен бизнесмен”? Не е ли това една стара, добра традиция на ОДС и НДСВ, която Яне „приватизира” и приложи по-успешно от бившите си сини съдружници и настоящи синьо-жълти критици? Защото за разлика от СДС и НДСВ, които стигнаха дъното на публичния си рейтинг, РЗС успя да спечели няколко места в общинските съвети. Две или четири, няма значение, защото и едно е повече от нула, нали?
    След тези успехи Яне спокойно можеше да наблюдава насрочения за събота (28.06.2008 г.) гейпарад по улиците на София.
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Погледнато през 2008 г.: близкото бъдеще
    От началото на 2008 г. в световните медии постоянно се публикуват различни прогнози относно развитието на света през следващите 20-ина години. Като тежък градоносен облак са надвиснали заплахите на глобалната финансова криза, предсказвана от редица световноизвестни икономисти. Много често се повтаря, че залезът на САЩ е неизбежен в резултат на „имперското преразтегляне”- повтаряйки съдбата на всички предидущи империи.
    В началото на нашия век големият френски геополитик Тиери Дьо Монбриал написа в годишника „Рамзес-2000" (на Френския институт за външна политика - IFRI), че новото хилядолетие започва с „векът на Америка”. Той бе уверен, че САЩ ще доминират във всяка точка на земното кълбо и без тяхно съгласие нищо никъде няма да се случва. Днес това звучи нереално за много анализатори.
    Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
    "НЕ" - на компромисите!
    Поетична програма и поведение
    Вапцаров се различава и от поетичния характер на Гео Милев. Гео Милев е огнен, метежен и непокорен. Той е личност, отдадена на една моментна страст, на едно непреодолимо вдъхновение, на един ураган, изпепеляващ всичко пред себе си. Докато Вапцаров по-скоро е „тих” и мечтателен, „топъл” като излъчване, неговият монолог е без тътнежи, предпочита сърдечно протеклия разговор. Макар като програма Вапцаров също да се стреми към „оварваряване на езика”, той постига това в рамките на една сякаш по-овладяна ритмическа и интонационна система.
    Обикновено в нашата критика се смята, че Вапцаров се различава по-съществено от Христо Смирненски. Най-често в търсенето на различия между двамата големи поети се започва от етапите, които те отразяват, за да се стигне до едва ли не антагонистично оформените им творчески натури. Струва ми се, че това не отговаря изцяло на истината, тъй като Вапцаров, макар и да продължава в по-естествено русло лириката на Смирненски, макар и да смалява градуса на патосните моменти, на възторжените полети, на романтичните състояния, продължава редица черти, които характеризират наследството на Смирненски. Поетът от Банско запазва нещо важно от атмосферата в стихотворенията на Смирненски, от интонациите и здрачните чувства, вложени в тях, от настроението в „Юноша”, от елегиите за жертвите на буржоазния град, от носталгичните видения над виолетовия Люлин. Тази душевна мекота и благородство, отдадени на свят, възприеман с тънки сетива, откриваме и у Вапцаров. И у Смирненски, и у Вапцаров пейзажът играе ролята на вътрешен индикатор, той не е само фон, кулиса (картинна или звукова), а и органичен момент от развитието на основната тема и образ. Онова, която Боян Ничев нарича у Вапцаров „романтично-копнежна задушевност”, може да се намери у Смирненски. Вапцаров не само доразвива естетиката на Смирненски в нови условия - у него отзвънява и нежният трепет на автора на „Йохан”. Ако сравним стихотворенията на Вапцаров за Испания с тези на Смирненски за героите на спартакистката революция, ще останем удивени от наличието на творчески съвпадения.
    Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
    Неукият не е свободен
    Наскоро в. “Нова Зора” посвети един хубав брой на празника на славянската писменост и култура 24 май; брой, изпълнен не с общи констатации или отрицания, а с конкретни произведения и имена на автори, които са правили и правят българската култура. Това ме подтикна да споделя мои мисли и впечатления на тема култура.
    Не е важна ли?
    Под предлог, че културата е нещо второстепенно, а най-важни са бизнесът на парите, сега всъщност се извършва небивал културен прелом. Промените в другите области на живота са или бавни и незначителни, или само на думи. Но резултатни са главно усилията, насочени да бъдем изтръгнати от рамките на традиционните ценности, завещани от нашата история и култура. Повече от очевидно е, че утвърждаването на нов световен ред изисква духовен поврат с промяна на пропорциите и нова класификация на ценностите.
    Автор: Здравко НЕДКОВ>> Пълния текст...
    Смъртта на Киреев
    Призори на 19 юни 1876 г. майор Н.А. Киреев повежда 1100 доброволци през Вратарница и Нови хан за Кадъ боаз. Филип Тотю твърди, че това става по заповед на главнокомандващия Моравската армия, генерал-майор М. Черняев. Ето какво разказва Тотю: “Нашите войводи в съвета си решиха в една нощ да минем река Тимок отзад турската войска и да я нападнем нощя. Ние вярвахме, че като нападнем тъй турците, ненадейно и по хайдушки, те щяха да се изтеглят от Извор, и щяхме да го завземем. Този план за нощна атака се съобщи на Н. Киреев, който го одобри, но каза да почакаме съгласието на генерал Черняева.
    Отрядът на майор Киреев, според Тильо Колев, се състоял от четирите български чети (на П. Хитов, Ф. Тотю, Ил. Марков и Симо Соколов) и един баталион сръбска милиция І клас.
    След изгонването на турците из Ново корито и из Кадъ боаз, отрядът на Киреев завзема с. Салаш, където остава до 5 юли. През този ден получава задача да нападне турските сили при с. Раковица в 11 часа, когато чуе топовна стрелба при с. Велики извор. Майор Киреев повикал командирите и издал заповедта за тръгване по направление през с. Ошане за с. Раковица, за да нападне турците на 6 юли около 11 часа - по същото време, когато Зайчарската войска на полк. Милойко Лешанин нападне Велики извор.
    Но става 11 часа, а стрелба не се чува. Сърдит и раздразнен от това, майор Киреев нарежда да се разгърнат два баталиона за сражение.
    Автор: Генади ВЪЛЧЕВ>> Пълния текст...
    Кореспонденция за посещението на Александър А.
    Киреев в Раковица и даване име на с. Киряево
    От Видин, България, 20 май 1882 г.
    Преди три дни дойде във Видин от Русия А. А. Киреев, събратът на покойния Н.А. Киреев. Ние отдавна бяхме научили, че А.А. Киреев има намерения да посети нашите глухи места. Както е известно, в югозападния ъгъл на Видински окръг, недалеч от сръбската граница, при селото Раковица, на 6 юли 1876 година, в битката на сръбските войски с турците, падна с юнашка смърт Щаб Ротмистърът на императорската гвардия Н.А. Киреев. Той падна, тъй да кажа, на самата межда, в която лежи между два братски народа, България и Сърбия, падна за свободата на своите менши братя.
    На другия ден, подир дохождането на А.А. Киреев, се реши да отидем на селото Раковица и Раковишкия манастир. Аз ще ви разкажа просто, както мога, това, което ми се случи да видя и чуя във време на това любопитно пътувание.
    На 17-и А.А. Киреев посети негово Блаженство, бившият Български екзарх, Видински митрополит, Антим. Българският Йерарх посрещна гостенина си като брат. Запитванията на Негово Блаженство за Русия нямаха край. Като му доде време да спомене за българската депутация в Русия, която водеше блажений Антим, като спомена колко милостиво се прие тая депутация в Царско село от Блаженопочившия господар Император Цар Освободител, Негово Блаженство престарелия български йерарх, заплака.
    >> Пълния текст...
    Движение към Бога
    Слово на Оряхово-Зуевския архиепископ Алексий, викарий на Негово светейшество патриарха на Москва и цяла Русия, председател на Синодалната комисия по манастирските дела, на Архиерейския събор на Руската православна църква, 25 юни 2008 г.
    Автор: Архиепископ Алексий>> Пълния текст...


    Спасение от тигана на демокрацията
    карикатура: Тодор Цонев