|
Никога в България не се е говорило и писало толкова много на тема националната "идентичност". Тази гръмко звучаща чуждица, както често става у нас, се превърна в мисловен и езиков шаблон, употребяван за щяло и нещяло. Всъщност става дума за културно-историческата ни самобитност, а причините за толкова усиленото й обсъждане са поне две: първо, нашата самобитност има всички основания да се чувства застрашена и отвън, и отвътре; второ, по силата на политически обстоятелства България е принудена хем да влезе в общежитието на други култури, нации и държави, хем да се оразличи от тях.
Трудна диалектика!
И сякаш все ни се налага да се явяваме на невзети "изпити" по история, за да търсим своя устойчив образ във времето, да спорим доколко е той автентичен, и т.н.
Достатъчно е да си припомним, в недалечното минало, острастените спорове за държавен герб, е също и проведения, хайде да го наречем референдум "Великите българи", който ни поднесе някои будещи недоумение резултати.
Сега подобна проблематика отново изплува от глъбините на колективната психология. И отново е поверена на вездесъщата масова култура. Този път - по повод кампанията "Българските символи", имаща за цел да избере изображение върху българския вариант на монетата "евро". На 15 юни т.г. БНТ излъчи номинацията на петте предлагани символа: Мадарския конник, кирилицата, розата, Царевец, Рилския манастир.
|
Навярно за да внесе и малко неуместен хумор в церемонията, водещата журналистка каза, че, видите ли, били предложени и други символи (луканка, шопска салата, лютеница и не помня още какво), но те впоследствие били отпаднали. То само това оставаше - да вземем и тях да ги обсъждаме сериозно! Все пак не става дума за кулинарен конкурс... Прочее искам да споделя, макар и съвсем накратко, някои съображения по темата: кое е най-емблематично, на кое най му приляга да изобразява България и българското в "ансамбъла" на единната европейска валута?
1. Бидейки уникат, барелефът на Мадарския конник несъмнено е подходящ за целта. Той дълго време присъстваше върху реверса на някои български монети чак до обмяната на парите през 1952 г. (аз съм от поколението хора, които пазаруваха с тези монети). Едва след 1990 г. Мадарският конник отново се появи върху почти всички наши монети - явно поради липса на нещо по-подходящо. Не можем категорично да оспорваме нито националната, нито историческата репрезентативност на този символ, както и евентуалното му запазване в системата на еврото. Бедата обаче е там, че поради лошото състояние на камъка на самия паметник, той не може да бъде възпроизведен в първоначалния си облик. Налага се, както е било и досега, да бъде представен в силно реставриран, коригиран и някак осъвременен и "дорисуван" вид, което лишава изображението от автентичност.
Вместо Мадарския конник, може би пригоден за целта би могъл да бъде оброчният релеф на тракийски конник от Глава Панега, Луковитско (2-3 век), намиращ се в Археологическия музей в София. Той е много по-добре запазен и притежава по-подходящи скулптурно-релефни, композиционни и други художествени качества. При това е с пет века по-древен от Мадарския конник.
2. Кирилската азбука, спор няма, също е емблематична за България, защото е изобретение на светите братя Кирил и Методий и е неразлъчно свързана с нашия език, писмена култура и литература. Ала аз не виждам по какъв начин тя би могла да бъде поставена върху еврото? Отделни букви ли ще се възпроизведат, или цялата? Може би някакъв кратък текст (от съчинението на Черноризец Храбър например), или някакъв надпис? Но кой?
Това създава нови проблеми, нови трудности, за които тепърва ще трябва да се мисли. И освен това кирилицата, като графика на буквите, не е чак толкова отличаваща се от латиницата. Напълно различна е само глаголицата, която впрочем също е компилация от предишни образци на писменост. Но да се поставят върху еврото глаголически писмена, би било прекалено екзотично (в лошия смисъл на думата). И после - не е ли достатъчно, че самия паричен номинал ще бъде изписан по нашенски - не "еуро", а "евро".
Пък най-сетне, като става дума за азбуката, може би е по-добре да се сложат ликовете на нейните създатели Кирил и Методий, които римският папа бездруго провъзгласи за светци-покровители на Европа. Парите - европейски, светците - европейски. Какво повече?
3. Не ми се ще да обсъждам розата като кандидат-символ, който да накичи българското евро. Детински аргументи от рода на този, че тя била "нещо живо, нещо развиващо се" нямат никаква стойност, нито пък съображения, свързани с парфюмерийната индустрия. И двата довода бяха изказани при номинацията. По същата логика защо да не бъде предложена и лютата чушка? Спомнете си сцената "Бай Ганьо у Иречек". Нейсе!
Освен това розата е прекалено популярен в цял свят символ - и някога, и сега. И е много сложен флорален символ, свързан с множество и най-различни монархически, религиозни, окултни, розенкройцерски и други идеи, ритуали и т.н. А освен това, ако решим с оглед на еврото да използваме образа на розата, трябва да прибегнем не до реалното й тъй да се каже "фотографско" пресъздаване, а задължително ще трябва да изберем някоя от многобройните нейни хералдични разновидности. А проблемът: кой от тях да предпочетем? - е твърде комплициран.
Мисля, че засега ще трябва да се задоволим с чудесната наша естрадна песен "Една българска роза". Винаги ще можем да я изпълняваме пред посещаващите нашата родина чужденци. Дано искат да я слушат!
4. Между предложенията за български символ, който да бъде изсечен върху евро-монетата, имаше и две номинации из областта на архитектурата. Имам предвид Рилския манастир и крепостта Царевец. Няколко думи по този повод.
Доколкото Рилската обител е основана от националния светец-покровител на България, има резон тя да бъде възпроизведена върху нашето евро. Но как да стане това?
Постройките на деспот Хрельо от 1335 г. изгарят няколко века по-късно и са изграждани отново. Оцеляла е в автентичния си вид единствено Хрельовата кула.
Възниква обаче въпросът: достатъчно репрезентативна ли е тя като самобитен архитектурен стил и изобщо като нещо способно да внуши образа на България? Емблематична ли е тя до степента на катедралата "Нотр Дам" в Париж, например?
Горе-долу по същия начин стои въпросът с крепостта Царевец. Но с една съществена разлика. Запазена е монета от 14 век, изобразяваща част от крепостта, т.е. съществува възможност да се предложи образ хем автентичен, хем нумизматичен, хем свързан с Търново, сиреч с държавността на Второто българско царство. Това са силни аргументи в полза на Царевец. И той неслучайно беше подкрепен от неслучайни хора на номинацията по БНТ от 15 юни т.г.
5. След като завършихме - и при това с положителен акорд - списъка на номинираните символи, възниква естественият въпрос: Мадарският конник, кирилицата, розата, Рилският манастир и Царевец изчерпват ли сферата на българската символика? Няма ли и други емблематични неща, заслужаващи внимание? Има, разбира се. Ала понеже не разполагам нито с време, нито с място да се разпростирам върху една толкова голяма тема, ще споделя само едно лично мнение.
Мисля, че едно много подходящо за българското евро обозначение би могла да бъде седмолъчната бронзова розета от Плиска (9 век). На лицевата й страна се намира емблематичният и популярен не само у нас древнобългарски знак IYI, означаващ "небе", "небосвод", разтълкуван навремето от чл.-кор. Веселин Бешевлиев. По-късно Рудолф Кох го коментира като "емблема на живота, в представи за издигащ се нагоре път, разклоняващ се в две посоки - към Доброто и Злото" (Р. Кох. Книга на знаците).
На обратната страна на розетата, във всеки от седемте й лъча, има знаци, за които се смята, че обозначават "известните тогава седем главни звезди: Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн. Тези звезди са играели важна роля в древната магия и по името на всяка една от тях са наречени седемте дни на седмицата в Асирия, Вавилон и Рим, а също и у старите германци" (В. Бешевлиев. Прабългарски епиграфски паметници, 1981).
Видният български учен смята, че розетата от Плиска е "магически уред за предсказване на бъдещето" и се аргументира с "тридесет и петия отговор на папа Николай Първи по допитванията на българите", съобщаващ, че "българите, когато отивали в сражение, имали обичай да съблюдават дни и часове, за да има сражението добър изход" (В. Бешевлиев. Цит. съч.).
По същество розетата от Плиска е модел на времето, отчитащ дните и часовете на седмицата. В този смисъл тя е свързана и с астрономическите търсения на първобългарите в областта на календара, който, както е известно, е признат от световната наука за един от най-съвършените древни календари.
Освен тези безспорни, тъй да се каже духовни качества на розетата от Плиска, тя притежава и други твърде важни преимущества: графична простота, строга изразителност, емблематичност, а респективно и хералдичност, и т.н. Плюс всичко друго тя се асоциира с Първото българско царство, сиреч със самото начало на нашата държава.
Прочее, аз не съм в състояние да предвидя какъв ще бъде резултатът от предстоящето "допитване" до народа досежно българския символ върху евро-монетата. Не вярвам много-много в ползата от подобни мероприятия, защото огромната част от участниците в тях се поддават на емоционални внушения, страдат от някои местнически пристрастия, не са достатъчно сведущи по проблема, нито пък напълно адекватни на неговата значимост.
Ако има нещо утешително в цялата история, то е, че все пак става дума не само за една, а за няколко монети - поради различните номинални парични стойности. И следователно ще има възможност за включване на по-голям брой символи, сред които и розетата от Плиска би могла да намери място.
В тази връзка имам още едно съображение, по-скоро питане.
Защо лъвът не е между номинираните символи? Още от барелефа на Мадарския конник от 9 век, и в по-късни изображения, и в печата на Българския революционен централен комитет от 1871 г., и в името на неговия ръководител Васил Левски, и в нашия герб, и в паричната ни единица от 1880 г. до ден днешен, и в челото на вестници и списания, и т.н. - лъвът неизменно присъства в българската символика и епиграфика. Той олицетворява мощта на народа и на държавата.
Ако сега ще трябва да изоставим името на своята парична единица, значи ли това, че трябва да изоставим и нейната емблема?
Ако, да речем, има някакво изискване - изображенията върху евро-монетата да не копират гербовете на съответните държави, съществува изход и от това положение. Вместо да слагаме върху българското евро изправения лъв от нашия герб, можем да изберем пристъпващото лъвче от каменния релеф от Стара Загора (10 век). То е красиво, има бодър и пъргав вид и както ми се струва, е взряно в бъдещето. (Спомням си, че за кратко време го имаше върху някои наши монети през 1992 г.).
Въпросът за българското евро, разбира се, е преди всичко финансов. И нашият злощастен народ тепърва ще има да разбере как и доколко ще му стигат тия пари, за да свързва двата края. Въпросът, естествено, е и нумизматичен - но нека за това да мислят бъдещите колекционери на монети. А нас единствено може да ни вълнува - с какъв, пък бил той и миниатюрен знак, България ще се появи сред европейските си роднини. Когато не е останало бог знае какво за спасяване, може поне да се спаси честта, собствената чест.
|