|
От глава Шеста (Съдебна власт) на Конституцията разбираме, че това (б.р. - санкционирането на престъпления по чл. 282 от НК - виж бр. 24 на "Нова Зора") трябва да е задължение на Висшия съдебен съвет (ВСС). Само че в продължение на 17 години подобно нещо не се е случвало. Членовете на ВСС в края на миналата година (2007 г.) фактически подадоха оставка, като си инкасираха по 20 заплати, декларирайки че излизат от съдебната власт. На практика този ВСС престана да бъде легитимен.
Градителите на Съдебната палата в София са издълбали във фоайето на втория й етаж надпис на латински и на български, за да напомня постоянно, че Iustitia fundamentum regrorum. In omnibus quidem maxime tamen in iure aequitas spectanda est.
Което ще рече: Правосъдието е основа на държавността.
Справедливостта трябва да се съблюдава във всичко, особено в правосъдието.
Има ли обаче справедливост в българското правораздаване? Не е ли прав президентът Георги Първанов, когато говори за дефицит на справедливост? И трябва ли да се чудим защо държавността ни е пред разпад, след като я няма основата, след като липсва правосъдието?
Какво да се прави ли? Ами да се укрепи държавността, като се налее фундамента, основата на тази държавност. А това преди всичко изисква създаване на съдебна власт, задължение на която е да санкционира другите власти, когато закононарушават. Въз основа на принципа “власт възпира власт”. Да се изградят такива законови препятствия, такива checks and balances, които да направят невъзможни, или поне да ограничат до минимум, произвола, беззаконието и престъпността.
Но как да функционира нормално и законосъобразно една съдебна власт, ако няма кой да възпира и съответно да санкционира самите магистрати? Според разпоредбите на Конституцията и на Закона за съдебната власт това е задължение на ВСС. Както посочихме обаче, досега това не се е случвало. В продължение на години ВСС няма волята да изпълнява конституционното си задължение да санкционира корупцията сред магистратите. Последният ВСС пък абдикира от задълженията си доброволно и едностранно в края на м. г., както вече казахме.
Според експерти на сдружението, една от причините за тези порочни явления се корени в противоречивите разпоредби на закона 17: членовете на ВСС трябвало задължително да са юристи, при това магистрати. Но това изискване е дискриминационно, създава привилегия въз основа на образователен ценз и обществено положение и на практика престъпва основните начала върху които е изграден върховният ни закон. Освен това няма логичен мотив съставът да бъде само от юристи, след като ВСС се явява преди всичко кадрова инстанция, след като трябва да преценява действието или бездействието на магистратите, деловите им качества, тяхната професионална компетентност, разбирането им за законосъобразното прилагане на процесуалните правила и т.н. България разполага с достатъчно светли умове - философи, математици, анализатори - които мислят в логически и правни категории не по-зле от светилата на правната ни наука.
Другата причина е, че половината от състава на ВСС се избира измежду представители на съдебната власт, при това от самата съдебна власт. Не означава ли това съществуващите в съдебната власт пороци и корупция да се пренесат във ВСС? След като ефективна съдебна власт на практика не функционира, как биха могли представители на тази нефункционираща съдебна власт в качеството си на членове на ВСС да санкционират корумпираните си колеги от съответните курии? И още нещо: ще посмее ли да санкционира свой колега-съдия член на ВСС, като знае, че след време пак ще се върне в съдийската колегия?
На трето място, сегашният квотен принцип не демонстрира ли нагледно своята несъстоятелност? Членът на ВСС на практика трябва да се “съобразява”, да отстоява интересите на своята курия, на “корпорацията”, не “интересите на гражданите и обществото”, какъвто е конституционният императив! Впрочем, при толкова публично огласявани факти за корупция в съдебната власт през последните години, колко са магистратите, санкционирани от ВСС?
А как да се тълкува чл. 130 (8) т. 2, разпореждащ мандатът на изборен член на ВСС да се прекрати след влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление? Та нали един от големите пороци на сегашната практика е, че престъпни деяния на магистрати не се санкционират? Възможно ли е тази порочна практика да се преустанови? Да се възстанови правораздаването в името на народа? Действията си съдебната власт да осъществява съобразно общия разум на закона, основните начала на правото и справедливостта, при стриктно съблюдаване разпоредбите на Конституцията, която има непосредствено действие? Правосъдието да се превърне в страж на законността, най-действено средство за опазване на гражданите и обществото от произвола на чиновници, обявили се за държавата?
Всичко това е възможно ако се направят промени в чл. чл. 129 и 130 на гл. Шест на Конституцията. Тези промени трябва да гарантират ефективно, бързо и достъпно правораздаване, както и отговорност на магистратите пред върховния суверен на Република България, пред народа. След като от края на м. г. ВСС престана да бъде легитимен, наложително е избор на нов ВСС. При това в съответствие с правилата, които произтичат от членството ни в Евросъюза. Какви трябва да бъдат тези промени?
Експерти на сдружението предлагат към чл. 130 (1), (2), (3) и (4), да се направят следните изменения и допълнения:
“Висшият съдебен съвет се състои от 27 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор са по право негови членове. За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират хабилитирани лица с безспорен принос за утвърждаването на гражданско общество в Република България, притежаващи доказани професионални, делови и нравствени качества, които през последните 18 години не са били членове на политически партии или организации и никога не са заемали длъжности в съдебната власт. Само половината от този състав да бъде с юридическо образование. Членовете на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират от Народното събрание с пряко гласуване и квалифицирано мнозинство за срок от девет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичането на деветгодишния срок. Една трета от този състав се обновява през три години”.
Какви са мотивите зад това предложение? Изискването членовете на ВСС да не са заемали длъжности в съдебната власт е съобразено с конкретните български реалии и ще допринесе корупцията и аморалността да бъдат изхвърлени от съдебната власт. Изискването половината от членовете на ВСС да са хабилитирани правници пък, ще допринесе за налагане на универсалните процесуални принципи и норми в противовес на сега битуващата корупция, безотговорност и нехайство. Изискването членовете на ВСС да са хабилитирани лица с безспорен принос за утвърждаването на гражданско общество ще гарантира независимостта на ВСС от евентуални опити на властите за външна намеса. След като се явява преди всичко кадрова инстанция на съдебната власт, трябва да преценява действията или бездействието на магистратите, деловите им качества, тяхната професионална компетентност, разбирането им за еднаквото и точно прилагане на закона и т.н., няма логични мотиви съставът на ВСС да бъде само от юристи. България разполага с достатъчно светли умове - философи, математици, анализатори - които мислят в логически и правни категории не по-зле от светилата на правната ни наука.
Предложението членовете на ВСС, които не са негови членове по право, да бъдат 24-има на брой, да имат деветгодишен мандат и една трета да се обновява на всеки три години ще обезпечи приемственост и ще се гарантира допълнително независимостта на ВСС от евентуални опити за намеса.
Изискването членовете на ВСС да бъдат избирани от парламента с пряко гласуване и квалифицирано мнозинство трябва да може да претърпи промяна, след като в България се създаде и утвърди работеща, ефективна и достъпна съдебна власт. Няма да има пречки тогава кандидатите за членове на ВСС, които са юристи, да бъдат избирани от съдийската колегия.
Освен това се предлага ВСС да действа като върховна съдебна инстанция спрямо магистратите, да извършва самостоятелно следствени и процесуални действия и да постановява решения и присъди в съответствие със закона. Затова след чл.129 ал. 3 да се добави нова ал. 4: “В случаите на чл. 129 (3) Висшият съдебен съвет действа като върховна съдебна инстанция, извършва самостоятелно следствени и процесуални действия и постановява решения и присъди в съответствие със закона”.
Философията на горните предложения е новият ВСС да се превърне в действително независим блюстител на чистотата на съдебната власт, в действен страж на гражданското общество срещу евентуално недобросъвестни, порочни или некомпетентни действия на отделни магистрати или опити за вмешателство от страна на политици.
Година и половина след като бяха обругани и отхвърлени, повечето от предложенията на гражданско сдружение “Асоциация на данъкоплатците в България” се появиха в Становище N 10, прието на Осмата сесия на Консултативния съвет на европейските съдии (състояла се в Страсбург на 21-23 ноември 2007 г.) относно структурата и ролята на Съветите на съдебната власт или на други подобни независими съдебни структури (Body) като основен елемент за постигане на баланс между трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, в държавите, съблюдаващи върховенството на закона.18
Читателите могат сами да направят сравнения и съответни изводи. Разбира се, препоръките, съдържащи се в това становище се отнасят само до държавите, които съблюдават върховенството на закона. Доколкото България не попада в този списък, нашите “законодатели” могат да продължават да се преструват на умрели лисици. Остава да се надяваме, че с помощта на Европейската комисия българското общество ще узрее най-сетне за достойно съществуване и ще изрине тази непорината ибрикчийска воня от законодателството и съответстващото му правораздаване.
Основни положения на Становището
на Консултативния съвет на европейските съдии
(Тук предлагаме резюме на Становището. Цифрите в скобите препращат към оргиналния текст, публикуван в сайта http://www.coe.int/ccje)
1. Необходимост от съществуването и укрепването на специфичен орган или структура (в българския превод е наречен Съвет на съдебната власт; тук го наричаме Висш съдебен съвет - ВСС), който да гарантира и защитава независимостта на съдебната власт от другите власти в контекста на принципа на разделението на властите (т. 3, 4, 5 ).
2. Автономността на ВСС срещу евентуална намеса от страна на законодателната или изпълнителната власти трябва да се гарантира на конституционно равнище така, че да му се даде възможност да изпълнява своите функции ефективно (т.11, 12, 15, 44).
3. Независимостта на съдиите в глобализиращото се и взаимно зависимо общество е гаранция за истината, свободата, спазването на човешките права и безпристрастното правосъдие, защитено от външно влияние. Независимостта на съдиите не е изключително право или привилегия, дадени им за техен личен интерес, а е в интерес на законността и на всеки, който търси и очаква правосъдие. Затова независимостта като условие за безпристрастността на съдиите е гаранция за равенството на гражданите пред съда (т. 9).
4. Не би било правилно ВСС да бъде ограничаван от други органи в неговата независимост при вземането на решения за собствените си методи на работа и темите за дискусии. Отношенията на ВСС с министъра на правосъдието, държавния глава и парламента трябва да бъдат ясно установени (т. 13).
5. Необходимо е ВСС да гарантира прилагането на чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека за повишаване на общественото доверие в съдебната система. Задача на ВСС е да създаде необходимите инструменти за оценка на съдебната система, да отчита състоянието на правораздаването и да изисква от съответните органи да предприемат необходимите мерки за подобряването му (т. 10).
6. Отчитайки обстоятелството, че ВСС не принадлежи към йерархията на системата на съдилищата и не може да решава делата по същество, необходимо е отношенията със съдилищата, и по-конкретно със съдиите, да бъдат внимателно определени (т. 13).
7. Съставът на ВСС може да бъде от съдии или смесен - съдии и други (не-съдии). Когато съставът е смесен, Консултативният съвет счита, че съдиите трябва да съставляват голямо болшинство от членовете, а съдийската част да бъде избирана от съдийската колегия (т. 15, 16, 17, 18).
8. Смесеният състав на ВСС осигурява допълнителен източник на легитимност на съдебната власт (т. 19).
9. Членовете не-съдии да бъдат подбирани измежду известни юристи, университетски преподаватели или граждани, ползващи се с голям авторитет. За модерно управление на съдебната власт е необходимо участието на членове, притежаващи опит в области извън правото (например мениджмънт, финанси, информационни технологии, социални науки) (т.22, 45).
10. Членовете на ВСС не трябва да бъдат активно действащи политици, членове на парламента, членове на изпълнителната власт или на администрацията. Това означава, че нито държавният глава, нито който и да е министър може да бъде член на ВСС. Всяка държава трябва да приеме специфични правни разпоредби в тази насока (т. 23).
11. Своята дейност ВСС трябва да осъществява абсолютно независимо при условията на абсолютна прозрачност (т. 50).
12. Съставът на ВСС трябва да отразява многообразието на обществото. За да отговори на обществените очаквания за “деполитизиране”, конкурсите за избор трябва да бъдат в съответствие с правила, създадени от самия ВСС. В никоя фаза на изборния процес не се препоръчват процедури, в които участват представители на политически органи като парламента или изпълнителната власт. Трябва да бъде избегната всякаква намеса на съдебната йерархия в този процес. Трябва да бъдат изключени всякакви форми на назначаване от органи вътре в самата съдебна власт или извън нея. За да се гарантира приемственост в работата на ВСС, членовете му не трябва да се подменят едновременно (т. 24, 29, 30, 31, 32, 35).
13. За председател на ВСС се препоръчва безпристрастно лице, несвързано с политически партии (т. 33).
14. Бюджетът на ВСС трябва да осигурява достатъчно средства, гарантиращи независимостта и нормалното му функциониране (т. 37).
15. Решенията на ВСС относно ръководството и администрирането на съдебната система, както и относно назначаването, преместването, повишаването, дисциплината и отстраняването от длъжност на съдии трябва да съдържат основанията за това, да бъдат задължителни и да могат да бъдат обжалвани по съдебен ред (39, 48, 50, 51).
16. ВСС трябва да изпълнява важна роля по отношение на компетенциите, които са взаимносвързани, за да може по-добре да защитава и укрепва независимостта на съдебната власт и ефективността на правосъдието; да бъде компетентен и по въпроси, свързани с ръководството и администрирането на съдилищата (т. 39, 41).
17. На съдия, който не се отнася с нужното внимание към своите дела поради немарливост, или който е явно некомпетентен при тяхното разглеждане, ВСС трябва да може да налага дисциплинарно наказание. В дисциплинарния орган не могат да участват държавният глава, министърът на правосъдието или който и да е друг представител на политически органи (т. 63).
18. ВСС трябва да може да разглежда жалби на граждани по дисциплинарни производства (т.64).
Бележки:
17. чл. 130 на Конституцията, чл. 17 на Закона за съдебната власт и др.
18. http://www.coe.int/ccje
|