"Нова Зора" - брой 25 - 24 юни 2008 г.

Голата истина за "войната срещу тероризма"
По данни на западните медии

Световноизвестният икономист, нобелистът Джоузеф Стиглиц, е добре познат на читателите на "Нова Зора". Вестникът многократно е печатал негови статии и статии за него. Наскоро този ревностен критик на глобализма, бивш главен икономист на Световната банка и съветник на президента Клинтън, сюрпризира световната лихварска върхушка и нейните политически маши с нови изобличения. Поредната му книга, озаглавена "Войната, която струва 3 билиона долара", е написана в съавторство с икономистката Линда Билмс, навремето също в екипа на Клинтън.
Главното в книгата е, че към месец март т.г. войните в Ирак и Афганистан струват на американците около 3 билиона (три хиляди милиарда) долара. Всеки месец продължаване на военните действия лишава статистическото американско домакинство от 138 долара. Още на 3 билиона долара се изчисляват загубите на останалия свят. Това означава, че всеки жител на планетата, включително американците, е загубил средно по около 890 долара.

Пряк повод за разследването на Стиглиц и Билмс са съмненията им в достоверността на официалните отчети за разходите по агресията и окупацията на Ирак. Бюджетното бюро на Конгреса например твърди, че са похарчени "само" 500 млрд. долара. Двамата икономисти обаче не се съгласяват с това. След къртовски труд те установяват, че сумата е шесткратно по-голяма. При това става дума само за текущи военни разходи, в които не се включват такива пера като лечението на ранените, компенсациите за семействата на загиналите и т.н. От счетоводството на Пентагона пък изобщо не може да се разбере къде са изчезнали милиарди долари, отпускани за "възстановяването на Ирак". В официалните отчети не се включват разходите по наеманите от правителството частни армейски формирования, чиито войници получават десеткратно по-големи заплати от колегите си на държавна служба (400 хил. срещу 40 хил. долара годишно). При сегашните войнишки възнаграждения все по-малко американци са склонни да се записват в армията, а Пентагонът е принуден да рекрутира дори осъдени престъпници. Като капак на всичко войниците отговарят финансово за екипировката си. "Ако си загубиш каската, трябва да я платиш. Ако те взривят заедно с нея, сметката ще застигне вдовицата ти", иронизират Стиглиц и Билмс.
От друга страна, бойните части не са екипирани както трябва. Много семейства сами купуват на синовете си бронежилетки. Бронираните машини, с които се придвижват американците, не са достатъчно защитени. По тази причина 1500 души са загубили живота си по минираните пътища в Ирак. Поради недостига на държавни средства много пострадали се лекуват на свои разноски. Правителството все още не се е издължило дори на ветерани от Виетнамската война.
Сумата от 3 билиона долара за пет години война, т.е средно по 16 млрд. долара на месец, е изключително висока, изтъкват авторите на книгата. Това е колкото годишния бюджет на ООН. С тези пари, подчертават те, могат да се построят 8 млн. жилища, да се назначат 15 млн. учители, да се отпуснат стипендии на 3 млн. студенти, да се покрият здравните осигуровки на 530 млн. деца.
Пак с такава сума могат да се разрешат проблемите на американското обществено осигуряване за половин век напред.
Съвсем различно е отношението на Белия дом към големите концерни. "Халибъртън" например получи правителствени поръчки за минимум 19,3 млрд. долара, без да се състезава с никого за тях. Пол Бремър, шефът на "временното управление" на Ирак, умишлено отмени ред мита, излагайки иракските фирми на нелоялната конкуренция на могъщи задгранични компании. Това доведе до фалита на немалко иракски предприемачи, както и до още по-голяма безработица. Във време, в което без работа бе всеки втори иракчанин, чуждите концерни внасяха още по-евтина работна ръка от Непал.
Но и това не е всичко. Подготвяйки се за двете скъпи войни на Изток, президентът Буш намали... данъците. Тъй като не разполага със средства за военните операции, правителството прибягва до заеми. Към 2017 г. лихвите по тях ще достигнат 1 билион долара. Тези дългове ще се изплащат от цели поколения американци.
Според Стиглиц и Билмс Федералният резерв, централната банка на САЩ, също има своя принос за замъгляването на ситуацията. Като държи лихвения процент на занижено равнище, тя насърчава американците на САЩ да теглят непомерни ипотечни кредити, които в крайна сметка доведоха до сегашната финансова криза.
Вече знаем, че това не можеше да продължава до безкрайност, отбелязват авторите. И продължават: "За 5 години петролът поскъпна от 25 до над 100 долара за барел. Това бе отлична новина за петролните концерни и страните доставчици, единствените облагодетелствани от военните действия".
За двамата икономисти няма никакво съмнение, че петролната криза се дължи именно на войната в Ирак. А дори само преките последици от поскъпването на горивата струват на САЩ около 25 млрд. долара годишно. В крайна сметка, ако се запази сегашното потребление на петрол, до 2015 г. американците ще понесат загуби за още 1,6 билиона долара.
Твърденията, че войната е полезна за икономиката са напълно безпочвени, подчертават Стиглиц и Билмс. "Парите, похарчени за въоръжаване, са просто изхвърлени в калта. По-добре е те да се инвестират в образованието, инфраструктурата, научните изследвания, здравеопазването, за да дадат своите плодове в дългосрочен план. Междувременно от войната страдат не само американците, но и целият свят, който също понася големи загуби".
Само поскъпващият петрол струва на индустриалните държави в Европа и Далечния изток към 1,1 билиона долара. Международно проучване в 13 африкански държави пък показва, че поскъпването на горивата е довело до намаляване на брутния им вътрешен продукт със средно 3 процента.
"Така прочее е при свободния пазар. Един прави грешки в огромен мащаб, за които обаче плащат хората от целия свят", констатират Стиглиц и Билмс.
Вместо 1 млрд. паунда през 2007 г. Великобритания е изразходвала 7 млрд. за участието си във военните действия.
Междувременно САЩ воюват с пари назаем, твърдят авторите. Понеже американците не разполагат с нужните средства, войната на Буш се плаща от Китай. Недостигът на финансови средства в Америка е толкова голям, че тя не може да помогне на собствените си банки. Когато Мерил Линч и Ситибанк я закъсаха здравата, на помощ им се притекоха инвестиционни фондове от чужбина. Америка трябваше да се откаже от големи дялове в своята собственост. Най-големите акционери на Ситибанк, да речем, вече са богаташи от Ориента. "По-редно ще е Ситибанк да се прекръсти на Мидъл Ист банк", шегуват се горчиво Стиглиц и Билмс. И все едно дали парите идват като близкоизточни петродолари или от китайските валутни резерви, това поставя Америка в зависимост от външни фактори - за пръв път в нейната история.
САЩ трябва да се изтеглят незабавно от Ирак, заключават авторите. От продължаването на войната Америка няма да стане по-силна, нито пък Близкият изток по-мирен.
Най-разумно е със спестените по този начин огромни средства да се помогне на Ирак да се възстанови. Останалите средства да се насочат за инвестиране и укрепване на американската икономика, за да запази тя своята независимост и водещото си място в света.

Нагоре
Съдържание на броя