"Нова Зора" - брой 25 - 24 юни 2008 г.

Солидарност или лицемерие
Енчо ЕНЕВ

Времето за енергийните секири в България като правило е през лятото. Класика в жанра!
Хем консумацията на еленергия през този период на годината е символична и няма опасност да удари камбаната през семейния бюджет, хем от друга страна, точно тогава съзнанието на българина е заето с мисълта откъде да изкара някой лев. Да изкара някой лев допълнително, за да може поне за малко да се почувства бял човек на някой български курорт, достъпен иначе само за чужденци.
В последно време обаче глобалното затопляне в едно с развитието на технологиите за производство на климатична техника направиха така, че тия, които по-трудно понасят летните жеги, изравниха нивото на зимната и лятната консумация на еленергия.

Миналото лято, точно поради тази причина, енергийната система на съседна Гърция беше докарана почти до разпад. Чувствителното увеличение на летните сметки за ток, което все повече започва да се налага като трайна тенденция, тази година изигра лоша шега на управлението на тройната коалиция. Подготвяното увличение на цената на еленергията с около една пета за битовите консуматори и с около една трета за промишлени нужди предизвика остри реакции в обществото. За да се стигне до това, не без значение беше и фактът, че увеличението идва в момент, когато на световните петролни пазари психологическата граница на цената на петрола от сто долара за барел отдавна беше преодоляна, а експертите на световните финансови корпорации като „Мерил Линч", „Морган Стенли", „Голдман Закс" предричат до средата на следващата година цената на един барел да достигне (а даже и да надмине) стряскащото ниво от двеста долара. От това неминуемо ще последва и увеличение на цената на природния газ. За хората от енергийния бранш не е тайна, че цената на природния газ се определя по специална методика, в която цената на черното злато има ключово значение.
Увеличението на цените на основните енергии, които са в основата на нормалното функциониране на всяка икономика, вещае тежки времена за всички българи. Безспорно най-засегната ще се окаже онази преобладаваща част от българското общество, която и в момента живее на границата на бедността. С други думи, нова вълна на обедняване, като следствие от задаващото се инфлационно цунами очаква многострадалния българин.
Ценовият удар ни приближава от две посоки. От една страна, това е трайната тенденция на поскъпване на храните като следсвие на климатичните промени на Земята, довели до недостиг на суровини за хранително-вкусовата промишленост. За този недостиг, разбира се, не малък принос има и увеличеното производство на биогорива, факт допълнително усложняващ връзването на суровинния баланс в аграрния сектор. При положение че българинът харчи над половината си доходи за храна, не е трудно човек да си представи какви биха били последствията от този феномен върху стабилността на семейните бюджети. Семействата ще бъдат принудени да свият драстично почти всички разходи много скоро, като понякога дори и тези, свързани с физическото им оцеляване. Допълнително негативно отражение в това отношение ще даде и инфлацията, предизвикана от поскъпването на енергоносителите. И докато цените на течните горива се определят от действията на фактори в световната икономика, на които не би могло да влияе което и да е правителство, то увеличаването на цената на тока си е чисто нашенска българска работа. Дотолкова българска, че регулаторният орган даже не си направи труда да обясни причините за размера на поскъпването и самото поскъпване на еленергията у нас.
Всяко увеличение на цена на стока или услуга има своята икономическа логика. То може да дойде както от увеличаване на производствените разходи, така и от увеличаване на нормата на печалбата, а може и от двете заедно. Всеки разумен човек трудно би допуснал, че Регулаторът може да разреши повишаване цената на еленергията по причина увеличаване печалбите на енергийните дружества. Подобна стъпка би стабилизирала финансово-икономическото състояние на тези дружества, но в макроикономически аспект подобно действие крие опасност от отключване на инфлация, чийто разрушителен потенциал е в състояние да дестабилизира финансовата система на държавата. Тогава остава да са се увеличили производствените разходи. С най-голяма относителна тежест в себестойността на еленергията са представени горивата за нейното производство. В България, както е известно, няма електроцентрали, захранвани с течни горива или с газ. Основни горива са въглищата и ядреното гориво. Така че увеличението на цената на течните горива не би могло да повлияе на производствените разходи до такава степен, че цената на тока да скочи съответно с 18% и 30%.
Единствената ни електроцентрала, която работи на вносни въглища и която би усетила по-осезателно върху себестойността на произвежданата от нея енергия с увеличението на разходите за транспорт е ТЕЦ „Варна". Доколкото ни е известно обаче тази централа няма договор с НЕК за продажба на еленергия и цената на нейната енергия се договаря на борси извън България, т.е. ТЕЦ „Варна" работи само за износ.
Всъщност истинските причини да се увеличава цената на еленергията са други. На първо мястоь това е намаленото предлагане, като резултат от закриване на енергийни мощности в т.ч. и най-вече на четирите енергоблока на АЕЦ „Козлодуй". Безотговорни държавни фактори се огънаха под напора на външен натиск, поради което България загуби положението си на енергиен център на Балканите. Загуби го, закривайки отлично работещи мощности, и то в момент, когато всички анализи показваха тенденции за увеличаване търсенето на специфичната стока.
С този акт, най-меко казано, доморасли политици нанесоха сериозен удар върху националната сигурност на България, с непредвидими последствия. Втората причина за увеличение цената на еленергията е не по-малко укорима от първата - синхронизация на цената на еленергията у нас с тази на страните от ЕС. Аксиоматичен факт е, че по-ниските цени на еленергията в България дават допълнителни конкурентни предимства на българските производители пред конкуренцията от другите държави на ЕС. Това е една от причините ЕС да настоява за синхронизация. Другата причина е, че ниската цена на еленергията в България естествено затваря достъпна на западните производители на еленергия до българският пазар. Тази тенденция обаче, да се върви по акъла на ЕС и да се спазват някакви измислени критерии, които обслужват небългарски интереси, при това ниво на производителност на труда на българската икономика, обричат българина на сигурна мизерия.
ЕС често обича по повод и без повод да преекспонира своите ценности. Една от тях е солидарността. Ако това е наистина така обаче, не беше ли по-справедливо да се даде време и възможност на българската икономика да се приближи по производителност до европейските икономики и чак тогава да се търси т. нар. синхронизация?!
Иначе сега българинът е принуден да плаща цени като тези в държавите от Западна Европа, но при десетократно по-ниски доходи. Ще се окаже, че ужким по европейците от нас сериозно са се объркали, подменяйки солидарността с лицемерието.
Само че българинът знае и две, и двеста. Някога по времето на социализма, заради безсънно работещата икономика, държавата, често ни налагаше режим на тока. Бяхме стигнали дотам да преоткриваме петромаксовите фенери и газовите лампи, с които някога си служеха дядовците и прадядовците ни. Сега, в началото на 21 век, по всичко изглежда, че режимът на тока се завръща. Този път ще си го налагаме самите ние. Затова, за всеки случай, няма да е зле да се поровим отново в мазетата и да извадим старите фенери. Идва време пак да ги използваме. Дано само някой в тъмното да не се обърка и вместо фенера да вземе да извади пушката.

Нагоре
Съдържание на броя