Политик на честта и великодушието Н. А. Киряев ще живее в сърцата и паметта на българския и руския народ

Олга РЕШЕТНИКОВА, кандидат на историческите науки

Тази година е Година на Русия в България. Празнува се и 130-годишнината от Освобождението ни от турско робство, дошло след пет века “тъмнини дълбоки”, в резултат на 13-ата поред руско-турска война от 1877-1878 г., която народът справедливо тачи като освободителна. Но преди да загърмят топовете при Свищов, Никопол, Плевен, Стара Загора, Шипка и Шейново, преди казашките полкове и опълченските дружини да посрещнат с гръмовно ура манифеста на царя-освободител, над изтерзаната българска земя още димят пепелищата на величавата, на страшната, на славната 1876 г. Имената на Батак, на Перущица, Брацигоно и Панагюрище, на Бояджик и Ново село, вече са тръгнали като парола на порива за свобода, като кръстен знак над кървавата хекатомба на цял един народ, обърнал взор за помощ и избавление към брата, към славянина, към широката и състрадателна руска душа. Тъкмо руското сърце събужда мощното дихание на великата империя: Сърбия тръгва на помощ на братята си, въстанали в Херцеговина, доброволческият корпус на ген. Черняев прибавя своите сили към младата сръбска армия. В корпуса на полк. Лешанин пристига от Петербург секретарят на Славянския комитет майор Николай Алексеевич Киряев - най-ревностният радетел за освобождението на южните славяни. Загива на 6 юли преди 132 години, начело на отряд от 600 души българи, които в разгънат строй яростно атакуват турските укрепления при с. Раковица. Загива с думите “Напред, братя!”. За да почетат неговата памет, по покана на Инициативен комитет от видни български интелектуалци като акад. Васил Гюзелев, проф. Андрей Пантев, д-р ик. н. Божидар Николов, проф. Чавдар Добрев, проф. Огнян Сапарев, Иван Гранитски, директор на ИК “Захарий Стоянов”, проф. Евгений Гиндев, политологът Валентин Вацев, поетът и преводачът Андрей Андреев, редакционния съвет на в. “Нова Зора”, и особено с рвението и благосклонността на Негово високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан и г-жа Юлия Викторовна Таран, на 4 юли в България ще пристигне делегация на Руската православна църква и Новоспаския манастир в Москва. Тя ще бъде водена от Оряхово-Зуевския архиепископ Алексий, викарий на Негово светейшество Алексий Втори, патриарх на Москва и цяла Русия. У нас ще гостува и прочутият хор на Новоспаския манастир, както и учени, журналисти и депутати от Държавната Дума на Руската федерация, а също и представители на Миинистерството на външните работи на Русия. Сред основните цели на това посещение е не само отбелязването на Годината на Русия в България и тържествата по случай 130-годишнината от Руско-турската освободителна война, но конкретно почитане паметта и делото на майор Н. А. Киряев, един от героите на Освободителната епопея. Българският инициативен комитет е подготвил специална програма за пребиваването на делегацията, която включва възпоменателна конференция за живота и делото на Н. А. Киряев, осветяване на лобното му място край с. Раковица, област Видинска, както и на гроба му в Раковишкия манастир, където е препогребан през 1882 г. Гостите от Русия ше посетят и други знакови места на българското освобождение като Панорамата в Плевен, катедралния храм “Св. Александър Невски” в София, Клисурския манастир “Св. св. Кирил и Методий”, ще посетят галерията “Светлин Русев” в Плевен и много други места, свързани с историята и културата на България. В програмата са предвидени и няколко концерта на хора на Новоспаския манастир. На 4 юли гостите ще поднесат своите приветствия на Негово светейшество Българския патриарх Максим по случай деня на неговата патриаршеска интронизация през 1971 г., а по-късно, в Клисурския манастир, ще бъдат приветствани от Негово високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан, Преподобния архимандрит Антим и игумения Таисия. Във високата делегация на църковни дейци и общественици е и г-жа Олга Решетникова, д-р на историческите науки. В. “Нова Зора” се обърна към нея с молба да представи делото и мисията на майор Н. А. Киряев. Публикуваме текста на руската изследователка, както и биографичният очерк на Генади Вълчев, посветен на майор Киряев. Зора Освободителната Руско-турска война още не е започнала, а Ф. М. Достоевски писал в своя “Дневник на писателя”, през ноември 1871 г., че когато Русия освободи славяните от вековното чуждо иго, ще се намерят такива, които за нищо на света няма да признаят войната за велик подвиг. Напротив, ще изтъкнат политическата, а после и "научната" истина, че ако я нямаше освободителката Русия, те отдавна-отдавна да са се освободили от турците сами или с помощта на Европа. Освен това - предупреждава Достоевски - някои дори за турците ще говорят с по-голямо уважение, отколкото за Русия, ще се подмилкват пред европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват срещу нея. Ще почнат да говорят как, видите ли, Русия освободи България “пътем”, решавайки своите външнополитически задачи, разчитайки ако не да погълне, то поне да подчини славяните. Онзи, който разбира цялото величие и святост на руското дело, ще бъде обречен на насмешка, ненавист и дори политическо преследване. Всичко се сбъдна, както бе писано. Веднага след Освободителната война се чуха гласове, че Русия освободи България не навреме, не така, както трябваше, та резултатите от войната да имат необходимата тежест. Подобни мнения са актуални и досега и особено процъфтяват в последно време. Както и преди, отпор им дават честни хора, обективни, и които, за щастие, са доста на брой. Те са верни на истината, каквито са и заветите на бащите и дедите им, и в тях се разбиват опитите на псевдоучени и поборници за "политическа коректност" да “освободят” българина от бремето на паметта за вековното турско робство, за героите от Априлското въстание, за светите мъченици от Батак... Ф. М. Достоевски точно очерта посоката на русофобската ревизия на историята на освободителната Руско-турска война, само че руският гений не можа да предположи, че не другаде, а именно в България някой ще предложи на Шипка да се издигне паметник на Сюлейман паша и неговите приближени. Абсурдно би било да се отрича, че Русия имаше свои цели във войната, както и всички велики държави, взели участие в разрешаването на Източния въпрос. Но не бива да оставаме слепи за това, че единствено Русия последователно отстояваше идеята за независимост на славянските народи след вековното турско робство, докато в същото време европейските държави всячески се стараеха да реанимират османската империя, помагаха й щедро с финансови субсидии, военни консултанти, показаха поразително равнодушие към фактите за нечовешките изтезания и масовите убийства на десетки хиляди славяни. Освен това цивилизована Европа открито защитаваше правото на турците да прилагат сила, да изтребват славяните в отговор на тяхното въстание срещу робството. Лозунги за защитата на европейската цивилизация украсяваха фактическото противодействие на Европа за освобождаването на славяните и освещаваха зверствата, от които дори инквизицята би се изчервила. Редовият обитател на Европа бе убеден, че Херцеговина е името на някаква нова звезда на небето, той трудно си представяше какви са тези българи и къде живеят те, докато в Русия национално-освободителната борба на балканските народи отекна в сърцето на стотици хиляди хора. Такова патриотично народно движение е нечуван исторически феномен - “движение, почти без аналог сред други народи по своята самоотверженост и безкористие, по благоговейната религиозна жажда да пострадаш заради правото дело” - пише Ф. М. Достоевски. Руският народ като един подкрепи братята по вяра, започна да събира средства, доброволци, хора, които не се огъват пред съблазните на материалното, а работят за Божието дело, “обичат истината и когато трябва, се изправят в нейна служба, захвърлят дом и семейство, жертвайки живота си”. По думите на Достоевски това са най-добрите синове на Русия. Един от тези синове е Николай Алексеевич Киряев. Животът, подвигът и смъртта му решително опровергават измислиците на русофобите. Не пътем, не заради корист, не за да търси приключения доблестният син на руския народ идва в България по зова на сърцето, за да защити обидените, да освободи угнетените, ибо като истински православен живее по завета на Христос - “Никой не ми е по-любим от онзи, който полага душата си заради другите”. Аристократ, потомък на знатен дворянски род от Тулска губерния, известен със славянофилството си, млад, красив, богат, заслужил кавалерийски офицер, Киряев става един от най-активните ръководители на петербургския Славянски комитет. На 25 години щабс-капитанът напуска военна служба заради травма в дясната ръка и развива активна дейност за организиране на филиали на Славянския комитет в Русия, събира дарения за славяните, за църквата, училищата, болниците, приютите, за обучението в Русия на сръбски и български младежи. Киряев внимателно следи събитията на Балканите, изготвя докладни записки за ръководителите на славянските комитети, подготвя и публикации в руската преса, и в частност за петербургския вестник “Руский мир”. Материалите му стават достояние на висши политици и военни в руската империя. Сведенията на Киряев за чудовищните български жертви сред българите в Перущица, Брацигово, Панагюрище и Батак отекват като тревожни камбани и събуждат праведен гняв и съчувствие сред руските хора - петвековното турско иго довело българите до границата на физическото унищожение. След поредното избухване на освободителното движение на Балканите в средата на 70-те години на 19 в. славянските комитети започнали да координират движението на руски доброволци, насочили се към Балканите, да укрепват връзките с български културни и църковни дейци в името на обединяване на усилията за освобождението на славянските народи. Киряев е убеден, че жестоката борба на Турция за владичеството на исляма и на племето й над славяните изисква да бъде противопоставено разгърнато националноосвободително движение, основано на идеята за славянското православно братство. Киряев идва на Балканите във време, когато дори името България съществува само като етнографски термин, идва да прави политика на честта и великодушието, мечтае за създаване на независими славянски държави, уверен е, че “руската посока в политиката е същевременно и общочовешка”. Киряев разбира за потопеното в кръв Априлско въстание в България и тръгва към Сърбия, където помага на българите за сформиране на доброволчески дружини. Те трябвало да нанесат удар по турците откъм Сърбия и Румъния в навечерието на поредната сръбско-турска война. В сръбския град Зайчар, близо до днешната българска граница, под командването на Н. А. Киряев е сформиран отряд от български доброволци, начело с прославените български войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, Ильо Марков, Симо Соколов и Иван Въртопчанина - около 1400 души. В бял кител, млад, строен, “като лебед, истински герой” - така Филип Тотю запомнил Киряев. Винаги жизнерадостен, великодушен, той бащински уталожвал търканията, възникващи между българските и сръбските четници. Известен е случаят, когато възниква спор под какво знаме да се бият българските доброволци, та нали били под сръбско командване. Киряев настоявал, че българите трябва да вървят под българското знаме и сам участвал в освещаването му. Предполагал, че докато отрядът му се движи из територията на България, под това знаме ще дойдат и стотици български доброволци. Отрядът на Киряев получил задача да пресече действията на турските подразделения, готвещи внезапен удар в тила на Тимокската и Моравската армия на ген. М. Г. Черняев. На 22 юни отрядът на Киряев получил бойно кръщение при местността Кад боаз. Отрядът трябвало да отстъпи под натиска на превъзхождащия го противник, но Киряев останал доволен от българските войници и с гордост казвал: “Истински герои!”. В началото на юли 1876 г. Киряев получава задача да тръгне с българския новосформиран отряд от района на с. Салаш, да влезе в България и да атакува турските укрепления при село Раковица, за да прикрие тила на главните сили на ген. М. Г. Черняев, които трябвало да настъпят срещу укрепения лагер на Осман паша при местността Велики извор. Обещана била и подкрепа за отряда - два сръбски батальона, защото собствените сили били малко - около 600 души. За всеки боец Киряев намерил добра дума, хората обичали Киряев и му се доверявали. “Ако заповяда в огъня да отидем, ще отидем” - говорели четниците. Усещали искрената любов на своя командир към родната им земя и горещото му желание да я види свободна. На 5 юли 1876 г. тръгнали на поход и спрели на 2 км от с. Раковица. На 6 юли отрядът на Киряев започнал настъпление, но не дочакал обещаните подкрепления. Киряев повел в атака десния фланг, в бяла рубашка и с револвер в ръка, паднал поразен от вражеските куршуми. Заедно с него загинали и петима сръбски офицери. Отрядът отстъпил. На 7 юли 1876 г. И. С. Аксаков получил телеграма от ген. Черняев - “Николай Алексеевич Киряев, командващ отряд от 5 батальона пехота с 4 оръдия и кавалерийски ескадрон, вчера, 6 юли, при общата атака на турците, водейки войската в щурм срещу турските укрепления, бе убит с изстрел в гърдите”. В Русия навсякъде била отслужена панихида за упокой на душата на Николай Алексеевич Киряев, “отдал живота си за общото дела, за православното и руското дело”. Академик В. Е. Маковски нарисувал портрет на Киряев, отпечатан на хиляди картички и разпространен по цяла Русия. Картичките стигнали и до Белград, Букурещ, Милано, Прага, Лондон. Съпругата на Киряев, красивата Анна Ивановна Несвицка, станала милосърдна сестра през 1877 г., когато започнала Руско-турската война и е организиран санитарен пункт на Червения кръст. Средствата за него дарила великата княгиня Александра Петровна. По-малката сестра на майор Киряев, Олга Новикова Киряева, е известна журналистка и писателка, омъжена за руския посланик в Лондон. Тя осъществила плодотворно сътрудничество с председателя на московския Славянски комитет И. С. Аксаков. С публикациите си Олга Киряева информирала европейската общественост за турските зверства, издигала глас в защита на поробените българи, защитавала тяхното право на свобода. За заслугите си Олга Киряева е наградена през 1883 г. със златен орден - “За наука и изкуство”, от българския княз Александър Батенберг. По-големият брат на Николай Киряев - Александър Алексеевич Киряев, е генерал, адютант на великия княз Константин Николаевич. Той продължил активно дейността си в петербургския Славянски комитет, събирал средства за въоръжение и екипиране на българските опълченци. След 6 години той посетил лобното място на своя брат и заедно с митрополит Антим, Екзарх български, участвал в пренасяне на мощите му в гробището на Раковишкия манастир “Света Троица”. Бил трогнат до сълзи от решението на жителите на новото селище, възникнало близо до мястото на гибелта на Николай Киряев, да го нарекат Киряево. Блаженият Антим казал, че това е красноречиво свидетелство как в България не забравят и не могат да забравят онези, които са проливали кръв за освобождението й и благословил: “Помнете вечно Русия! Без Русия ние сме като риба без вода”. Цяла България научила за думите на Александър Киряев, казани при гроба на неговия брат Николай: “Ако някой отново започне да ви обижда и притеснява, ще се намери още един Киряев, който да ви се притече на помощ”.

Нагоре Съдържание на броя