|
|
"Нова Зора" - брой 25 - 24 юни 2008 г.
| Политик на честта и великодушиетоН. А. Киряев ще живее в сърцата и паметта на българския и руския народ |
|
Освободителната Руско-турска война още не е започнала, а Ф. М. Достоевски писал в своя “Дневник на писателя”, през ноември 1871 г., че когато Русия освободи славяните от вековното чуждо иго, ще се намерят такива, които за нищо на света няма да признаят войната за велик подвиг. Напротив, ще изтъкнат политическата, а после и "научната" истина, че ако я нямаше освободителката Русия, те отдавна-отдавна да са се освободили от турците сами или с помощта на Европа. Освен това - предупреждава Достоевски - някои дори за турците ще говорят с по-голямо уважение, отколкото за Русия, ще се подмилкват пред европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват срещу нея. Ще почнат да говорят как, видите ли, Русия освободи България “пътем”, решавайки своите външнополитически задачи, разчитайки ако не да погълне, то поне да подчини славяните. Онзи, който разбира цялото величие и святост на руското дело, ще бъде обречен на насмешка, ненавист и дори политическо преследване.
Всичко се сбъдна, както бе писано. Веднага след Освободителната война се чуха гласове, че Русия освободи България не навреме, не така, както трябваше, та резултатите от войната да имат необходимата тежест. Подобни мнения са актуални и досега и особено процъфтяват в последно време. Както и преди, отпор им дават честни хора, обективни, и които, за щастие, са доста на брой. Те са верни на истината, каквито са и заветите на бащите и дедите им, и в тях се разбиват опитите на псевдоучени и поборници за "политическа коректност" да “освободят” българина от бремето на паметта за вековното турско робство, за героите от Априлското въстание, за светите мъченици от Батак...
|
|
|
| Солидарност или лицемерие |
|
Времето за енергийните секири в България като правило е през лятото. Класика в жанра!
Хем консумацията на еленергия през този период на годината е символична и няма опасност да удари камбаната през семейния бюджет, хем от друга страна, точно тогава съзнанието на българина е заето с мисълта откъде да изкара някой лев. Да изкара някой лев допълнително, за да може поне за малко да се почувства бял човек на някой български курорт, достъпен иначе само за чужденци.
В последно време обаче глобалното затопляне в едно с развитието на технологиите за производство на климатична техника направиха така, че тия, които по-трудно понасят летните жеги, изравниха нивото на зимната и лятната консумация на еленергия.
|
|
|
| Седемте чудеса на българските матури |
|
Вече от десетина години българското общество живее с очакването, че ще има по-обективно оценяване на изхода от системата на българското средно образование. И след поредица от перипетии, най-после през 2008 г. можем да кажем, че нещо се случи. По същество се случиха поредица от седем взаимно свързани чудеса.
|
|
|
Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни? |
|
Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
|
|
|
| Голата истина за "войната срещу тероризма" |
|
Световноизвестният икономист, нобелистът Джоузеф Стиглиц, е добре познат на читателите на "Нова Зора". Вестникът многократно е печатал негови статии и статии за него. Наскоро този ревностен критик на глобализма, бивш главен икономист на Световната банка и съветник на президента Клинтън, сюрпризира световната лихварска върхушка и нейните политически маши с нови изобличения. Поредната му книга, озаглавена "Войната, която струва 3 билиона долара", е написана в съавторство с икономистката Линда Билмс, навремето също в екипа на Клинтън.
Главното в книгата е, че към месец март т.г. войните в Ирак и Афганистан струват на американците около 3 билиона (три хиляди милиарда) долара. Всеки месец продължаване на военните действия лишава статистическото американско домакинство от 138 долара. Още на 3 билиона долара се изчисляват загубите на останалия свят. Това означава, че всеки жител на планетата, включително американците, е загубил средно по около 890 долара.
|
|
|
| Кой е по-добър за България?Концлагеристът от Виетнам и идеалистът от гетото в Чикаго |
|
Късната пролет на 1968 година. Американската армия във Виетнам води тежки и кръвопролитни битки по всички възможни фронтове в страната. Въпреки че ги печели, всички служещи в нея, като се започне от най-младия новобранец та до най-висшестоящия офицер, вече са убедени в едно - тази война е обречена и тя не може никога да бъде спечелена.
Армията е деморализирана, народите по света се бунтуват срещу остарелите догми и консервативни режими, управляващи техните държави. Студентите в САЩ, Париж и Прага излизат на улиците. Дългокоси хипита с китари в ръка кръстосват пътищата на Америка и Европа. Черните по гетата на Лос Анджелис и Чикаго са се вдигнали на бунтове, за човешки права и свободи. Социалното неравентсво, политическото напрежение, войната, надпреварата във въоръжавеането между страните от Изтока и Запада, икономическата стагнация правят така, че цяла Америка да изпадне в тежка и дълбока депресия. Хората в Америка, като че ли са се уморили да бъдат тези, в които целият свят е вперил очи и очаква да направят някакво чудо. Жителите на страната не искат повече да бъдат онези, усмихнатите американци, от цветните пощенски картички, с големите автомобили, с цъфналите ливади пред двуетажните им къщи и с басейните по дворовете им, на които тайно завижда целият свят. Хората искат нещо друго, нещо по-различно, нещо по-нормално.
|
|
|
| Суспендирането на конституцията |
|
От глава Шеста (Съдебна власт) на Конституцията разбираме, че това (б.р. - санкционирането на престъпления по чл. 282 от НК - виж бр. 24 на "Нова Зора") трябва да е задължение на Висшия съдебен съвет (ВСС). Само че в продължение на 17 години подобно нещо не се е случвало. Членовете на ВСС в края на миналата година (2007 г.) фактически подадоха оставка, като си инкасираха по 20 заплати, декларирайки че излизат от съдебната власт. На практика този ВСС престана да бъде легитимен.
Градителите на Съдебната палата в София са издълбали във фоайето на втория й етаж надпис на латински и на български, за да напомня постоянно, че Iustitia fundamentum regrorum. In omnibus quidem maxime tamen in iure aequitas spectanda est.
Което ще рече: Правосъдието е основа на държавността.
|
|
|
| Революция на рододендроните |
|
През далечната 1980 г. българските алпинисти насочиха поглед към хималайските осемхилядници. 1300-годишнината на българската държава трябваше да бъде отбелязана с изкачване на един от най-високите върхове на земята - Лхоце (8511 м). Националната експедиция през 1981 г. беше предшествана от разузнаване, което извършихме с майсторите на спорта Христо Проданов и Методи Савов.
Когато през март 1980 г. кацнахме в загадъчното хималайско кралство, станахме свидетели на странни демонстрации. По това време свещените крави и велорикшите бяха повече от автомобилите и големите улици около кралския дворец бяха свободни. Демонстрантите се движеха в индийска нишка по осевата линия с превръзка на устата... “Тихите” демонстрации се оказаха в подкрепа на многопартийната демокрация, която беше просъществувала само 10 години (1950-1960), след което кралят Махендра разпуснал политическите партии, прогонил половината лидери в Индия, а останалата половина тикнал в затвора. Безпартийната демокрация за 20 години беше направила от Непал рай за туристи и хипита, но в същото време не можа да придвижи държавата от последното място по жизнен стандарт в Азия. Народът негодуваше, но на всеки ъгъл стоеше армията с плетени щитове и бамбукови тояги.
|
|
|
| Време за помирениеМайор Томпсън без лула, пътят - с дупки |
|
Преди една година в. „Нова Зора" писа за едно ново национално падение - първото изграждане на паметник на враг, представител на държава, с която сме били във война. Паметниците на майор Томпсън вече станаха два - в село Батулия и в село Томпсън. Съответно всички институции слагат по два венеца, правят се по две поклонения - в с. Томпсън по-шумничко, в Батулия - почти формално. Всичко това за възхвала на Великобритания и нейния офицер, загинал, воювайки срещу България. Преди минутата на мълчание на едното тържество обаче, бе заявено, че „Майор Томпсън е загинал за достойното бъдеще на България". В речите се чуха и други реплики, възкръснали сякаш от близкото минало отпреди 20 години. Например, че „В съзнанието ни Франк Томпсън е все по-близък, сякаш е наш съвременник". Или пък че „Нещата, в които той е вярвал звучат толкова актуално и дори творчески в наши дни". Естествено, чу се и призивът „Нека в годините напред да не забравяме саможертвата и смелостта на Франк Томпсън и неговите съмишленици".
|
|
|
| Нацията отново търси себе си |
|
Никога в България не се е говорило и писало толкова много на тема националната "идентичност". Тази гръмко звучаща чуждица, както често става у нас, се превърна в мисловен и езиков шаблон, употребяван за щяло и нещяло. Всъщност става дума за културно-историческата ни самобитност, а причините за толкова усиленото й обсъждане са поне две: първо, нашата самобитност има всички основания да се чувства застрашена и отвън, и отвътре; второ, по силата на политически обстоятелства България е принудена хем да влезе в общежитието на други култури, нации и държави, хем да се оразличи от тях.
Трудна диалектика!
И сякаш все ни се налага да се явяваме на невзети "изпити" по история, за да търсим своя устойчив образ във времето, да спорим доколко е той автентичен, и т.н.
Достатъчно е да си припомним, в недалечното минало, острастените спорове за държавен герб, е също и проведения, хайде да го наречем референдум "Великите българи", който ни поднесе някои будещи недоумение резултати.
Сега подобна проблематика отново изплува от глъбините на колективната психология. И отново е поверена на вездесъщата масова култура. Този път - по повод кампанията "Българските символи", имаща за цел да избере изображение върху българския вариант на монетата "евро". На 15 юни т.г. БНТ излъчи номинацията на петте предлагани символа: Мадарския конник, кирилицата, розата, Царевец, Рилския манастир.
|
|
|
"НЕ" - на компромисите!
Поетична програма и поведение |
|
Вапцаров не е театрално подвижен и виртуозно грациозен като Лорка. Но и той е покорен от човека и природата, и той стои „близко до болката”, и той благоговее пред просторите на свободата, и той отхвърля мрака на насилието, и той е „призван за саможертва”. Своеобразието на Вапцаров го откриваме при изворите на душевност, в която въжделенията за прекрасната и нравствена личност се съчетават с една откровено разкрита социална позиция в двубоя на епохата. И по-точно: изворни са стиховете му, което ще рече - девствено чисти и свежо самобитни. Поетът от Банско притежава дълбок усет и за творческото предназначение на човека, формирал се в условията на суров класов гнет. Неговият идеал му дава енергия в битката със старото общество.
Извън социалните, етичните и историческите паралели между световете на двамата поети на Испания и България, би могъл да се открие още един източник на поразителните им духовни съвпадения. Става въпрос, че и Вапцаров, и Лорка принадлежат на средиземноморската култура, на нейните ясни хоризонти и горещи вълнения, на усета й за човешката мярка на нещата, която надделява дори и тогава, когато видимостта се къпе във вълните на мистика и екстравагантни преображения на фантазията. Тук се диша свободно, твори се свободно, далечините се заменят с близки дистанции, даже се случва стопяване на разстоянията. Отвсякъде ни залива светлина, която озарява мастиления мрак на нощите, отвред ни завладяват зелени простори и откритостта като поглед и оценки, а всичко това вкупом тласка към естественост на говора и необикновена виталност.
|
|
|
|
Г-н полицай, тази тояга за престъпниците ли е, или за мене?..
карикатура: Тодор Цонев
|
|