"Нова Зора" - брой 22 - 3 юни 2008 г.

Лумпенизирането на “Атака”
През последната седмица станахме свидетели на твърде странни сцени пред Софийския съд. Разбира се, бихме могли да ги определим и другояче. Но млъкни, сърце! Волен Сидеров и неговата съпруга бяха изправени пред съдебна колегия с обвинения по един битов инцидент, който общо взето, е толкова миниатюрен и страхливо пошъл, че унижава както обвиняемите, така и обвинителите. Пътен инцидент! Някой блъснал, без видими повреди на превозните средства, другиго. Този някой се уплашил, започнал да гърми с пищов, изрекъл бабаитски ругатни. Онзи, който ударил, пък се свил като мишок, започнал да се оглежда дали колата на татенцето ще му се притече на помощ. За зла участ този, който гърмял с пищова, както и верният му едрокалибрен паж, били депутати, а другият бил бизнесмен - студент, или нека кажем, кандидат за богат човек. Сиреч и двете страни - типични чеда на новото време!
После депутатите-приятели се скарали, започнали да се обвиняват взаимно на тема кой кого накарал да лъжесвидетелства. В спора намесили и властта: дала била дала подкуп на курпулентния паж да предаде ближния си, който вследствие на това пострадал. Както се казва: “Бият Паниковски!”... Човек да вземе да си зарови главата в пясъка и да потъне от срам, че и от гняв. Съдът - също! При толкова обири, корупция, убийства, тъмни сделки, сива и черна икономика, при толкова върнати "царски имоти", при такова грандиозно строителство на хотели, курортни селища по брега на Черно море и на вилни зони край София, прекалено смешно е да се прави панаир от една жалка, мерзка, мижитурска историйка.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Петиция
До
Омбудсмана на Република България
г-н Гиньо Ганев

Уважаеми господин Ганев,
Обръщаме се към Вас с молба да предприемете необходимите стъпки, за да защитите честта и правата на десетки хиляди български военни ръзузнавачи. Заедно с това Вие ще защитите от оклеветяване доброто име на Българската армия като бранител на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Родината и носител на бойната слава на България.
  • В закона “За достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА” очевидно злонамерено е поставен знак на равенство между МВР (респективно - принадлежащите към органите на ДС) и МНО (респективно принадлежащите към разузнавателните служби на БНА граждани). Всички разпоредби на закона се отнасят с еднаква сила за органите и подразделенията и на двете ведомства и разглеждат принадлежността на български граждани към тях - като еднакво морално осъдителна.
  • Не съществува никакво основание службата в БНА, в т.ч. и в нейните разузнавателни органи, както и „принадлежността” към тях по време на студената война да се разглеждат като морално осъдителни. Вероятно целта е негативните настроения в обществеността, породени както от действително извършените в миналото насилия от страна на органи и служители на ДС, така и от измислици, да бъдат пренесени и върху БНА. По този начин тя да се представи и като насилник.
  • Автор: Инициативен комитет за защита
    правата на воените разузнавачи на България
    >> Пълния текст...
    “Кюрановките” станаха “догановки”
    Мислехме си, че от българския политически небосклон са изчезнали поне “мухите кюрановки”. Оказа се, че не са. Просто са мутирали в “мухи догановки”. В това ни убеждава последното превъплъщение на професор Драгомир Драганов, известен сред бившите и настоящи студенти по история с фамилиарното бате Драго. Навремето той се бе прочул, макар за кратко и с един псевдоним, нещо като 10-стотинковия Драго, понеже още в първите седмици след 10 ноември 1989 г. се опита да създаде фракция в БКП, наречена Демократичен форум. И предложи членският внос да бъде само 10 стотинки месечно. Но от това начинание не излезе нищо, и бате Драго прегърна натовските идеи, и заедно със Солмон Паси основа прочутия Атлантически клуб. Само за това заслужаваше да го изключат от партията, но понеже БСП с ново име отчаяно се нуждаеше и от свежи лица, успя да се класира за депутат във Великото народно събрание. Там продължи с панаирите си и за известно време неговият парламентаризъм приключи.
    Автор: д-р Теодор Боев>> Пълния текст...
    Ще стане ли България ромландия!?
    На път е май да се сбъдне една от най-неутешителните прогнози на “Нова Зора”. Не веднъж сме изобличавали господарите на новия световен ред, които целенасочено провеждат политика на геноцид спрямо българския народ, и сигурно целта е да поразредят откъм "човешки ресурс" територията ни. Не бяхме сигурни само за какво им трябва, но една от хипотезите е, че може би искат да превърнат родината ни в обикновено гето... за треторазредни "европейци". И ето, тези дни лидерът на италианските цигани, някой си Лука Романьоли, хвърли бомба в медиите, като заяви, че единственият начин да се реши проблема с неговите сънародници от цяла Европа е като им се създаде държава! Така де, някъде по в източната част на континента, където и без това естествено си били много на брой. На пръв поглед звучи като политическа утопия. Но за мнозина навремето и създаването на една друга близкоизточна държава изглеждало фантазия. Само че вечните и обвеяни с романтична нотка чергари като ромите, никога не са имали исторически родна държава.
    Автор: Илко Дебърлиев>> Пълния текст...
    С перото на истината
  • Георги Сапунджиев събра приятели, близки и колеги
  • На 29 май, в ресторант “Парнас”, в днешната сграда на Съюза на българските писатели на ул. “6 септември” в София, приятели, колеги и близки на Георги Сапунджиев бяха поканени на тържество, с което отбелязаха кръглата годишнина от рождението му. На тържеството говориха Минчо Минчев, главен редактор на в. “Нова Зора”, Величко Величков, колега и дипломат от кариерата, а актьорът Вели Чаушев прочете три стихотворения на Георги Сапунджиев, получил многобройни поздравления за своя празник, чиято точна дата бе 2 май.
    Георги Сапунджиев е автор и на в. “Нова Зора”, автор е и на книги с научна и белетристична тематика, председател е на Асоциацията на научните работници в транспорта, и най-вече е наш приятел и съмишленик. Както се разбра по-късно, проф. Димитър Петров му е посветил стихотворение, което публикуваме - в знак на уважение, и за да получи гражданственост един толкова мил акт на приятелство, а и на социална чувствителност.
    Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
    Казано честно, нищо не ни е наред
    Отмина 24-ти май, Денят на славянската писменост и българската култура. Наближава европейският „Видовден”, когато ще се види какво съдържа прословутият доклад на Европейската комисия (ЕК), заради който у нас смениха цели четирима министри и въведоха поста вицепремиер без портфейл, отговарящ за контрола върху разпределението и изразходването на европейските фондове за България.
    Ако онези от ЕК четяха само българските вестници, досега щяха да напишат три доклада за „напредъка” ни. И всеки един, навеждащ на неприятния извод: „Напразно пуснахме в ЕС тези еврокрадци от Долния Дунав!..”
    Ако, както ни учи „Негово Величество”, погледнем обективно и положително на този извод, трябва да отбележим, че от времето на железния германски канцлер Бисмарк до днес сме постигнали огромно израстване. За Ото фон Бисмарк сме били само „овцекрадците от Долния Дунав, които не заслужават костите и на един померански гренадир”. По-късно някой ни е нарекъл „прусаците на Балканите”, но за авторството на този епитет освен Бисмарк претендира и Фердинанд, според „Съвети към сина”. Днес вече сме прочути като „еврокрадци”.
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Лявото пространство в Латинска Америка се разширява
    Неотдавна президентът Първанов взе участие в срещата “ЕС-Латинска Америка и Карибите”, в Лима. Но нека хвърлим един макар и бегъл поглед към този почти 500-милионен субконтинент. Сред непокорните деца на земята, която Алехо Карпентиер нарече “ло реал маравийосо” (“магическа реалност”) - Фидел Кастро, Уго Чавес, Ево Моралес, Луис Игнасио да Силва, - се нареди и Фернандо Луго - “червеният свещеник” и новоизбран президент на Парагвай. Мнозина го наричат все още “монсеньор”, други се обръщат към него не толкова ласкаво. От височината на своя ръст (1,68 м), Луго (разжалван католически отец), събори 61-годишната крепост на десницата.
    Роден на 30 май 1951 г. в Сан Педро де Парана в семейство, опозиционно настроено спрямо военния диктатор Алфредо Щроснер, и дълбоко религиозен, през 1970 г. Луго той постъпва в духовна семинария и седем години след това получава свещенически сан. Заминава за Еквадор, където става последовател на доктрината “Теология на освобождението”, прераснала в социално-религиозно движение, близко до марксизма.
    Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
    Кремъл: първо на Изток, после на Запад
    Първата официална визита, която осъществи новоизбраният руски президент Дмитрий Медведев, бе на Изток. Първо посети за един ден Казахстан, а после за два дни пребивава в Китай.
    Някои анализатори смятат, че Кремъл се обръща към Изтока за сметка на Запада. Засега подобна констатация е малко пресилена. Веднага след посещенията си в Астана и Пекин Дмитрий Медведев ще посети Берлин. Очевидно е, че именно тези три столици са външнополитическият акцент на Москва. Нещо повече, наблюдаваме абсолютно продължение на водената от Владимир Путин външна политика.
    Посещението в Казахстан показва поне два основни момента. Първо, Астана се оценява като най-близкия и дружествен партньор на Москва. Второ, Кремъл отново подчертава, че през следващите години основен приоритет за него ще бъде връщането в руската геополитическа орбита на постсъветското пространство. Както казват някои - „събирането на руските земи”.
    Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
    С голямата мярка на историята
    Пред другарите си трябваше да бъде „огънал се”, „капитулант”, пред неприятелите - „приятел”. Не биваше да носи пистолет, бомби, нямаше да е препасан с ефектен комитаджийски патронташ, единственото оръжие, с което имаше право да си служи, трябваше да е аналитичният ум, бистрата му памет. Никой нямаше да му поднася наготово сведения, разузнавачът е длъжен сам да изтръгва сведения. Трябваше да е безупречен актьор, само че не на театралната, а на сцената на взривоопасен двубой. Неточностите, лекомислието, най-невинната непредпазливост, се наказваха с куршум. А ако се случеше да предвари куршума, не биваше да забравя ампулата със смъртоносна отрова в ревера на сакото, отровата, която носеше със снимчицата на Елисавета и Митю.
    Пръв помощник му беше генерал Никифор Никифоров, русофилът, марксистът, съвипускникът от Военното училище. Невероятно осведомен, с невероятни връзки сред висшия команден и политически елит. За заслуги пред царя и царството бе удостояван с ордени, беше един от четиримата членове на Висшия военен съвет. Нему бе възложена борбата срещу комунистическата напаст в армията. Той, генералът, следеше, изучаваше хода на военните дела за „противодържавна дейност”. Измисляше си и командировки до турската граница, до Варна, Пловдив и Скопие, даваше указания на началници как да се борят срещу болшевишката хидра... и същевременно събираше информации за „Боевой”. „Антикомунистическият генерал” имаше високата чест да бъде разузнавач на Червената армия. За тази необичайна длъжност си имаше и псевдоним, беше Журин. Ведомството, за което отговаряше, издаваше смъртни присъди на хора, към които изпитваше дълбока вътрешна съпричастност, а трябваше да мълчи, да поддържа алиби на предан дворцов генерал. В сложните въртели, в които се беше завъртял доброволно, трябваше да степенува, да се въздържа, да мери думи, поведения с голямата мярка на историята.
    Автор: Георги СТОЯНОВ-БИГОР>> Пълния текст...
    Частични общински избори в гр. Казанлък
    Общинските избори, проведени на на 28.10. 2007 г. в гр. Казанлък, за общински съветници бяха касирани от съда. На 21.06.2008 г. ще се провеждат частични избори. Общинската организация на ПП “Нова Зора”, гр. Казанлък, се регистрира за самостоятелно участие в изборите и издига листа от четирима кандидати за общински съветници. Представяме кандидатите с кратки характеристики и техните предизборни послания към потенциалните избиратели. Пожелаваме успех на нашите кандидати!
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Европейски антибългарски подарък
  • Нови изрезки от старата история
  • Интегрирайки ни в Европа, европейците постоянно правят антибългарски подаръци на България. Такава е книгата „Балканите - кратка история”, издадена в България чрез финансиране от програмата на Европейския съюз „Култура 2000".
    Авторът Марк Мазовер е типичен космополит. Той пише своята история в университета в Принстън, САЩ, в компанията на гърци и американски евреи. Англоезичното издание на „Балканите” вижда бял свят с финансовата помощ на Британската академия, която още от 19 век публикува предимно протурски и антибългарски издания за Балканите. Авторовото посвещение на книгата е към гръцкия му приятел Димитри Гондикас - гръцки историк в Принстън, който три години го бил захранвал с "гръцка литература за Балканите". Това е видно отвсякъде. Книгата защитава почти в 90 % от случаите гръцката и турската гледни точки за събитията на полуострова. Не просто спорните и относително спорните, но направо откровено антибългарски тези на автора, даваме отделно, защото критичният анализ би отнел десетки страници.
    Автор: Доц. д-р Тодор МИШЕВ>> Пълния текст...
    Руските приятели на Христо Ботев
    Христо Ботев, синът на видния възрожденски учител и книжовник даскал Ботьо Петков, руски възпитаник, още в родния си град Калофер изучава руски език. В богатата бащина библиотека чете с увлечение руските класици и някои от произведенията на руските революционери-демократи. Бащата мечтае синът му, като него, да се учи и възпитава в Русия. След дълги молби и настоявания и с помощта на Найден Геров, руски вицеконсул в Пловдив, най-сетне през септември 1863 г. пристига разрешение от Одеса Христо да се запише в една от мъжките гимназии в града. През Цариград с параход Ботев пристига в Русия на 1 октомври 1863 г. Приет е за ученик във Втора одеска мъжка гимназия на разноски на Одеското българско настоятелство.
    Автор: Проф. Христо ЙОНКОВ>> Пълния текст...
    Неолибералният срив
    В световен план днес се признава, че иновационната стратегия на една страна е основното средство за осъществяване на устойчива динамика в ожесточаващите се глобални условия на развитие. За съжаление през последните почти двадесет години в България правителствата и самоназовалата се „политическа класа” повече се занимаваха с т.нар. реформи, отколкото с провеждането на иновационна политика.
    Тези „реформи”, базирани на идеологията на неолиберализма, доведоха до грабеж, разруха и архаизация на българското стопанство и общество.
    За да не сме голословни, ще споменем само няколко факта, засягащи именно иновационната и изобретателската дейност. Така например над осем пъти са намалели българските заявки за патенти, които от 3549 през 1988 г. днес са само около 400. Разходите за НИРД като процент от БВП от 2.5 през същата тази 1988 г. днес са само около 0.4%.
    Автор: Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ>> Пълния текст...


    Бай Ганю: - С една глава, ама с два калпака...
    карикатура: Тодор Цонев