"Нова Зора" - брой 21 - 27 май 2008 г.

Сгъстената тишина на вулканите
  • Учителски размисли в следпразничния ден
  • Отзвучаха фанфарите на 24 май и отново учителите са в дълбок размисъл за своето бъдеще. Оглеждайки се, българските учители виждат, че вече: няма желаещи млади хора да стават учители; неграмотните работници (строители, ватмани, фризьорки и т.н.) получават многократно по-големи заплати от българските лекари, учители, научни работници, специалисти с висше образование. Учителите вече са наясно, че в борбата за оцеляването на българската просвета и за своето физическо оцеляване не могат да разчитат на българските синдикати, които обявиха мир на правителството до края на неговия мандат, и не спират да хвалят правителствените решения, че, празнично, на Първи май се снимат с по-личните управляващи политици.
    Времето на празника на българската просвета и култура съвсем не бе празнично. То бе време на тежка равносметка.
    Автор: Анко ИВАНОВ>> Пълния текст...
    С голямата мярка на историята
  • “Тук, Боевой”
  • 400 телеграми за победата на човещината и демокрацията
  • На 22 ноември 1943 г. в столичното гарнизонно стрелбище бяха екзекутирани трима съотечественици, обвинени в “шпионаж в полза на чужда държава”: доктор Александър Пеев, Емил Попов и Иван Владков.
    Пак за шпионаж, на същото място, бяха разстреляни и генерал Владимир Заимов, поети, студенти, войници, парашутисти, подводничари, партийни дейци. Всеки от тях е знаел отлично, че такава дейност, “предател на родината”, отвежда към стрелбището, на бесилото или куршума “при опит за бягство”.
    Когато прелиствах полицейските преписки на следствието им, мислех си за историята, за нейните превратности, постоянства- непостоянства, алтернативното-съдбовното. Питах се кога един и същ човек е герой, кога - враг на народа? Патриот или военно-престъпник? Били ли са възможни и други решения, компромиси, и на каква цена? Лесно ли е да се намират отговори от името на тия, които вече ги няма; и които при съвсем други обстоятелствата са търсили себе си... Времето си.
    Автор: Георги СТОЯНОВ-БИГОР>> Пълния текст...
    Студентски дефицит от чужбин
    До миналата година МОН нямаше проблеми с попълването на квотата от 500-550 българи от чужбина, които да учат в български ВУЗ с държавна такса. Основната част от студентите са от Македония (около 300 души), от Молдова, Украйна и от други държави с български общности.
    Причините за намаляващия брой студенти са много, но почти всички са свързани с абсолютно неадекватната политика на България в тази област. До влизането ни в ЕС пътуването на студентите от Македония беше безпроблемно. След въвеждането на визите стана ужасно. Повечето студенти живеят по-близо до София, отколкото студентите от Силистра и Добрич например. В същото време визите отнемат време и пари, а лошата организация от българска страна отблъсна хората. Появиха се и „посредници за визи”, които се опитаха да оскубят финансово родителите на студентите. България трябваше да се мотивира пред ЕС и да не се изискват визи за тези студенти от чужбина, които са българи.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Писателят Венцеслав Начев с наградата за есеистика на СБП
    Съюзът на българските писатели връчи традиционните годишни литературни награди за 2007 г. за: поезия - Камелия Кондова, роман - Веселин Стоянов, публицистика - Бойко Ламбовски, сборник с разкази - Весела Люцканова, документалистика - Панко Анчев, мемоаристика - Найден Вълчев, детска литература - Катя Воденичарова, драматургия - Димитър Атанасов.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Лъжата - политическата дрога на политическите наркодилъри
    В момента в България се пласират много повече лъжи, отколкото стоки от първа необходимост. Ако се доверим на известната сентенция на Бисмарк, че най-много се лъже по време на избори и по време на война, човек би си помислил, че в държавата ни текат перманентни избори, а армията ни (която съществува само виртуално) води люти битки някъде срещу външните врагове.
    Всъщност война, за щастие, все още няма, ако не се брои военното участие на български интербригадисти в Ирак и Афганистан, а що се отнася до изборите, макар и да не са перманентни, потвърждават тезата на великия държавник. Защото при нас се лъже еднакво - и преди, и по време на избори. И след избори. Нещастният българин така свикна с лъжата, че започна да се дразни, ако някой управник, получил прозрение, се отдели като шугава овца от стадо и вземе, че каже истината. Тежко му на такъв. Намразват го всички: и себеподобни и електорат.
    Автор: Енчо ЕНЕВ>> Пълния текст...
    Поетичните ветрове на Никола Инджов
    На 22 май в литературния салон галерия на изд. “Захарий Стоянов”, в Полиграфическия комбинат “Д. Благоев”, бе отбелязана премиерата на антологията на латиноамериканската поезия “Пламък на вятъра”. Антологията включва доколумбова, класическа и съвременна поезия, и в един предишен издателски вариант бе наречена "Време и вик под кондора".
    Автор: Илияна ВЕЛЕВА>> Пълния текст...
    Кой и защо въоръжава Грузия?
    Миналия четвъртък (19 май, б.пр.) на сайта на Министерството на отбраната на Русия се появи любопитна информация. Според този документ САЩ, техни съюзници от НАТО, кандидати за членство в блока и просто техни приятели (от типа на Израел, Сърбия и Босна и Херцеговина) снабдяват въоръжените сили на Грузия с всичко възможно, - от патрони, до танкове и самолети. И макар че бойната техника често и най-вече е „втора употреба”, впечатлява количеството на нейните доставки. Тбилиси реагира нахално, данните били остарели. В действителност от чужбина е доставена къде-къде повече бойна техника. Грузинците смятали, че секретната информация е „изсипал” на Москва бившият министър на отбраната на Грузия Ираклий Окруашвили, като отмъщение за преследването му в родината. ("Май спецслужбите у нас даром ядат хляб” - това е цитат от статията на Виктор Баранец във в. „Комсомольская правда” от 15.05.2008 г.)
    Цифрите, които посочва Баранец, са показателни за милитаристичния бяс, обхванал ръководството на задкавказката република. При 30-хилядна армия, Грузия харчи за преоборудване на армията си 9% от БВП, докато нормалният дял за мирно време е 2,5-3%! НАТО изисква от страните-членки да заделят за отбрана по 2,6 % от БВП (Република България отделя едва по 2,4%). Излиза, че Грузия е в състояние на война, или се готви да воюва в най-скоро време. Според В. Баранец Тбилиси се подготвя за силово разрешаване на конфликта с Абхазия и Южна Осетия. Но защо й са толкова оръжия, след като армията й превъзхожда 10 пъти абхазката, и 20 пъти южноосетинската?
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Българийо, покой за тебе няма
    Статията на Албена Хранова “Родно, дясно и ляво: Антон Дончев” заема почти целия брой на “Литературен вестник” от 19-25.03.2008 г. Бяхме отвикнали от такава гледка, характерна за началото на 50-те години на миналия век с тогавашните речи и доклади на партийните и държавни ръководители.
    Хранова, с оглед на “форматирането” й като автор, вместо да се занимава с “новите явления на демокрацията” като романа “Бисквити” на Георги Господинов, романовата поредица на Христо Калчев или поезията на нейния колега Йордан Ефтимов, обръща поглед назад и иска да разруши култа към едно произведение с 44-годишна давност, което познават и ценят вече няколко поколения българи - романа “Време разделно”. Албена Хранова е представителка на университетските среди. Досега бяхме свикнали в писанията им да се разглеждат тясно професионални въпроси, свързани с методите на критическия анализ, с това доколко той може и трябва да има оценъчен характер, със стремежа да се ограничи субективизмът на критиката, като тя бъде ориентирана към анализ на езиковите структури на творбата и т.н.
    Автор: Здравко НЕДКОВ>> Пълния текст...
    Банален показалец
    Стопанин?... Разказват, че някога големият художник и мислител Илия Бешков с тъга и умиление споделял: „Помня един народ с поминък в ръцете и празник в душата, това бе народ стопанин.”
    Но защо в изречените думи на мъдреца личи носталгия, като за скъп, но далечен спомен? Нима тези за които си спомня и бе част от тях са го изоставили и напуснали земите си, както се говори, че се е случило с техните предшественици - траките!? Не. Бешков знае, че не може един народ да изчезне току така. Оня, тогавашния народ, за когото той милее бяха селяните, те имаха свои ниви, свой работен добитък и стопански инвентар, свои спретнати къщи пълни с дечица, китни дворове с овошки, цветя и зеленчук, те живееха в сговор в тихите си селца, където си имаха своя църква и училище, вярваха в своя бог Христос и пишеха на своята азбука кирилица. Занаятчиите и писарите не бяха по-малко усърдни в делата си, а богатите бяха малко, трупаха имане, но имаха и страха от бога. Този народ Илия Бешков нарича стопанин с поминък в ръцете и празник в душата.
    Автор: Георги КАРАУЛАНОВ>> Пълния текст...
    132 години от гибелта на гениалния поет-революционер Христо Ботев
    “Много от тях целуваха земята...”
    С една реч ние работехме ръка под ръка с въстаниците. Те виждаха, че аз върша и изпълнявам своите длъжности. По-преди аз се съпротивявах на техните предложения, доколкото ми позволяваше здравият разум; после приех това предложение открито и честно и им се притекох на помощ, като се убедих, че по-нататъшното ми съпротивление ще бъде безполезно и ще има за следствие едно страшно кръвопролитие на парахода. Аз бях убеден, че тези “посветени на смърт” хора инстинктивно усещаха, че ако и да имаха моментално власт в ръцете си, обаче една грешка, направена от моя страна (за злонамерение, разбира се, не можеше и дума да става), може да има такива последствия, че не само ще възпрепятства на излизането на брега, но можеше даже да докараме работата до сражение борд към борд с някой турски военен кораб и т.н., и тяхното дело щеше да загине.
    Във време на нашето пътуване до Козлодуй Ботев показваше в своите действия твърда енергия и прозорливост. Той тичаше и бързаше насам-нататък из “Радецки”, навсякъде насърчаваше и поддържаше някои съвършено млади момчета, които бяха дотолкова неопитни с пушките си, че вероятно не знаеха даже как да ги пълнят (няколко пъти се случи, че пушките стреляха и куршумите се забиваха в тавана).
    Автор: Дагоберт ЕНГЛЕНДЕР, капитан на парахода “Радецки”>> Пълния текст...
    Парадът, господарите и слугинажът
    Отбелязването на 9 май - Денят на победата, в Русия и проведеният парад на Червения площад в Москва стъжни живота на слугинажа в клетата ни родина. Вестник един се завайка за повреда на настилката на площада и се закахъри за угрижения вид на Владимир Путин. Хранени отвън „анализатори” посочиха като главна причина за възхода на Русия - цените на нефта?! Помияр един се оплака от екрана, че вестник бил представял едностранчиво постиженията на Русия по времето на управлението на Путин, който пък мачкал опозицията!? Какво да му издиряме. Този същият и да го наплюеш (а има защо), ще каже, че божа росица го роси...
    Имаше и изказвания, че военната техника била нещо старо, познато. Тъй като не могат да пренебрегнат „Топол"-ите” рекоха, че били само тези, показани на площада.
    Автор: Илия СТЕФАНОВ>> Пълния текст...


    - Вие сте комунист, бе, твойта мамка...
    карикатура: Тодор Цонев