"Нова Зора" - брой 20 - 20 май 2008 г.

24 май: и нека забучат просторите
В пространното житие на св. Кирил се казва, че буквите, създадени от солунските братя, са “боговдъхновени”. В догмата на средновековната църковна мисъл това означава, че те - буквите - са получили легитимност свише.
И неслучайно Черноризец Храбър в полемичното си съчинение “За буквите”, като спори с триезичниците, казва: “Славянските букви са по-светли и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките - елини езичници.”
Като казахме това, ще кажем и друго - в продължение на векове съчиненията на старобългарските писатели се преписват и разпространяват от Северния ледовит океан до Адриатика. Старобългарският език се превръща в литургичен.
Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
Кога науката е слънце
С наближаването на 24 май - Празника на българската просвета и култура и славянската писменност, наближава и краят на учебната година. Началото й - през 2007-а - белязаха масови протести и стачката на българските учители. Годината 2007 бе изпълнена с множество протести. Започнаха пенсионерите, издържаха повече от половин година, макар да не постигнаха стопроцентово изпълнение на исканията, резултатът обаче свидетелства за възможностите на тая част от народа ни, и че не бива да се скланя глава, и че интересите трябва да се защитават с борба. Вярно, на фона на инфлацията постигнатото не е много, но нека признаем, че без протестите вероятно нямаше да има второ увеличение (от 10%) и тогава ножицата инфлация-доходи щеше да бъде още по-отворена. Впрочем пенсионерите не са склонили глава и техните протести продължават. Миналото лято сложи началото и на друга серия от протести - шофьорите от градския транспорт. Успяха. Поне донякъде... Това насърчи и други браншове. И се започна.
Автор: Евгений УНАНОВ>> Пълния текст...
С Тараклия в сърцето
Преодолявайки четири граници и 625 км, на 5 май пристигнахме в Тараклия, 15-хилядно градче, с 90% българско население. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че още с влизането в града се почувствахме като у дома: отвсякъде звучеше българска реч, чувахме позабравени в България слова, пренесени и съхранени от хората, живели и живеещи в Тараклия. Навсякъде цареше празнична атмосфера и трескава подготовка за празника.
"Отдеа сте довадали?" Този въпрос задаваха всички, които ни срещаха по улиците, а те бяха пълни с хора. В този ден - 5 май, нашите сънародници почитаха своите предци, празник, честван от Руската православна църква, подобен на нашата задушница, който естествено се е преплел с българските национални традиции. Не само времето беше топло и слънчево, душите ни сгряваха усмивките на хората, пълни с доброта, гостоприемство и обич.
Автори: Розалина ДИМИТРОВА, Свилен ДИМИТРОВ>> Пълния текст...
Самопризнанията на поета Найден Вълчев
  • Или за каприза на господарите да се гощават с езичета на славеи
  • Интересна е съдбата на връстниците поети на Найден Вълчев. Те дебютираха рано в българската литература. В атмосферата на социалните промени след 1944 г. бяха понесени върху крилете на славата със своите антифашистки творби, а малко по-късно, в началото на 50-те, с бригадирската си лирика. Внасяха новина в литературния живот с темите и настроенията на бодрост, ликуване и вяра в строителните възможности на човека. Долавяха ритмите на епохата, пулса на идеите, които настояваха за радикални промени на хората и света. Възхваляваха подвига на колектива, могъществото на труда, възпяваха трудовия индивид, громяха класовите врагове, обръщаха поглед към СССР - държавата-победителка над фашизма във Втората световна война. Не бяха чужди на изкуството на плаката и агитката: амбицията им беше да общуват с трудовите маси на народа и от тях да получат признание. Емоциите им бяха искрени, тъй като и надеждите им не бяха плод на съображения със силните на деня.
    Виждаха изгрева на деня, но не намираха смисъл да описват неговия залез. Пред категорията “вечност” в сферата на духа, предпочитаха да се слеят с историческия миг, да издигнат в култ “актуалността” и в нея да изгорят. Заради неподправеното, живо, свежо и изчистено откъм умозрителност изображение на активното участие в борбите на времето литературната критика им осигури необходимия фронт за творческа офанзива.
    Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
    България
    Всичко мое ще се сбъдва тука,
    тука върху родната земя,
    дето бяла гълъбица гука
    и липа се люшка пред дома.
    Тука, дето е дъгата свила
    своя седемцветен полукръг,
    дето брах за щастие и сила
    детелинов четирлистен стрък.
    Автор: Георги СТРУМСКИ>> Пълния текст...
    Небето вчера всичко ми разказа
    Небето вчера всичко ми разказа
    за болестта, наречена живот -
    за кой ли път ми позволи да вляза
    в дълбокото, където няма брод.
    И аз крещях пред страшната му сила,
    над пропастта надвесен, на ръба,
    преди да съм помолил за закрила,
    сам себе си преди да погреба.
    Автор: Андрей АНДРЕЕВ>> Пълния текст...
    Безветрие
    На Деньо Денев
    Хайде, моя душа - да опънем платната!
    Застояхме се тук, в този залив, приличащ на локва.
    Ще се разтвори под нашия кил,
    ще запее край борда водата -
    само да срежем веднъж
    въжето на тежката котва.
    Автор: Паруш ПАРУШЕВ>> Пълния текст...
    Vita brevis
    Между "чейнча" и топлите ужким закуски -
    погребално бюро "Вита-2".
    Хайде, малък човеко,
    обръщай, каквото си спастрил в зелено
    и поемай към райските пасища
    с баничка или геврек.
    Автор: Надя ПОПОВА>> Пълния текст...
    Българите мохамедани в Западна Тракия
    Промени в семейните структури и в общините
    Стопанските и социалните преобразувания сложиха отпечатък върху помашките общини, доколкото настъпилите промени оказват въздействие върху структурите и ценностната система, както и върху основополагащата клетка на обществото - семейството, а също и върху живота в общините. Въпреки че миграцията, която в крайна сметка премина в масово преселение, представляваше най-важният фактор за влияние върху досегашните организационни форми и структури, тя въздейства през последните десет години за осъществяваното, макар и минимално, изграждане на инфраструктурата (например на пътищата) в Родопския регион. Това облекчи контакта между селата и с административните центрове и ги засили. Затвореният и икономически независим характер на селските общини постепенно се промени, прояви дори тенденция към премахване. В резултат от новите условия най-напред се промениха отношенията и структурата на семействата; разпределението на ролите и жизнените перспективи. За тенденцията към промени в досега господстващата ценностна система говорят и очевидните различия в поколенията. Най-прост пример за това е фактът, че сключването на брак при жените все повече става по тяхна инициатива.
    Автор: Севасти ТРУБЕТА>> Пълния текст...
    Мустафа-Гоговото
    Една подивяла стара нива, преобърнала се в поляна, носи това странно название Мустафа-Гоговото. То идва от собственика на нивата, някой си Гого, когото ходжите преобърнали в Мустафа, но понеже с новото си име той не бил известен, старото му име не изчезнало, отстъпило зад новото и тъй се то насосало - Мустафа-Гого.
    Кой е бил този Гого и кога са го изтурчили, никой не знае. Ако е имало предание, то е угаснало, ако е имало белег, той е заличен, ако е имало спомен, той е потулен, за да бъде всичко това удавено в мрака на забравата. Дворцовите летописци, които усърдно записвали всеки заек, убит при ловните походи на падишаха в “Деспот яйла”, и всяка тояга, ударена по задника на непокорните слуги, за преобръщането на Гого в Мустафа думица не изтървали. Нито в хрониките, нито във ферманите! Нито в ония дебели тефтери, наречени сиджили, където се записвали кървавите случки.
    Автор: Николай ХАЙТОВ>> Пълния текст...
    Песни
    Над Яврово
    по родопския скат
    меко априлско слънце минава.
    В миг еква радио: "Пее Булат
    Окуджава!"
    Китарата звънва на руски строй.
    Стихва вятърът в ланската шума.
    Поете, братко, певецо мой,
    твоите думи са и мои думи.
    Порядък вечен! Порядък свят!
    Пролетта иде след тежка зима.
    Свети вече в дървото цвят,
    във който раждане и смърт има.
    Препуска в ниското конник крилат
    и властна птица
    високо литва.
    Автор: Петър КАРААНГОВ>> Пълния текст...
    Към българската реч
    Под глухите и черни небосводи
    на злите триезични времена
    апостолите Кирил и Методий
    изтръгнаха от мрака светлина.

    И ти се появи над вековете
    с крилете на небесна благовест.
    Ти, майчина кърма и дъх на цвете,
    и щит на българската горда чест.
    Автор: Матей ШОПКИН>> Пълния текст...
    Завръщане от Германия
    Планината е трогателна и красива.
    Особено при слънчево зазоряване.
    Нито едно листо не потреперва.

    Нито една птица не прелетява.
    Нито едно цвете не се люлее.
    Нито една капка не се стопява.
    Автор: Петко БРАТИНОВ>> Пълния текст...
    Сътворение
    И го понесоха колесниците на Духа
    И той видя сияещият портал
    И там го чакаха надоблачните синове
    невидимите и неумолимите гребци на Ра
    И те бяха прадревните същности
    Пратени да го възсъздадат по свой образ и подобие
    И изначалният смисъл го озари
    Автор: Иван ГРАНИТСКИ>> Пълния текст...
    Вината. Гъста отрова
    Повече в живота получих от хората, отколкото заслужавам. И сега живея от помощи на приятели. Когато настъпи така наречената промяна, аз се ориентирах към хамалогията, стараех се и включих универсалните услуги от кофите до просията. После охранителните одисеи и накрая останах само просяк с малка привилегия. Печелех приятели, защото притежавам качеството споделеното от тях с мен, да го задържам както рибарска мрежа улова, макар че повечето неща бяха отвратителни. Защото смятах, че човек е най-висшето творение на природата. Затова прощавах всичко на хората и приемах като свой грях. Още в първо отделение, когато учителят каза:
    - Ученици, сред вас има крадец, тебеширът е изчезнал!
    Изчервих се и бях смутен. Учителят ме погледна. Макар че друг беше свил тебеширите. Някак си всички вини се събираха в мен и започнах да търся онова, което не стига на хората в природата. От седемгодишен се гмурках по вировете на Бебреш и улових грамаден клен в Марков вир. Пренесох го през селото. Нима това не е поезия. Но горският стражар - Дило Дилов Дилов, ми го прибра, като ми жулна шамар пред всички: “Малък бракониер”. Тогава за пръв път ми мина мисълта да го убия. Твърде поетично: да го залея с бензин и подпаля! Но това си остана само в мен, а при пълнолуние разсъждавах за човешката несправедливост и дори приех вината на горския Дилов за своя, макар че той отрови козата ни, която даваше млекце за сестричката ми и мен.
    Автор: Тодор ВЕЛЧЕВ - Тато>> Пълния текст...
    Зависимост
    На майка ми
    На сцена сме. Спектакълът върви.
    Преплитат се конфликтите. Уви,
    обноските понякога са груби...
    Наивен ли си брат, ще се погубиш,
    а автора ще каже "Се ла ви..."
    И сигурно ще бъде много прав.
    Ти виждаш, че мошеника лукав
    играе тук централната си роля.
    Презирай го, заплюй го, но те моля -
    внимавай с избухливия си нрав!
    Автор: Анибал РАДИЧЕВ>> Пълния текст...
    По-велики и от най-великите
    Защо са велики Кирил и Методий.
    “За това, че са ни измислили азбуката”, ще отговори всяко първолаче.
    Да, това е така, но не е всичко. Заслугата на Солунските братя е неизмеримо по-голяма.
    В нашите времена на относително висока грамотност мнозина си мислят, че и те могат да измислят азбука. Но това, което ще направят, е да заменят знаците (буквите) на Константин-Философ с други знаци (букви).
    В действителност отделянето на звуците и изнамирането на точни буквени знаци за тях в един неписмовен език е изключително тежка задача. В цяла Европа пригаждането на латиницата към съответния език продължава столетия. А това означава, че нашият първоучител Константин е извършил нещо наистина гениално, съвършено, божествено.
    При това, никоя друга азбука в Европа не съответства така плътно на говоримото слово, както старобългарската.
    Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
    Хляб
    Додето в края на уикенда скучен
    лежахме още в сенчестия въздух,
    те слязоха от своята каручка
    и към чешмата втурнаха се бързо.
    Пет циганета, много черни всички,
    а също сигурно и много гладни;
    под струята намокриха корички
    от хляба, който майка им раздаде.
    Автор: Таньо КЛИСУРОВ>> Пълния текст...
    Молитва
    Господи на пустите перони,
    на дъжда, размиващ светлините,
    на разделите и на искрите
    между буферите на вагона,
    на ръждата - тъмна и безсмъртна
    като челюстта на дървояда,
    Господи на всички кръговъртни
    зони и сезони за изстрадване,

    спри от днес часовниците в гарите
    със стрелки като ръце изстинали.
    Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
    Белград - "Сделка или не!"
    Получените резултати на предсрочните парламентарни избори в Сърбия изненадаха всички, но най-много бяха сюрпризирани привържениците на президента Борис Тадич. Всички социологически проучвания предсказваха победа на радикалите на Томислав Николич. След 17 февруари, когато Прищина обяви своята независимост, постоянно се говореше за опасно радикализиране на сръбското общество. В действителност създалата се ситуация около Косово в западната ни съседка се превърна в „косовски синдром”, който все повече прилича на тежък махмурлук за тези, които се опитват да го ползват във вътрешнополитически план. Непосредствено след изборите всички, които се запознаха с получените резултати, се чудеха дали да вярват на данните, получени от избирателните урни.
    Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
    Стратегията на изпреварването
    Според нас създаването на работеща позитивна алтернатива на устойчиво развитие в условията на повишена турбулентност изисква доста по-различни подходи от предлаганите в „западното виждане” за иновационната парадигма. Парадигма, която наричаме „икономика на знанието” и „общество на знанието”. Но тези по-различни подходи означават и доста по-различно съдържание.
    1. Първият момент тук е свързан с внедряването на т. нар. активен подход. Той означава, че не се чака събитията да се случат. Стремежът е те да се изпреварят на основа на наблюдение, анализ, оценка и прогноза. При това активният подход се използва както във формата на „синергетичен подход”, за който вече стана дума, така и на „метаподход”.
    Нека накратко да очертаем съдържанието на тези два ключови активистки подхода. При синергетичния подход основното е идентификация на предпоставките и логиката на взаимодействията на ключовите фактори още на етапа, когато са минимални като потенциал. След това се действа целенасочено в изпреварващ план чрез нестандартни иновационни решения. И тъй като факторът е минимален, може да се използва нелинейният принцип на „малко въздействие - големи резултати”. Ключови инструменти на синергетичния подход са евристиката и прогнозистиката.
    Автор: Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ>> Пълния текст...
    “Детайлите” на Втората световна война
    В своята книга „Наемниците на Хитлер” Максим Кустов посвещава доста място и на Финландия. Той се спира на следните няколко мита по отношение на тази северна страна. Първият, че Финландия в периода 1941-1944 г. не е имала намерения да завладее руски територии, а „само си връщала отнетото” от нея през Зимната война 1939-1940 г. Втори, за „мекия” окупационен режим на финландците на руска територия. Трети, че Финландия първа е била нападната от СССР през 1941 г.
    Последният мит е свързан с факта, че Финландия дълго време не е могла въобще да напредне по фронта с руснаците. От страна на съветската армия е срещнала решителен отпор и в този план огромна роля са изиграли бомбардировките на Хелзинки. Именно този факт по-късно дава основание на финландците да твърдят, че през 1941 г. са станали жертва на „съветската агресия”. Едва по-късно с помощта на германската армия и стратегическото отстъпление на Червената армия, имащо за цел изравняването на фронта, финландците успяват да преминат в настъпление. Истината е, че финланците са имали отлична отбрана, но не са могли да осъществят никакво самостоятелно настъпление.
    Вторият мит е опроверган от множество свидетелства на съветски хора, които преживели финландската окупация. Без да строят газови камери, финландците са прибирали големи компактни маси от хора, които ги подреждали на опашката за германските и финландски концентрационни лагери. Максим Кустов напомня и за направеното предложение от депутат в регионалното законодателно събрание на Карелия, който поиска да бъде издигнат паметник на главнокомандващия финландските войски по време на войната - генерал Манерхайм. Последният изучил военното изкуство в руската военна академия. Авторът на „Наемниците на Хитлер” напомня на читателя, че и до този момент не е издигнат паметник на жертвите във финландските концлагери.
    Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...


    - Всички партии са с теб, Кумчо Вълчо...
    карикатура: Тодор Цонев