|
Винаги около 9 май започват да се публикуват спомени и коментари за Втората световна война и естествено, не липсват и оценки, които взаимно се изключват.
След края на студената война започна една активна преоценка на събитията 1938-1945 г. Карл Попър въведе удобното понятие „тоталитаризъм”, което позволи на яростните русофоби да вместят в него „нацизъм” и „комунизъм”. По този начин се слага знак на равенство между двете последни понятия. Така младите поколения, които не познават ужасите на войната, започват да отъждествяват „комунизъм” и „нацизъм”, както и да не правят разлика между СССР и нацистка Германия.
Мислещите хора веднага разбират, че една подобна манипулация позволява, включително и ефикасната й употреба, за геополитически цели. Така в Новата Европа върви подетата в Прибалтика кампания за „изплащане на репарации за съветската окупация”. Народите от Източна Европа по понятни съображения до 1989 г. бяха лишени от възможността да надникнат в „детайлите” на Втората световна война.
|
За да се запълни този пропуск, издателска къща "Трибуна” в Русия публикува книгата на писателя и журналист Максим Кустов - „Наемниците на фюрера”. Авторът обръща внимание, че години наред в учебниците по история се е пишело за „нападението на фашистка Германия и нейните сателити от СССР”. Обикновено в дълъг период след Втората световна война историците не са се задълбочавали върху „сателитите”. Най-често се е описвала гигантската схватка между руснаци и германци и ако е имало и нещо друго, това са били леки щрихи на световната батална картина.
В своята книга Максим Кустов се спира само върху армиите на държавите, които са се сражавали на страната на Хитлер. Липсва информация за неофициалните съюзници на нацистите- доброволните формирования на западноевропейски, прибалтийски и тюркски народи, а също така и за бандеровците. В изданието е включена и антихитлеристката „Армия Крайова” от Полша, която е водила враждебни действия срещу СССР, при това в определени моменти доста по-активно и от германците. Не е пропусната и Чехия, която със своята военна промишленост се включва на страната на Хитлер.
Максим Кустов дефинира три основни мита:
1. Съюзниците на нацистка Германи са били насилствено включени в авантюрата против СССР.
2. Съюзниците на Германия са имали по-хуманна политика на окупираните територии на СССР от нацистите.
3. По време на войната е имало само два лагера и противниците на Хитлер са ставали автоматично съюзници на СССР.
В своята книга Максим Кустов пише отделни глави за определените държави. Първата глава на „Наемниците на фюрера” е посветена на Румъния. Тя е озаглавена „Румънците вървяха с походна стъпка”. Армията на нашите северни съседи е представена гротескно. Румънците, по оценката на автора, са били най-слабата армия от съюзниците на нацистите.
„На съветско-румънския фронт граничарите, моряците от Дунавската флотилия и армейските части не само удържали държавната граница, но са извършвали десанти на вражеската територия. На някои погранични застави на 22 юни даже не са разбрали, че е започнала войната, че настъпва редовна румънска армия, оценявайки ставащото само като масово нарушаване на границата от въоръжени бандити. Труповете на убитите в първите боеве румънски войници са ги събирали за опознаване, предполагайки, че това са нарушители на границата...”.
„Много специфичен противник са били румънците. В боевете с тях са възниквали ситуации, които са били съвършено немислими тогава за съветските войски, сражаващи се срещу германците. Един от тези боеве е описал Виктор Михайлович Синайски, през лятото на 1941 г. като моторист в 131-ви изстебителен авиополк: „През юли стана поредният пробив на фронта. Немците въведоха в пробива румънски кавалерийски корпус и срещу него бе изправен наш стрелкови батальон, който бе доста намален от боевете. Наземното командване се обърна към командването на армията (въздушната) с молба да помогне... Два дни нашите гонеха този румънски кавалерийски корпус по степите... После пристигна генерал-лейтенант Корнеец, който строи полка и каза: „Вие разгромихте 5-ти румънски кралски кавалерийски корпус. Пробивът е ликвидиран”. Още при първото освобождаване на Бесарабия през лятото на 1940 г. съветските военни са оценили оперетния характер на румънската армия. Маршалът от артилерията Николай Воронов си спомня: „За първи път в живота си се срещнах с кралските офицери-денди с изписани вежди и мигли, с напудрени и гримирани лица”.
Максим Кустов характеризира румънците по един начин, когато са имали военен противник, и по съвсем друг начин, когато действали сред окупираното гражданско население. Той пише: „При това румънците воюваха откровено лошо и без желание, но охотно участваха в избиването на мирното население на територията на СССР. Най-мащабна акция от такъв характер бе изтребването на евреите в Одеса и Одеска област, намираща се в периода на окупация под румънска „юрисдикция”. Само там от румънците, германците и местните помагачи на окупантите са били унищожени 200-250 хил. човека. Известни са и такива случаи на масово унищожаване от румънци на славянско население в Причерноморието и в Северен Кавказ”.
Отделна глава в „Наемниците на фюрера” е отделена и на унгарската редовна армия. Авторът пише: „Ако на бойните полета унгарската армия не е могла по боеспособност да се сравнява с немската, то в качеството си на наказателни сили на територията на СССР и Югославия, унгарските ученици много са се старали да достигнат немските си учители... Само в Чернигов и околните села германо-унгарските палачи са унищожили 59 749 човека. Ако на територията на СССР е достатъчно проблематично да се отдели количеството унищожени именно от унгарците и германските нацисти, то на територията на окупираната през 1941 г. Югославия немците са им отделили участък за „самостоятелна работа”... В най-известната акция на унгарците в Югославия в Нови Сад не е била употребена ползваната от германците „технология” за масови убийства и не са ползвали печално известните „душегубки”, а предпочитали да давят обречените хора в Дунав”.
Във Втората световна война унгарците в боевете срещу Червената армия са отстъпвали по численост само на финландците. При Воронеж през януари 1943 г. е била разгромена изцяло 2-ра унгарска армия. На унгарска територия срещу червеноармейците са се сражавали три унгарски армии. Една от тях преминава на страната на антихитлеровата коалиция, но другите две остават верни на Хитлер и приключили войната на австрийска територия.
Максим Кустов оценява като най-фанатичен противник хърватите. Армейските части на Хърватия се предават едва на 15 май 1945 г. Авторът пише: „Хърватските фашисти-усташи са били някакви уникални зверове, на фона на които есесовците с техните душегубки и концлагери са изглеждали като флегматични счетоводители на убийства. Могли са, да речем, в качеството на отчет за извършената работа да изпратят на немците двадесет килограма човешки очи”. Любопитно е да се отбележи, че тогава в расовото законодателство на независима Хърватия към „арийците” наред с хърватите-католици са били включени и боснийските мюсюлмани.
Днес, някои историци в Русия обръщат внимание, че години наред в учебниците по история не е било писано за споменатите факти. Всички са предпочитали да говорят за „съвместната борба на народите на Югославия против окупаторите”.
Хърватският полк съставен от доброволци в състава на вермахта на Източния фронт е бил напълно унищожен от Червената армия при Сталинград.
Един от първите съюзници на Хитлер е Словакия. Тя получава практически формална независимост след окупацията на Чехия от германците през март 1939 г. През септември същата година словаците вече участват във войната на Германия срещу Полша. Срещу СССР управниците на „независима” Словакия сформират една дивизия, която е изпратена на фронта срещу Москва. Все пак обективната истина изисква да кажем, че една голяма част от словаците се предават на Червената армия, а една част от тях се включват в партизанските отряди.
Трябва да се подчертае, че словашкият народ не се подчинява на своите управници и се включва активно в партизанското движение срещу хитлеристите. Даже през август 1944 г. , когато Хитлер вече не вижда опора в продажните словашки управници и окупира страната, към въстанието срещу германците се присъединява и словашката армия.
Максим Кустов нарича Чехия „ковачница на германското оръжие”. По време на Втората световна война чехите превръщат своята страна в оръжейна работилница на Третия райх. По традиция чехите са изключително грамотни в техническо отношение и по това време произвеждат значителни количества оръжие и боеприпаси за Германия и нейните съюзници. Чехия изпраща на Източния фронт над 1,4 милиона пушки и пистолети, над 62 000 картечници, около 4 000 оръдия и минохвъргачки. Чешко е било въоръжението още през 1939 г.на 5 дивизии от вермахта, а през 1940 г. те са били 4 дивизии.
През дните преди 9 май т.г. по централната руска телевизия представиха четирисериен филм за Втората световна война - „Разузнавачи”. В него бе разказано по художествен начин за последните опити на Хитлерова Германия да преобърне хода на войната чрез фантастичните за онова време „летящи чинии”. За последните разказва в своите произведения и Мигал Серано. Любопитно е да се подчертае, че действието се развива в Чехия и техническият персонал е съставен от чехи.
(следва)
|