"Нова Зора" - брой 19 - 13 май 2008 г.

Социализъм или смърт
Николай ПЕЕВ

От 8 до 14 април столицата на Венецуела Каракас бе световна столица на мира. Там се проведе Асамблеята на Световния съвет за мир - висшия орган на организацията. Основен момент в работата на Асамблеята беше приемането на промени в устава на организацията и изграждането на нови регионални структури.
Новият устав въведе два вида членство. Редовни членове са тези, които имат финансовата възможност да плащат годишния си членски внос и съответно получават привилегията да участват в ръководството на съвета. Всички останали, със скромни финансови възможности и не в състояние да плащат членски внос, са асоциирани членове - те участват в работата на съвета без правото да бъдат избирани в ръководните му органи.
Бяха изградени регионални ръководства за Европа, за Азия и Пасифика, за Америка, за Африка и за Близкия и Средния изток, които да решават местните проблеми, отчитайки спецификата на региона.

Съветът за мир на Португалия е регионален ръководител за Европа. За Азия и Пасифика ръководител е комитетът за мир на Виетнам, за Африка - комитета за мир на Конго, за Близкия и Средния изток - комитета за мир и солидарност на Палестина, а за Америка - съвета за мира на Куба. Асамблеята смени бившият и вече в напреднала възраст Орландо Фундора от поста президент на Световния съвет за мир и избра и нов - госпожа Сокоро Гомес, от комитета за мир на Бразилия.
550 души участваха в работата на Асамблеята, представители на 120 организации от 76 страни. Сред участниците бяха бивши министри и дипломати, настоящи депутати и бивш адмирал от НАТО. Асамблеята протече при много добра и стегната организация и бе изцяло финансирана от леви партии от Венецуела и Бразилия.
Асамблеята се занимава и с решаването на някои стари проблеми, като например въпроса с архива на Световния съвет за мир, оказал се достояние на френския държавен архив.
След приключването с организационните въпроси асамблеята премина към същината на своята работа. Последваха дни на доклади, посветени на борбата срещу империализма, най-голямото зло на нашето съвремие и враг номер едно на световния мир. Над сто доклада от всички краища на света бяха изнесени на тази тема и във всички се чувстваше болката от окаяното състояние на днешния свят, от несправедливостта в него, източник на всяко социално зло, източник на много конфликти и кръвопролития. Във всички доклади в по-явна или по-прикрита форма се говореше за необходимостта от един нов свят, свят на повече справедливост, на по-висок морал. На всички бе ясно, че един траен мир е възможен само в условията на един по-справедлив свят, в условията на едно социално ориентирано общество, на един свят, в който няма недосегаеми за закона и в който всяко престъпление получава своето възмездие. Без справедливост мир не е възможен, защото все по-често се налага с оръжие в ръка да отстояваш правото си на живот и съществуване.
Най-болната точка на планетата, разбира се, беше Близкият изток със своите две вечно кървящи рани Палестина и Ирак. По време на конференцията, състояла се веднага след асамблеята, бяха показани филми за ежедневието на палестинците в окупираните от Израел територии, които предизвикаха потрес. У много от участниците възникна въпросът дали тези, които все още споменават в молитвите си холокоста, сами не организират днес холокост по отношение на други народи.
И разбира се, Венецуела бе най-подходящото място за провеждането на това мероприятие, защото, без съмнение, страната днес е в първата редица на борбата срещу империализма. Разположена непосредствено под носа на САЩ - авангардът на световния империализъм и лишена от огромния икономически и човешки потенциал, с какъвто разполагат останалите опоненти на САЩ като Русия, Китай, Индия, Бразилия и т.н., Венецуела си позволява да провежда политика, влизаща в явно противоречие с правилата, въведени от Уолстрийт.
Национализацията на нефтената промишленост бе първият удар по догмите на либералната икономика, прокламирани от МВФ и СБ.
По време на самата асамблея се състоя още едно събитие с подобен характер - Уго Чавес обяви национализацията на циментената промишленост. Във Венецуела в момента стартира национална програма за строителство на евтини и достъпни за бедните слоеве от населението жилища. За тази цел е необходим евтин цимент, което наложи национализацията на тази индустрия.
По време на асамблеята се състоя и второто знаменателно събитие - на 12 април в хотел "Алба", в който бяха настанени и участниците в асамблеята, се проведе друга среща под названието "Armados de ideas", с непосредственото участие на Уго Чавес и с участието на много интелектуалци и артисти от цяла Латинска Америка. Целта на срещата бе да генерира всякакви идеи, сочещи пътя за просперитет и суверенитет на цяла Латинска Америка. Срещата продължи 5 часа, беше предавана директно по телевизията и в нея взеха участие най-видните мислители от испаноезичната и португалоезичната част на континента Америка. Срещата бе ръководена лично от Уго Чавес - човек с неукротим устрем, енергия и решимост да осъществи своите планове. Щастие е за Венецуела, че притежава такъв лидер, спечелил симпатиите на цялото прогресивно човечество - един полковник, с маршалски жезъл в ръка.
Във Венецуела думата "социализъм" не е мръсна дума и лидерите на социалистическата партия не се надпреварват да обясняват от телевизионния екран, че няма да строят социализъм, когато дойдат на власт. Нещо повече, главният лозунг във Венецуела днес е "Социалистическата партия или смърт". Тук неминуевмо възникват въпроси: защо управляващата политическа класа у нас говори само за приватизация и защо всички партии на управляващата класа, впрегнати безропотно, даже с гордост теглят чужда каручка и нито една не се замисля да опонира на "Големия брат" дори по най-безобидните въпроси. Какъв контраст между България и Венецуела!
Венецуела днес е обхваната от революционен патос.
Паметници на революционери и борци за национална независимост и социална справедливост от цял свят се виждат по улиците на Каракас - Хо Ши Мин, Мартин Лутър Кинг, Запата, Сандино, Че Гевара. Най-много, разбира се, са паметниците на Симон Боливар. Той е навсякъде. Имаш чувството, че цялата държава е един огромен паметник на този герой. Името му е и върху банкнотите на националната валута, която се нарича боливар, а също и в названието на самата държава - официалното име на страната е "Боливарианска Република Венецуела".
На 13 април в Каракас като национален празник беше отбелязан денят, в който Социалистическата партия идва на власт преди 6 години. Фиестата по този повод заля целия град. Стотици хиляди излязоха на улиците. Тържеството отново бе ръководено от Уго Чавес на площад с десетки хиляди присъстващи и отново най-често се чуваше думата "социализъм". Не може да не се възхитиш от твърдата и непоколебима решимост на този човек да помогне на родината и народа си.
Отлетяхме от Каракас и оставихме зад гърба си един бурлив континент, в който всичко ври и кипи в процеса на търсене и намиране на пътища към един по-справедлив свят, един свят на прогрес и независимост. Пожелахме успех на тези мили хора в тяхното велико начинание и се зарекохме винаги да бъдем редом с тях.

Нагоре
Съдържание на броя