|
Преди време поместихме във в. "Нова Зора" откъс от дисертацията на Севасти Трубета от Хумболтовия университет в Берлин, на тема “Политиката на Атина към малцинствата с примера за помаците и тяхното социално интегриране” (публикувана в мюнхенското сп. “Югоизточна Европа”, т. 47, бр.12, стр. 632-658, 1998 г.).
Със съжаление трябва да отбележим, че подобни изследвания на български учени за българите мохамедани (така наречените помаци) в Гърция, Турция (където техният брой надхвърля 600 хиляди души) и другаде, включително и в България, просто няма!
В продължението по темата предаваме оценката на Севасти Трубета за социално-икономическото положение на тази група наши сънародници от Западна Тракия и тъжният извод за ускореното им турцизиране в наши дни, което е изключително опасно и за самата Гърция.
В изпълнение на Лозанския договор от 1923 до 1928 г. над 100 хиляди българи мохамедани, живеещи в селища, разположени на запад от р. Места, бяха насилствено изселени от Гърция в Турция, където скоро мнозина от тях намериха смъртта си заради тежкия климат по новите места, маларията в крайбрежните блатисти райони и набезите на полудиви номади кюрди. Оцелелите бяха подложени на безмилостна асимилация.
"Зора"
|
Мобилността на помаците имаше първоначално - до средата на 80-те години, - по-скоро временен характер, а именно като кратко отсъствие от домовете с печалбарска цел, например като сезонни работници или пътници между местоживеенето и местоработата; това засягаше предимно мъжкото население, докато семействата оставаха по селата и се занимаваха със селско стопанство. Резултатът от този вид семейно разделение на труда бе емпирично лесно установимо различие с това, че при живеещите в селата фамилии мъжете на средна възраст владееха гръцки език значително по-добре, отколкото жените от тяхното поколение.
Масово напускане на
родните места и заселване
в градовете
От средата на 80-те години на 20 в. мобилността на помаците придоби нови качествени и количествени измерения, тъй като ограничената по време миграция към вътрешността с цел намиране на работа се превърна в масово напускане на родните места. Окончателното изоставяне на селата и човешкият поток към провинциалните, респ. големите градове както и в чужбина, се превърна в основен отличителен белег на тази все още продължаваща фаза.
Първите пречки за едно подробно изследване на този феномен на масово преселение на въпросната народностна група представляват недостъпните данни за народностната структура от страна на статистическото управление в Атина, което не съобщава от 1951 г. никакви данни за резултатите от преброяванията на малцинствата. От все пак публикуваните данни може най-много да се направи заключението, че от около двадесетина години се извършва масово преселение на западнотракийското население от селата към големите градове. От данните на Статистическото управление за промените на числеността на населението на големите градове и в трите провинции на Западна Тракия се вижда, че през десетилетието 1981-1991 г. броят на жителите на западнотракийските областни центрове нараства бързо (на Александруполис с 6,7%, на Комотини с 6,5% и на Ксанти с 10,2%), докато общият брой на населението (с изключение на област Ксанти) е намалял с 2,6% (Еврос с 3,1%, Родопи с 4,2%, Ксанти с 2,6%).
При тези данни не е направено диференциране между представителите на мнозинството (гърците) и малцинствата. Едва други, емпирични източници като разговори с хора от отделните народностни групи и допълнителни проучвания в други социални и стопански сектори, позволяват да се установи, че феноменът на масово преселване се отнася в значителна степен до представителите на малцинствата, и най-вече до помаците, живеещи в Родопите. Тези информации се потвърждават от разговори с експерти, както и от разговори с представители на органите, отговарящи за учебните заведения в префектурите Ксанти и Комотини. От тези разговори се установява, че броят на училищата и учениците в помашките райони е намалял рязко през последните 15 години, докато този в малцинствените училища в западнотракийските окръжни градове и южните равнинни области, обратно, се е увеличил за сметка на учениците помачета. Положението според данни от 1996 г. на училищни съветници към първата образователна степен (началното обучение) за малцинствените училища в Западна Тракия се оформя така, че 15 до 20 училища в помашките села са закрити през периода 1984 - 1993 г., докато в многобройните малцинствени училища в градовете и в южните равнинни райони, в които до 80-те години учеха деца почти само от турската народностна група, понастоящем се посещават предимно от деца на помаци. Често се случва семействата им да идват от едно и също село.
Тези данни свидетелстват за масово преселение на помаците, при което, като се имат предвид цели семейства, и се касае не до временно преместване, а вече за окончателно напускане на старите места за живеене. Приведените данни свидетелстват също за емиграция от Западна Тракия на хората от турското малцинство. Изследвания на Атинската академия на науките показват, че 3% от малцинствата са се установили да живеят във вътрешността на страната, предимно в Атина и Солун.
Намаляването на
тютюнодобива като
иницииращ преселването
фактор
Един от решаващите фактори, който накара помаците, живеещи в Родопите, да напуснат родните си места и да започнат нов живот в южните райони на страната, е постепенното ликвидиране на тютюнодобива. В края на 80-те години притесненото положение на помашките дребни стопани се изостри допълнително от това, че националните фондове и тези на ЕС, за оказване на финансова помощ за разходите по тютюнодобива, започнаха постепенно да се ликвидират. В резултат тютюневият бранш изпадна в криза. Национална политика, която да подпомага тютюнодобива, на практика повече не съществува. Същевременно се засили тенденцията за използването на импортни сортове тютюн, съчетано с намаляване на традиционно силния експорт на местна продукция. От това развитие особено силно засегнати се оказват производителите на тютюн в крайните северни райони, тъй като тютюневата култура в тях е единственият източник за доходи на производителите. Към това се прибавя обстоятелството, че природните дадености като почва и климат са подходящи най-често за определени сортове тютюн, чието отглеждане е свързано с много разходи и труд.
Едрите земевладелци, които принадлежат към гръцкото мнозинство, и засаждат тютюн в равнините, са по-малко застрашени, тъй като тяхното стопанство е по-икономично и по-податливо на внедряването на новости. Имат и възможност за отглеждане на алтернативни култури. С това производителите на тютюн от региона на Родопите имат в лицето на своите конкуренти допълнително слабо място на пазара.
Изгледите за дребните производители и особено за младото поколение се влошиха още повече през 90-те години, тъй като аграрната политика на Европейския съюз е ориентирана към намаляване на тютюнодобива. Израз на тази политика е преждевременното отменяне на закона за субсидиране на селскостопанските разходи и въвеждането на новите наредби на ЕС - 2075/92, 2076/92 и 2077/92. Тези наредби предвиждат подпомагане на отделните производители на основата на индивидуално установени квоти, съобразно произведените през последните три години количества, като субсидиите постепенно ще бъдат премахнати.
Автоматичното изключване на младата генерация производители, преди всичко децата на селяните, от системата за подпомагане е очевидно. След отпадането на субсидиите производителите ще трябва сами да носят високите производствени разходи. Това онагледява безизходицата за дребнособственическите семейни предприятия и безалтернативното разрушаване на жизненоважните основи за съществуването на дребните стопани в северния и северо-източния регион на Родопите.
(следва)
|