Има ли национални добродетели и правила

Димитър ЗЛАТЕВ, писател

Четири десетилетия, анализирайки българската литературна класика пред сво- ите гимназисти и студенти, винаги акцентирах върху добродетелите, завещани от дедите ни: добротворство, родолюбие, вярност в любовта, трудолюбие, състрадание, солидарност, свободолюбие, храброст, саможертвеност за Родината и пр. Много от тези нравствени понятия и критерии са и общочовешки, но през вековете са адаптирани от българина като закони в битието му и са били опора в светли и в трудни моменти. Те не са измислени от писателите - духовните водачи на нацията, - а само са конкретизирани в литературни образи: добротворството на Йовковия Серафим, състрадателността на Моканина, трудолюбието на Елин-Пелиновите герои, непреклонността в любовта на Славейковата Гергана, солидарността на Андрешко, свободолюбието на Странджата, храбростта на Хаджи Димитър, верността към българщината на Талевите герои, любовта към родината на Яворовите заточеници, саможертвеността на Левски... Благодарение на тях народът ни е надмогвал изпитанията на съдбата, пазил е своето национално достойнство. Те са преминавали като неписан закон от баща на син, от дядо на внук. Когато племето се организирало в нация, а нацията в държава, то е обобщавало добродетелите в правила-закони, без които общността би се разпаднала. Затова днес звучи абсурдно либералният призив “За по-малко държава!”, а на законите се г леда като на нещо излишно, нещо незадължително, нещо, което можем да заобиколим с адвокатски хватки и словоблудство. Към края на миналия век българският народ жадуваше за промяна, чрез която да се преодолеят негативите в социалистическото общество и партийната диктатура. Народът прегърна идеята за промяна през 90-те години, но скоро очакванията му бяха излъгани от хитреци, демагози и разбойници. До втръсване говорим за оцеляването на българина през вековете и се надяваме, че и в днешните изпитания той ще оцелее. Не е добродетел оцеляването по принципа “Преклонена главица остра сабя не сече”, а гордото съзнание, че “Рана юнака не грози!” И това българинът е доказал в борбите за възкресяване на българската държава, а след това - във войните за национално обединение. Когато през 16 век българската народност достигнала до ръба на затриването, задействал един родово-психологически механизъм: всяко семейство да ражда по 15-16 деца, за да има за “кръвния данък”, и за епидемиите, и за нивата, и за хайдушката дружина - да не изсъхва българският корен! Така ли е днес? Държавата бди ли за жизнеността на българския корен? “Българска майка юнашка” не иска да ражда и кърми, за да “не си развали фигурата”. (А държавата само на думи се грижи за отглеждането и възпитаването на повече деца.) Нацията се стопява, а държавата - нехае! Дори когато българите в чужбина копнеят да се завърнат в земята на своите деди, бюрокрацията изправя пред тях прегради. В петте войни след Освобождението България е дала около 200 000 жертви, а през времето на “промените” - близо милион! Държавата сякаш не я заболя. Можем да ги наречем “курбан на бездържавността”, защото те няма да се върнат, а техните рожби ще бъдат свежа кръв за други народи. В анкетите повечето от половината младежи отговарят, че при първа възможност ще емигрират в чужбина. - Какво да си помислим за тяхното родолюбие?! Какво стана с прословутото ученолюбие на българина? Хиляди деца годишно отпадат от училище, мнозина учители се отказват от порфесията си, защото не могат да изхранят своето семейство. Поразяващо е признанието на един учител, който се принудил да отвори кафене, за да свързва двата края: “Как да имам авторитет пред учениците си в час, щом предната вечер като техен сервитьор съм угаждал на капризите им?” Все повече спада равнището на образованието: нима с полуграмотни ще правим полупроводници? Погрешната политика на държавата доведе до създаване на многохилядно съсловие, преживяващо със социални помощи. То не плаща данъци, не се стреми към образованост и социална реализация. Говори само за права, а забравя, че има и граждански задължения. През вековете сред българите са се заселвали кумани, печенеги, авари и др. Те приемали добродетелите, традициите и държавността на българите, слели са се с тях в една народностна сплав. Така ли е днес с ромите? Не подкрепям расизма и крайния национализъм, но не приемам и ромското нежелание да се адаптират в българското общество. Държавата, вместо да наложи общите правила, вместо да държи на законността, поощрява тунеядството и циганския терор в някои селски райони, та дори и в столицата. Какво стана с трудолюбието на българския селянин? Държавата допусна да се унищожи уникалната система за поливно земеделие, близо половината обработваема земя да запустее, ливадите да не се косят, добитъкът да намалее катастрофално. Бившият косач на тучните ливади сега се задоволява да коси градската градинка, защото млякото, което е произвеждал, е по-евтино от лимонадата и минералната вода. Производителките на прочутите родопски картофи предпочитат да честрят тревицата по тротоарите, защото не могат да пласират плодовете на селския труд. Каймакът се обира от нагли прекупвачи-изнудвачи, а държавата остава безстрастен зрител. Вместо защитни мита, тя насърчава конкуренцията на чуждите зеленчуци и плодове. Преди години един премиер икономист има наглостта да каже: “Това е свободният пазар - всеки да се спасява сам!” А не е ли длъжна държавата да мисли за националната икономика, както другаде правят това; не се ли тревожи за лумпенизирането на нацията, за опазването на националните добродетели? Чистотата и свенливостта на българката потъна в тресавището на разврата и порнографията. Достойнството и верността на Славейковата Гергана минава за “задръстеност”, над която съвременните “тийнейджърки” са готови да се изгаврят, защото им се внушават долнопробни образци. Бързо се забравиха драмите на девойки, омъжили се преди години за араби с други семейни традиции, и за наивните момичета, подмамени като танцьорки в западни клубове, а превърнати в бели робини и проститутки. Вместо солидарност и състрадание, като жила в троскот в душата на българина се вкоренява егоизмът. Примерът идва от политиците и бизнесмените - колкото повече демагогия и разхитителство на общонародното благо, толкова по-нисък морал. На нравствения човек открито се гледа като на отживелица, аутсайдер. Вместо високите добродетели на дедите днес телевизията и пресата обикновено случаи насаждат цинизъм, бруталност, аморалност и бандитизъм, презрение към родната традиция. Народът ни скоро ще започне да плаща с лихвите за “криворазбраната цивилизация” във възпитаването на младите поколения, чиито идоли са “бигбрадърите” и “чалга-звездите”. Някой ще ми възрази: времето се променя, трябва да се променяме и ние. Знам, че никой не може да спре диалектиката на живота, но има вечни нравствени закони, без които бихме разрушили човешката си същност. Срещу доблестта на един Капитан Петко войвода по телевизията се възправя бандитизмът на стотици екшън герои. На кориците на тетрадките някога се изобразяваха Будителите, Левски и Ботев, а днес от кориците намигат секс-мадами и чалга-певици. Важна е рекламата на стоката, а не възпитанието на децата ни. Вместо родолюбието и саможертвата на Бойчо Огнянов и Рада Госпожина днес съзнанието на децата се манипулира с измишльотините за Хари Потър. Пагубното за нацията ни е, че това се върши с благословията на държавата и нейните институции. Трябвало да възпитаваме не патриоти, а “граждани на света”. Да сте чули, че някой французин се срамува от френското си потекло, а един англичанин - от английската си кръв? Столетия сме плащали “кръвен данък”, плащаме го и днес. Но някога еничарите са били трагическа обреченост и болка, а днес доброволно подготвяме еничари. Преди години Елин Пелин писа: “Държавата: - мащеха е тя за едни, а за други е дойна крава!” Едва ли е допускал, че думите му ще бъдат пророчество за след век... Управляващите измерват “възхода” на родната икономика със строителството на скъпи хотели по Черноморието и планинските курорти. С какво топли това народа, живеещ на и под границата на бедността? Цинично се проповядва философията: “Няма как - сега е първоначално натрупване на капитали (сиреч: беззаконие), а за нравствените правила и социалната справедливост ще мислим по-късно...” Повече от 13 века българите са защитавали или плащали с кръвта си родната земя. Ние днес допускаме тя да пустее, умишлено или от безхаберие палим родната гора или - още по-лошо! - продаваме я на чужденци, толерирани пак от държавата. Наистина, те няма да я изнесат в чужбина, но ще останат тук като нейни господари, а ние - като техни наемници. Колко прав е поетът Воймир Асенов, казвайки: България - майка, вдовица свята. Не ражда вече деца юначни... Народ, който продава земята си, Гроб майчин няма къде да оплаче! И ми идва да извикам като Лев Толстой “Не мога да мълча!” Българи, да не забравяме високите добродетели на дедите си и да ги предадем на нашите наследници! Управници, спрете да ни водите безразсъдно и аморално по нанадолнището, докато не е станало късно за българската държава!

Нагоре Съдържание на броя