Умре ли селото, умира нацията

д-р Теодор БОЕВ

И това доживяхме. Народ, който сам е градил училището си по време на робството, днес е принуден да го затваря. Ужасяващо е, но е факт - училищата, които ще бъдат закрити, може да се продават или дават на концесия. Решаващата дума ще имат общинските съвети и кметовете. В сградите може да се прави всичко - от кафенета и ресторанти до молове и автокъщи. Това обясни - навярно не без тайно задоволство! - членът на просветната комисия в парламента Хюсеин Хамди, от ДПС, разяснявайки пред медиите предстоящите поправки в закона за образованието. И даде за пример училище в село край Силистра. Сградата беше продадена, а на нейно място се направи обор за животни, разказва Хамди. Знаем, че за мюсюлманите образованието не е сред водещите приоритети в ценностната им система. Но за българите е. Било е и ще бъде. Най-страшното обаче е, че такива училища се затварят именно в българските села. Което вече говори все по-зле за затъващата в тресавището на демографската криза нация. Защото народът отдавна го е казал - в село, където не бие школски звънец, бие камбана! Уви, подобни случаи ще стават все по-чести. Все по-често училища, включително такива, които са градени с доброволен труд и средства на населението, ще се превръщат в обори, кръчми или автосервизи. И чиито собственици - също все по-често - ще имат не съвсем български имена. Така че първостепенна грижа на всяко наистина национално отговорно правителство трябва да бъде само една - по най-бърз начин да се върнат в родината колкото се може повече българи от близката чужбина, най-вече от Молдова и Украйна. Само те могат да възродят нашите села. И да бъдат спасителната глътка въздух за нацията.

Нагоре Съдържание на броя