Парад за забравяне

"Зора"

Уморени от безработица, безделие и преяждане (за някои), България дочака и Гергьовден, Ден на храбростта и Празник на Българската армия. В намръщения не като за пролет ден 6-и май се състоя традиционният гергьовски парад на оцелелите от „реформите” остатъци от Въоръжените сили. От 2004 г. това бе първият военен парад с бойна техника. Видяхме танкове Т-72, бойни машини на пехотата БМП, бронетранспортьори - руски БТР 60ПБ и американски „Гардиан” (за контингента ни в Афганистан), джипове „Мерцедес”, реактивни системи за залпов огън БМ -21 „Град”, ракетни и зенитно-ракетни комплекси, буксирни и самоходни артилерийски системи, руски самолети МиГ-29 и вертолети Ми-17 и Ми-24, европейски транспортни вертолети„Кугър” и учебни самолети „Пилатус”. Не се появи транспортният самолет „Спартан”, но причината е известна: след като го закупиха без да го застраховат, той заора с крило по пистата на летището и още не е ремонтиран. Внушението, което се очакваше да произведе тази демонстрация на военна мощ не се получи. Същия ден премиерът Станишев заплаши МВР с „радикална реформа”, но това бе излишно. Военният парад направо изкрещя на МВР: „Това ви чака, ако не слушате!” На следващия ден след Гергьовден вестниците коментираха повече реформата в МВР, сякаш парад не е имало. Никой не си спомни и по чия инициатива Денят на храбростта бе върнат на армията като неин празник, нито името на Валентин Александров, който стори това като министър на отбраната в правителството на проф. Любен Беров. За сметка на това някогашните противници на днешния военен празник се изтрепаха да позират пред камерите и фотографите. А още кънти в ушите ни една реплика в тогавашното Народно събрание: „Кой ще командва армията, Легия „Раковски” или генералите?” Легията е спомен, но истината изисква да подчертаем - не Легията доведе армията до днешния й хал! Както му е редът, преди тържествения марш президентът и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Георги Първанов прие рапорта на командващия парада генерал Иван Добрев (командващ на Сухопътните войски), поздрави строените блокове и произнесе слово за армията, която, според него, е силна, напълно професионална и готова да изпълни всички поставени й задачи. Спомена, разбира се и за мотивирането на военнослужещите, след което застана редом с депутатите и лидерите на управляващата коалиция, за да види резултата от 18-годишните военни експерименти с Българската армия. Експерименти, прикривани зад думи като „реформа”, „оптимизация”, „адаптиране към изискванията на НАТО”, „План 2004", „План 2015", „трансформации”, „редукции”, „модернизация” и други, зад които стоеше една същност: съкращаване на числеността и въоръжението. Така Българската армия посрещна своя празник напълно професионална (задължителната наборна служба бе отменена още на 30.11.2007 г.), но с численост, приблизително равна на тази след Ньойския договор от 1919 г. „Горко на победените!”. Остава да си отговорим на въпроса от кого бе победена славната българска войска след 10.11.1989 г., та днес трябваше „да омете целия си хамбар”, за да проведе един военен парад. Отговорът е ясен: от политиците, които й гледаха сеира и на този Гергьовден! Кой знае как преди началото на парада Националната телевизия излъчи изявление на бившия началник на ГЩ ген. Никола Колев, сега съветник на президента Първанов, който каза, че политиците не са изпълнили дори изискването на НАТО да заделят за нуждите на отбраната по 2,6% от брутния вътрешен продукт. Каква ти професионализация, мотивация или модернизация при тази мизерия! По БНТ чухме също, че в навечерието на Балканската война през 1912 г. България, при население от 3 милиона души, е мобилизирала под знамената 639 000 войници, а за Първата световна война - 885 000 души! За първата фаза на Отечествената война 1944-1945 г. сме изкарали 450 000 души! Затова и победите, и парадите ни са били истински, а не имитации на мощ. По-възрастните сигурно си спомнят как по булевард „Руски”, сега „Цар Освободител,” преминаваха в тържествен марш блокове, построени в редици от над 20 души. А зад тях - страховити бронирани колони от танкове и бронетранспортьори, ракетни и зенитно-ракетни комплекси, над които прелитаха не по три вертолета и самолета, а по 33, че и повече. Тези картини ще останат само спомен, защото, както ни уверяват политиците, днес имаме малка, но професионална, мобилна и модерна армия, способна да решава разнородни задачи. Включително да мироподдържа в Афганистан, Ирак, Босна и Херцеговина. За нея се сещат и при всеки потоп или всяко снегонавяване, когато някоя цивилна структура не си е свършила работата навреме. Армията се свива като шагренова кожа, но пак спасява хората от наводнените селища, проправя пътища в преспите или гаси пожари, запалени от дървената мафия. През другото време на нея гледат като на излишно бреме за държавния бюджет. Лицемерните усмивки и възторзи на политическите сеирджии, присъствали на гергьовския военен парад, не бива да ни заблуждават. Нито пък бодряшките репортажи на платените медийни клакьори. Не ни напуска подозрението, че имаше и субекти, които бяха отишли на празника с надеждата „нещо да се случи” - я някой вертолет или самолет да заоре по жълтите павета, я някой танк да закъса и задръсти движението. Тогава по управляващата (Не) Света Троица щяха да полетят толкова камъни, че с тях можеше да се затрупа и Министерския съвет. За щастие, не се случи нищо особено и това е най-добрата новина. Изключваме „контрапарада” на един уличен софийски помияр, преминал на бегом разстоянието от БНБ до Руската църква. „Той беше единственият, който се осмели да протестира” - пише Вазов за лудия Мунчо в романа „Под игото”. Мунчо, както знаете, е бил обесен, за разлика от споменатия четирикрак демонстрант на продължаващия в столицата безпорядък. Ако това се беше случило по времето на Тато, софийският кмет отдавна щеше да е изпратен „на друга отговорна работа”. Но както е известно, Бойко Борисов се стяга за премиер: на хората, не на кучетата! Ако София е заприличала на открит приют за кучета, вината не е във вашия телевизор... За помиярите, както и за политиците, всеки ден е празник, щом са сити и не им вали дъжд върху главите. Няма значение дали празникът е Гергьовден или Великден. Къде е тук бойната слава на България? Къде в тази помиярска „ценностна система” са наследниците на героите от Шипка, Лозенград, Одрин, Дойран, Драва и Мур? Нямат те място в натоварения (с приеми, партита, банкети, конференции и пазарлъци за до разпределяне на баницата) дневен ред на политиците. Пред милиардите еврофондове, очаквани да потекат като пълноводна река, съдбата на някакъв си войник, сержант или офицер, че и на армията като цяло, няма никакъв шанс да прикове височайшето внимание. И сто войника да оцелеят, пак стигат за един парад! Каква ли техника ще видим на следващия? И след колко години ще се състои? Дано само войскарите ни да не дефилират някой ден с лъкове и прашки. Те при всички положения заслужават по-добра съдба, както и България. Вместо това, трябва да треперят при всяко споменаване на думата трансформация. „Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?! Една дълга агония” - казва Иван Вазов в „Немили недраги.” Ако това ви звучи актуално след поредния военен парад, значи обстоятелствата са се повторили. Като фарс, от който ни се плаче...

Нагоре Съдържание на броя