"Нова Зора" - брой 18 - 6 май 2008 г.

Страници от кръв и позори и слава безкрайна
Мариана АНГЕЛОВА

Белязани от въображението и таланта на създателите им, художествените произведения, в най-общия смисъл на думата - литература, живопис и музика, - докосват мисълта и душата много по-пряко и силно, отколкото историческите данни, пък били те и най-точните. Моето (и още три преди него) поколение може и да е позабравило фактологията около Априлското въстание, но многобройните илюстрации в читанките и учебниците ни винаги ще остават пред очите: безценна привилегия, от която съвременните млади хора преднамерено бяха лишени. Нима ще дойде ден и “Епопея на забравените” да изчезне от учебния материал?
Модерни “историци” предлагат и защитават нови тълкувания на събитията от 1876 г. Криворазбраната вълна на мондиализацията ни повлича в мрака на забравата.
Априлската епопея, най-величавият и трагичен връх в националосвободителните борби, е вдъхновявала почти всички известни наши и пребивавали у нас веднага след Освобождението художници. Платна, графики и гравюри отразяват подема на народния дух, надеждата за свобода и... кървавия завършек.
В цикъла “Под ярем” Иван Мърквичка предава мъката и отчаянието на поробените българи, издигайки ги до нивото на християнски мъченици. По-малко позната негова картина предава ужасяващ психологичен момент: в селската стаичка бащата, силен, но вързан, е обезумял от разигралото се пред очите му злодеяние - поругана е дъщеря му. Младото тяло като че ли още тръпне в агония. Но от проникващата през малкото прозорче небесна светлина слиза ангелче с венеца на безсмъртието. Бароковата отсянка не намалява въздействието на платното - то е в пълен унисон със стиховете на Вазов: “А мъките бяха страшни под небето! /Тираните бесни върлуваха веч./ Полята пищяха от техния меч,/ всеки ден от кърви невинни залети,/ всеки ден злодейства - хабери проклети:/ тук обран търговец, друг-ранили зле,/ там орач кървав в нивата нашле - / някой баща беден на седем дечица, - / днес пламнала плевня, утре воденица.”
Гравюрата “Оборище” на Веселин Стайков пресъздава изпълнената с въодушевление сцена на Съзаклятието: ярко осветената основна група, в която различаваме водачите на въстанието, е обрамчена от тъмните силуети на дървесата. Сякаш всичко крещи: “Напред, братя! Иде край на мрака!” Ето и “Обявяване въстанието в Панагюрище” (В. Стайков): гърмят пушки, ехтят възгласи, словата в “Кървавото писмо” горят като живи въглени.
В творбите срещаме двете светини: икона - най-често на свети Георги Победоносец, и знаме. “И върху гергьофа балканският лев/ излазяше златен и зинал за рев./ И с тез сили малки, и с тез средства смешни,/ и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни,/ и с този възторг луди, и с тоз дребен стан/ искаха да бутнат страшний великан!” Райна княгиня ще яхне кон и ще препаше сабя (“Знамето” II и III на Тодор Атанасов, “Райна Княгиня” на Ив. Петров).
Кой може да спре Хвърковатата чета на Бенковски в неудържимия й устрем? Една от най-сполучливите картини по темата - на Петър Морозов, десетилетия красеше календари, учебни помагала, възпоменателни тържества.
През 1929 г., едва 23-годишен, Георги Попов рисува “Въстаници” (Април 1876), и до днес емблематично произведение. Застанали плътно един до друг, със запретнати ръкави, разгърдени, дошли направо от нивата, те са грабнали топори и брадви - едничкото им оръжие. Свещеникът е заменил кръста с пушка, готов и той да мре за вяра и род. Наистина, какъв по-точен образ би могло да приеме казаното от Константин Величков в “Отечество”: “Няколко месеца как е ралото паднало от ръцете им. Предаността към огнището, връзките на челядта, прелестите на тихия селски живот, сладките думи на любовниците: любовта към отечеството замести всичко. Те живеят само за него. Българийо, хвърли своето презрение на хулителите, които разгласяват, че ти можеш да отхранваш само роби. Сърцето на тия роби бие със силата на петвековни теглила!”
Водачите на Априлското въстание и тяхната трагична съдба присъства в много работи. Разтърсваща е картината “Петлешков на кладата”. Известният с историческите си сюжети Димитър Гюдженов представя кулминационната точка в “Бачо Киро пред съда” чрез предизвиканите реакции на турските съдии и присъстващите българи от думите на подсъдимия: “Аз един бачо Киро съм!”
Рисунката на Вл. Димитров-Майстора - “Комити” (1912), изглежда малко необичайна за типичния му почерк: с проникновено вглеждане в човешката природа той разгръща един паноптикум на десетки хиляди загинали, и останали неизвестни.
Зверствата в Батак и Перущица са разтърсващи за европейската общественост. Полякът Антони Пиотровски кара да трепне всяко сърце.
Рисувана през 1892 г., когато спомените били още пресни, картината му “Баташкото клане”, и днес в НХГ, е концентрирала цялата варварщина при потушаване на въстанието. Нощ Край Стара река. Заревото от пожарищата в близките села осветява мястото на събитието, нахвърляни край брега - труповете на озлочестени девойки и жени. До тях - черкези и башибозук. Деловите и спокойни лица на убийците, които поделят плячката си, контрастират с покъртителната атмосфера.
Но “пожарът” на съмнението за историческата достоверност на Баташкото клане продължава да се разгаря. Съчките в тази клада се подпъхват и отвън, и отвътре...
“Без Априлското въстание историята наша щеше да се лиши от най-ярките си страници”, ще напише Иван Вазов. Страници от “кръв и позори и слава безкрайна”.

Нагоре
Съдържание на броя