"Нова Зора" - брой 18 - 6 май 2008 г.

Великденски размисли
Венцеслав НАЧЕВ

Някога Илия Бешков изповедно бе казал, че помнел един народ с “поминък в ръцете и празник в душата”. Това бе народ стопанин. Българският народ.
Оттогава много вода изтече и много неща се промениха. И поминъкът ни не е поминък, и празниците комай не са празници, защото я няма душевната услада от труда и вътрешната потреба да се въздаде Божието - Богу.
По стръмното горнило на живота изгубихме нещо от себе си - радостта и благоговението към празниците, които съвсем не са само обилна трапеза, а и гордост от добре свършената работа, която дава моралното право на човека труженик да подвие крак за заслужена отмора.
Попитах веднъж един побелял, но държелив работач дали пие. Той пусна теслата и ме стовари с тежък поглед. Рече: пия, когато си свърша работата и ако си я харесам.
Така пиенето се превръща в морал.
Сега пиенето е пукница. Отучихме се да пием достолепно и превръщаме празниците в коремна угодия.
Плътта надборва духа. Или казано на по-съвременен език - плячка сме на консумативния хедонизъм.
Ритуалността заменя смисъла. И “нозете на нечестивите”, както пише в Светото писание, влязоха в храма.

Пак бе празник, забравил съм вече какъв, но бе след 10 ноември 1989 г., когато с потрес и почуда видяхме членове на Политбюро да имитират черкуване в храма “Св. Александър Невски”.
Нали, божем, бяха атеисти!
Нека си бъдат такива, тяхна си работа, но що щат в храма!?
И започна голямото осквернение.
Политиците бастисаха олтарите.
Появиха се и смещници в раса като Фори Светулката. Той бе нещо като некоронован епископ на сините демократи. Профанира и празници, и Великден, не се посвени по време на Възкресение Христово да отслужва мегданска литургия пред огромно синьо яйце от стиропор. “Демократите” пък се наливаха със синьо шампанско и със синя лимонада. Щото спечелили били изборите с “малко, но завинаги” - както избреца един от тях. И светиня му Фори развя расо в народното събрание в превъплъщението си на депутат. И сътвори дивни дивости. И за владика се обяви, че и бяло було възложи на главица, което е достояние само на патриарх. Но в суматохата на демократическата бесовица - кой ти гледа. Като същински тат средношний се намъкна в църквата “Света Неделя” и оттам си засвои жезъл и владишка корона! И нали циция, а в добавък и муфтаджия, за да не се изхарчва за наеми, взе, че се намъкна в една стая на бившия Партиен дом и си заживя като в Христовата пазуха. Обяснението бе, че с моления и ектении гонел злите сили от комунистическата крепост.
Тартюф!
Фори бе пародия и пародира всичко, до което се допря. Но сините главанаци му се радваха, а дърти разслабени реститутки му целуваха кунка. И той хвърчеше в облаците на своето тщеславие яко херувим.
Накрая се приземи в някаква отвъдокеанска кръчма да разтушава подпийнали братушки с руски романси. Хлеба ради. Но изглежда, и оттам му удариха пръта, защото тихомълком като църковна мишка се шмугна в татковината. Пак се опита да се маскира като владика, но времената вече бяха други, някогашният Партиен дом подключен, пък и публиката загуби охота да се забавлява с неговите циркаджилъци. И той увяхна като попарено мушкато.
Наскоро Петко Симеонов, синя кримка, ала с червена ръжда отдолу, изохка, че светиня му Фори мизерствал. Скръб голяма! - ще кажем и ние, подобно на Софроний Врачански, който поне е имал от какво да се оплаква и е страдал за българщина.
Фори е синоним на синьо шарлатанство, профанатор на всичко свято в ценностната система на българина. Но той по никакъв начин не е случайно явление, отпадъчен продукт от ирониите на съдбата. И както се казва, ако не беше се появил - трябваше да бъде измислен. Но той като курдисан човек се появи в едно разломно време с потайната мисия да се поглуми със святости, да ги хвърли в калта на поруганието и да ги стъпче с нозете на нечестивец.
И не че само той е виновен за хулното разбъркване на ценностите и за настъпилия духовен хаос - това просто не е по силите на едного - но той бе в предната редица на осквернителите, платени с Юдините сребърници на отродителството.
Не бихме се никак занимавали с всякак одиозната фигура на Фори, ако той да не олицетворяваше явление, свързано с умишленото и злостно пародиране на нашия етнокултурен и православен модел, който вади очите на новите световни терминатори. А иначе той е толкова маломерен, че не си струва дори да бъде анатемосан.
Но заради такива като него сега, наместо да берем цветя - скубим бурени. И Възкресение Христово за кой ли път негли дойде да ни подсети, че пътят към храма е стръмен, че и задръстен от лъжепророци.
Но майката история си знае работата. И рано или късно търгашите ги прогонват от Божия дом. И тогава чуваме “плач и скърцане на зъби”, защото такава е участта на нечестивите.
Христос воскресе!
Во истина воскресе!

Нагоре
Съдържание на броя