"Нова Зора" - брой 18 - 6 май 2008 г.

Маниите на Пламен Цветков
Константин ВРАНОВ

Няма друго по-точно обяснение за публичните изяви на печално известния (всъщност не чак толкова) професор по история Пламен Цветков, станал за посмешище и на гилдията, а и на широката общественост със своята патологична русофобия.
Иначе никой не отрича научните приноси на Цветков, нито неговия талант на лингвист. Но стане ли дума за Русия, Цветков се превръща в първосигнален екземпляр, като кучето на Павлов. Така беше и миналия четвъртък, когато проф. Цветков коментира в програма “Хоризонт” годишнината от Априлското въстание. Която впрочем, незнайно защо, изведнъж бе решено да се отбелязва по Грегорианския календар - сиреч, на 2 май. Сигурно за да се смеси и размие с Деня на труда и Гергьовден, та да мине като под сурдинка. Както и да е, това е друга тема. А нашата тема е, че Пламен Цветков отново повтори известните до втръсване на публиката свои тези за това, че Русия искала да ни зароби, че сме се освободили сами, че не бива да се драматизира чак толкова Баташкото клане. Пропусна само да каже, че влизането ни в Първата световна война на страната на Германия е равностойно на второ Априлско въстание… И че сме излели от нея победители.
Откъде, прочие, е тази бясна ненавист на Цветков към Русия и склонността му да идеализира турското робство? Че Цветков е фен на Иван Костов и че е член на ръководството на ДСБ, е едната страна на въпроса. Но това, че дядо му бил активист на Демократическата партия и бил репресиран след 1944 г., изобщо не става за обяснение на русофобската му истерия. (За сведение на по-младите читатели, Демократическата партия била, общо взето, също русофилска партия. Или поне в никакъв случай русофобска.) Малцина знаят, че докторската си дисертация проф. Цветков защитил не другаде, а в Москва. Има един стар афоризъм, че който е учил в Русия, се завръща в една или друга степен русфоб. Но че не е точно така, не е. Разбира се, никой, работил или учил навремето и в царска Русия, и в СССР, не е останал безкритичен към редица порядки. Но чак до такава истерия, не се сещаме друг да е стигал. Остава да си мислим друго - че с това престараване Цветков или крие нещо нелицеприятно от биографията си, или просто страда от т.нар. секторно увреждане.
И в двата случая поведението му е меко казано глупаво. И буди както отвращение, така и съжаление. На човек, родолюбец, му се ще да посегне към дръжката на Самарското знаме и по методиката на Андрей Ляпчев да озапти русофоба веднъж завинаги…

Нагоре
Съдържание на броя