"Нова Зора" - брой 18 - 6 май 2008 г.

Славянството в 21-ви век
Боян ЧУКОВ
Продължение от бр. 17

Повечето от нас знаят за онзи красив атлас на славянските езици, който излезе преди около половин век. Славяни бяха наричани всички народи, за които роден език е този, който се отнася към славянския клон на индоевропейското семейство. Подгрупите бяха три: южна, източна и западна. Принципът беше изцяло лингвистичен и не се вземаха предвид конфесионалните различия. Оказва се, че вероизповеданието е от изключително значение и то предопределя различните етно-цивилизационни сфери на отделните славянски народи. Авторът на труда „Славяните в рамките на славянския и западноевропейския „модел на света”, „Етномитология” и реална ситуация” - Н. А. Михайлов (преподавател по руски език и славянска филология в университета в гр. Пиза, Италия) твърди: „Вътре в славянския (източнославянски, православен) модел на света възниква опозиция славяни/неславяни, по-точно славяни/неистински славяни, „неславяни”, и знаменитото възклицание „Всички ние сме славяни!” применимо в даден исторически момент, вече очевидно, не е към всички братя-славяни”.
Тук би трябвало да обърнем внимание, че днес, при геополитическия разлом в Европа, се вижда например, че поляците, като католици, провеждат атлантическата геополитическа линия, която е абсолютно конфронтационна с тази на най-голямата и мощна славянска и православна държава Русия - ядро на евразийството.
В този план Станислав Хатунцев предлага едно ново разпределение по групи на славянските народи. Той предлага четири класификационни блока.
Първият блок включва етносите, заемащи западните граници на славяноезичния ареал: чехи, словенци и лужичани. Последните живеят в цитаделата на германския свят - Централна Европа. Чехия, Моравия, Словения и Лужица са били включени още през периода 7-11 век в държави, създадени от германците. Техните социално-политически, икономически, културни и религиозни подсистеми са попили устойчива палитра от черти, присъщи на германските народи. Чехите още преди много години са били наричани от К.Н. Леонтиев „немци, преведени на славянски език”. Нацистите, които са ненавиждали славяните и са преследвали поляците, сърбите, руснаците, украинците, белорусите, считали лужичаните за „немци, говорещи по вендски”. Словенците пък трудно въобще са ги отделяли от германското културно-политическо измерение. Тази първа група славяни Станислав Хатунцев нарича квазиславяни.
Вторият блок включва поляци, словаци, кашуби и хървати. Тези народи от години гравитират към неславянска Европа и се „явяват своеобразен сегмент на нейната политико-икономическа и религиозно-културна система" - част от „санитарния кордон” на келтско-романско-германската цивилизация, чието влияние преграждат от проникване на Изток, по-точно в континентална Евразия. Характерното е, че при определени обстоятелства са били помощници на "Drang nach Osten". Пример - ролята на хърватите на Балканите, или тази на поляците по отношение на поддръжката на сепаратистките тенденции в Украйна и Беларусия. В конфесионален план те също, подобно на квазиславяните, са католици и протестанти, в по-малка степен лютерани. Въпросният блок славяни Станислав Хатунцев дели на две диференцирани подгрупи: северна - поляци, кашуби, и южна - словаци и хървати. Той счита, че поляците и хърватите практически изцяло са лишени от славянските качества като ненасилие и търпимост. За този блок славянски народи Станислав Хатунцев въвежда понятието „параславяни”.
Като трети блок в тази група са включени българите, сърбите, македонците (така е съгласно Хатунцев) и черногорците. Според Станислав Хатунцев изброените народи са успели във вековете да съхранят спецификата на своя духовен строй, особеностите на семейния и обществен живот, присъщи на древните славяни и напълно заслужават да се наричат славяни. Всички, без изключение, са православни. Те са наречени южни или югозападни славяни.
Четвърти блок са белорусите, великорусите и украинците. Тези народи имат обща съдба, близък национален манталитет, обща духовна и материална култура и принадлежат към северния клон на православието. Допълнителна близост е и езиковата идентичност.
Тук Станислав Хатунцев отново прави разделение на две историко-етнографски подгрупи: източна - великоруси, и западна - украинци и белоруси. Последните имат историческото предимство да не са били векове наред в орбитата на византийско и османско владичество. Те са наречени източно славянство.
Естествено, интерес за нас представляват и т. нар. славяноговорящи мюсюлмани, които населяват Балканите. Тези хора са наследили забележителните черти на славянската архаика като те даже и не подозират този факт. Това се вижда отчетливо във фолклора, езика, обществените отношения и особено в селския бит. Ислямът само се е напластил върху древен фундамент, замъглил го е, завоалирал го е, но не е трансформирал в дълбочина неговата същност. Много от тези хора, дълбоко в своето подсъзнание, разбират, усещат своята принадлежност към славянството.
Очевидно е, че славянската идентичност са съхранили тези народи, които преди векове са приели православието, а тези, които са приели католицизма, са загубили много от своите славянски качества.
Всички славянски народи без изключение би трябвало да помнят думите на Константин Леонтиев (1831-1891), написани в неговия труд „Византинизмът и славянството”: „Какво би сполетяло всички тези образовани и либерални славяни, всички тези оратори и професори, разните там Ригер, Полацки, сръбската „Омладина” и българските доктори, ако в загадъчната далечина върху задния фон на картината не проблясваха великоруските снегове, казашките пики и топорът на брадатия православен мужик, над който властва спокойно и мъдро полувизантийският руски цар... За да съществуват, славяните имат нужда от мощта на Русия”.
През вековете българите винаги са имали една особена духовна връзка с руснаците. Всеки бял сноп „светлина”, идващ през вековете от България и преминал през призмата „Русия”, се е превръщал в безкрайно красива разноцветна дъга, която е озарявала целия славянски свят. Помислете само! Православието, азбуката... че даже и социалдемокрацията.
Големият руски философ Владимир Соловьев казва: „Не е важно какво сам народът мисли за себе си, а това, което във вечността мисли Бог”.
Може да се случи нещо странно, в резултат на определени заблуждения народът да загуби своя първоначален вид, чрез който Господ познава дадения народ във вечността. Тогава както казват старите хора, „И Бог не може да му помогне”.
Интерес за нас, българите, представляват коментарите в тази насока на руския политолог Алексей Николаевич Мусаков, ръководител на Санкт-Петербургския център за регионално развитие. Както сам си признава, неговата фамилия е от българо-гръцки произход, а самият той е внук на един от основателите на руското политическо разузнаване. А.Н. Мусаков критикува в своите изказвания известната руска историчка и политически деятел Наталия А. Нарочницкая, която има отрицателно мнение към българите. Алексей Николаевич Мусаков коментира по следния начин строежа през 21-ви век на новата руска държавност: „По мое мнение, без българите нова държавност няма да има, защото руският език е по същество български, писмеността са донесли Кирил и Методий. Някои говорят - гърци, но поданици на българския цар. А княгиня Олга, по някои от версиите, е от Псков, а по някои- от Пльсков, т.е. от Плиска. Именно тя, бидейки православна, е възпитала внука си Владимир Красно Солнышко, в духа на православието”.
Алексей Николаевич Мусаков казва и други силни думи, които могат да развълнуват всеки българин: „... съществува предание, за това, че жената на Великия княз Игор е била българска княгиня от град Плиска - Олга. Част от българския истаблишмънт - елитът, така счита от преди. Именно тя е била една от най -влиятелните жени в историята на световната властна политическа система. Именно тя е създала института на разузнаването, в т.ч. и политическото, в Русия. Кирилицата, както е известно, са създали Кирил и Методий - поданици на българската държава. България е приела православието преди Русия”.
Нещо повече, известният политолог от Санкт Петербург, в чиито вени тече и българска кръв, изрича следното откровение: "Всеки руски православен човек, имащ българска кръв и български дух, простете за тези думи, ще разбере сега това, което говоря. Родината на моите прадеди, както Русия, така и България - това е единна духовна Родина”.

Нагоре
Съдържание на броя