"Нова Зора" - брой 18 - 6 май 2008 г.

Българите мохамедани в Западна Тракия
Севасти ТРУБЕТА
Продължение от бр. 17

Преди време поместихме във в. "Нова Зора" откъс от дисертацията на Севасти Трубета от Хумболтовия университет - Берлин, на тема “Политиката на Атина към малцинствата с примера за помаците и тяхното социално интегриране” (публикувана в мюнхенското сп. “Югоизточна Европа”, т. 47, бр.12, стр. 632-658, 1998 г.).
Със съжаление трябва да отбележим, че подобни изследвания на български учени за българите мохамедани (така наречените помаци) в Гърция, Турция (където техният брой надхвърля 600 хиляди души) и другаде, включително и в България, просто няма!
В отпечатания материал бе поместена част от въпросната дисертация, която представлява исторически поглед върху проблема “помаците” като тристранен опорен обект между България, Гърция и Турция, както и актуалната политика на Атина към малцинствата и опитите за “елинизиране” на помаците.
В продължението по темата сега предаваме оценката на Севасти Трубета за социално-икономическото положение на тази група наши сънародници от Западна Тракия и тъжният извод за ускореното им турцизиране в наши дни, което е изключително опасно и за самата Гърция.
В изпълнение на Лозанския договор от 1923 до 1928 г. над 100 хиляди българи мохамедани, живеещи в селища, разположени на запад от р. Места, бяха насилствено изселени от Гърция в Турция, където скоро мнозина от тях намериха смъртта си заради тежкия климат по новите места, маларията в крайбрежните блатисти райони и набезите на полудиви номади кюрди. Оцелелите бяха подложени на безмилостна асимилация.
И докато нито едно от тогавашните български правителства не реагира на тези трагични за събития за нашите сънародници, младата албанска държава се противопостави енергично на изселването на албанци мюсюлмани, т. нар. чами, от областта Чамърия, в Южен Епир. В много по-голяма степен от българите мохамедани чамите имаха твърде слабо чувство за етническа принадлежност, определяйки себе си като мюсюлмани, а това значи и турци. Голяма част от тях бяха подмамени от обещанията на турската пропаганда, че в Турция ще намерят едва ли не райски условия за живот. В резултат близо 60 хиляди албански мюсюлмани заминаха за Турция. Всичко това срещна остра съпротива от страна на албанското правителство, което успя да предизвика създаване на специална комисия на Обществото (Лигата) на нациите, която да установи действителната етническа принадлежност на чамите. На тази основа бе решено изключването им като народностна група от обмена на населението между Гърция и Турция. С идването - не след дълго - след военен преврат на правителството на Теодорос Пангалос - окончателно бе прекратено изселването в Турция на албанци мюсюлмани.
Не е ли крайно време българско правителство, каквото и да е то, да покаже, че не е безродна колониална администрация и да се застъпи за българите мохамедани в Западна Тракия и за българщината по тези места въобще?
Както е видно от настоящата публикация, трудностите, с които се сблъскват тези наши сънародници, са унизителни и тежки, а я няма майката Родина, която да им бъде закрила. Изходът се оказва съдбовен за тези 60-70 хиляди души, които все още можем да смятаме за свои братя и сестри, но каквито скоро, дори твърде скоро, ще бъдат превърнати в турци.
"Зора"

Традиционни форми на поминък на помаците и първите признаци за тяхната промяна
Населяващите Западна Тракия помаци живееха досега в периферията на гръцкото общество, често в хомогенни и по-скоро затворени, в известен смисъл независими, икономически селски общини. Отделени повече или по-малко от останалите народности, те водеха начин на съществуване, определен от своята собствена ценностна система, чиито основополагащи принципи бяха религията, семейството и законите на общността. Традиционно помаците бяха заети в аграрния сектор като дребни стопани и се занимаваха главно с отглеждане на тютюн, царевица, картофи и др. В най-северните планини и преди всичко в затънтените села на префектурата Родопи, които бяха сравнително по-бедни и по-изоставени като инфраструктура, скотовъдството бе главен източник за препитание на помашкото население докъм края на 60-те години на 20 в. Скотовъдите, притежаващи собствени домашни животни, бяха все пак малцинство, така че много от помаците изкарваха прехраната си като платени пастири. Що се отнася до имуществените отношения, най-голямата част от годните за оран земи в префектура Ксанти, по-точно 71%, принадлежаха на мнозинството (гърците) и само 23% на малцинствата. В северните и северо-източните части на префектурата селскостопанските площи са почти изцяло (до 99,5%) притежание на помаци, докато земевладенията в южните райони (в равнината) са на представители на мнозинството - на тях се падат 83,2% от орните площи.
В префектура Родопи имуществените отношения са съвсем различни: 53,5% от обработваемите площи са собственост на мнозинството, и 46,5% на представителите на малцинствата (най-често в районите на изток).
Помаците бяха особено силно засегнати от социалната и икономическата изостаналост на Западна Тракия, най-вече след Втората световна война, тъй като бяха изолирани в забранените военни зони, и с това усетиха непосредствено върху себе си въздействието на студената война. Изключителната изостаналост на районите, в които те живееха, бе резултат от особеното положение по северната граница на Гърция.
Изостаналостта на региона се дължи отчасти и на икономическия модел на развитие на Гърция в следвоенните години, чийто резултат бе свръхпропорционално развитие на оста Солун- Атина, при което Атина печелеше най-много. На Западна Тракия бе определена ролята на депресивна периферия на Гърция. Като “невралгична гранична област” Западна Тракия се превърна в затворена система по северната и североизточната граница и остава изолирана от останалата част на страната, с недостатъчна респ. едва съществуваща инфраструктура. Най-жалко бе състоянието на пътната мрежа. Много селища до 70-те години на 20 в. нямаха ток и не бяха включени към телекомуникационната мрежа.
Въпреки пространственото им изолиране и относително затворените форми на съществуване вътре в колективите, помаците и техните общини бяха засегнати по-силно отколкото другите групи народности от мюсюлманското малцинство от стопанските преобразувания в Северна Гърция след 1960 години. Първите признаци на промени, до които доведоха тези преобразувания, се изразиха в започналат мобилност на помаците, на интензивни контакти с гръцкото мнозинство в градовете, а също и с останалите народности от малцинствата. Един от първите фактори, които станаха причина за това развитие, засегнало предимно помаците от административната област Родопи, което ги накара да напуснат родните си места, бе предприетото залесяване на северните и североизточните планински склонове на Родопите по това време. Нанесен бе решителен удар върху локалното скотовъдство чрез забрана за ползване на пасищата. За част от скотовъдите това означаваше и “принудителен шанс” да подобрят жизнения си стандарт, като занапред се заловят с отглеждане на тютюн. Много от тях се преселиха в средищните градчета или в равнината на юг, където намериха по-сигурни условия за живот.
Решаващо събитие, което същевременно бе и нова глава за общогръцкото стопанство и общество, бе началото на миграционно движение на широки слоеве от населението в посока Западна Европа, предимно във ФРГ, през 60-те години. Към това се прибавя и преселване към вътрешността на страната, предимно в селищните центрове. Западна Тракия бе засегната особено силно и от двете миграционни форми. Значителна част от изселниците по това време (1960-1964 г.), но така също и през 70-те години), бяха от Северна Гърция, главно от Македония, Тракия и Епир, съставяйки 45% от общия брой на мигрантите.
Миграцията на населението на Северна Гърция по това време се дължи не на последно място и на тежкото положение на селяните и прилагането върху тях на контролни и манипулационни механизми. Дребните производители бяха оставени напълно на произвола на тютюнотърговците и техните агенти, независимо от това дали принадлежат към мнозинството или малцинствата.
Масовата емиграция в периода между 1961 и 1971 г. засегна изключително хора от мнозинството, тъй като авторитарните правителства по това време затрудняваха и даже забраняваха емигрирането на граждани “без достатъчно национално самосъзнание”, т.е. на опозиционно настроените гърци и на малцинствата като цяло. Тази политика достигна върха си по времето на военната диктатура. Въпреки изключването на помаците от миграционното движение, то се оказа, макар и индиректно, още през 60-те години, от решаващо значение на съществуването им. Във връзка с бурното развитие, с което се отличаваше регионалното стопанство през втората половина на 70-те години, изселването на гърците в чужбина и във вътрешността на страната стана определящо за местния пазар на работна сила. Така се стигна до приток на помаци, жители на Родопите, към тракийските окръжни градове. В началото това движение обхващаше граничната област и имаше временен характер, но с течение на времето се превърна в масово бягство от родните места.
Временна миграция
Изселването на гърци от Западна Тракия създаде постепенно нестабилно положение на местния пазар на труда. Между 1971 и 1981 г. имаше едва забележим прираст на населението на Западна Тракия с около 0,5% годишно, който се дължеше главно на връщането на мигрантите. Промяна настъпи през втората половина на 70-те години, когато Западна Тракия най-после, макар и бавно, се включи в стопанското развитие на страната.
В рамките на новата национална гранична политика под мотото “премахване на опасността за гръцкия характер на региона” започна реализацията на проекти за неговото модернизиране и развитие. Този период се отличава с нарастваща тенденция към индустриализиране на Западна Тракия с помощта на държавни програми за развитие, в резултат на което тук бяха изградени индустриални и производствени единици и създадени нови работни места. В периода 1978-1984 г. бе развит индустриалният сектор в Западна Тракия, особено в Комеотини и Ксанти. Въпреки че развитието на индустрията след 1985 г. бе на практика затормозено, Комотини, и преди всичко Ксанти, се превърнаха в индустриални центрове. Намеренията на тази политика бяха насочени главно към това да се привлекат в региона хора от други части на страната и емигранти от чужбина, за да може да се промени демографската структура на западнотракийското население в полза на мнозинството. Точно по тази причина в големите северногръцки градове се създадоха допълнителни възможности за работа на помаците, които, както споменахме, се оказаха по-силно засегнати в сравнение с другите малцинствени групи от неблагоприятните събития в селското стопанство.
В хода на това развитие помаците се появиха на местния трудов пазар първоначално като евтина работна сила и нерядко като “черноработници”. Бурното развитие на строителния сектор предложи благоприятни условия за трудова заетост, тъй като след събарянето на военната диктатура, през следващите 15 години, процъфтя строителството в Комотини, Ксанти и Серес. Основа за това бе Законът за териториалното планиране и околната среда. Той предвиди предоставяне на благоприятни държавни кредити за изграждане на индустриални предприятия и финансиране на строителните работи, които между другото, трябваше да осигурят и достатъчно жилища. В края на 80-те години строителството успя да получи, макар и не в същия мащаб, нов тласък, в резултат на пристигналите големи групи имигранти от бившия Съветски съюз и настаняването им в Западна Тракия.
Местния трудов пазар междувременно се разшири и заради по-късното включване в него на младежи от мнозинството в резултат на удълженото време за образование. Стремежът на гръцките семейства, респ. младежи, към социално издигане остави празни места в редица области, най-вече в занаятчийските професии. Често помаците научаваха занаяти и ги упражняваха след това по родните си места. Освен това много от тях намериха през 80-те години работа като неквалифицирана спомагателна сила във флота.

(следва)

Нагоре
Съдържание на броя