"Нова Зора" - брой 18 - 6 май 2008 г.

“Айдъли” и абдали
Здравко НЕДКОВ

Вече повече от месец живеем с вълненията на телевизионното предаване “Мюзик айдъл”. Три милиона зрители са го гледали. Къде е тайната на този успех?
Промитите телевизионни програми, които ни занимават главно с криминални хроники, “телешопинг” и “телепазарни прозорци”, през които прозира най-често девятката - любимото число на пазарната демокрация (“Само за 599 лв.!), изведнъж ни предложиха нещо истинско. В домовете ни влязоха пеещи млади хора, като един символ на чистота и ведрост, на порив към голямото изкуство и на това, което само то може да извърши в човешките души.

Несъмнено зрителите бяха приковани пред екрана и от осъзната носталгия по едно минало време, когато човек имаше високи амбиции да се реализира по най-добрия начин, а официално се утвърждаваше всичко ценно, макар и постигано често пъти с цената на големи трудности при високи критерии. Но с възможност за равен старт на всички участници!
Зрителският успех на “Мюзик айдъл” същевременно е косвена оценка и критика на съвременността, отрязала пътищата за реализация на младите хора и оставила им само един, по който те се тълпят, без да се знае къде извежда.
Можем само да гадаем с каква цел западните настойници са измислили този телевизионен “формат”, прилаган в момента в страни като Афганистан и България. (Там се води жестока война, а у нас - осемнадесетгодишна мирна война с икономически средства срещу народа.) Тези, които винаги гонят само печалбата, сега заложиха на изкушението. Искат да накарат наивните хора да им платят, набирайки доверчиво оповестените телефони с надежда, че най-после и от тях зависи нещо. Общо взето, малко хора имат вроден усет за истински хубавото и стойностното в изкуството и повечето се ръководят от инерцията на слуховете и препоръките на другите. Но вече им се внушава, че щом имаш пари, може да минеш и за ценител.
Младите певци обаче забравиха за какво са подложени на изпитание и го превърнаха в сладостно удоволствие от изкуството. Нора, Пламена, Ана, Мария, Елена, Деница, Соня, Шанел, Денислав, Ясен, Тома, Ивайло, Лазар и другите си създадоха своя собствена цел, превръщайки пред очите ни официалните попълзновения в “кристално кълбо”.
Доколко самата обществена действителност е ненормална, показва рязкото разминаване между безумието на двамата “водещи” (този своеобразен “дует” на таралеж и морско свинче) и поведението на младите изпълнители. В главите на тези “водещи” като че ли няма друго освен глупости и цинизми. Очевидно, ролите са разменени: държавата в лицето на официализираните “водещи” защитава “низкото” изкуство, “долницата”, чалгата, а младите певци са принудени с индивидуални усилия и решения да извисяват нещата. В много от изпълненията им усещахме насладата, с която “се скриват” в песента от една отблъскваща и жестока действителност.
Не е чудно при такава деформация, че обичайните постижения на днешната “демокрация” са: певци, които не могат да пеят (гледаме ги всеки ден по телевизията), футболисти, които не умеят да играят, режисьори, които правят подражателни филми и т.н.
Пълното осмисляне на “мюзик айдъла” може да се направи по-късно. Но още сега можем да кажем: българският народ все още е способен да се възземе, защото му е останала дарбата, която не могат да му отнемат. Дори от бедността, отчаянието и безсмислието кълни надежда. А към младите изпълнители е най-добре да се обърнем със стиховете на великия Гьоте:
Пей пред хората на воля,
Виночерпеца отбягвай!...

Нагоре
Съдържание на броя