"Нова Зора" - брой 18 - 6 май 2008 г.

“Айдъли” и абдали
Вече повече от месец живеем с вълненията на телевизионното предаване “Мюзик айдъл”. Три милиона зрители са го гледали. Къде е тайната на този успех?
Промитите телевизионни програми, които ни занимават главно с криминални хроники, “телешопинг” и “телепазарни прозорци”, през които прозира най-често девятката - любимото число на пазарната демокрация (“Само за 599 лв.!), изведнъж ни предложиха нещо истинско. В домовете ни влязоха пеещи млади хора, като един символ на чистота и ведрост, на порив към голямото изкуство и на това, което само то може да извърши в човешките души.
Автор: Здравко НЕДКОВ>> Пълния текст...
Победата: това е руският бог
Руската Победа през 1945-а бе сътворена тъй както звездите в Космоса и запалването на гигантски слънца.
Тя бе захранена с първите боеве на граничарите, загинали в неравния бой, от картонените изстребители-етажерки, излитащи срещу ятата стоманени „месершмити”, от полковете, сражаващи се в обкръжение, и от гарнизоните, попаднали в „чувал”.
Тя бе напоявана с кръвта на милиони бойци от села, аули и кишлаци, от големи градове и малки поселения. Така червените кръвни телца се хвърлят върху брадвата, впила се в тялото, и загиват с хиляди, възпират смъртоносния метал.
Автор: Александър ПРОХАНОВ>> Пълния текст...
Българите мохамедани в Западна Тракия
Населяващите Западна Тракия помаци живееха досега в периферията на гръцкото общество, често в хомогенни и по-скоро затворени, в известен смисъл независими, икономически селски общини. Отделени повече или по-малко от останалите народности, те водеха начин на съществуване, определен от своята собствена ценностна система, чиито основополагащи принципи бяха религията, семейството и законите на общността. Традиционно помаците бяха заети в аграрния сектор като дребни стопани и се занимаваха главно с отглеждане на тютюн, царевица, картофи и др. В най-северните планини и преди всичко в затънтените села на префектурата Родопи, които бяха сравнително по-бедни и по-изоставени като инфраструктура, скотовъдството бе главен източник за препитание на помашкото население докъм края на 60-те години на 20 в. Скотовъдите, притежаващи собствени домашни животни, бяха все пак малцинство, така че много от помаците изкарваха прехраната си като платени пастири. Що се отнася до имуществените отношения, най-голямата част от годните за оран земи в префектура Ксанти, по-точно 71%, принадлежаха на мнозинството (гърците) и само 23% на малцинствата. В северните и северо-източните части на префектурата селскостопанските площи са почти изцяло (до 99,5%) притежание на помаци, докато земевладенията в южните райони (в равнината) са на представители на мнозинството - на тях се падат 83,2% от орните площи.
В префектура Родопи имуществените отношения са съвсем различни: 53,5% от обработваемите площи са собственост на мнозинството, и 46,5% на представителите на малцинствата (най-често в районите на изток).
Помаците бяха особено силно засегнати от социалната и икономическата изостаналост на Западна Тракия, най-вече след Втората световна война, тъй като бяха изолирани в забранените военни зони, и с това усетиха непосредствено върху себе си въздействието на студената война. Изключителната изостаналост на районите, в които те живееха, бе резултат от особеното положение по северната граница на Гърция.
Автор: Севасти ТРУБЕТА>> Пълния текст...
Славянството в 21-ви век
Повечето от нас знаят за онзи красив атлас на славянските езици, който излезе преди около половин век. Славяни бяха наричани всички народи, за които роден език е този, който се отнася към славянския клон на индоевропейското семейство. Подгрупите бяха три: южна, източна и западна. Принципът беше изцяло лингвистичен и не се вземаха предвид конфесионалните различия. Оказва се, че вероизповеданието е от изключително значение и то предопределя различните етно-цивилизационни сфери на отделните славянски народи. Авторът на труда „Славяните в рамките на славянския и западноевропейския „модел на света”, „Етномитология” и реална ситуация” - Н. А. Михайлов (преподавател по руски език и славянска филология в университета в гр. Пиза, Италия) твърди: „Вътре в славянския (източнославянски, православен) модел на света възниква опозиция славяни/неславяни, по-точно славяни/неистински славяни, „неславяни”, и знаменитото възклицание „Всички ние сме славяни!” применимо в даден исторически момент, вече очевидно, не е към всички братя-славяни”.
Тук би трябвало да обърнем внимание, че днес, при геополитическия разлом в Европа, се вижда например, че поляците, като католици, провеждат атлантическата геополитическа линия, която е абсолютно конфронтационна с тази на най-голямата и мощна славянска и православна държава Русия - ядро на евразийството.
В този план Станислав Хатунцев предлага едно ново разпределение по групи на славянските народи. Той предлага четири класификационни блока.
Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
Маниите на Пламен Цветков
Няма друго по-точно обяснение за публичните изяви на печално известния (всъщност не чак толкова) професор по история Пламен Цветков, станал за посмешище и на гилдията, а и на широката общественост със своята патологична русофобия.
Автор: Константин ВРАНОВ>> Пълния текст...
Великденски размисли
Някога Илия Бешков изповедно бе казал, че помнел един народ с “поминък в ръцете и празник в душата”. Това бе народ стопанин. Българският народ.
Оттогава много вода изтече и много неща се промениха. И поминъкът ни не е поминък, и празниците комай не са празници, защото я няма душевната услада от труда и вътрешната потреба да се въздаде Божието - Богу.
Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
Страници от кръв и позори и слава безкрайна
  • Времето променя хората в същата степен, в каквато хората променят времето
  • Белязани от въображението и таланта на създателите им, художествените произведения, в най-общия смисъл на думата - литература, живопис и музика, - докосват мисълта и душата много по-пряко и силно, отколкото историческите данни, пък били те и най-точните. Моето (и още три преди него) поколение може и да е позабравило фактологията около Априлското въстание, но многобройните илюстрации в читанките и учебниците ни винаги ще остават пред очите: безценна привилегия, от която съвременните млади хора преднамерено бяха лишени. Нима ще дойде ден и “Епопея на забравените” да изчезне от учебния материал?
    Модерни “историци” предлагат и защитават нови тълкувания на събитията от 1876 г. Криворазбраната вълна на мондиализацията ни повлича в мрака на забравата.
    Априлската епопея, най-величавият и трагичен връх в националосвободителните борби, е вдъхновявала почти всички известни наши и пребивавали у нас веднага след Освобождението художници. Платна, графики и гравюри отразяват подема на народния дух, надеждата за свобода и... кървавия завършек.
    Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
    Батак: Долината на смъртта и хората без сълзи
    Може би ще бъде добре, преди да продължа по-нататък, да кажа нещо за Батак, така че читателят да си състави по-добра идея за това, което е станало тук. Батак е бил селище от деветстотин къщи и с около 8000 или 9000 жители. Тъй като липсват статистически данни от преброяване на населението и каквито и да е други достоверни статистически сведения в Турция, невъзможно е да се каже точно броят на населението в което и да е селище. Обикновеното правило обаче да се смятат пет души на къща едва ли е валидно за България. Българите, подобно на руските селяни, принадлежат на старата патриархална традиция - бащи, женени синове, деца и внуци живеят заедно, под един и същ покрив, докато дядото умре. При всяка женитба на един от синовете нова соба се пристройва към старата къща. Заедно с новото поколение семейството достига често двадесет или тридесет души, живеещи под същия покрив, всички послушни и уважаващи главата на семейството.
    Следователно при определяне броя на населението по броя на къщите редно е да се смятат средно осем или десет души на къща. Един ефенди твърди в своя доклад, че имало всичко на всичко само 1400 жители в Батак. По-голяма безсрамна лъжа от тази никога не е била изричана дори от турчин. Г-н Скайлер успя да се сдобие с данъчния списък за текущата година и установи, че 1421 работоспособни мъже са подложени да плащат освободителен военен данък. Този брой на мъжете във всяка друга европейска страна би означавал население от около 15 000, но тук не може да се даде повече от общо 8000 до 9000 души. Такъв е броят на населението в Батак, приет от самите местни жители, както и от тези в Пещера.
    Аз мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не много отдавна, не бях далеч от поддържане на същото мнение. Аз бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се ползуват от него.
    Няма българско дете, което да не знае да чете и пише.
    Автор: Дженюариус МАКГАХАН>> Пълния текст...


    Кучешки марш:
    - Леви, десни, псета бесни...
    карикатура: Тодор Цонев